РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Велики Преслав, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. П.а Административно наказателно
дело № 20223610200434 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д. С. С. с
ЕГН ********** с адрес гр.***, ул.“***“№* срещу Наказателно постановление №22-0323-
000083/12.04.2022 г., издадено от Началник Група в РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Отрича се извършване на нарушението, поради липса на
субективна страна. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено
становище по същество, чрез пълномощника поддържа изложеното в жалбата и счита, че
изложеното в постановлението на прокурора е изцяло в подкрепа на лисата на субективния
елемент на деянието-умисъл за осъществяването му, поради което обжалваното НП следва
да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното
писмо на основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка
и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 22.10.2021 г. около 11.50 часа в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, по ул.“Кирил и
Методий“ в посока изхода за гр.Шумен, жалбоподателят управлявал товарен автомобил
„Пежо Боксер“ с рег.№В7908ВХ, собственост на „НАС Флора“ЕООД, гр.Варна. На
посочената датата и място полицейските служители П. П. и Й. Д. спрели за проверка
автомобила управляван от жалбоподателя. При проверката освен собствеността на
автомобила и самоличността на водача било установено че е служебно била прекратена
регистрацията на автомобила, поради нерегистрирането му след закупуване в законовия на
осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП на 09.09.2021 г. Водачът не носел СРМПС част втора. За
установеното св. П. П. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушения по чл. чл.140, ал.1
от ЗДвП, 137А, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. След
1
постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП-В.Преслав с
постановление от 23.12.2020 г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за нарушения по чл. чл.140, ал.1 от ЗДвП, 137А, ал.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от
ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, предл.1 и 2 - ро от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2-ро от ЗДвП, са
наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 320.00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за шест месеца.
Показанията на разпитания по делото свидетел-актосъставител-полицейски служител са
логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП
(съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на ВР и Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г., изд. от Министъра на ВР.
Нарушението е описано пълно, точно и ясно единствено в АУАН.
При издаване на НП са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
Описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата,
при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление. В конкретният случай в
АУАН е посочена датата на извършване на нарушението, но в НП такава липсва, което е
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от повдигнатото обвинение от АНО за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.175, ал.3, пр.1 – во от ЗДвП, при описание на
нарушението следва да бъдат посочени и обстоятелства, като дата на прекратяване на
регистрацията на МПС, което обстоятелство е обвързано с датата на извършване на
нарушението, поради установяването по несъмнен начин, че към датата на управление на
МПС съотв. датата на извършване на деянието/проверката последното е било с прекратена
регистрация. Непосочването на всички обстоятелства при описание на нарушението, в
случая дата на извършване, съотв.дата на проверката е съществено процесуално нарушение
допуснато и при посочване на обстоятелствата, при които е извършено.
Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като всички други документи могат да бъдат единствено доказателства в
подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на
чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Разпоредбите на закона са категорични - както актът за нарушение, така и
наказателното постановление, трябва да съдържа точно описание на нарушението, като това
посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Този реквизит на наказателното
постановление е съществен и не може да бъде извличан по тълкувателен път или по пътя на
формалната или правна логика, като това би имало за последица неопределеност на
регламентацията на обществените отношения, и в сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането по принцип и в частност -
административно- наказателното правоприлагане, не може да почива на предположения, а
на конкретни факти и обстоятелства.
В случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Поради което изложените в жалбата възражение в този смисъл са основателни и
следва да бъде отменено НП само на това основание.
Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от
2
административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление
без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното:
В хода на административнонаказатеното производство се установи по безспорен
начин, че процесния автомобил е бил с поставени на определените за това места
регистрационни табели и не е бил регистриран по надлежния ред към датата на проверката.
При установената фактическа обстановка настоящият състав, счита че безспорно са налице
всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване,
които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени
на определените за това места. За съствомерността на процесното административно
нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране
отговорността на жалбоподателя е ирелевантно обстоятелството дали органът по
регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяването на
собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на
регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на
задължението за регистрация на автомобила в двумесечен срок от придобиването, поради
което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на
това му задължение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.
Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал
и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да
го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1
от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно
наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не
оправдава никого. Независимо, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, а
само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при
бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди
да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на водач“ и т. н. В подкрепа на това е и че жалбоподателя, в качеството на
водач на МПС при проверката не е носел и СРМПС част втора. В случая не е имало
обективни пречки за водача да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за субективната страна е приетото от прокурора в постановлението за отказ
да се образува досъдебно производство, т.к. обсъжданото в постановлението престъпление
по чл.345, ал.2 от НК е умишлено, същото може да се осъществи единство чрез пряк умисъл,
за разлика от деянието, представляващо административно нарушение, както бе изложено по
– горе.
Неоснователно е и възражението за липсата на субективния елемент на деянието-вина, за
което са изложени мотиви по – горе. Изводите направени в постановлението на прокурора
са за липса на субективния елемент на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което е
умишлено, като форма на вина, поради което са неотносими към повдигнатото обвинение за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав приема, че административно наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според
3
която се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6
до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в минималния размер от 200 лева и
лишаване от правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се
отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посоченото в наказателното
постановление деяние е съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна. В
този смисъл е и константната практика на ШАС, изразена в решения по КАНД №241/21 г.
Административен съд – гр. Шумен КАНД № 141 по описа за 2020г. на Административен
съд – гр. Шумен, КАНД № 15 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
КАНД № 9 по описа за 2021г. на Административен съд – Шумен, КАНД №49/2022 г.
Административен съд – гр. Шумен, КАНД №23/2022 г. Административен съд – гр. Шумен.
Макар, че повдигнатото обвинение е за съставомерно деяние, осъществяващо състав на
посоченото административно нарушение, обжалваното НП следва да бъде отменено, поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните прави по изложените по – горе мотиви.
Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се
извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява
изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна
административна мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки
към настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен
контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от пълномощника
на жалбоподателя за присъжданe на разноски за адвокатско възнаграждение и представените
доказателства – договор за правна защита и съдействие, счита на осн.чл. 63д от ЗАНН вр. с
чл.143, ал.1 от АПК, следва въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0323-000083/12.04.2022 г., издадено от
Началник Група в РУ-В.Преслав при ОД на МВР – Шумен, с което на Д. С. С. с ЕГН
********** с адрес гр.***, ул.“***“№* за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 да заплати на на Д. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр.***,
ул.“***“№* направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4