РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9052 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ш.Ш.И. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата твърди, че на 12.02.2014 г.
на път ІІІ-112, км 1650 е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********и товарен автомобил МАН с рег. № ********. Твърди, че водачът на лекия автомобил Х. се
движел в посока от гр. Монтана за с. Доблидол с посока гр. Видин като на десен
за него завой, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия – мокър
и хлъзгав асфалт, навлязъл в лявото платно за движение и се ударил в движещия
се противоположна посока товарен автомобил. Твърди, че в резултат на ПТП е
причинена смъртта на Ш. Р.М.– баща на ищцата, който пътувал на средната седалка
на последния ред в купето на лекия автомобил. Твърди, че по случая е образувано
досъдебно производство № 101/2014 г. по описа на РУП Лом и пр.пр. 173/2014 г.
по описа на ОП – Монтана, което е прекратено поради смъртта на виновния водач. Поддържа,
че в резултат на пътния инцидент е загубила по нелеп и жесток начин баща си, с
когото били в близки отношения и вестта за смъртта му му причинила голяма й
причинила голяма мъка. Поддържа, че винаги е изпитвала към баща си голяма обич,
привързаност и уважение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
200 000 лева, представляващи част от сумата от 500000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на бащата на ищцата, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили описаните вреди.
Оспорва вината на водача на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********за
настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че пострадалият е пътувал без
предпазен колан, както и че е знаел, че водачът е употребил алкохол. Поддържа
също така, че ПТП е настъпило при независим принос на водача на товарен
автомобил МАН с рег. № ********, който се движел с несъобразена с пътните
условия скорост. При условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск за
неимуществени вреди е прекомерно завишен. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
С Определение от 23.11.2016
г. като трето лице-помагач на страната на ответника са конституирани ЗК „О.–
клон Б.– КЧТ“.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Установява се
от удостоверение за наследници № 02/24.02.2014 г., че Ш. Р.М.е починал на
12.02.2014 г. и е оставил като наследници по закон Ю.Х. М.- съпруга, Ш.Ш.И. и Ф.Ш.
Д. – дъщери и Я.Ш.М.– син.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Ф.М.Х., С.Д.Л., И.Л.А. и А.Б.М., приетия
по делото Констативен протокол № К – 1/14.02.2014 г. и заключението на
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 12.02.2014
г. около 23.00 часа на път ІІІ-112, на километър 1650 гр. Монтана – с. Добри
дол, община Лом между лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********и
товарен автомобил МАН с рег. № ******** е настъпил челен удар. Установява се,
че по време на ПТП пътното платно е било мокро, хлъзгаво и заледено. Лекият
автомобил се е движел със скорост 129 км.ч. и след десен завой е навлязъл в
лентата за насрещно движение, по което се движел товарният автомобил. Вещото
лице от приетата съдебно-автотехническа експертиза установява, че причина за
настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно
движение с висока скорост при движение върху заледен участък от пътното платно.
Установява, че към момента на удара скоростта на товарния автомобил е била 39
км/ч, като вещото лице посочва, че дори и водачът да беше спрял то ударът не би могъл да бъде
предотвратен. Във връзка с направеното възражение за съпричиняване и след оглед
на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********вещото лице
установява, че Ш. М.е бил пътник на третия ред седалки, като е заемал средната
седалка. Установява, че закрепването на седалката към пода на автомобила не е
на релси, нито неподвижно. Седалката била закрепена посредством шарнирна връзка
в предната част – два шарнира, а отзад седалката се заключва посредством два
заключващи механизма. Закрепването на тази седалка е направено така че да може
да се завърти напред и да освободи обем за багажното отделение. Експертът дава
заключение, че при конкретното ПТП седалката, която е заемал загиналият Ш. М.се
е огънала напред като е достигнала
облегалката на предния ред, като цялата седалка не се е предвижила напред, в
следствие на огромните инерционни сили е настъпило отключване на заключващите
механизми и обръщане на седалката напред. Вещото лице установява, че лекият
автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани всички 9 места, като средната
седалка на последния – трети ред е двуточков неинерционен колан. Вещото лице
посочва, че предпазният колан е ефективен при челен удар до 60 км.ч., а при
скоростта, при която е настъпил удара, но той има увреждащо действие.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че като се има предвид механизмът на ПТП, интензивността на
удара, местоположението на тялото на пострадалия към момента на удара и
установените при него увреждания, че Ш. М.е
пътувал без поставен предпазен колан, поради което е получил удар в облегалката
на средната седалка в областта на лицето, главата и гърдите, което е станало
причина за последвалата остра дихателна и сърдечна слабост – причина за смъртта
му. Вещото лице дава заключение, че ако
пострадалият е пътувал с правилно поставен предпазен колан, уврежданията са
щели да бъдат по-малко на брой и по – леки по вид, което би създало марар и
малка възможност да избегне смъртта. В допълнителното заключение на
съдебно-медицинска експертиза, изготвена след приемане на заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че при установения механизъм
на ПТП тялото на пътника се е придвижило нагоре и напред, заедно със седалката
и основният удар е в предната седалка в областта на главата и горната част на
гръдния кош на пътника. Вещото лице, изготвило допълнителното заключение на
съдебно-медицинската експертиза установява, че дори и с поставен предпазен
колан най-вероятно пак е щял да настъпи летален изход.
Във връзка с установяване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Ф.Ю.И. – съпруг на ищцата и Н.С.Б.и е прието заключение
на съдебно-психологическа експертиза. В показанията си свидетелят И.
установява, че след като разбрал за случилото се се обадил на по-малката си
дъщеря да придружи майка си – ищцата по
делото, за да не чуе от други хора. Установява, че съпругата му и баща й се
виждали често – почти всяка седмица въпреки че живеели в различни села. Баща й
идвал всяка година, когато разсаждали тютюн да помага. Събирали се на празници,
ходели си на гости. Помагал в отглеждането на децата. Съпругата му и баща й се
отнасяли хубаво един към друг, дори била кръстена на него. След като разбрала за смъртта на баща си
ищцата припаднала. След това започнала да боледува, била тъжна, плачела, седяла
си в къщи, не искала да общува с хора. В показанията си свидетелят Б.установява,
че след смъртта на баща си Ш. се променила много. Преди била весела, идеална
жена. Били в добри отношения с баща си. Помагали си. След смъртта му започнала
да пие лекарства. Нямала желание да контактува с хората. Споделяла със
свидетеля, че сънува баща си.
От заключението на
съдебно-психологическата експертиза се установява, че след смъртта на баща си
при Ш.И. е било налице реактивно депресивно състояние, характеризиращо се с
преживелищни (силно потиснато настроение, песимистични интерпретации, намалена
концентрация, плачевност, лабилност на емоцията) и вегетативни симптоми
(нарушение на съня, апетита, липса на енергия), както и изменение на социалния
стериотип (желание за избягване на контакти). Вещото лице установява, че във
времеви аспект ясно са очертани начало с характеристиките на остра стресова
реакция, депресивна реакция, протрахирана реакция на скръб като понастощем
персистират остатъчни депресивни симптоми (тъга, нарушение на съня).
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
застрахователна полица № 22114000429366, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования
за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи,
че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на
вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Е.М.Х. в
резултат, на което на ищцата са причинени увреждания на здравето, посочени в
исковата молба. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото
гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. От събраните по делото
доказателства и най-вече от приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че вина за настъпване на ПТП има Е.М.Х., водач на
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № *******, като водачът на товарен автомобил
МАН с рег. № ******** се е движел в своята лента за движение и дори и при
наличие на възможност за пълно спиране при възприемане на движещият се срещу
него автомобил ударът е бил непредотвратим. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че не е налице основание да бъде ангажирана и отговорността на
водача на товарния автомобил, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия
автомобил.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. С отговора на исковата молба ответникът З. „Л.И.“ е
въвел твърдение, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е
имало сключени два договора за застраховка „Гражданска отговорност“, която
покрива отговорността на водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.
№ *******. По делото не са представени доказателства за установяване на
наличието на втора застраховка покриваща отговорността на виновния водач.
Конституираното в хода на производството като трето лице – помагач на страната
на ответника ЗК „О.– клон Б.– КЧТ“
не оспорва твърденията, изложени в отговора на исковата молба, а при служебна
справка в официалната страница на Гаранционен фонд се установява, че със ЗК „О.–
клон Б.– КЧТ“ относно „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********бил
сключен договор с полица № 28113002956778 със срок на действие 13.12.2013 –
12.12.2014 г. Съгласно разпоредбата на § 24 от ПЗР на Кодекса за застраховането
(в сила от 01.01.2016 г.) за заварените до влизането в сила на чл. 484 от КЗ
случаи на повече от една действаща, както и изтекла, по която са възникнали
застрахователни събития, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователите - страни по съответните договори, отговарят
помежду си поравно за изплащане на обезщетението, като пред увредените лица застрахователите
отговарят солидарно за изплащане на
обезщетението. С оглед разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите ищецът като
увредено лице може да претендира заплащане на застрахователно обезщетение в
пълен размер от всеки от застрахователите, като техните вътрешни отношения след
плащането му не се отразяват на основателността на неговата претенция. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид дали между ищцата и
пострадалия е установена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
възрастта на пострадалия, преживяванията на ищцата след смъртта на баща й. По
делото се установява, че ищцата е била близка с баща си, помагали са си
взаимно, била първородната дъщеря на пострадалия. Установява се, че в резултат
на преживяванията, свързани със смъртта на баща й при ищцата е установено
реактивно депресивно състояние. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 100 000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване - че пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е извършило противоправни действия
и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От
събраните по делото гласни доказателства и приетите по делото заключения на
съдебно-медицинска, допълнителна съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Независимо от това, обаче, съдът приема, че не е установено, че
поставеният обезопасителен колан би предотвратил настъпването на вредоносния
резултат, тъй като се установява, че в резултат на вида и интензитета на удара
седалката, на която е пътувал Ш. М., се е преместила с тялото му нагоре и
напред и е достигнала предните седалки, от удара в които е настъпила травмата,
довела до смъртта на пострадалия. В този смисъл, съдът приема за установено, че
независимо от това дали пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан
или не, то вредоносният резултат би настъпил. Следователно направеното
възражение за съпричиняване от ответника се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 277,50 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4000 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П. П.С. сумата от 3530 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Ш.Ш.И., ЕГН-**********,
от с. ******община ***, област ***сумата от 100 000 (сто
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на баща й Ш. Р.М., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 12.02.2014 г. от Е.М.Х., водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с
рег. № *******, застрахован със застрахователна полица № 22114000429366, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 100 000 лева до предявения размер от 200 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди като част от сумата от 500000 лева неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Ш.Ш.И., ЕГН-**********, от с. ******община ***, област ***сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Ш.Ш.И., ЕГН-**********,
от с. ******община ***, област ***да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 277,50 лева
(двеста седемдесет и седем лева и петдесет ст.), представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 4000
лева (четири хиляди лева), представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. П. П.С., ЕГН-**********, с адрес ***, офис 9 сумата от 3530 лева (три хиляди петстотин и тридесет
лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението е постановено при участието на
трети лица – помагачи на страната на ответника - ЗК „О.– клон Б.– КЧТ“.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: