Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 76 от 10.02.2014г. по гр.д. № 1138/2013г. по описа на Горнооряховски районен съд, е осъден на осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД В. Н. П. от гр.Г.О. да заплати на Н. Р. от гр.Г.О. сумата 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, от което е възникнало ПТП на 23.06.2011г. в гр.Г.О., ведно със законната лихва от 08.07.2013г.-датата на завеждане на иска; сумата 1410 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от престъпно деяние, от което е възникнало ПТП на 23.06.2011г. в гр.Г.О., ведно със законната лихва от 08.07.2013г.-датата на завеждане на иска; сумата 296,40 лв. разноски по делото. С решението са отхвърлени предявените искове от Н. Р. против И. М. от гр.Г.О. за солидарно заплащане на осн.чл.50 от ЗЗД с В. П. на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, от което е възникнало ПТП на 23.06.2011г. в гр.Г.О. в размер на 3500 лв. и на сумата 1410 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от престъпно деяние, от което е възникнало ПТП на 23.06.2011г. в гр.Г.О., Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника П. ЗК "Л. И." -гр.С.. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Е.Д., пълномощник на В. П. от гр.Г.О..В жалбата се навÕждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по изложени за това съображения. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е 4000 лв. , като по този начин еднолично го е увеличил, което е недопустимо, тъй като излиза извън рамките на посочения от ищеца в исковата молба размер на иска. Счита, че неправилно районният съд е приел, е приносът на пострадалата е по-малък, макар че същата е станала основен фактор за настъпването на ПТП, поради което процентът на съпричиняване от нейна страна е значително по-висок от възприетия от ГОРС. Счита, че неправилно съдът при установен принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, не е намалил и размера на обезщетението за имуществени вреди. Счита, че неправилно районният съд не се е произнесъл по предявения от ответника срещу третото лице помагач обратен иск. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да се произнесе по същество, като присъди справедливо обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, съобразено с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици, както и да се произнесе по същество по предявения обратен иск. Претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба Р.. В с.з. пълномощникът й адв.К.моли да бъде потвърдено решението на ГОРС като правилно и законосъобразно, претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Въззивният съд, с оглед изложеното в жалбата, приема, че се атакува решението само в осъдителната част. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в посочения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Възражението, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е 4000 лв., като по този начин еднолично го е увеличил, което е недопустимо, тъй като излиза извън рамките на посочения от ищеца в исковата молба размер на иска, е неоснователно. Извън рамките на претендирания размер, т.е. произнасяйки се свръх петитум, съдът би се произнесъл ако бе уважил иска в размер над претендирания. В случая съдът съобразно правомощията си е определил обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, както изисква разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не е обвързан при определяне размера на справедливото обезщетение от посочения от ищеца размер, но е обвързан от този размер само при присъждане на обезщетението, като не може тогава да се произнася над заявеното с исковата молба. При определяне на справедливото обезщетение съдът се ръководи не от посочения от ищеца размер, а от обществения критерий за справедливост, като то следва да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не само размерът на следÔащото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. Възражението, че неправилно районният съд е приел, е приносът на пострадалата е по-малък, макар че същата е станала основен фактор за настъпването на ПТП, поради което процентът на съпричиняване от нейна страна е значително по-висок от възприетия от ГОРС, е също неоснователно. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка съдът е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е намалил същото на 3500 лв., предвид на това, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е по-малък. Независимо, че пешеходката е пресичала неправилно пътното платно, основен фактор за настъпване на ПТП са действията на П., който съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Възражението, че неправилно съдът при установен принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, не е намалил и размера на обезщетението за имуществени вреди, е също неоснователно. Видно от мотивите, районният съд правилно е приел, че ответникът не е оспорил претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди, поради което и не е намалил същия. Видно от отговора на исковата молба ответникът не е оспорил изрично претендирания размер на имуществените вреди, а е поискал предвид наличието на съпричиняване от страна на ищцата присъждане на справедливо обезщетение. А по справедливост се определя, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, само обезщетението за неимуществени вреди, за размера на което очевидно е възразил ответникът в отговора, като не е посочил изрично, че възразява и досежно претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди. Досежно възражението, че неправилно районният съд не се е произнесъл по предявения от ответника срещу третото лице помагач обратен иск, и е поискал въззивният съд да се произнесе по него по същество-същото има характера на молба за допълване на решението по чл.250 от ГПК, поради което следва да бъде изпратено делото на ГОРС за произнасяне по тази молба. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД са основателни и доказани в размера-3500 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 1410лв.-за обезщетението за имуществени вреди и като такива следва да бъдат уважени в посочения размер. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд в обжалваната част. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 10.02.2014г. по гр.д. № 1138/ 2013г. по описа на Горнооряховски районен съд в обжалваната част. ИЗПРАЩА делото на ГОРС за произнасяне по молбата за допълване на решението в частта досежно обратния иск, предявен от В. Н. П. от гр.Г. О. срещу ЗК" Л. И." -гр.С.. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |