№ 3473
гр. Варна, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100501745 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А1 България“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр.София срещу решение № 1645/15.05.2023 год.,
постановено по гр.д. № 10302/202 год. по описа на ВРС – 35 състав, с което е
прогласена нищожността на т. 22.1 от Общи условия към Договор за
далекосъобщителни услуги № *********/ 27.08.2019 г., поради противоречие
със закона, по иска на С. А. К., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
като ответникът е осъден за разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, като се
претендира неговата отмяна.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна оспорва жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, при проверка на
редовността на исковата молба, по която е образувано
първоинстанционното производство и по жалба срещу решението по него
въззивното производство, намира исковата молба за нередовна.
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на С. А. К.
срещу „А1 България“ ЕАД. Твърди се от ищеца в исковата му молба
наличието на сключен с ответника договор за електронни съобщителни
услуги № *********/ 27.08.2019 г., с тарифен план „А1 One Unlimited“, с
условия за ползване съгласно Приложение 1 към Договора и твърдения за
начислено с документ за плащане № *********/30.04.2021 г. задължение за
заплащане на сумата от 2 лв. – неустойка за обработка на просрочени
задължения. Позовавайки се на потребителска закрила и обосновавайки липса
на основания за начисляване на процесната сума, сезира съда с искане за
установяване, че начислената с документ за плащане № *********/30.04.2021
1
г. неустойка е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП /съгласно уточняваща
молба от 22.08.2022 – л.42/. С последваща молба от 22.02.2023 год., с оглед
дадени от съда указания, ищецът уточнява искането, с което сезира съда, а
именно за прогласяване нищожността на клауза, предвидена в договор за
електронни съобщителни услуги № *********/ 27.08.2019 г., респективно в
общите условия към този договор, въз основа на която му е начислено
задължение в размер на 2 лева, обективирано в документ за плащане №
*********/30.04.2021 г.
При така наведените твърдения за факти и искането, с което съдът е
сезиран, съдът намира исковата молба за нередовна. В исковата молба се
навеждат фактически твърдения, относими към субсидиарния фактически
състав на неоснователното обогатяване, каквото се развива от ищеца
/въззиваем/ в депозирания писмен отговор на въззивната жалба, но липсва
сезира на ищеца с искане, съответно на твърденията за връщане на платеното
при липса на основание. Ищецът нееднократно се позовава на начислено
задължение в размер на 2 лева, обективирано в документ за плащане №
*********/30.04.2021 г. , който документ за плащане обаче не съставлява
договорна клауза, а начисляването му и плащане му въз основа на нищожна
клауза от договора по съществото си съставлява твърдение за неоснователно
разместване на блага. Същевременно, се формулира искане за установяване
на нищожност на сума по платежен документ, който само я обективира без да
съставлява основание за начисляването й, а впоследствие на клауза от
договор, респективно общи условия към него, без да се конкретизира коя
конкретна клауза се твърди да е нищожна и въз основа на която е издаден
обективиращият за заплащането й документ. Така, производството пред ВРС
се е развило без да е ясен по еднозначен начин предмета на предявения иск.
Следователно и съобразно т.4 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС,
приложимо съгласно т.5 от ТР 1/2013 год. и при новия ГПК с оглед характера
на въззивната инстанция не на контролно-отменителна, а такава на ограничен
въззив, производството по исковата молба следва да се остави без движение
със съответни указания до ищците и предупреждение, че при неизпълнение в
срок на дадените указания постановеното въз основа на нередовна искова
молба решение ще бъде обезсилено.
Мотивиран от изложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба на С. А. К. срещу „А1
България“ ЕАД, по която е образувано в.гр.дело № 1745/2023 год. по описа на
ВОС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да:
1/ заяви изрично заплатена ли е сумата от 2 лева, отразена като
дължима в документ за плащане № *********/30.04.2021 г.
2/ отстрани противоречията в обстоятелствената част на искова молба и
2
искането, с което сезира съда като посочи:
дали твърди заплащането на сумата от 2 лева по документ за плащане №
*********/30.04.2021 г. да е без основание поради нищожност на клауза от
договора, която я предвижда като дължима и ако да – формулира адекватно
на твърдението за заплащане на сума въз основа на нищожна клауза искане
към съда
или
сезира съда с искане за установяване нищожността на клауза от
сключен между страните договор, с която е предвидена възможност на
доставчика да начислява сума в размер на 2 лева под формата на неустойка за
обработка на просрочени задължения и ако да – конкретизира съответно
договорната клауза, чиято нищожност претендира.
УКАЗВА на ищеца, че ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок на дадените
указания досежно отстраняване на нередовността на исковата молба,
постановеното въз основа на нея първоинстанционно решение ще бъде
обезсилено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3