№ 283
гр. Русе, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на осми август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500444 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от В. Т. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе,
ул. „С.М.“ № 11, вх. 3, ет. 4, чрез адв. Я.П. от АК – Русе със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 4, длъжник по изпълнително
дело № 1257/2015 г. (изп. д. № 2015***0401257) по описа на ЧСИ М.М., рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Русе, против отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело
за немотивиран, постановен в противоречие с материалния и процесуалния
закон и моли за неговата отмяна като неправилен. По събраните по
изпълнителното дело доказателства се установявало, че делото било
перемирано, тъй като от момента на връчване на съобщението за образувано
изпълнително производство към настоящия момент не били извършвани
реално действия по принудително изпълнение. Последната действаща сметка
на жалбоподателката била закрита на 07.05.2021 г. в „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, за което представя и копие от заявление за закриване на
1
сметката. Моли за отмяната на обжалвания отказ за прекратяване на
изпълнителното дело и за присъждането на разноски.
Насрещната страна, взискателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с
адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула „Г“,
в законоустановения 3-дневен срок депозира възражение срещу жалбата, с
което взема становище за нейната неоснователност.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и срещу действие на съдебен изпълнител, което
подлежи на обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435
ГПК, а именно прекратяване на изпълнителното производство.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: *********, с адрес гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула „Г“, във връзка с издаден
Изпълнителен лист № 4975/04.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4910/2015 г. на РС –
Русе, с което длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумите 1 247,13
лв. – неплатена електроенергия по 10 фактури за периода 18.02.2015 г. –
19.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.08.2015 г., до окончателното изплащане, 22,43 лв. – мораторна лихва и
325,39 лв. – общо разноски по съдебното производство.
На 24.11.2015 г. с подадената молба за образуване на изпълнително
производство взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия
– запор върху банкови сметки, трудови възнаграждения и други вземания,
описи, запори и продан на движими вещи и възбрани, описи и публична
продан на недвижими имоти. С молбата си взискателят е овластил ЧСИ да
извършва справки и да прилага съответните изпълнителни способи съобразно
разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ. На 20.01.2016 г. е наложен запор върху банкова
сметка на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, като
от писмото на банката се установява наличието на още два предходни запора,
а банковата сметка се явява без авоар. На 16.02.2016 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. На 22.04.2016 г. е
наложен запор върху МПС – лек автомобил, марка „ВАЗ“, модел „2101“ с рег.
№ ***** (регистрацията прекратена на 26.08.2009 г.), считано от датата на
2
връчването на запорното съобщение на длъжника в условията на чл. 47 ГПК.
На 28.11.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е получено от
установения работодател на длъжника „СТРОИТЕЛ“ ООД на 28.12.2017 г. На
02.03.2018 г. длъжникът е извършил плащания по изпълнителния лист, като е
погасил изцяло сумите от 1 247,13 лв. (главница) и 22,43 лв. (мораторна
лихвва), като е направил и плащания по начислената законна лихва върху
главницата в размер на 258,91 лв. На 07.06.2019 г., без изрично искане от
страна на взискателя, на работодателя на длъжника „СТРОИТЕЛ“ ООД е
изпратено ново запорно съобщение, с което отново е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. На 04.12.2020 г. взискателят е
поискал извършване на справки, както и в случай на откриване на вземания,
имущество или сметки във всички банки, да бъдат наложени съответните
запори. С писмо с изх. № 1868/17.02.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение до „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД за налагане
на запор върху всички банкови сметки, като на 05.03.2021 г. банката е
отговорила, че е наложила запор върху сметка на длъжника, която е без авоар.
На 07.05.2021 г. длъжникът е подал заявление до „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ) ЕАД“ за закриване на сметката в тази банка, като от
приложеното копие е удостоверено, че към 20.05.2022 г. същата е закрита. На
18.04.02022 г. длъжникът отправя молба до съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело поради непоискани от взискателя
изпълнителни действия в рамките на 2-годишния преклузивен срок по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по което ЧСИ е постановил отказ на
20.05.2022 г., връчен на длъжника още на същия ден.
По своята същност перемпцията като правен институт представлява
основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради
бездействието на взискателя, което е едно своеобразно нетипично отклонение
от изпълнителния процес, който се образува с целта да бъде удовлетворено по
принудителен ред едно парично притезание и при нормалното му, типично,
образуване и провеждане следва да приключи с пълното удовлетворяване на
вземането на взискателя и събирането на разноските по изпълнението – в този
смисъл е и разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК. Перемпцията има за цел да
стимулира взискателя към предприемане на активни действия за
удовлетворяване на своето вземане, като същият е длъжен да поддържа
3
висящността на изпълнителния процес с отправянето на искания до съдебния
изпълнител за предприемане на действия за принудително изпълнение.
Законодателят е възприел виждането, че ако в срок от две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, то той е загубил
интерес от събиране на своето вземане по принудителен ред, поради което
поддържането на неговата висящност е лишено от цел. С други думи може да
се приеме, че законът въвежда една презумпция, че бездействието на
взискателя означава, че същият няма интерес от продължаването на
изпълнителния процес, поради което изпълнителното производство следва да
се прекрати, а самото прекратяване настъпва по силата на закона, без
необходимостта настъпването на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да
бъде удостоверена с нарочен акт на съдебния изпълнител. Съобразно
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о. на ВКС,
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който
не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В настоящия случай неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
не са извършвани изпълнителни действия от момента на образуване на
изпълнителното производство през 24.11.2015 г. Действително с молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят е поискал извършването на
действия по изпълнението, които са били предприети от съдебния изпълнител
на 20.01.2016 г. (налагане на запор върху банкови сметки в „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД), налагане на запор на 16.02.2016 г. върху
банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и налагане на запор на
22.04.2016 г. върху МПС – лек автомобил, марка „ВАЗ“, модел „2101“ с рег.
№ *****. Съобразно изложените по-горе правни съображения на 22.04.2016 г.
са изпълнени всички поискани от взискателя изпълнителни действия, като
срокът за настъпване на перемпция е започнал за първи път да тече от този
момент, независимо дали същите са били успешно реализирани (извършена е
продан или са постъпили суми по наложените запори). На 28.11.2017 г., все
още в рамките на 2-годишния срок, взискателят е поискал налагане на запор
4
върху трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е
връчено на работодателя на 28.12.2017 г. На 02.03.2018 г. длъжникът е
извършил плащания по изпълнителното дело, поради което отново не е
настъпила перемпцията и е започнал да тече нов срок. Следващата дата обаче,
на която взискателят е поискал изрично извършване на изпълнителни
действия, е 04.12.2020 г. когато е поискано извършване на справки, като
случай на откриване на вземания, имущество или сметки във всички банки да
бъдат наложени съответните запори. Това искане е изпълнено от съдебния
изпълнител с писмо с изх. № 1868/17.02.2021 г., с което ЧСИ е изпратил
запорно съобщение до „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД за налагане
на запор върху всички банкови сметки, а на 05.03.2021 г. банката е
отговорила, че е наложила запор върху сметка на длъжника, която е без авоар.
Действително между 02.03.2018 г. и 04.12.2020 г. е изминал период повече от
2 години, тъй като взискателят е следвало да поиска извършване на
изпълнителни действия най-късно на 02.03.2020 г. Това обстоятелство обаче
не може да означава, че изпълнителното производство следва да се прекрати
поради перемирането му, защото на 07.06.2019 г., без изрично искане от
страна на взискателя, ЧСИ е изпратил на работодателя на длъжника
„СТРОИТЕЛ“ ООД ново запорно съобщение, с което отново е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. Извършеното действие на
съдебния изпълнител е годно да предотврати настъпването на перемпция,
защото същият е овластен още с молбата за образуване на изпълнителното
дело по чл. 18 ЗЧСИ да проучва имуществото на длъжника и да предприема
действия по принудително изпълнение. С възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
взискателят е поискал за в бъдеще съдебният изпълнител да извършва всички
необходими изпълнителни действия, които да доведат до удовлетворяване на
неговото притезание, поради което не може да се приеме, че същият се е
дезинтересирал от правото си да получи съответните парични суми. Поради
тези съображения и поради факта, че на 05.03.2021 г. е наложен запор върху
банкова сметка на длъжника, не би могло да бъде споделено виждането на
жалбоподателя, че е настъпила перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следва да се отбележи, че представеното писмено доказателство, а
именно заявление адресирано до „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в
което е отразено, че към 22.05.2022 г. сметката на длъжника в тази банка,
която е била предмет на последния запор, е закрита, не може да бъде
5
възприето като факт, имащ значение към настъпването на перемпцията. В
настоящия случай релевантна се явява единствено волята на взискателя,
изразяваща се в целенасочено искане за удовлетворяване на вземането му
чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника, ако такива
бъдат открити. Запорът в настоящия случай е бил валидно наложен към
02.03.2021 г. – близо 2 месеца преди подаване на заявлението за закриване на
сметката на длъжника. Освен това предпоставка за изтичането на
преклузивния 2-годишен срок е необходимо взискателят да бездейства –
поведение, което е противоположно на изрично обективираната воля на
последния в отправеното към съдебния изпълнител искане за прилагане на
способи за принудително изпълнение, независимо че същите евентуално не
биха могли да бъдат реализирани успешно. Възприемане на противното
виждане, че е необходимо действията по изпълнение да бъдат успешно
предприети, противоречи на юридическата природа на перемпцията, в която
водещ момент е интересът на взискателя от изпълнителния процес, а не
ефективността и събираемостта на дълга.
Поради тези съображения жалбата на В. Т. В. против отказа на ЧСИ
М.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Русе, да прекрати
изпълнителното дело поради настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението В.
Т. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „С.М.“ № 11, вх. 3, ет. 4, против
отказа на ЧСИ М.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Русе, да
прекрати изп. дело № 1257/2015 г. (изп. д. № 2015***0401257) по описа на
ЧСИ М.М..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7