Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 191
гр. Горна Оряховица, 14.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното
от съдията Вардаров гр.дело№2244/2018г.
по описа
на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове - искове
за обезщетение на неимуществени вреди и неимуществени вреди по чл.200 ал.3 ввр.
ал.1 от КТ; искове по чл.86 ввр. ал.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Н.А.М., представляван от адв.К.С. от ВТАК, твърди в исковата си
молба, че е работник във „Велпа Трейд”ЕООД, съгласно Трудов
договор№34/16.11.2011г. е бил назначен на длъжност „машинен оператор,
производство на хартия” и като такъв на 18.11.2015г. е претърпял трудова
злополука, призната за такава с Разпореждане№5104-04-64/05.10.2016г. на ТП на
НОИ гр.В.Търново по декларация с вх.№ 5101-04-56/20.07.2016г. Твърди се, че по време на работа М. получава
травматични увреждания като разпечатвал балирана хартия на площадка до хартиена
машина „Хидроплотер”, опаковъчна тел при срязване къмшично се освобождава от
напрежение на вързана хартията и пробожда края на телта дясното око(инцидентът
е настъпил през време на извършваната работа). Трудовата злополука е
злополука(внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на
възложената от работодателя(за работници/служители по трудово правоотношение)
или от органа по назначаването(за държавните служители) работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието(чл.55 ал.1 от КСО) и е
резултат(последица, следствие) на извършваната работа. Временната
неработоспособност е състояние, при което осигуреното лице не може или е
възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо
заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина и т.н(арг. §3
т.34 от ДР на 33). За периода:
18.11.2015г.-08.05.2016г., включително нямало издадени болнични листи за
временна неработоспособност за М., който продължил да работи до 09.05.2016г.,
когато му бил издаден болничен лист от д-р М.Д. за времето
09.05.2016г.-11.05.2016г. включително с диагноза „Конюнктивална хеморагия“. В
процеса на установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови
злополуки са представени 3бр. амбулаторни листи за извършени прегледи от д-р И.Д.(офталмолог)
№4513/27.11.2015г., №4574/04.12.2015г. и №4660/10.12.2015г. - трите с основна диагноза “разкъсна рана на
окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“; амбулатории листи – 2бр.
за извършели прегледи №1624/13.05.2016г., №1837/01.06.201бг. - двата с диагноза
„Афакия“. Според епикриза от МБАЛ,,Св. Иван Рилски“ ЕООД гр.Г.Оряховица Н.А.М.
е приет на 16.12.2015г. и е изписан на 17.12.2015г. след извършена операция
„Факоемулсификация и аспирация на катаракта“ и окончателна диагноза „травматична
катаракта на дясното око“. Според епикриза от МБАЛ,,Св. Иван Рилски“ЕООД
гр.Г.Оряховица Н.А.М. е приет на 08.06.2016г. и е изписан на 08.07.2016г.
Ищецът, макар и със известно забавяне,
бил лекуван, като това лечение е без да излиза в болнични, а в
междуседмичните си почивки. Причинно-следствената връзка на пробождането на
окото по време на работа и настъпилото заболяване на дясното око „травматична
катаракта и увреждаме на лещата“ била установена с влязло в сила
Решение№541/22.12.2017 г. по адм.дело№500/2017г. на ВТАдмС, потвърдено с
Решение№11692/03.10.2018г. по адм.дело№3307/2018г. – VIо. ВАС по жалба срещу
Решението на НЕЛК. Увреждането не можело да бъде излекувано до възстановяване
на работоспособността преди трудовата злополука, като продължавали болките и
страданията и към настоящия момент. Първите часове след трудовата злополука
болките не са били големи и такива започнали след петия ден. Твърди се, че здравословното състояние особено се влошило
през м.май.2016г. и се наложило
продължително лечение. Тридесет и шест месеца ищецът търпял болки и
страдания и не можел да изпълнява по обичайния начин трудовата си дейност,
както преди. Реално била налице тежка
телесна повреда - постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота(здравословното му състояние било практически невъзстановимо). Счита, че
следва да бъде обезщетен за причинените болки и страдания, а също така и лихва
върху това обезщетение от датата на увреждането – 18.11.2015г. до датата на
завеждане на исковата молба. Моли съда са постанови решение, с което да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати: 60000.00лв., представляваща
обезщетение за причинена неимуществена вреда - болки и страдания резултат от
трудова злополука на 18.11.2015г., ведно със законна лихва върху сумата 60000.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 06.11.2018г. до окончателното и изплащане; сумата
18089.38лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от
18.11.2015г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.11.2018г.; сумата 560.00лв.,
представляваща размера на причинената имуществена щета за инплантирана
вътреочна леща. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Велпа-91”АД с ЕИК:****,
представляван от адв.А. М.М. от САК и адв.Д.Д.Д.от САК, оспорва предявените искове, като счита същите за
неоснователни. Не се спори, че ищецът Н.А.М. е работник във „Велпа Трейд”ЕООД,
съгласно Трудов договор№34/16.11.2011г. е бил назначен на длъжност „машинен
оператор, производство на хартия” и като такъв на 18.11.2015г. е претърпял
трудова злополука, призната за такава с Разпореждане№5104-04-64/05.10.2016г. на
ТП на НОИ гр.В.Търново. Счита, че претендираната от ищеца сума била силно
завишена. Според чл.52 от ЗЗД -
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В тази връзка в Постановление№4/23.11.1968г. на Пленума на ВС понятието „справедливост" не било абстрактно
понятие и било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелства, при които е извършено, причинените осакатявания и загрозявания.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършване, обстоятелствата , при които
същото е извършено. Обезщетението следвало да бъде съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. Така претендираното обезщетение от 60000.00лв.
било съразмерно с увреждането, което е претърпял в резултат на трудовата
злополука. Оспорват се твърденията, че здравословното състояние на ищеца „е
практически невъзстановимо“, което не отговаряло на истината(според Епикриза
ИЗ№9188/16.12.2015г. и Епикриза ИЗ№4236/08.06.2016г., издадени от МБАЛ„Св. Иван
Рилски гр.Г.Оряховица, ищецът бил изписан клинично здрав). Исканото обезщетение
не било съразмерно с претърпените вреди. В жалбата на ищеца до HEЛK от
29.06.2017г., за което било образувано
адм.дело№500/2017г. на ВТАмС било посочено, че ищецът „е диабетик, при който
реакцията на организма е различна от тези при здрави лица“. В приетата по адм.дело съдебно-медицинска експертиза било посочено, че „нервите на роговицата са отговорни за
усещането за допир, болка и температура и играят важна роля в мигащия рефлекс,
заздравяването на рани, производството и секрецията на сълзите. Нарушения в
инервацията на роговицата може да са следствие на редица причини, като
захарният диабет е една от тях. Поради хипоестезия(намалена чувствителност)
пациентите могат да имат значително очно повърхностно заболяване, по без
симптоми. При диабетно болни, хипестезията е състояние на намалена или липсваща
способност за усещане на допир и натиск, При хипестезия можело да се наблюдава
също и повишен праг на болка. Диабетно болните могат да имат да имат значително
понижена чувствителност на роговицата“. Неубедителни били твърденията за
продължителни болки и страдания, които ищеца претърпял. При първоначално
настъпване на травмата, когато е трябвало да понесе най-големите болки и
страдания, това не е било така. При изследване на въпроса
за размера на претендираното обезщетение следвало да бъдат разгледани в
съвкупност всички обстоятелства по делото, всички факти, свързани с хроничното
заболяване на ищеца - захарен диабет, от което той страдал още преди травмата,
както и неговото цялостно възстановяване. Влошаването на състоянието на ищеца се дължало
и на неговото несериозно поведение за собственото му здраве, нелекуване на
диабета и неадекватното му самолекуване. Претендираният размер обезщетение бил
прекомерен и би довел до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
работодателя. Моли съда да отхвърли исковете за обезщетение и за лихва.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на ищеца, даде възможност на ответника
да ангажира доказателства и да вземе становище, събра необходимите
доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност
съобразно ГПК, приема за установено следното:
Безспорно се установи, че че Н.А.М. е работник във „Велпа Трейд”ЕООД,
съгласно Трудов договор№34/16.11.2011г. е бил назначен на длъжност „машинен
оператор, производство на хартия” в хартиеното производство. Съгласно
длъжностната му характеристика, едно от основните задължения на работника е да осигурява с
подготвени материали на хартия или картон в съответствие с технологичния режим;
да следи за изпълнението на количествените, качествените и
технико-икономическите показатели на продукцията ата цялата смяна; да спазва
разходните норми за суровини и материали, пара, вода, химикали и др.
На 18.11.2015г. Н.А.М. изпълнявал служебните си задължения на машинен
оператор, производство на хартия в работна смяна Б-ХМ с начало 08h00min. и край
20h00min. Задачата на работника била да захранва с хартия за преработка
хидропулпера на хартиената машина. Около 18h30min. на 18.11.2015г. при
прерязване опаковъчната тел на балa хартия, с която се захранва хидропулпера на
хартиената машина, телта удря Н.М. в дясното око. Едва на седмия ден М. потърсил медицинска помощ при
която е установена диагноза „Разкъсно-контузна рана на роговицата с пролапс на
вътреочни тъкани” - амб.лист от 25.11.2015 от д-р Ил.Донева(офталмолог). За
периода: 18.11.2015г.-08.05.2016г., няма издадени болнични листи за временна
неработоспособност за Н.А.М.. Ищецът е продължил да работи до 09.05.2016г.,
когато му бил издаден болничен лист за времето: 09.05.2016г.-11.05.2016г. с
диагноза ”Конганктивална хеморагия”. Представени са: 3бр. амбулаторни листи за
извършени прегледи от офталмолог(№4513/27.11.2015г., №4574/04.12.2015г., №4660/10.12.2015г.) с основна диагноза
“Разкъсна рана на окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани”; 2бр.
амбулаторни листи за извършени прегледи от офталмолог(№1624/13.05.2016г.,
№1837/01.06.2016г.) с основна диагноза “Афакия”.
Впоследствие се наложило двукратно оперативно лечение - на травматичната
катаракта и последвала имплантация на изкуствена вътреочна леща. Според Епикриза
от МБАЛ “Св.Иван Рилски”ЕООД гр.Г.Оряховица, М. е бил приет на 16.12.2015г. и изписан на 17.12.2015г.
след извършена операция “Факоемулсификация и аспирация на катарактата” и
окончателна диагноза: „Травматична катаракта на дясно око”. Видно от Епикриза
от МБАЛ “Св.Иван Рилски”ЕООД гр.Г.Оряховица, М. е бил приет и изписан на
08.06.2016г. след извършена операция на дясното око и диагноза “Афакия”. След
операцията е издаден болничен лист с диагноза “Наличие на интракулярни лещи” за
периода: 08.06.2016г.-08.07.2016г.
В периода: 27.11.2015г.-08.06.2016г. на М. са извършени множество
прегледи и две операции на окото. От 08.06.2016г. ищецът е в условия на
временна неработоспособност.
Приложена е и фактура№**********/09.06.2016г., издадена от МБАЛ“Св.Иван
Рилски Г.Оряховица“ЕООД, удостоверяваща платена цена на: „вътреочна леща“ –
252.00лв., „избор на лекар“ – 308.00лв. – общо 560.00лв.(сумата платена в
брой).
Трудовата злополука е била призната за такава с
Разпореждане№5104-04-64/05.10.2016г. на ТП на НОИ гр.В.Търново по декларация с
вх.№5101-04-56/20.07.2016г.
Според заключението от допуснатата съдебно-медицинска експертиза в
резултат на претърпяна трудова злополука на 18.11.2015г., ищецът М. е наранил с
тел дясното си око(усетил болка и
зрението му се влошило). Седем дни по-късно потърсил лекарска помощ при което
била установена Диагноза: разкъсна рана на дясно око с пролабиране и загуба на
вътреочни тъкани от амб.лист от 25.11.2015г. от очен лекар. Впоследствие се
наложило двукратно оперативно лечение - на травматичната катаракта и последваща
инплантация на изкуствена вътреочна леща.
Проведен бил еднодневен престой за провеждане на оперативното лечение,
съобразен с медицинските стандарти на
НЗОК. М. бил изписан в сравнително добро зрение 0.5(50%) възстановено зрение.
На следващите амб.листове било описано прогресивно намаляване на зрението до
0.06. В медицинската документация е налице и наличието на съпътстваща диагноза
“захарен диабет“, от който М. страдал преди инцидента. Вещото лице дава
заключение, че вследствие на тежка
трудова злополука са претърпени болки и
страдания, като и след направените две операции е налице трайно увреждане на
дясно око. Вещото лице не счита, че придружаващата диагноза „Захарен диабет“ е
допринесла в значителна степен за увеличаване на болките и страданията, а също
и невъзстановената зрителна острота не е в пряка зависимост от нея. Според
вещото лице не е възможно пълно възстановяване на зрителната острота на М. от
претърпяната от него травма пожизнено, като през целия период на лечението е
претърпял значителни болки и страдания.
Според заключението от допуснатата
повторна съдебно-медицинска експертиза вещото лице дава становище(в т.ч.
и с оглед извършения обстоен преглед на
пострадалото лице), че не е възстановено
зрението на пострадалото око и не е
възможно пълното възстановяване на зрението на пострадалия. Реалното зрение на
дясното му око в момента е около 5-6%, Трудовата злополука несъмнено е
предизвикала болка и страдание. Според вещото лице придружаващото заболяване от
захарен диабет засилва усещането от болка и увеличава шансовете за развитие на
последствието на травмата по негативен сценарий, но неговото влияние в случая
не било съществено и определящо, както не са видни значими диабетни изменения,
както в засегнатото, така и в другото - ляво око. Перфоративното нараняване на
окото само по себе си водело до значително усещане за болка и страдание, а вследствие
на това, е налице трайно и почти неподлежащо на лечение намаление на зрението
на дясното око, което води до продължителна нетрудоспособност по време на
проведеното оперативно и консервативно лечение, а също и до трайно и
неповлияемо намаляване на трудоспособността на горепосоченото лице в
дългосрочен план. Белегът на роговицата, които е една от водещата причини за
намаленото зрение в първоначалните периоди на лечението довело до намаление на
зрението от само 50% в началото, но впоследствие, то се намалило до стойности
от порядъка на 5-6% - дължи се на прекараните в тоя период възпалителни
процеси, както от контаминирането на роговичната рана със замърсявания по време
на травмата, така и от самата оперативна травма. Разкъсванията на роговицата и
нараняванията на очната леща(впоследствие - оперативно отстранена) предизвикват
фибротични процеси, които са свързвани с разраствания на
съединителна(неблагородна тъкан) в задната лещена капсула, така и във
вътрешността на окото, която представлява и оптично препятствие на зрителния
процес и същевременно ерозира нормалните очни тъкани. Такива промени ангажирали
и ретината(ципата, която вижда) на окото, което било трудно за диагностициране
при наличие на гореописаните обилни мътнини относно предната част на дясното
око. Според вещото лице това са усложнения и са преки следствия от основното
заболяване - травмата. Оперативното лечение по адаптация на раната и по
отстраняването на травматично помътнената леща, като и имплантирането на
изкуствена леща в окото са също процедура, която била придружена с болка и
страдание и се провежда с локална капкова анестезия, като се провежда за период
от порядъка на 15-20min. Заздравителният процес, който следвал операцията е
около 17-20 дни, като в първите няколко от тях има осезаемо усещане за болка от
наранените при операцията тъкани. Според вещото лице не били налични данни, от
които да е видно, че наличното придружаващо заболяване от захарен диабет е
повлияло съществено тези процеси значително, но неговото наличие би могло само да
утежни, а не да облекчи горепосочените процеси на възстановяване, както и
субективните усещания на болка и страдание.
Според заключението от допуснатата
допълнителна съдебно-медицинска експертиза вещото лице(невролог) М. е с
установен захарен диабет от десет години, провеждал перорално лечение, като
през 2017г. са установени неврологични усложнения-диабетна полиневропатия с лош
метаболитен контрол(с високи стойности на кръвна захар и гликиран хемоглобин),
поради което му било предложено да премине към инсулиново лечение, което М. не
е започнал. Н.М. се оплаква от постоянни болки в кръста и краката, с парещ,
горящ характер и изтръпване на четирите крайника, по изразено в долните. Спoред
вещото лице провеждано било недостатъчно ефективно лечение, поради което са се
развили съдови усложнения, със засягане на нервната система. С развитие на
диабетната полиневропатия(предимно сетивна болкова форма), прагът на усещанията е по-нисък и се явява
при по-слаби болкови стимули, за която не било провеждано специфично противоболково
лечение. При наличие на захарен диабет невропатната болка на моменти се усещала
по-силно, т.е. увреждането при захарен диабет не притъпявало усещането за
болка, а дори го изостряло, особено когато провежданото лечение не е било
ефективно и е довело до по-бързо развитие на усложнения. Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като обективни и непротиовопречиви и им, дава
вяра.
От страна на ищеца са приложени и
документи от последващи изследвания и
епикризи, свързани с развитието на съпътстваща диагноза “Захарен диабет“ и
отраженията и върху предизвиканата травма. В Експертно
решение№1007/051/21.03.2019г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ“Д-р
Ст.Черкезов“ гр.В.Търново е посочена
водеща диагноза: „Инсулинозависим захарен диабет“ЗД тип II ИИР. ТОУ
сензорна невропатия долни крайници. Изразена калциноза по хода на магистрални съдове.
Посочена е и трудовата злополука(„травматична катаракта Артефакия с ИОЛ на ДО
С-е след травма на роговицата на ДО с вторична катаракта“). Ищецът М. е
преосвидетелстван с 80% трайно намалена работоспособност без ч.п. Според
Епикриза, издадена от МОБАЛ“Д-р Ст.Черкезов“ гр.В.Търново Н.А.М. е постъпил
на 01.03.2019г. и е изписан на 06.03.2019г. за диагностика и лечение на декомпенсиран
захарен диабет. М. е изписан стабилизиран клинично и биохимично, с компенсиране
на високите нива на кръвната захар и електролизите с уточнена диагноза и
домашно лечение. Според Епикриза(за периода: 08.03.2019г.-18.03.2019г.),
издадена от ИПСМП по ендокринология д-р П.Илиева, касае се за водеща диагноза
при М. „неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“ - II тип с
полиорганни усложнения, ТОУ, диабетна ретинопатия, диабетна полиневролатия,
диабехна aнгиопатия, лош метаболитен контрол(на инсулинолечение от 1 месец).
Приложени са лабораторни изследвания и амбулаторни листи. Според медицинско заключение(при
преглед№447/28.02.2019г.) на лекар при Очна клиника „Св.Петка“ гр.Варна е
отчетена непролиферативна диабетна ретинопатия.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.С.Ал.Г. твърди,
че през м.декември.2015г. ищецът я
потърсил в Г.Оряховица, за да му намери очен лекар(окото му било много
зачервено). Разбрала, че М. бил пострадал при трудова злополука. Отишли при
д-рД.(офталмолог). Впоследствие разбрала, че
се наложило да му правят операция, но не била сполучлива и при втората
операция сложили имплант/леща. Понастоящем трудно можел да си намери работа. Св.И.Ас.И.
твърди, че е съсед на ищеца М.. Преди две години го видял с очила, като тогава
ищецът му обяснил, че си е убол окото на работа. Разбра впоследствие, че М. ходил
на операция два пъти. В момента той не ходел на работа, тъй като бил болен. Оплакал
се, че го боляло окото. Св.Г. Ил.Г.(началник-смяна производство във „Велпа
Трейд”ЕООД) твърди, че първоначално не разбрал, че ищецът е
пострадал(впоследствие се наложило да дава писмени обяснения). Не знаел за
проблема на М., както и дали е бил на обезболявщи. Не бил представял болнични.
Не бил информиран за лечението на ищеца. Това не било обсъждано на работното
място. Св.Румен Хр.Христов(мотокарист във „Велпа Трейд”ЕООД) твърди, че
инцидентът(трудовата злополука) станал в първия работен ден. Тъкмо заредил
машината с бала(тел) и непосредствено след това видял М. „да се държи за окото“. Оплакал се, че „тел го е убола в окото“. Въпреки това,
продължили работа. М. работил около четири месеца в дружеството. Впоследствие разбрал, че си
взел болнични и щял да си прави операция. Съдът кредитира свидетелските
показания като обективни.
С Определение от 11.03.2019г. по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, съдът е
допуснал изменение на предявените искове, съответно: oбезщетение за неимуществени вреди от 60000.00лв. на
82000.00лв.; лихва за забава по
отношение на обезщетението за неимуществени вреди за периода: 18.11.2015г.-06.11.2018г. в
размер на 24720.04лв.; сумата 560.00лв. – обезщетение за имуществени вреди(за имплантирана вътреочна леща).
Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените
искове с правно основание чл.200 и сл. от КТ за обезщетения за причинени
неимуществени вреди и лихви за забава, вследствие от претърпяната трудова злополука са допустими/молбата е подадена в
тригодишния преклузивен срок, определен от
чл.358 ал.1 т.3 от КТ пред
надлежния съд/, а по същество са частично
основателни.
За да се осъществи имуществена отговорност на работодателя, предвидена в
чл.200 ал.1 от КТ, се изисква страните да са били в трудово
правоотношение, да е налице трудова злополука, която да е причинила временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника и което обстоятелство от своя страна да е причинило някакви
вреди.
Трудовата злополука е злополука(внезапно увреждане на здравето), станала
при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по
трудово правоотношение) или от органа по назначаването(за държавните служители)
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието – чл.55
ал.1 от КСО. Следователно, трудовата злополука, като внезапно увреждане на
здравето, е резултат(последица, следствие) на извършваната работа. От това
обстоятелство следват два извода: а)за да бъде определено като трудова
злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е „станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа“, вкл. и когато тя не се
обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б)обстоятелството,
дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и
здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като
трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата,
извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в
отношенията, регулирани от ЗЗБУТ, както и за отговорността на работодателя или
възложителя на работата; в)трудовата злополука, като внезапно увреждане на
здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие,
т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна
връзка по смисъла на чл.72 ввр. чл.73
ал.1 ввр. чл.61 ал.1 т.6 от Наредбата за медицинската експертиза (Решение №10479/10.07.2013г.
по адм.дело №6208/2013г. VІо. ВАС). От своя страна, временна неработоспособност
е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи
поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука;
професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ
медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по
предписание на здравните органи и т.н., съгласно§.1 т.34 от ДР на ЗЗ.
В настоящия случай, са налице
предпоставките на тази хипотеза на закона. По делото категорично е доказано, че страните
се намират в трудовоправни отношения, вследствие изпълнението на трудовата си
дейност ищецът Н.А.М. е претърпял на 18.11.2015г. трудова злополука, която е
призната за такава от съответните органи. Това е така, тъй като безспорно е
установено, че ответникът-работодател е подал декларация с
вх.№5101-04-56/20.07.2016г. за трудова
злополука до ТП на НОИ. Безспорно е, че с Разпореждане №5104-04-64/05.10.2016г.,
издадено от НОИ - РУ„СО“ гр.В.Търново
трудова злополука е била призната за такава по чл.55 ал.1 от КСО. Според чл.55 ал.1 от КСО трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Това
разпореждане по съществото си представлява официален документ, обвързващ съда с
материална доказателствена сила. Предвид, че няма данни разпореждането да е
оспорено по предвидения за това специален процесуален ред, то за съда не
съществува друга възможност, освен да приеме, че действително инцидентът,
станал с ищеца на дата 18.11.2015г. представлява именно трудова злополука. В
този смисъл съд не намира за необходимо да обсъжда останалите събрани
доказателства по делото, касаещи въпросът дали процесната злополука е трудова
или не е такава.
Съдът приема за безспорно установено, че пробождането на окото по време
на работа и настъпило заболяване на дясното око „Травматична катаракта и
увреждане на лещата” е последица от травматичното увреждане на същото,
причинено му при изпълнение на възложена му на 18.11.2015г. от работодателя
работа(влязло в законна сила Решение №541/22.12.2017г. по адм.дело №500/2017г.
на ВТАдм.С, потвърдено с Решение №11692/03.10.2018г. по адм.дело №3307/2018г.
на VIо.ВАС). Така, налице е и друг съществен елемент от състава на нормата
на чл.200 ал.1 от КТ, а именно
съществуваща причинна връзка между настъпилата трудова злополука и претърпените
неимуществени и имуществени вреди, доколкото същите са пряка и непосредствена
последица от внезапно настъпилите травматични
увреждания, станало по време на работа при изпълнение на трудовите
задължения на пострадалия. В този смисъл искът по чл.200 от КТ е доказан по основание.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна по правната си характеристика. От което и въз основа
на безспорно установените по делото обстоятелства се следва, че в качеството на негов работодател, ответното дружество
ангажира отговорността си за обезвреда на претърпените от ищеца болки и
страдания, имащи характер на претърпяна, при и по повод изпълнение на трудовите
му задължения, неимуществена вреда. Работодателят отговаря за увреждането,
причинено на работника, тъй като основно негово задължение е да осигури
безопасни и опазващи здравето му условия на труда с цел предотвратяване на
вредните и опасни въздействия на производствения процес.
По отношение на претърпените от работника неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука, КТ не съдържа специални указания за начина на определяне
размера на тези вреди, поради което субсидиарно приложение намират общите
разпоредби на ЗЗД. Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени
болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Определянето на дължимата
репарация е предоставено на съда по справедливост съгласно нормата на чл,52 от ЗЗД. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“. В тази връзка в
Постановление№4/23.11.1968г. на Пленума на ВС е посочено, че понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените осакатявания, загрозявания. В настоящия казус е
засегната неимуществената ценност - здравето и психиката на ищеца. Обезщетението
следва да бъде съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. Депозираните
експертни заключения по допуснатите три съдебно-медицински експертизи са
компетентно обосновани и са изложени след медицински преглед и обстоен анализ
на представените по делото писмени доказателства, представляващи болнични
листи, епикризи, Решение на ТЕЛК и др. Ангажираните гласни доказателства, плод на непосредствени впечатления следва да се кредитират изцяло. Ищецът е
претърпял разкъсно-контузна рана на роговицата на дясното око с „пролапс на
вътреочни тъкани”(потърсена медицинска
помощ на седмия ден след злополуката). За един период от около шест месеца Н.А.М.
е продължил работа. Впоследствие се
наложило двукратно оперативно лечение - на травматичната катаракта и последваща
инплантация на изкуствена вътреочна леща(диагнози: „Травматична катаракта на
дясно око”. “Афакия” “Наличие на интракулярни лещи” От 08.06.2016г. ищецът е в
условия на временна неработоспособност. Макар М. да е бил изписан в сравнително добро зрение
0.5(50%) възстановено зрение, налице било прогресивно намаляване на зрението до
0.06, съчетано и със съпътстваща диагноза “захарен диабет“.
Във връзка с възраженията на
ответната страна и оценката на заключенията(чл.202 от ГПК) на съдебно-медицинските
експертизи(конкретно и само в частта относно прокламираната в друго дело - адм.дело№500/2017г. на ВТАмС с участието на страните) относно хипоестезия/намалена
чувствителност, при която диабетно болни пациенти могат да имат значително очно
повърхностно заболяване, но без симптоми и
с повишен праг на болка и да имат значително понижена чувствителност на
роговицата, следва
да се отбележи, че състояния като това на ищеца, не само в съдебната практика,
но и житейски се установяват с експертиза. Отделно от това, съгласно чл.201
ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Следователно компенсацията на обективно насрещно съпричиняване(компенсация на
отговорности - compensatio culpae) е допустима единствено при груба небрежност
- такава обаче нито се твърди, нито се
установи от ответника. Непотърсване на своевременна медицинска помощ е
ирелевантно обстоятелство, тъй като за намаляване на отговорността законът
изисква съпричиняване на резултата от злополуката, а не съпричиняване на
възможните последици в здравословното състояние в резултат на поведението на
пострадалия. Установено е, че оперативната двукратна намеса(на травматичната
катаракта и последваща инплантация на изкуствена вътреочна леща) е била
неизбежна. Формалният прочит на медицинската документация дори не изисква необходимост от обстойно изследване заключенията на
проведените експертизи и св.показания,
за да се обоснове извод за установеност и доказаност на преживените и
претърпени от ищеца негативни емоции, обуславящи претенцията за неимуществени
вреди.
Човешкото
поведение може да се изследва чрез външно наблюдение или самонаблюдение, като
субективността(емоции, когниции, мотивации, съзнавано/несъзнавано,
вербалност/невербалност и т.н.) е част
от самото поведение, което се формира и под въздействието на субективни
фактори. По делото е безспорно установено, че инвалидизирането му е факт. Ищецът
е бил на 45 години към момента на
настъпване на злополуката, като състоянието му в момента е необратимо, няма да
търпи подобрение; същият няма да може повече да упражнява професията си, а
следва да търси друга работа, подходяща за здравословното му състояние.
Съдът кредитира изцяло изготвените заключения по назначените
съдебно-медицински експертизи като компетентни, обективни и всеобхватни по
отношение на спорните по делото факти, подлежащи на установяване, възприемайки
същите според процесуалното правило на
чл.202 от ГПК, обсъждайки ги заедно с другите доказателства по делото,
вкл. съобразявайки се с приетите за доказани факти от значение за правилното
решаване на делото. Травмата в случая далеч не е само физическа, а във висока
степен е психическа. Според вещото лице(офталмолог) при първоначалната
съдебно-медицинска експертиза придружаващата диагноза „Захарен диабет“ не била допринесла в значителна степен за
увеличаване на болките и страданията, а също и невъзстановената зрителна
острота не е в пряка зависимост от нея. От своя страна, вещото лице при
повторната съдебно-медицинска експертиза счита, че придружаващо заболяване „Захарен
диабет“ не е повлияло съществено на възпалителните и фибротичните процеси значително, но
неговото наличие би могло само да утежни, а не да облекчи процесите на
възстановяване, както и субективните усещания на болка и страдание. Вещото
лице(невролог) в заключението на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза отчита недостатъчно
ефективното лечение на „Захарния диабет“, поради което са се развили съдови
усложнения, със засягане на нервната система. С развитието на диабетната
полиневропатия(предимно сетивна болкова форма),
прагът на усещанията бил по-нисък, като на моменти невропатната болка се
усещала по-силно, т.е. увреждането при захарен диабет не притъпявало усещането
за болка, а дори го изостряло.
Търпимостта към болката е строго индивидуална и зависи от типа нервна
система, поради което има хора, които реагират много остро и на най-малкото
дразнение и съобщават за много силни и нетърпими болки. По-голямата сила и
интензитет на болките и страданията според вещото лице по повторната съдебно-медицинската
експертиза са в рамките оперативния
процес и в следоперативния и възстановителния период. Вещите лица са
компетентни да изразят становища върху това как обикновено протича един
такъв възстановителен процес, какво и колко обикновено чувстват пострадалото
лице, но преценката за наличието и интензитета на такъв субективен факт се
изследвал заедно с другите доказателства по делото, преценката за него
принадлежала на съда. Захарният диабет е
хронично протичащо, наследствено заболяване на обмяната на веществата, породено
от абсолютен или относителен дефицит на инсулин. С течение на времето захарният
диабет води до увреждане на малките, средни и големи кръвоносни съдове и на
периферните нерви, което определя системните и локални усложнения на
заболяването. По делото са събрани и гласни доказателства(свидетелските
показания на св.И.А.С.и св.С.А.Г.) за изживените
и търпени и сега от ищеца болки и страдания от полученото увреждане.
Ангажираните гласни доказателства, плод
на непосредствени впечатления следва да се кредитират изцяло. Травматичните
увреждания закономерно са предизвикали неблагоприятни изменения във физическото
здравно и душевно състояние на ищеца, в сравнение с тези отпреди злополуката.
Очевидно при преценката на интензитета на болката следва да се даде приоритет
на личното възприятие на ищеца, а то е било за силни болки и страдания в рамките
на един продължителен период.
С оглед събраните и пред настоящата инстанция доказателства е видно, че
се касае за тежко увреждане на зрението на Н.М. с призната трайно намалена
работоспособност 80% без ч.п., считано от 21.03.2019г., съобразно постановеното
решение на ТЕЛК. Касае се за увреждане, което на практика е довело до почти
пълна слепота с дясното око(прогресивно намалено зрение до 0.06), като
прогнозите за възстановяване на зрението на 100% са отрицателни. При
съобразяване размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид последиците
от самото увреждане, както и обстоятелството, че до края на живота си лицето ще
търпи дискомфорт в резултат на значително намаленото си зрение и трайно
намалена ориентация в пространството и преценка на разстоянието. Обезщетението
изначално има за цел да обезвреди, а не да обогати за в бъдеще ищеца, поради
което това обстоятелство било неотносимо към определяне размера на
обезщетителната нужда. С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде
определен като справедлив размер на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от Н.М. в резултат на настъпилата трудова злополука, сумата
от 50000.00лв. Настоящият състав счита, че посоченият размер е справедлив и напълно
отговаря на действително причинените увреждания, болки и страдания, на техния
вид и степен на засягане. При определяне размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди, съгласно
чл.51 ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай, съдът следва да обсъди дали са
установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за
съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. Както се
посочи по-горе, по делото не се ангажираха доказателства, установяващи
обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че вредоносният резултат
е съпричинен и от поведението на увреденото лице. Искът в останалата част до
пълния предявен размер от 82000.00лв. –
обезщетение за причинени неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
категоричния извод, че от трудовата злополука ищецът е претърпял освен и
имуществени вреди, изразяващи се в сторените от него разходи за лечение в
МБАЛ“Св.Иван Рилски Г.Оряховица“ЕООД. Същите са пряко свързани с лечението
Извод за това е фактура№**********/09.06.2016г., издадена от МБАЛ“Св.Иван
Рилски Г.Оряховица“ЕООД, удостоверяваща платена цена на: „вътреочна леща“ –
252.00лв., „избор на лекар“ – 308.00лв. – общо 560.00лв.(сумата платена в
брой). В чл.82б от ЗЗ(редакцията в сила
от 01.01.2014г.) лечебните
заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за
лечението им медицински изделия. Медицинските изделия по чл.82б ал.1 от
ЗЗ се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична
помощ. Когато медицинските изделия по
ал.1 не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат по
цените, на които ги е закупило лечебното заведение. В разпоредбата на чл.86
ал.2 т.2 от ЗЗ(редакцията в сила от 01.01.2014г.) е посочено, че „при
хоспитализация пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение за
болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не
се заплащат от НЗОК или от Държавния бюджет. Относно заплащането на
медицинските услуги, законодателят е определил две възможности. По чл.45 ал.2 от ЗЗО министърът следва да
определи с наредба основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета
на НЗОК и по чл.82 ал.1 т.8 от ЗЗ, съгласно който текст министърът следва с
наредба да определи ред за лечение на заболявания извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване. В изпълнение на това си задължение
министърът издал Наредба№10/24.03.2009г. за условията и реда за заплащане на
лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на
диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за
здравни дейности по чл.82 ал.2 т.3 от ЗЗ(обн. ДВ бр.24/31.03.2009г. изм… в сила
от 01.04.2016г.). В съответствие с тази наредба е изготвен писък с медицински
изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска
помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група. Списък с медицински
изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска
помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група. В конкретния случай
в МБАЛ са доставяни медицински изделия по договори за консигнация, които не се
заплащат със средства на лечебното заведение и НЗОК. Това несъмнено намалява
актива на ищеца-пациент и представлява имуществена вреда. Доколкото същата е
настъпила в резултат на процесната трудова злополука, ответната страна следва
да заплати претендираната от нея сума в пълен размер. В тази връзка предявеният
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 560.00лв.
следва да бъде уважен изцяло.
След като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху
дължимата сума се събира от момента на увреждането. Разпоредбата на чл.200 от КТ във връзка с
приложението на чл.45 и сл. от
ЗЗД. се прилага както при обема на
отговорността, така и предивид начина на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по тези въпроси липсва изрично
разпоредбата в Глава XVIII от КТ. Във
всички случаи, при които няма конкретна законна уредба в КТ, се прилага
разпоредбата на чл.360 от КТ, според която
приложение намира процесуалната уредба в ГПК и на останалите граждански закони по
отношение на материалноправната уредба.
И след като в самия текст на чл.200
от КТ се говори за вреди, лихвата за дължимото обезщетение при липса на
конкретен текст в КТ се дължи от констатиране на датата на увреждането, а не от
завеждането на иска. Тук намира
приложение общият принцип, изразен в
чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД. Лихвите върху обезщетението за имуществена отговорност при увреждане на
здравето на работника се дължат от датата на увреждането. Така съдът следва да присъди законовата лихва върху дължимото
обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, считано от 22.11.2012г.
Настоящата инстанция счита с оглед представените по делото доказателства
и в съответствие с разпоредбата на чл.162 от ГПК относно размерът на мораторната лихва върху обезщетението за неимуществените
вреди/претендирана от ищеца/, по своя
преценка да определи същия в размер на 15073.21лв.
Съдът счита, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 15073.21лв.,
представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 18.11.2015г.
до датата на завеждане на исковата молба –
06.11.2018г., както и да присъди законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди – 50000.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба –
06.11.2018г. до окончателното и изплащане. В останалата част от 15073.21лв. до пълния предявен размер – 24720.04лв.
искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид това, че както ищецът, така и ответната страна са
направили искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът дължи
произнасяне и в тази част. В чл.5 б."в" от ЗДТ се говори, че ищците
по трудовите дела се освобождават от заплащане на държавна такса, без да се
говори за освобождаване от заплащане на разноски по производството. Но това е така, защото ЗДТ урежда само
въпроса за държавните такси, а не и тоя за разноските по производството на
делата. Въпросът за разноските по производството на делата е уреден от чл.83
ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по трудовите дела се
освобождават от заплащане и на тези разноски.
Според чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите и те не плащат такси и деловодни разноски. Това не
означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78 ал.3 от ГПК в случай
на отхвърлени искове по трудови спорове.
С цитираната норма на чл.359 от КТ
са освободени работниците/служителите/ - ищци по дела за трудови спорове
само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за
съдебното производство. Но работниците/служителите/ - ищци по дела за трудови
спорове по общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК са длъжни да заплатят
направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях
искове бъдат отхвърлени. По делото ищцовата претенция е с материален израз –
107280.04лв. Същата е уважена до размер 65633.21лв., т.е. претенцията за
направените разноски от страна на ищеца
следва да бъде уважена до размера 1835.40лв., съразмерно на уважената част от
исковете. От друга страна Н.А.М. следва
да бъде осъден да заплати на ответната
страна сумата 1359.90лв., представляваща
направените разноски, съразмерно отхвърлените искове/.
При този изход на делото съразмерно уважените/отхвърлени искове/ и основание чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК съдът
следва да осъди ответника да заплати по сметка на ГОРС сумата 2653.30лв.(2000.00лв.+50.00лв.+602.93лв.),
представляваща ДТ върху уважените искове по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата
122.00лв., представляваща възнаграждение
за вещо лице, както и сумата 5.00лв., представляваща ДТ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Според установената съдебна
практика присъдените обезщетения по чл.200 ал.1 от КТ за неимуществени вреди не са
обезщетения за работа по смисъла на чл.242 от ГПК/Определение№485/30.07.2010г.
по ч.гр.дело №351/2010г. - IVг.о. ВКС; Определение №682/29.11.2010г. по
ч.гр.дело №589/2010г. - IVг.о. – ВКС/.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и
чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВЕЛПА ТРЕЙД”ЕООД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от търговски
пълномощник И.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М. с ЕГН**********,***: сумата 50000.00лв./петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяната трудова злополука на 18.11.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.11.2018г. до окончателното и изплащане; 15073.21лв./петнадесет
хиляди седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху дължимото обезщетение
за неимуществени вреди за периода: 18.11.2015г.-06.11.2018г.; сумата 560.00лв./петстотин и шестдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат от претърпяната
трудова злополука на 18.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 06.11.2018г. до
окончателното и изплащане; сумата 1835.40лв./хиляда
осемстотин тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на
Н.А.М. с ЕГН**********,*** против „Велпа Трейд”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., представлявано от търговски пълномощник И.Д.С., за
обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от претърпяната трудова
злополука на 18.11.2015г. в останалата част
от 50000.00лв. до пълния предявен размер от 82000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на Н.А.М. с ЕГН**********,*** против
„Велпа Трейд”ЕООД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от търговски пълномощник И.Д.С.,
за лихва върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди за периода: 18.11.2015г.-06.11.2018г. в останалата част от 15073.21лв.
до пълния предявен размер от 24720.04лв.
Осъжда Н.А.М. с ЕГН**********,***, да заплати на „ВЕЛПА
ТРЕЙД”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., представлявано от търговски пълномощник И.Д.С.,
сумата 1359.90лв./хиляда триста петдесет и девет
лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ВЕЛПА ТРЕЙД”ЕООД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от търговски
пълномощник И.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 2653.30лв./две хиляди шестстотин петдесет
и три лева и тридесет стотинки/, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за
ДТССГПК; сумата 122.00лв./сто двадесет и два лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв./пет
лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено, пред
Великотърновски окръжен съд.
Районен
съдия: