№ 3856
гр. София, 03.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110151239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на Х. С. Д. срещу И. А. П.. Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на
лични отношения и издръжка на дете.
Ищецът твърди, че с ответницата от 2014г. до април 2021г. живеели на
семейни начала. Имали и трудни, и щастливи моменти. Тя му изневерявала
неколкократно и неколкократно прекратявала връзката си с ищеца заради
други мъже. На 29.12.2016г. се родила дъщеря им Соня Х. Д.а, ЕГН
16522966397. Вечерта на 08.04.2021г., когато ищецът се прибрал вкъщи след
болнично лечение от ковид – 19, ответницата го уведомила, че го напуска.
Ответницата се изнесла при техни общи приятели, където нощувала. През
деня идвала до дома на ищеца, вършела част от домакинската работа,
работела от вкъщи, виждала се с детето, а вечер се връщала при общите им
приятели. Всяка вечер, когато тя си тръгвала, ищецът трябвало да урешава
ревящото им дете и да му обещава, че мама ще се върне на другия ден.
Ответницата заживяла в съседния апартамент, който бил отдаден под наем.
1
След раздялата на страните скандалите им зачестили. Около месец след като
ответницата се изнесла, детето получило нервни тикове – през няколко
секунди повдигало раменете си до нивото на ушите. Страните постигнали
споразумение помежду си, съгласно което детето на ротационен принцип
следвало да бъде при единия и след това при другия родител, като бащата бил
описан като човекът, който ще се грижи изключително за образованието на
детето. Подали молба до СРС за одобрение на споразумението, но същото не
било утвърдено от съда. Въпреки това, страните го спазвали, доколкото е
възможно, помежду си. От юни 2021г. ответницата има взаимоотношения с
друг мъж /Калоян/, , който започвал да пие бира от двулитрова бутилка от
сутринта в градинката пред блока. Ответницата споделила на ищеца, че
Калоян редвоно употребява марихуана. Ищецът многократно изрявал
неодобрението си към този човек и обкръжението му, като молел ответницата
той да не я посещава и да не нощува в дома й, когато детето е там. През
лятото на 2022г. детето споделило на баща си, че майка й не само, че я води в
градинката, в която този човек се запИ.л с приятелите си, но и че той доста
често оставал да пренощува у тях. Детето поселило, че той пие бира всеки
ден. Излага подробни съображения за това, че майката живее в неподходяща
за детето среда, промяната в нейното поведение, включително и към детето,
както и грижите, които бащата полага за Соня и осигурените от него битови
условия. Моли родителските права спрямо детето Соня да бъдат
предоставени за упражняване на бащата, местоживеенето му да бъде
определено при него, да бъде определен режим на лични отношения на
майката с детето, като предлага такъв, като няма претенции за издръжка от
страна на майката за детето, която ще се поеме изцяло от бащата. Претендира
разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответницата, предявена е и насрещна молба. Оспорва твърденията,
изложени в исковата молба. Сочи, че от раждането на детето тя е полагала
грижи за него. Ищецът не е участвал в грижите за детето, постоянно ограел
на компютърни игри. Проявявал агресия спрямо ответницата, включително и
пред детето. През април 2021г. ответницата изразила желанието си да
прекрати връзката си с ищеца. При последвалите разговори между страните,
ищецът й казал да се маха, но няма да си получи детето. Започнали
многократни заплахи, че ако опита да я вземе или да си търси правата, ще има
2
саморазправа, ще вика хора, ще й счупи главата и ще я лежи, а като го пуснат
за добро поведение, пак ще е с нея така или иначе. Ответницата започнала да
спи при техни приятели, които са съпрузи и имат 17 – годишна дъщеря. Те
живеели в съседен апартамент. Ответницата прекарвала дните си изцяло в
грижи за детето – от събуждането до заспИ.нето на детето, яключително я
водела и вземала от детска градина, приготвя храната й, играе с нея и вечер,
след като заспи, отИ. в съседния апартамент. След скандал с ищеца, същият
заМ.л с детето за Етрополе, като в продължебие на 5 дни отказвал на майката
всякакъв контакт с детето. Впоследствие било подписано споразумение
между страните, според което детето било една седмица при единия и една
седмица при другия родител. Въпреки че това споразумение не било
одобрено от съда, те го продължили да го спазват. През месец август
ответницата взела апартаменмт под наем в същия блок. Междувременно
заплахите от ищеца продължавали, като изнудвал ответницжата за сексуални
отношения. Проблемите се задълбочават, когато ответницата започнала да
излиза с друг мъж. Оспорва твърдението, че живее в неподходяща за детето
среда. Сочи, че средата й е същата, в която двамата са отглеждали заедно
детето. В края на 2021г. ответницата сменя жилището си, като наема друго в
същия квартал. Описва подробно случай от 06.09.2022г., при който ищецът
взима детето, като отказва да го върне на майката и не й разрешава никакъв
контакт с него. Излага твърдения и за последващи такИ., по които е подала
молба по реда на ЗЗДН. Ответницата прекратила взаимоотношенията си с
Калоян. Моли родителските права върху детето Соня да бъдат предоставени
за упражняване на майката, при която то да живее; да бъде определен режим
на лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв. Моли бащата да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 995 лева за периода от
месец ноември 2022г. до месец март 2023г., и 400 лева, считано от месец
април 2023г. Претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба. Оспорва изложените в същата факти и обстоятелства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Соня Х. Д.а, ЕГН
**********.
3
Ответницата е заплащала на ищеца патрични суми за такса за лицей на
детето, както следва: на 30.06.2022г. – 1000 лева; 29.03.2022г. – 350 лева;
24.02.2022г. – 300 лева; 31.01.2022г. – 300 лева; 21.12.2021г. – 1721 лева;
21.12.2021г. – 300 лева; 29.11.2021г. – 200 лева; 29.11.2021г. – 300 лева;
28.10.2021г. – 300 лева; 14.10.2021г. – 100 лева; 07.10.2021г. – 300 лева;
29.07.2021г. – 300 лева.
Ответницата е заплатила на 29.07.2021г. сумата от 690 лева на Слънчеви
приказки, представляваща такса за детето Соня, както и сумата от 690 лева
отново за такса за детето на 30.06.2021г.
Ответницата работи в „Ментормейт България“ ЕООД, като за периода
от месец юни до месец август 2022г. е получила среден месечен брутен доход
в размер на 2363.89 лева. Видно от представения и приет по делото фиш за
заплата, ответницата за месец август 2023г. е с основна заплата 3458.50 лева,
с осигурителен доход в размер на 3400 лева.
На 25.10.2022г. ищецът заплатил сумата от 1200 лева на ЧДГ Галина
Сергеевна Улано, представляваща 2-ра вниоска за детето Соня. На
27.10.2022г. същият заплатил на същата ЧДГ сумата от 4760.00 лева,
представляваща такса до края на годината за детето Соня, 4-та група.
Ищецът работи в „Ди Екс Си България“ ЕООД, като за периода от
месец август 2021г. до месец януари 2023г. е получил среден месечен брутен
доход в размер на 7462.74 лева.
С постановление на СРП от 24.10.2022г. е прекратено наказателно
производство, образувано за това, че на 15.09.2022г. около 21.20 часа в гр.
София, ул. Златовръх 4 е нанесена лека телесна повреда – охлузване на дясна
скула на И. А. П., като деянието е извършено в условията на домашно насилие
– престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
На 10.02.2023г. ищецът е подписал декларация с нотариална заверка на
неговия подпис, с която декларира, че ще заплаща изцяло всички училищни
такси и необходими във връзка с обучението на дъщеря му Соня Х. Д.а в
Руския лицей – ЧСЕУ „Г.С. Уланова“, като за в бъдеще няма да има
претенции същите да му бъдат възстановявани изцяло или частично от
майката на детето И. А. П..
С Решение 76/29.06.2020г. на Ботевградски районен съд, НО, трети
4
съдебен състав, влязло в сила на 15.07.2020г. ищецът Х. С. Д. е признат за
виновен за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна
отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 НК му е наложено администраивно
наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.
С Решение 13548/04.08.2023г. на СРС, 139 състав, е оставена без
уважение молбата на Х. С. Д. лично за себе си и като процесуален
субституент на детето си Соня Х. Д.а за защита от домашно насилие против
И. А. П. във връзка с твърдени актове на домашно насилие от 06.09.2022г. и
15.09.2022г. в гр. София; издадена е заповед за защита в полза на И. А. П. и
Соня Х. Д.а против Х. С. Д. във връзка с извършени актове на домашно
насилие от 06.09.2022г. и 15.09.2022г. в гр. София, като са му наложени
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Лозенец. Видно от проведеното социално проучване, от
раждането си до момента Соня е отглеждана в семейна среда, първоначално
от двамата родители, а след раздялата им последните са отглеждали детето
седмично /една седмица при майката и една при бащата/. По информация от
бащата бабата и дядото по бащина линия са помагали при отглеждането.
Жилището, което майката ползва, е собственост на трето лице. Споделя, че
заплаща наем в размер на 500 лева. Жилището представлява апартамент на
втори етаж от двуетажна жилищна сграда и се състои от дневна с кухненски
бокс, една стая и сервизни помещения. Обзаведено е с всички необходими
мебели и уреди за нормален живот. В стаята на майката за детето има
обособен кът за почивка със самостоятелно легло, но майката споделя, че
детето предпочита да спи при нея на голямото легло. Бащата живее в
собствено жилище, представляващо мезонет. На първия етаж са разположени
хол с кухненски бокс, баня и тоалетна, а на втори етаж три спални, баня и
тоалетна. За детето има осигурена самостоятелна стая, обзаведена съгласно
възрастта му. Жилището е обзаведено с всички необходими мебели и уреди за
нормален живот. И в двете жилища се поддържа много добра хигиена. По
информация от майката, същата е със средно образование. Работи към фирма
Ментормейд като „Мениджър на конфигурации“. Съобщава доход от около
3000 лева. По данни на бащата, същият е програмист към ДХС, съобщава за
доход от около 6000 лева. И двамата родители съобщават, че естеството на
работата им позволява да работят от вкъщи. Соня посещава Частна детска
5
градина „Г.С.Улянова“ в четвърта предучилищна група. От предоставената от
учебното заведение информация е видно, че детето няма проблеми с
контактите с връстниците си. В поведението й не се наблюдават прояви на
гняв, скука или страх. Мисли логично активно се включва в обучителния
процес, проявява интерес към различни учебни предмети. Майката насърчава
интелектуалното развитие на детето, то е записано на допълнителни
занимания по ментална математика и роботика. И двамата родители водят и
вземат детето от детското заведение, като се редуват – няколко дни бащата,
няколко дни майката. Тя е спокойно дете. Не са наблюдавани признаци за
упражнено психическо или физическо насилие върху детето. При срещата
първоначално детето се държи дистанцирано, отговаря с „да“ или „не“ или
въобще не отговаря на поставените му възпроси. Впоследствие с помощта на
бащата се отпуска и започва да споделя. Разказва, че ходи на детска градина,
където учи руски и английски език, обича да рисува. С тати гледат заедно
детски филмчета и „правят, каквото си искат“, а с мама четат приказки,
рисуват, ходят на разходка. С баща си ходят на гости на баба Цеца и дядо
Стоян и баба И.нка. Соня се чувства спокойна и сигурна и с двамата си
родители, които го изслушват спокойно и отговарят на зададените им
въпроси. И двамата проявяват разбиране към възрастта на детето и то усеща
тяхната подкрепа във всеки момент. При срещите и разговорите с родителите
е установено, че те не контактуват пълноценно един с друг. Контактите им се
свеждат до кореспонденция чрез вайбър и то само по отношение на детето.
Изискан е актуален социален доклад, видно от който след постановяване на
привременните мерки основните грижи се полагат от майката, като бащата
взема активно участие в живота на дъщеря си. Соня е записана в първи клас в
35 СЕУ „Добри Войников“. Детето споделя, че в училище й харесва.
Математиката й е по – лесна и по – интересна. При срещата Соня е спокойна,
отговаря на въпросите. Споделя, че сега с мама се разхождат по – дълго, вече
не обича толкова да рисува. Обича да играе на телефона игри, гледа
телевизия. При мама има домашни любимци куче и коте, а при тате има
морско свинче и рибки. С баща си също се забавлява, ходят на гости при баба
и дядо в гр. Етрополе, там кара ролери и играе с братовчед си.
В хода на съдебното производство е изготвена комплексна
съдебнопсихологична и психиатрична експертиза от вещите лица д-р М. Щ.
К. и И. Н. М.. Видно от заключението на експертното изследване, при И. А. П.
6
не се установяват анамнезни или клинични данни за психично заболяване от
ранг на психоза. Няма симптоматика с характеристики и на афективно
разстройство. Когнитивните й функции също не показват клинична
патология. Вниманието се насочва адекватно по време на изследването,
паметовите запаси обхващат изцяло житейския й диапазон, интелектуалните
възможности са в норма, на нивото на възрастта и степента на образованието,
няма данни за интелектуален дефицит от някакъв тип. Личностовата й
структура се характеризира с особености в границите на широката норма, не
се установяват личностови характеристики на епилептична личностова
промяна /описани подробно в психологичното изследване и обсъждането/. От
Пациентска информация в ПИС на НЗОК е видно, че при И. П. на 07.04.2014г.
е поставена диагноза: Grand mal припадъци / с малки припадъци/ (petit mal)
или без тях/, неуточнени, а на 10.01.2014г. – 16.01.2014г. е налице
диагностична оценка за Епилепсия, неуточнена. От двете направени образни
изследвания: ЕЕГ през 2014г. и Магнитнорезонансно изследване на главен
мозък през 2017г. може да се направи извод, че при осв. П. не е потвърдено
наличие на епилептично заболяване, а от информацията за вида на
пристъпите, които е получила, не могатр да се изведат категорични данни, че
са Grand mal. След 2017г. не са наблюдавани при нея пристъпи с характер на
епилептични. Няма анамнезна информация или медицинска документация за
диагностицирани при осв. П. психотични разстройства или епилептични
еквИ.ленти. От психиатричното и психологичното интервю, както и от
тестовото психологично изследване Минесотски Многофазов Личностов
Въпросник /MMPI/ не се установяват личностови особености, които са
характерни за епилептична промяна на личността. От всичко гореописано
следва да се приеме, че няма основание да се обсъжда развитие на ментални
отклонения при И. П., изводими от получените в М.лото неясни пристъпи с
гърчова симотиматика.
Изготвена е и комплексна съдебнопсихологична и психиатрична
експертиза от вещите лица д-р Е. И. Г. и д-р П. Х.. Видно от заключението на
експертното изследване, двамата родители няма ограничения в капацитета да
упражняват пълноценно и ефективно своята родителска роля. Те са в
състояние да задоволяват базисните нужди на детето, да му дават
емоционална топлина, да насърчават неговото психосоциално и
интелектуално развитие, да установяват здравословни родителски граници с
7
детето си и да се въздържат от свръхпротективно поведение. Видно от
изследванията на детето, то се чувства сигурно и стабилно, обичано и
подкрепяно и от двамата си родители. В родителските си взаимоотношения
скед раздялата обаче майката и бащата са в тежък дисфункционален
конфликт, който занижава тяхната родителска емоционална интелигентност и
в резултат на това се засяга и родителският им капацитет – в частта
поддържане на зрели и балансирани в емоционален и поведенчески план
родителски отношения и комуникация в полза на общото им дете. В този
смисъл двамата родители имат нужда от консултиране и подкрепа, за да
възстановят доверието помежду си. Налице е изразена емоционална и
доверителна връзка на детето и с двамата родители. Соня проявява силна
привързаност и спонтанна обич и към двамата си родители, на което те й
отвръщат със същото. В хода на срещите на детето заедно и поотделно с
родителите като цяло се наблюдават еднакви топли емоционални връзки на
Соня и с майката, и с бащата, като се отбелязват нюанси единствено в
спецификата на експресията им съобразно пола на всеки от родителите.
Видно е, че детето има общи занимания с всеки от родителите си. Забелязва
се, че Соня черпи увереност и подкрепа и от двамата. Не е налице
отчуждение в отношенията между бащата и детето от психологическа гледна
точка, което да се дължи на поведението на майката на детето. Соня не
отказва да контактува с баща си. Тя спонтанно се радва на среащата с баща си
в кабинета на експерта, прегръща го, катери се по него, опира гръбчето си към
него, за да получи емоционална сигурност от него, разказва му за важни за
нейното ежедневие случки, както и има общи с баща си теи на разговор за
любими герои от анимационни филми и нейни рисунки. Поради личностната
специфика на майката и бащата и родителския дисфункционален конфликт,
Соня е в конфликт на лоялност спрямо двамата си родители. Налага й се да
балансира между интересите на двамата души, които най – много обича. Тя се
стреми да ги обединява непрекъснато. Това не е задача за детето, а за нейните
родители и поради това се преживява като дистресиращо от детската психика.
Ако тази тенденция бъде задълбочена в бъдеще, съществува риск от психична
травма за детето и загуба на естествената детска спонтанност в отношенията
към двамата родители.
От показанията на св. Диляна И. Динкова се установява, че с ищеца са
интимни партньори от няколко месеца, но не живеят заедно. Отношенията
8
между ищеца и Соня са изключително позитивни. Соня се чувства спокойно с
него. Имат изграден режим относно хигиенни навици, заспИ.не вечер.
Ищецът четял книжка на Соня преди заспИ.не. Ищецът подбирал подходящи
текстове за диктовка и четене. Обяснява й как да раздели думата на срички,
как се произнасят определени букви. Жилището на ищеца е мезонет. На
долното ниво има хол, тоалетна, голям балкон. На второто ниво има три стаи,
като едната е обособена като детска, една спалня и един кабинет и балкон. В
стаята на Соня има голямо бюро и стол към него, легло – персон и половина,
гардероб. Ищецът водел детето на ваксини. Предния ден сутринта Соня се
чувствала добре, но на обяд отказала да се храни. Баща й забелязал, че нещо
не е наред, измерил температурата и се оказало, че тя е повишена, след което
я завел на лекар. Ищецът не се нуждае от информация от майката относно
това при кой лекар да заведе детето, а директно действа, като води детето на
лекар. Когато ищецът и детето нямамт конкретни занимания, баща й отваря
да чете книга. Соня се затруднява при четенето. Понякога партньорката на
ищеца остава в дома му с преспИ.не, но се старят, когато Соня е при него, да
останат поне един ден и ако имат възможност с преспИ.не. Веднуж – два пъти
се случвало ищецът и Соня да останат с преспИ.не в дома на партньорката му.
Когато Соня има нужда да спи до баща си, партньорката му и синът й спят в
детската стая. Когато Соня била съгласна, тя оставала да спи в нейната стая, а
партнорката на ищеца при него. Когато наближи време за лягане, ищецът
държал Соня да мине през банята да се изкъпе, да си измие зъбите, да се
преоблече. Соня сама извършва тези неща. Когато следващия ден е работе и
учебен, се стараят Соня до 23.00 часа да е заспала. Ищецът и неговата
партньорка се занимават с децата и си разпределят задълженията в грижите за
тях. Соня и баща й не са имали конфликти. Тя проявява уважение към баща
си и рутината им е била изградена преди това.
Съдът кредитира показанията на св. Динкова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Видно от показанията на св. Соня Евгениева Константинова, до
раздялата на страните основните грижи за детето били полагани от
ответницата. Ищецът изпитвал притеснения от това да остане сам с детето.
9
Казвал, че се притеснява да остане сам с детето, защото можел да се замисли
за работа и да забрави да гледа Соня и може през това време детето да се
удари. Страните са разделени от месец май 2021г. Ответницата се изнесла от
дома, като детето останало при баща си. За около три месеца ответницата
живяла в дома на свидетелката. След това наела собствено жилище.
Разговорите между страните ставали по телефона или в чат. През лятото се
наложило страните да се срещат по – често, което повишило напрежението
между тях. В края на лятото, август – септември 2022г., ищецът чрез
съобщения казал на ответницата, че няма да позволи детето и тя да се видят
без неговия надзор. Имало среща, при която ищецът трябвало да доведе Соня
и детето да остане с майка си една седмица. Срещата била в кафене в ж.к.
Лозенец. Ищецът дошъл със Соня. Ответницата хванала Соня за ръка и й
казала „Хайде, мамо, да се прибираме вкъщи“. Ищецът казал, че тя ще вижда
детето тук с него и няма да се прибират вкъщи. Ответницата тръгнала, като
ищецът започнал да я следва. Тя влязла в интернет клуб. Излязла от там с
детето. Ищецът казал, че неможе да има доверие на ответницата и не иска да
оставя детето. Соня плачела. Дошла полиция. Ответницата също плачела.
Писали протоколи. Ответницата си тръгнала с двама приятели и детето.
Ищецът ги последвал. След тази случка ищецът ограничавал контактите на
майката с детето. Никога не се е случвало майката да ограничава контакта на
баща с детето. Майката следи за това как е облечено детето, как се държи,
какво и как играе, по колко време, интересува се и общува изключително
много с детето. Отношенията между детето и майката са чудесни. Двете се
целуват, гушкат се, говорят си, понякога се карат, например, за ползване на
телефон, тъй като Соня има ограничения за телефон. Ответницата се
интересува от образованието на детето. Правила е проучвания на училища,
преди това детски градини, ежедневна комуникация с учители. Купувала
книжки за писане, тъй като детето имало малък проблем с изписването на
буквичките. В дома на ответницата Соня няма собствена стая, има собствено
легло, детски кът, където са й наредени детски книжки, играчки. Има нейно
бюро. Детето изглежда чудесно. Дори в най – пиковите моменти, в които
страните не са се разбирали, Соня била спокойна. Когато ответницата
напуснала жилището, ищецът бил болен от ковид-19 и тъкмо бил излязъл от
болница. Той бил отслабнал, бил малко по – разсеян.
Съдът кредитира показанията на св. Константинова като обективни и
10
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства, като
не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй
като няма лични впечатления за тях.
В хода на производството са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6
СК.
Ищецът заявява, че И. няколкократно показала, че няма никакво
намерение да се разбира с него. За предварителните мерки тя отказала да се
виждат с детето в по – разширен режим, като казала, че за това нейно
решение да обвинява адвоката си, съдията, но не и нея. Смята, че от
експертизата е доказано, че той, въпреки че разполага с три пъти по – малко
време от нея с детето си, е изградил топла и емоционална връзка. Имайки
предвид, че е баща, а детето е момиче, то черпи сигурност от него. Когато има
избор между двамата родители, детето избира него. Той има по- високи
резултати от тези на ответницата за родителска пригодност, като в частта за
това кой как се отнася към детето, той я води с цяла категория. Не иска
техните взаимоотношения да се отразяват на детето, И. взема много често
решение, водена от чувствата си и склонността към контра продуктивност,
отколкото от нуждите и желанията на детето.
Ответницата заявява, че не е на състезание. Тук е да докаже, че е добър
родител и майка за детето си. Това, което иска за детето си, на първо място, и
за себе си, на второ, е да имат нормални отношения и общото им дете с г-н Д.
да има хубава връзка както с нея, така и с него. Видно от свидетелските
показания, социалните доклади, психологическите експертизи, тяхната
дъщеря Соня е гледана в една подкрепяща среда, в която не елишена от нищо,
включително от времето и вниманието на татко си. Както казала, не е на
състезание и знае, че е добър родител, добра майка, има страхотна връзка с
дъщеря си и смята, че няма какво да доказва, всичко е видно от докладите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
От фактите по делото се установи, че родителите на детето Соня не
живеят заедно, като грижите по отглеждането и възпитанието на детето към
настоящия момент се полагат от майката, при която детето живее, като
бащата осъществява лични отношения и участва в грижите за дъщеря си. От
раздялата на страните до постановяването на привременните мерки детето се
11
е отглеждало по равно от двамата родители, като е било една седмица при
единия и една седмица при другия.
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобИ.нето на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
физическо и духовно развитие и социалното му формиране. Видно от
изготвените социални доклади, и двамата родители разполагат с добри
жилищни условия, осигурен е самостоятелен кът за Соня, същите са трудово
ангажирани, поради което както във възможностите на майката, така и на
бащата е да полага основни грижи за детето и да задоволява потребностите
му от подслон, храна, облекло и т.н. От заключението на приетата по делото
комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза е видно, че
двамата родители нямат ограничения в капацитета да упражняват пълноценно
и ефективно своята родителска роля. Те са в състояние да задоволяват
базисните нужди на детето, да му дават емоционална топлина, да насърчават
неговото психосоциално и интелектуално развитие, да установяват
здравнословни родителски граници с детето си и да се въздържат от
свръхпротективно поведение. След раздялата обаче родителите са в тежък
дисфункционален конфликт, който занижава тяхната родителска
емоционална интелигентност и в резултат на това се засяга и родителския им
капацитет – в частта с поддържане на зрели и балансирани в емоционален и
поведенчески план родителски отношения и комуникация в полза на общото
им дете. Установи се също, че след раздялата на страните бащата е
ограничавал контактите на майката с детето, като е поставял
взаимоотношенията между тях в зависимост от своята воля и субективни
желания и нагласи. В подкрепа на този извод са показанията на св.
Константинова, която лично е възприела поведението на бащата в тази
насока, а именно, че ищецът чрез съобщения казвал на майката, че няма да
12
позволи детето и тя да се видят без неговия надзор, както и че на среща между
родителите, на която ищецът следвало да предаде детето на неговата майка,
същият заявил, че ответницата ще вижда детето тук с него и няма да се
прибират вкъщи. Ограниченията за среща с другия родител безспорно и
категорично не са в интерес на детето. Съдът намира, че описаното поведение
на бащата понижава неговия родителски капацитет, още повече, че същото е
въз основа на субективните му нагласи и емоции спрямо майката, което не е в
интерес на Соня. Съдът, като взе предвид изложеното, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, изготвените социални доклади, изготвените
експертни заключения, заявеното от страните при тяхното изслушване по
реда на чл. 59, ал. 6 СК и най-вече съобрази интереса на детето, счита че
упражняването на родителските права по отношение на него следва да бъде
предоставено на майката, при която детето да живее и която да полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. Съдът счита, въз
основа на събраните по делото доказателства, че майката притежава
необходимите качества на родител и може адекватно да упражнява
родителските права и задължения, каквито полага и към настоящия момент.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Установи се, че Соня е
изградила емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители,
проявява спонтанна обич и към двамата. Детето има общи занимания и с
двамата си родители, черпи увереност и подкрепа и от двамата. Не е налице
отчуждение в отбошенията между бащата ид етето, което от психологична
гледна точка да се дължи на поведението на майката. От доказателствата по
делото и твърденията на страните безспорно се установи, че след раздялата на
страните детето се е отглеждало по равно от родителите – една седмица при
единия и една седмица при другия. На 22.01.2023г. са постановени
привременни мерки относно упражняването на родителските права спрямо
детето, неговото местоживеене, режим на лични отношения на бащата с
детето. Съдът, като взе предвид изложеното, доказателствата по делото,
възрастта на детето и като съобрази, че в интерес на детето е да поддържа
контакт и с двамата си родители, намира, че режимът на лични отношения на
бащата с детето следва да бъде, както следва: бащата има право да вижда и
взема при себе си детето всяка нечетна седмица от месеца за времето от 18.00
13
часа в четвъртък, а ако детето е на училище, след приключване на учебните
му занятия, до 18.00 часа в понеделник, а ако детето е на училище, до
началото на учебните занятия, с преспИ.не; Коледните празници – всяка
четна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26
декември; Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари на следващата календарна
година; Великденски празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа
на Разпети петък до 18.00 часа в понеделник след Великден /Светли
понеделник/; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката. Бащата следва да взема и връща детето от и в
дома на майката, като в случай, че детето е на училище и/или извънкласни
занимания, бащата следва да го води и взема от съответното учебно
заведение. Съдът намира, че посоченият режим на лични отношения ще
осигури и гарантира участието на бащата в живота на детето, от една страна,
и, от друга страна, ще съхрани изградената физическа, духовна и
емоционална връзка между детето и неговия баща.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. Ответницата по първоначалната искова молба – ищца по
насрещната молба, е предявила иск за издръжка, както следва: от месец
ноември 2022г. до месец март 2023г. издръжка в размер от 995 лева, от които
595 лева такса за детска градина на детето, и 400 лева за покрИ.не на
месечните нужди на детето, и от април 2023г. занапред месечна издръжка в
размер на 400 лева. От доказателствата по делото се установи, че ответникът
работи в „Ди Екс Си България“ ЕООД, като за периода от месец август 2021г.
до месец януари 2023г. е получил среден месечен доход в размер на 7462.74
лева. Няма данни същият да е с влошено здравословно състояние, както и да
заплаща издръжка на друго непълнолетно дете. Видно от изготвения социален
доклад, Соня е записана в първи клас в 35 СЕУ „Добри Войников“, като не са
изложени твърдения, респ. не са представени доказателства за това детето да
посещава извънкласни учебни дейности и спорт. От представените и приети
по делото платежни нареждания от 25.10.2022г. и от 27.10.2022г. е видно, че
14
бащата е заплатил сумите, съответно, от 1200 лева и 4760 лева на ЧДГ
„Г.С.Уланова“ ЕООД, представляващи 2-ра вноска за детето и такса до края
на годината. Отделно от това, видно от проведеното социално проучване
бащата е участвал и участва в непосредствените грижи за детето, поради
което се обосновава изводът, че същият е предоставял средства за издръжка
както в пари, така и в натура. Съдът, като взе предвид горните обстоятелства,
както и нуждите на детето съобразно възрастта му, счита, че във
възможностите на бащата е да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в
претендирания размер от 400.00 лева, като искът за издръжка за периода от
месец ноември 2022г. до месец март 2023г. в размер на 995 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед горното съдът следва да осъди
бащата да заплаща на детето си издръжка от 400.00 лева, считано от влизане в
сила на решението в частта относно местоживеенето на детето, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е направена
от двете страни. Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават за
сметка на всяка от страните такИ., каквито са направени, тъй
като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
имащо охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода на
спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I
Г.О./.
Ищецът дължи държавна такса върху присъдената издръжка за детето в
размер на 576.00 /петстотин седемдесет и шест/ лева на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
15
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Соня Х. Д.а, ЕГН **********, на неговата майка И. А. П.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Соня Х. Д.а, ЕГН **********,
при неговата майка И. А. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х. С. Д., ЕГН
********** и детето Соня Х. Д.а, ЕГН **********, както следва: бащата има
право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна седмица от месеца
за времето от 18.00 часа в четвъртък, а ако детето е на училище, след
приключване на учебните му занятия, до 18.00 часа в понеделник, а ако
детето е на училище, до началото на учебните занятия, с преспИ.не;
Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 24
декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка
нечетна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01
януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
четна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като при
осъществяване на посочения режим бащата ще взема и връща детето от и в
дома на майката, като в случай, че детето е на училище и/или извънкласни
занимания, бащата ще го води и взема от съответното учебно заведение.
ОСЪЖДА бащата Х. С. Д., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете Соня Х. Д.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител И. А. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 400.00 /четиристотин/ лева, считано от влизане в сила на решението в
частта относно определеното местоживеене на детето, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетното
дете Соня Х. Д.а, ЕГН **********, издръжка в размер на 400.00
/четиристотин/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. А. П., ЕГН ********** срещу Х. С. Д.,
ЕГН **********, иск за издръжка в размер на 995.00 /деветстотин деветдесет
16
и пет/ лева за периода от месец ноември 2022г. до месец март 2023г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 576.00 /петстотин седемдесет и шест/ лева, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. С. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. П., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17