Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2709
28.06.2019 година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IХ граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря: Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1426 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 6010/25.01.2019 г., предявена от В.И.М., ЕГН **********, с адрес *** против „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК.
В исковата
молба се твърди, че с определение от
30.11.2007 г. по ч.гр.д. № 8930/2007 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. с., на осн. чл. 237, чл. 242-248 ГПК (отм.), е разпоредено в полза
на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД да бъде издаден изпълнителен лист, по силата на който
ищецът е бил осъден да му заплати сумата от 496,72 лева, дължима по запис на
заповед, издаден на 07.08.2007 г., платим на предявяване, предявен за плащане
на 07.08.2007 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 29.11.2007 г. до окончателното й заплащане, както и разноските по
делото в общ размер на сумата от 49,93 лева. На 23.02.2015 г. бил сключен
договор за цесия между „Транзакт Юръп“
ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ в
качеството му на цедент и „АПС Бета България“ ООД с
ЕИК *********, в качеството му на цесионер, по силата
на който процесното вземане било прехвърлено на ответното дружество, за което
обаче ищецът не бил уведомен. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по
молба на ответното дружество от 14.01.2019 г. било образувано ****. по описа на
*** ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – ***. Ищецът твърди, че
не дължи на ответното дружество посочените суми, тъй като същите били погасени
по давност.
Предвид
изложеното е формулирано искане да бъде признато за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 496,72 лева, дължима по запис на
заповед, издаден на 07.08.2007 г., платим на предявяване, предявен за плащане
на 07.08.2007 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 29.11.2007 г. до окончателното й заплащане, както и разноските по
делото в общ размер на сумата от 49,93 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.11.2007 г. по ч. гр. д. № 8930/2007 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с., въз основа на който е образувано *** по
описа на *** ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – ***, поради
погасяването им по давност. Претендира разноски.
Със
становище с вх. № 39718 от 17.06.2019 г. ищецът, чрез упълномощения процесуален
представител, прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по
делото.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар същата,
ведно с приложенията, да са му били редовно връчени.
Ответникът е
бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с
Определението на съда по чл. 140 ГПК от 29.03.2018 г., изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 19.06.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът,
чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да
бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК,
не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявения отрицателен
установителен иск да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, като са
представени доказателства за сторени такива в размер на 100 лева – платена
държавна такса за настоящото производство, 5 лева – държавна такса за издаване
на обезпечителна заповед и 350 лева – платено адв. възнаграждение. Разноските в
размер на общо 455 лева ще се поставят в тежест на ответника.
Предвид изложеното на основание чл
.239, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
СУМАТА от 496,72 лева, дължима по
запис на заповед, издаден на 07.08.2007 г., платим на предявяване, предявен за
плащане на 07.08.2007 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 29.11.2007 г. до окончателното й заплащане, както и разноските по
делото в общ размер на сумата от 49,93 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.11.2007 г. по ч. гр. д. № 8930/2007 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, въз
основа на който е образувано **** г. по описа на *** ***, рег. № ***, с район
на действие Окръжен съд – ***, което вземане е прехвърлено на ответното дружество с
договор за цесия от 23.02.2015 г., поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета
България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 455 лева
/четиристотин петдесет и пет лева/ - разноски по настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Ответникът
има право да иска отмяна на решението от Пловдивски окръжен съд, в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала! ПК