№ 3260
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110161858 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са от „А. срещу И. Б. Т. следните обективно кумулативно предявени
искове: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на вземания на ищеца за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение ч.гр.д. № 41813/2022 г. по описа на СРС, 145 състав:
- сумата от 3000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № . от
23.08.2019 г., сключен със „С., вземанията по който са прехвърлени на „А. по силата на
Приложение № 1 от 04.03.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
04.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 01.08.2022 г., до изплащане на вземането;
- сумата от 259.44 лв. – договорна лихва за периода от 30.08.2019 г. до 06.03.2020 г.;
- обезщетение за забава в размер на 1407.45 лв. за периода от 31.08.2019 г. до
01.08.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Претендират се сторените по делото разноски за заповедно и исково производство.
Ищецът твърди, че на 23.08.2019 г. между „С. и ответника е сключен договор за
паричен заем, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 3000 лв., като
сумата е предадена в брой на ответника. Поддържа, че ответникът е поел задължение да
връща заема на 28 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 117.03 лв. при
първа погасителна вноска 30.08.2019 г. и последна погасителна вноска с падеж 06.03.2020 г.
Размерът на уговорената възнаградителна лихва по кредита бил 276.94 лв.Поддържа, че
съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че
заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница
за всеки един ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. По тази причина била начислена лихва за забава
в размер на 1407.45 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 01.08.2022 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/. Представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „С. чрез „А. с изх. № . от 12.03.2021 г., което да бъде
връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че по силата
на сключен на 04.03.2021 г. Договор за цесия и Приложение № 1 към него, вземанията по
1
договора са прехвърлени от „С. на ищеца, който е легитимиран да претендира процесните
суми, за което ответникът е уведомен най-късно с получаване на препис от исковата молба,
ведно с приложеното към нея уведомление за цесия. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез адв. М.., без обаче по делото да е
представено пълномощно в негова полза. С отговора ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Счита, че процесният договор за кредит е недействителен
изцяло поради неспазване на специалните правила на ЗПК – чл. 22 ЗПК /доп. ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ – когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Наред с това твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави. Позовава се на нищожност и на клаузата за договорна лихва
като накърняваща добрите нрави, в която връзка цитира практика на ВКС. Твърди, че
годишният процент на разходите (ГПР) е 47,98%, годишният лихвен процент – 40,05%, при
което надхвърля с над 4 пъти законната лихва и респективно ГПР надхвърля почти пет пъти
законната лихва. Това представлявало нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва, приет в приложимата към момента на сключване на
договора съдебна практика като допустим таван, над който всичко уговорено представлява
нарушение на добрите нрави и съответно – до нищожност на клаузите за лихви. Това е така,
тъй като към момента на сключване на процесния ДПК и съгласно приложимото тогава
Постановление №426 от 18 декември, 2014 г. на МС за определяне размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, „годишният размер на законната лихва
за просрочени задължения в левове е основният лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%”. От направена справка в сайта на БНБ,
към 23.06.2014 г., ОЛП на БНБ е 0,00%, което означавало, че законната лихва е била 10,00%.
Следователно, предвидената в процесния ДПК лихва надхвърляла с над 4 пъти законната
лихва, което е основание да се приеме, че клаузата в договора накърнява добрите нрави, тъй
като няма еквивалентност на насрещните престации, размерът на лихвата /дори и като не се
включи в нея скритата възнаградителна лихва в допълнителните услуги, а включвайки и
нея, размерът на лихвата многократно би надхвърлил допустимия трикратен размер, при
който са спазени добрите нрави/, води до увреждане на ответника по договора за кредит, в
разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което е нищожна. Тъй
като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Счита, че нищожността на клаузите,
регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент
и ГПР - представляват част от същественото съдържание на договора и това прави цялото
заемно съглашение нищожно. В подаденото възражение (и в подадения отговор) релевира
възражение за давност.
Счита, че при недействителен договор лихви не се дължат, а искът за връщане само
на главницата би бил основателен, но не на предявеното основание – договорно
правоотношение, а на друго основание – неоснователно обогатяване. Хипотезата,
предвидена в чл. 23 ЗПК е специфичен случай на неоснователно обогатяване, поради което
сумата за главница следва да бъде претендирана именно като неоснователно обогатяване, а
не поради непогасени вноски по несъществуващ договор. Наред с това оспорва и
разпоредбата на чл. 6 от процесния договор за представяне на обезпечение като нищожна и
противоречаща на добрите нрави. В тази връзка оспорва и разпоредбата на чл. 8 от
процесния договор, предвиждаща дължимостта на неустойка в размер на 1483.06 лв. като
нищожна и противоречаща на добрите нрави.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца по исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че между цедента „С. и ответника е
2
възникнало валидно (действително) правоотношение по договор за потребителски кредит
/заем/, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;
че падежът на вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както и размера на
дължимото обезщетение за забава; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на
валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число плащане, както и твърденията си за
нищожност на договора, общите условия и отделни техни договорни клаузи.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
Съдът УКАЗВА на страните, че ще извърши проверка на клаузите от договора за
потребителски кредит, включително за наличие на неравноправни клаузи.
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ за безспорни между страните следните обстоятелства: че на
23.08.2019 г. е сключен договор за заем № . между „С. и ответника, по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 3000 лв., усвоен на същата дата, по силата на
който договор ответникът е поел задължение да връща заема на 28 седмични вноски, че
вземанията по договора са прехвърлени на „А. по силата на договор за цесия от 04.03.2021 г.
и Приложение № 1 към него.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените от ищеца и ответника писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Съдът намира, че следва да уважи направеното от ищеца искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и със
служебно формулиран въпрос.
Предвид изричните доводи в отговора на исковата молба и съобразно служебното
задължение на съда да следи приложението на императивната разпоредба на чл. 10 ЗПК ще
се допусне СТЕ служебно от съда на основание чл. 195 ГПК.
Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 41813/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 145 състав.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи
пълномощно в полза на адв. Л., респ. да потвърди извършеното от него процесуално
действие без представителна власт, както и в същия срок да посочи адреса на ответника и
електронен адрес за връчване, ако притежава такъв, и заявление дали желае връчване на
този адрес /чл. 131, ал. 2, т. 2 ГПК/, като при неизпълнение указанията в срок, съдът няма да
зачете извършеното от негово им действие по подаване на отговор на исковата молба.
ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 41813/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 145 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да
отговори на задачите, поставени в исковата молба, както и на следните въпроси: „Какви
3
компоненти са включени при изчислението на ГПР на договора за паричен заем №
./23.08.2019 г.?“ и „Какъв би бил размерът на ГПР на договора за паричен заем №
./23.08.2019 г., съгласно формулата в ЗПК, ако се вземе предвид и уговорената в чл. 8 от
договора неустойка в размер на 1483.06 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в Приложение № 1 на л. 10 от делото?“. УКАЗВА на вещото лице при отговор на
въпрос номер 3 да посочи има ли погасени от ответника суми по процесния договор за
кредит, ако да – да посочи кога, в какъв размер, как са платени и какво е погасено с тях.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв., вносими от ищеца по
депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза М. Г.
М., тел: 0887 74 76 46, която да се призове след внасянето на депозита.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на шрифта, ползван в процесния договор
за кредит и общите условия към него, както и какъв вид шрифт е използван от познатите
стандартни шрифтове; 2. В случай, че не е ползван стандартен шрифт и не може да се
посочи размер, съобразно стандартните шрифтове по каталог, да се посочи при шрифт 12,
какъв е размерът на символите при шрифт „.”, съответно какъв е размерът на символите,
ползвани в процесния договор и общи условия към него.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца по депозитна сметка на
СРС в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. К. Р., с адрес в гр. С., тел. ., който да се призове след
внасянето на депозита.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.04.2023 г. от 09:50 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи и препис от отговора
на исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба. УКАЗВА на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС.
УКАЗВА на страните, че настоящото определение, ведно с мотивната му част, има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание
може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5