Р Е Ш Е Н И Е
№ 39 23.07.2020
година град Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 441 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 предл. ІІІ ГПК.
Ищецът Д.А.Д. ***, действащ чрез процесуалния пълномощник адв. К. К. от ВАК, посочва в исковата си молба, че с
ответното дружество има сключен договор за доставка на ел. енергия и по силата
на същия е потребител с клиентски № ********** за обект, находящ се в с. ***, общ.
О., област Т., ул. *** № ***. На 07.11.2019 г. ищецът бил уведомен от „Електроразпределение
Север“ АД за извършена проверка на СТИ в обекта и за констатирано неточно
измерване/неизмерване на ел. енергия, за което бил съставен КП № 1400880/10.12.2018
г. Същият бил уведомен от ответното „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, че в резултат на
преизчислените количества енергия е издадена фактура № **********/04.11.2019 г.
на стойност 4 189.93 лева за периода от 11.12.2017 г. - 10.12.2018 г. с падеж
за плащане 14.11.2019 г. Ищецът оспорва изцяло дължимостта на задължението, обективирано
в посочената фактура № **********/04.11.2019 г., както и всички документи във
връзка с нейното издаване - съставения КП № 1400880/10.12.2018 г. от служители
на „Електроразпределение Север“ АД, КП № 2483/21.10.2019 г. издаден от БИМ-гр. В.,
Становище/справка от 29.10.2019 г. за начисляване на ел. енергия. Изтъква
неприложимост на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, тъй като не бил извършван
ежемесечен отчет на място по скритата тарифа, показателите от която да са
различни от тези на електромера. Визира, че възможността на абоната за контрол
на показанията е възпрепятствана, след като невизуализираната тарифа подлежи на
разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият
производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество. Намира, че
отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормата на чл. 120,
ал. 4 от ЗЕ. Твърди, че за извършване на посочената процедура по чл. 50 от
ПИКЕЕ е необходимо да бъде установен периода от допускане на грешката до
установяването й, а наличието на количество ел. енергия в невизуализиран на
екрана на електромера регистър само по себе си не установявало, че тази енергия
е доставена на абоната. Установените записи в регистър 1.8.3 на електромера при
извършената техническа проверка сами по себе си не удостоверявали наличие на
грешка при отчитане на потребяваната от абоната ел. енергия, тъй като било
възможно да са били налице преди поставяне на СТИ на обекта на потребителя. Липсвали
представени данни за действително извършено софтуерно прочитане на електромера.
Според ищеца в чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т. е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри
на доставчика, какъвто не бил процесният случай, защото процесният електромер
не бил от типа „Смарт“, при който данните от преноса се записват директно в
информационните масиви на дружеството. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ не
била приложима. Сочи, че по време на проверката не са констатирани механични
повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при
измерването на консумираната енергия, поради което била неприложима и
хипотезата на чл. 48 ПИКЕЕ. Липсвали данни в кой часови диапазон е потребявана
натрупаната в скрития регистър ел. енергия и дали изобщо е потребена от ищеца, не
бил констатиран и дефект в тарифния превключвател, а това водело до
неприложимост и на хипотезата по чл. 49 ПИКЕЕ. Заявява, че при липсата на данни
за техническа неизправност на електромера извън констатираното, следва да се
приеме, че установеното след разчитане на сочената тарифа количеството ел. енергия
в претендирания размер не е реално доставено и консумирано от абоната. Твърди, че
към датата на проверката/10.12.2018 г. /предвид отмяната на чл. 41-47 от ПИКЕЕ
с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-членен състав
на ВАС и последвалата отмяна на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ с
Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, 5-чл. състав,
липсвали правила и ред за извършване на проверки за метрологична, фукционална и
техническа изправност на СТИ, както и законово основание за извършване на
корекционни процедури. Визира празнота по тези въпроси и в действащите ОУ.
Цялостната отмяна на ПИКЕЕ към датата на проверката - 10.12.2018 г., водела до
липса на нормативна уредба, която да регламентира процесните отношения. Ето
защо ищецът моли съда да признае със сила на присъдено нещо, че той не дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, сумата в размер на 4 189.93 лева, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на
сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия
за периода 11.12.2017 г. -10.12.2018 г. по кл. № **********, аб. № **********,
съобразно фактура № **********/04.11.2019 г. за обект в с. ***, общ. О., област
Т., ул. *** № *** с титуляр на партидата Д.А.Д., ЕГН **********. Претендира се
и присъждане на направените деловодни разноски. В с. з. ищцовата страна
поддържа иска и изложените съображения като в писмената си защита допълва, че
през процесния период, за който е начислено количеството ел. енергия, не са
действали одобрени Общи условия на ответното дружество или на " Енерго -
Про Мрежи“ АД, тъй като с решение на ВАС от 17.01.2017 г. били отменени
действалите от 2014 г. общи условия и на двете дружества, като не последвало
одобряване на нови такива. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът „Енерго - Про Продажби“ АД със
седалище гр. В., район *** Варненчик, В. Тауърс – Г, бул. *** Варненчик № 258, ЕИК
********* със законни представители П. С. С., Я. М. Д., Г. К., представляван по делото от процесуалния
пълномощник адв. Н.М. ***, оспорва предявения иск изцяло като неоснователен. Заявява
наличие на основание за възникване на оспорваното материално право, което се
базирало на чл. 50 ПИКЕЕ във вр. с чл. 79, ал1, във вр. с чл. 183 от ЗЗД, чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Възразява с твърдението, че разпоредбите на Общите
условия на „Енерго - Про Мрежи“ АД и „Енерго - Про Продажби“ АД са годен
източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия
на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, като в случая ищецът не бил подал заявление
за други специални условия в 30-дневния срок от влизане в сила на ОУ, поради
което и липсвало допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл.
98а ал. 5 ЗЕ. Ето защо според ответника приетите и одобрени по съответния ред
Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4, ал. 4
от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Твърди съществуване на
основание за възникване на оспореното процесно вземане в наличието на валидно
облигационно отношение между страните, в резултатите от извършената на 10.12.2018
г. проверка на СТИ в обекта на ищеца, каквито проверки дружеството – оператор и
собственик на СТИ имало право за извършва съгласно чл. 44 ПИКЕЕ, в съставените
констативен протокол, експертиза от БИМ и становище за начисляване на ел. енергия,
в издадената фактура и изпратените уведомителни писма до абоната. Ответната
страна твърди, че установената при проверката ел. енергия е реално доставена и
потребена от ищеца, но не е заплатена от него, което той бил длъжен да стори
съгласно чл. 183 ЗЗД и чл. 16. т. 2. от ОУ на ДПЕЕ. Моли за отхвърляне на иска
и претендира присъждане на деловодните разноски съобразно представен списък на
разноските.
Съдът след преценка на изразените
становища във връзка с представените доказателства приема за установено
следното:
Безспорен
факт по делото е, че ищецът Д.А.Д. е в облигационноправни отношения с ответното
дружество в качеството си на абонат за доставка и потребление на ел. енергия за
битови нужди с клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект, находящ
се в с. ***, общ. О., област Т., ул. *** № *** като тези отношения датират поне
от 2015 г. предвид наличните по делото данни за демонтиран през посочената
година стар електромер и поставен нов такъв в обекта. Видно от Протокол № М 4001203
от 29.07.2015 г. в 10.10 часа на посочената дата служители на „Енерго - Про
Мрежи“ АД, посочени поименно в протокола, са посетили горепосочения обект на
ищеца – абонат в с. ***, общ. О. и са извършили демонтаж на наличния в обекта
електромер като са монтирали нов електромер с фабр. № 1114 0215 6434 9955,
представляващ модел „МЕ162 И.“, година на производство – 2015, обхват 5/85. В
протокола са отразени както показанията на демонтирания електромер, така и
показанията на новия монтиран такъв относно две тарифи: дневна и нощна, като за
новия електромер са записани нулеви показания и по двете тарифи. Протоколът е
подписан от служителите, извършили монтажа, и от представител на ищеца – абонат.
Страните не са оспорили доказателствената сила на този протокол, поради което и
съдът го приема за годно доказателство. От съставения Констативен протокол № 1400880/10.12.2018
г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД следва, че на посочената
дата в 15.55 часа двамата служители са посетили същия обект на ищеца – абонат и
в присъствие на последния са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации и по-конкретно на монтирания през 2015 г.
електромер с фабр. № 1114 0215 6434 9955, модел „МЕ162“, 2015, 5/85/А. В пункт
І на протокола са вписани показанията на визуализираните тарифи на дисплея, а
именно: на дневна и нощна тарифа. В пункт ІІ от протокола са отразени
констатациите от направената софтуерна проверка на СТИ и според същите освен
показанията по двете визуализирани тарифи 1.8.1 и 1.8.2, които съответстват на
отразеното в пункт І, са констатирани и показания в още два регистъра – 1.8.3.-
021910 kWh и 1.8.0. – 029216 kWh. Описано е демонтирането на СТИ и изземването
му в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с описана по номер пломба /
№ 285179/. Съставеният протокол е подписан лично от ищеца под изявлението „запознат
съм, съгласен съм с текста и констатациите на този протокол и присъствах при
неговото съставяне“. Иззетото СТИ е предадено в БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – В., където е подложено на метрологична
експертиза. За направената експертиза е изготвен Констативен протокол № 2483/21.10.2019
г. -АУ-Е-000029-71529/14.12.2018 г. и в същия е отразено, че електромерът е бил
предоставен на 14.12.2018 г. в плик, пломбиран с пломба № 285179, отразени са
показания по Т1-002449.4 kWh и Т2 – 004856.5 kWh, отчетено е отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Заключението
на метрологичната експертиза е, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да
се състои от две тарифи Т1 и Т2; действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа Т3 – 021910.5 kWh; не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера; същият съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Въз основа
на съставения констативен протокол, извършената техническа проверка и софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, при което е установено количеството неотчетена ел.
енергия, е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 29.10.2019
г. в общ размер на 021910 kWh за периода 11.12.2017 г. -10.12.2018 г., като
общото количество е диференцирано както следва: от 11.12.2017 г. до 30.06.2018 г.
– 12126 kWh и от 01.07.2018 г. до 10.12.2018 г. - 9784 kWh. Съобразно изготвеното
становище ответното дружество е издало фактура № **********/04.11.2019 г., с
която е разделило посоченото общо количество ел. енергия на описаните в
становището два подпериода като количеството от 12126 kWh за първия подпериод е
остойностено в размер на 1 879.89 лева, а количеството за втора подпериод от
9784 kWh е остойностено на 1 611.72 лева или стойността на общото количество ел.
енергия е в размер на 3 491.61 лева, която ведно с включен ДДС е в размер на 4 189.93
лева. Посоченият срок за плащане е до 14.11.2019 г. До ищеца са изпратени две
писма: 1/ писмо с изх. № 1/01.11.2019 г., с което е уведомен за съставения
относно извършената проверка на СТИ Констативен протокол № 1400880/10.12.2018 г.,
копие от който му е изпратено и 2/писмо с изх. № 2/04.11.2019 г., с което му е
изпратена издадената фактура за корекция на сметката и справка за корекция. Двете
писма са връчени с обратна разписка на ищеца лично на 08.11.2019 г. След 4 дни
– на 12.11.2019 г., ищецът е предявил настоящия иск. В хода на съдебното дирене
е допуснат и разпитан като свидетел служителя на „Електроразпределение Север“ АД
– В. Е.Х., работещ като специалист енергиен контрол. В показанията си същият
описва участието си в извършването на две проверки в два различни обекта, свързани
с ищеца, като единият бил търговски обект/заведение „Еврофутбол“ /в град Омуртаг,
а другият бил жилище в с. ***, общ. О.. Свидетелят посочва, че и двете проверки
продължили около час в различни дни като и при двете били констатирани
софтуерни намеси в СТИ. Относно проверката на обекта в с. *** същият посочва, че
електромерът бил монофазен с два видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2, докато при
проверката той и колегата му установили натрупано количество ел. енергия в друг
скрит регистър – 1.8.3. При започване на проверката свидетелят и другият
служител първо проверили СТИ с еталонен уред за това дали има механична
манипулация /поставени мостове, чрез които се постига отчитане на по-малко
количество ел. енергия от реално потребената/, но в случая не установили такива
манипулации. След тази констатация проверяващите пристъпили към проверка със
специален софтуер, инсталиран на носения от тях преносим компютър/лаптоп/, като
според свидетеля този софтуер бил достъпен само за отдел“ Специалисти енергиен
контрол“ към „Електроразпределение Север“ АД и същият бил разработен специално
за осъществяване на контролните им функции. След като констатирали отчетената в
скрития трети регистър ел. енергия, свидетелят и колегата му повикали ищеца, който
се намирал в проверявания обект, и му показали направената констатация на
лаптопа, обяснили му, че ще демонтират СТИ и ще го изпратят за експертиза, предявили
ме протокол за подпис и според свидетеля ищецът подписал без възражения. При
преценка на свидетелските показания съдът не намира причини за игнорирането им.
Свидетелят и понастоящем е в трудово правоотношение, но не с ответното дружество,
а с „Електроразпределение Север“ АД. Неговите показания изцяло кореспондират с
описаното в съставения за проверката констативен протокол относно мястото и
продължителността на проверката, относно личното присъствие на ищеца и подписването
на протокола от страна на последния без възражения. В показанията си свидетелят
изцяло потвърждава отразената в този протокол констатация за запис на ел. енергия
в регистър 1.8.3. Дадените показания са ясни и съдържащи подробни данни за
начина на извършване на проверката и използваните средства при същата. Ето защо
съдът не намира причини да не кредитира показанията на свидетеля Х.. По делото
е изготвено заключение по допуснатата съдебна електротехническа експертиза. В
същото след съобразяване на наличните по делото данни за процесния електромер вещото
лице е установило, че последният е произведен през 2015 г. в Словения, маркиран
е с ЕИО знак за одобрен тип и за оценено съответствие СЕ М 15, поставен му е от
европейски нотифициран орган номер 1304 и съобразно заповедите на директора на
ДАМТН е подлежал на последваща метеорологична проверка през 2021 г. /след 6
години/, което означава, че през процесния период и до момента този електромер
е в срока на метеорологичната си годност. В заключението е отразено, че
електромерът МЕ 162 има възможност да записва до 4 тарифи, но за България
монофазните електромери за битови потребители се програмирали за запис и
визуализиране на две тарифи – дневна и нощна, които се превключвали от
вградения часовник за реално време и се записвали в регистри 1.8.1 и 1.8.2, а
сумарната ел. енергия, преминала изобщо през електромера, се записвала в
регистър 1.8.0, който също не бил визуализиран на дисплея на СТИ. След като
описва механизма на работа на проверения модел СТИ вещото лице приема, че за да
има изчислена и запаметена електроенергия в паметта на електромера, необходимо
е през измервателния шунт да е преминал съответния товарен ток, следователно
записаната в регистър 1.8.3 ел. енергия е преминала през това СТИ, а доколкото
мрежата и измервателните съоръжения, монтирани след СТИ, били собственост на
абоната, то преминалата през СТИ ел. енергия е доставена на абоната. Според
експерта няма как да бъде установено дали доставената енергия е била реално и
полезно употребена или консумацията е причинена от авария в съоръженията на
абоната. В заключението си вещото лице е взело предвид записаното в сумарния
регистър 1.8.0 общо количество електроенергия в размер на 29 216 kWh и
преизчислявайки по определена формула, е стигнало до извода, че при максимално
натоварване на мрежата това количество ел. енергия може да бъде доставено на
абоната за приблизително 2108 часа или за 88 денонощия, което прави напълно
възможно доставянето на това количество ел. енергия за периода от монтажа на
електромера на 29.07.2015 г. до демонтажа му на 10.12.2018 г. Тъй като
наличието на запис в регистър 1.8.3 в случая било ненормално, вещото лице приема,
че има осъществена неправомерна промяна в тарифната схема на електромера, която
промяна се извършва при наличието на специализиран софтуер, през оптичния порт
и не е необходимо да се разпломбира електромера, за да се получи достъп до
вътрешността му. Според вещото лице извършената софтуерна промяна е резултат от
човешко действие. Експертното заключение е потвърдило определената от ответното
дружество стойност на допълнително начислената ел. енергия в размер на 4 189.93
лева с ДДС. Съдът приема експертното заключение като изготвено изцяло и
компетентно по поставената задача, същото е обосновано като цяло и всяко
отделно становище е мотивирано от експерта. В с. з. вещото лице категорично
поддържа извода си, че записаната в регистър 1.8.3 ел. енергия е преминала през
електромера като се мотивира с това, че производителят отрича възможността при
монофазния електромер да се запише ел. енергия, която не е преминала през
измервателните системи. Същото описва механизма на намесата – временно за
електромера се закрепва инфрачервен порт и с помощта на специален софтуер, от
който на практика се продавали нерегламентирани копия, се извършва
препрограмиране/промяна в тарифната схема/ на електромера. Експертът уточнява, че
не може да се уточни кога е стартирало натрупването на ел. енергия в скрития
трети регистър и за какъв точно период е станало това натрупване. Същият не
може да отговори дали към момента на монтиране на СТИ е имало натрупано
количество ел. енергия в двата скрити регистри. Посочва, че практиката към онзи
момент е била монтажниците да вписват в протокола само показанията на видимите
на дисплея регистри.
Въз основа на установеното от
фактическа страна при анализа на събраните доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Безспорно обстоятелство по делото
е, че ищецът е потребител на електроенергия в процесния обект по смисъла на §1,
т. 41б б. „а„ от ДР на ЗЕ, тъй като е краен клиент, който купува енергия. В
този смисъл между страните е налице облигационно правоотношение, пораждащо
правото на ищеца да получи ел. енергия и задължението му да заплаща доставената
ел. енергия и насрещното право на ответника да получи цената за доставената от
него стока, както и насрещното му задължение да доставя продаваната от него ел.
енергия. Установяването на процесното количество ел. енергия е станало на
10.12.2018 г. и релевантна за решаване на настоящия казус е действалата към
този момент нормативна уредба. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2
от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни, които правила се приемат от КЕВР по
предложение на енергийните предприятия. Издадените от Председателя на ДКЕВР
ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., но с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г.,
в сила от 14.02.2017 г. е отменена по-голямата част от тях с изключение на чл. 48,
49, 50 и 51 от същите, а с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017
г., обн. в ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., са отменени и разпоредбите
на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ. Следващите издадени от председателя на КЕВР
ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Следователно към момента на
извършване на проверката от 10.12.2018 г. са липсвали действащи Правила за
измерване на количеството електрическа енергия. Съгласно §2 от ПЗР на ПИКЕЕ от 2019
г. процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила,
се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема
предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена
от КЕВР. Тази преходна разпоредба обаче не изяснява въпроса за релевантните
спрямо настоящия казус правила, тъй като към датата на съставяне на КП – 10.12.2018
г., не е имало действащи нито нови, нито отменени впоследствие правила. Неслучайно
и в изготвеното на 29.10.2019 г. становище за начисление на електрическа
енергия липсва позоваване на конкретна разпоредба на ПИКЕЕ. Ето защо и в случая
не следва да се обсъжда относимостта на процесната хипотеза към обхвата на
разпоредбите на чл. 48, чл. 49 или чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г., като за пълнота
следва да се отбележи, че нито една от тях не се отнася за случаи на
нерегламентирано софтуерно въздействие върху СТИ. При така установената липса
на специални правила за измерване на количеството ел. енергия следващият
източник на регламентация на процесните отношения са Общите условия за продажба
на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД. Но и относно тези общи
условия са налице особености на случая. С Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на
ДКЕВР са били одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на
ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, и същите са влезли в сила на 07.09.2014 г. С Решение № 798
от 20.01.2017 г. по адм. дело № 3068/2016 г. на ВАС е било отменено решението
на ДКЕВР за одобряване на ОУ от 2014 г., поради което и остават приложими
действалите до приемането на тези общи условия Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. Съгласно чл. 4 от последните ищецът се явява
потребител на електрическа енергия за битови нужди. А съгласно чл. 17, т. 2 от
същите потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. В
тези ОУ е налице глава Осма „Корекции на сметки“, в чийто чл. 24, ал. 1 и ал. 2
е предвидено, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД въз основа на представени от „Електроразпределение
Север“ АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и
коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал
период като в тези случаи изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем)
дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. Следователно е налице предвидено в
ОУ основание и възможност за извършване на корекции на сметки за изминал период.
Но липсата на специална регламентация на процедурата и начина на констатиране и
преизчисляване на ел. енергия поради неточното й отчитане или неотчитането й от
СТИ води до прилагане на общите правила за отговорността при договорите за
продажба по ЗЗД и до ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
В този смисъл е Решение № 150/26.06.2019 г. по ГД № 4160/2018 г. по описа на
ВКС, III г. о., според което при липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители и затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия
поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на
потребителите като например тези, съдържащи се в отменените чл. 47 – чл. 51
ПИКЕЕ от 2013 г. За допустимостта електроразпределителното дружество да
преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период при липсата на
специални разписани процедури за това има произнасяне и в Решение № 21 от
1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., ГК като и в него е
налице позоваване на общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. Съдебната практика
обаче прави разграничение на причините за неточното отчитане на СТИ - грешката
може да се дължи на дефект в измервателното устройство или да се дължи на
неправомерна намеса в СТИ. Но и в двата случая доставчикът следва да докаже
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото. А според Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на
ВКС, IV ГО, се добавя и изискването да се докаже, че в случай на неправомерна
намеса същата е извършена от потребителя. В посоченото решение след позоваване
на постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика е прието, че
коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД), както и че доставчикът на електрическа
енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са
нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В Решение № 38/15.05.2014
г. по търг. дело № 5/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС е прието, че допустимата
корекция е налице, когато отклоненията в показателите на консумираната
електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на
потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия
период, както и че възможността за корекция на сметката за потребена
електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното
изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху
СТИ - задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на
отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е
поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на
електрическата енергия.
В настоящия случай е установено
категорично наличието на запис на доставена електрическа енергия в скрит и
невизуализиран регистър на СТИ в обекта на абоната – ищец. Доказано е и
преминаването на доставената ел. енергия през измервателната система на
електромера, тъй като същата е отчетена и в сумарния регистър 1.8.0, записващ
общото преминало през СТИ количество ел. енергия. Но от събраните по делото
данни не може да се установи кога е започнало и реализирано това потребление. Наличния
протокол за монтаж на СТИ съдържа нулеви показатели само за видимите на дисплея
регистри, отчитащи потреблението по дневна и нощна тарифа, докато за другите
два регистъра няма никакви отразявания в него. Тази липса поставя под въпрос
показателите по скритите регистри още към момента на монтиране на СТИ.
Посочената от вещото лице реална възможност натрупаната в регистър 1.8.3 ел. енергия
да е доставена в рамките на процесния период предвид количеството й не може да
обоснове категорично извода, че тази енергия е преминала именно през този период.
Наред с това дори и по пътя на изключването на възможностите за извършване на
софтуерна намеса върху процесното СТИ не може да се стигне до безусловния извод,
че ищецът – абонат е автор на това неправомерно действие. Ако в протокола за
монтаж се съдържаха отразени нулеви показатели за регистър 1.8.3, то логичен по
пътя на изключването би бил извода, че ищецът – абонат има интерес от
извършената софтуерна намеса във времето след като това СТИ е било монтирано за
неговия обект. Но предвид липсата на такива записвания не може да се вмени във
вина на ищеца подобно виновно действие с мотива, че липсва друго обяснение за
причините, довели до констатираното. Съгласно чл. 82 ЗЗД длъжникът отговаря за
всички преки и непосредствени вреди от неизпълнението, ако се установи, че е
бил недобросъвестен - обстоятелство, което в случая не е доказано. В цитираното
по-горе Решение № 150/26.06.2019 г. по ГД № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.
о., за да стигне до извода за дължимост на вземането на
електроразпределителното дружество за сумата, равняваща се на стойността на
отразената в скрития регистър в резултат на софтуерна намеса ел. енергия, съдът
също е приел, че следва да е установено количеството на реално потребената ел. енергия,
както и противоправното виновно поведение на ищеца, изразяващо се в
неправомерна софтуерна намеса в паметта на СТИ. В процесния случай с оглед на
гореизложеното липсват безспорни доказателства за това, че ищецът е потребил
реално записаната в скрития регистър ел. енергия, предвид липсата на данни за
нулеви показатели на този регистър при монтиране на СТИ. Наред с това от
свидетелските показания и от разпита на вещото лице следва, че с приложимия в
случая софтуер разполага конкретен отдел за контрол в ответното дружество, а
разпространението на нелицензирани копия на този софтуер не може да доведе до
извода, че ищецът безусловно е разполагал с такова копие и с помощта на същото
е извършил софтуерната намеса в СТИ. Ето защо в случая не се доказва виновна
отговорност на потребителя за плащане на процесната сума, а с поглед
гореизложената практика, която е единна в конкретния смисъл, обективната
отговорност не е основание за едностранна корекция на сметката за потребена ел.
енергия.
В резултат на изложените
фактически и правни изводи съдът приема, че при така разпределената и указана
тежест на доказване ответникът не е провел успешно пълно и главно доказване на твърдените
от него действително потребление на процесното количество ел. енергия от страна
на ищеца, периода на това потребление, както и наличието на неправомерна намеса
върху СТИ, извършена от ищеца. Ето защо предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и спрямо ответника следва да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи процесната сума.
По отговорността за разноски - съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. По настоящото дело
ищцовата страна е направила претенция за присъждане на разноски и цялостното
уважаване на предявения иск обуславя основателността на тази претенция. Представеният
от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК съдържа данни за направени
разноски в общ размер 722.60 лева, от които 167.60 лева – за държавна такса по
делото, 5 лева - за издадено съдебно удостоверение и 550 лева – адвокатски
хонорар. При направената проверка за реално извършване на тези претендирани
разноски съдът установи, че и трите суми, включени в списъка за разноските, са
реално заплатени от ищеца като досежно адвокатския хонорар договорът за правна
защита, в който сумата е отразена като платена в брой, има характера на
разписка за плащането й съгласно т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от последния разноски в общ размер на 722.60 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 предл. ІІІ от ГПК по отношение на „Енерго - Про Продажби“
АД със седалище в гр. В., В. Тауърс – Г, бул. *** № ***, ЕИК ********* със
законни представители П. С. С., Я. М. Д., Г. К., че Д.А.Д. ***, с ЕГН – **********, не
дължи на „Енерго - Про Продажби ” АД със седалище в гр. В., В. Тауърс – Г, бул.
*** № ***, ЕИК ********* сумата в размер на 4 189.93/четири хиляди сто осемдесет и девет лева и 93 ст. /лева, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия за извършена корекция на сметки
при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия за
периода 11.12.2017 г. -10.12.2018 г. по кл. № **********, аб. № **********,
съобразно фактура № **********/04.11.2019 г. за обект в с. ***, общ. О., област
Т., ул. *** № *** с титуляр на партидата Д.А.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Енерго - Про Продажби“ АД със седалище в гр. В.,
В. Тауърс – Г, бул. *** № ***, ЕИК ********* със законни представители П. С. С., Я. М. Д., Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Д. ***, с ЕГН – **********,
сумата в размер на 722.60/седемстотин двадесет
и два лева и 60 ст. /лева, представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Т. в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА