№ 40
гр. Плевен , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20204430201831 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-002603 от
07.07.2020 година на ***, с което на основание чл. 175А ал. І Предложение ІІІ
от ЗДвП на Д. С. Д. от ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.
104Б т. 2 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично и с ***.
Последният моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление,
тъй като счита, че съгласно ЗАНН деянието следва да бъде доказано, че е
извършено виновно, а в случая не се доказват умишлени или злоумишлени
действия от страна на доверителя му. Счита, че в случая се касае за
технически проблем с автомобила.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-33906 от 15.09.2020 година ангажира
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
1
и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 09.06.2020 година *** *** и *** изпълнявали служебните си
задължения в *** на ул. „***“, в близост до сградата на бившия „***“. На
кръстовището, образувано от улиците „***“ и „***“ забелязали лек
автомобил „***“, който при ляв завой поднесъл задницата на автомобила от
лента в лента. Малко по-надолу по протежение на улица „ ***“, ***
служители спрели за проверка автомобил, установили самоличността на
водача в лицето на жалбоподателя. За констатираното нарушение на водача
бил съставен акт за установяване на административно нарушение за
извършено нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
акта и получил екземпляр от същия.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатация, на 07.07.2020 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение № 243139 от 09.06.2020 година на ***;
2
наказателно постановление № 20-0938-002603 от 07.07.2020 година на ***;
справка за нарушител на името на жалбоподателя Д. С. Д.; Заповед № 8121з –
515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи; пощенски
плик с дата на пощенското клеймо 16.09.2020 година; копие на Договор за
замяна на МПС „*** ***“ от 29.06.2020 година с преобретател Д. С. Д., както
и представената от Община Плевен схема на кръстовището на ул. „***“ и ул.
„***“ в *** с наличните пътни знаци и маркировка; заверено копие от
договор за покупко-продажба на МПС от 05.03.2020 година с регистрационен
№ 624 на ***, *** в района на Районен съд - Ловеч с регистрационен № 139
на нотариалната камара; вносна бележка за сумата от 20 лева от 29.06.2020
година; сметка/фактура по чл. 89 от Закона за ***ите и нотариалната дейност
№ ********** от 29.06.2020 година за сумата от 52,20 лева; договор за замяна
на МПС „*** ***“ от 29.06.2020 година с преобретател Д. С. Д. с ЕГН
**********; декларация по чл. 264 ал. ІІ от ДОПК от 29.06.2020 година,
подписана от жалбоподателя Д. С. Д.; декларация за гражданско състояние по
чл. 25 ал. 8 от Закона за ***ите и нотариалната дейност от 29.06.2020 година,
подписана от жалбоподателя Д. С. Д.; декларация по чл. 264 ал. ІІ от ДОПК
от 29.06.2020 година, подписана от ***; декларация за гражданско състояние
по чл. 25 ал. 8 от Закона за ***ите и нотариалната дейност от 29.06.2020
година, подписана от ***; два броя справки от Национална база данни
„Население“ при Столична Община за Д. С. Д. и ***; приходна квитанция №
61030127367 от 05.03.2020 година за сумата от 30,91 лева; приходна
квитанция № ********** от 25.02.2020 година за сумата от 40,96 лева;
удостоверение № 186127 от 29.06.2020 година за застрахователна стойност на
МПС; удостоверение № 186128 от 29.06.2020 година за застрахователна
стойност на МПС.
В тази насока са и показанията на свидетелите *** и *** и двамата ***.
В хода на въззивното производство са разпитани и свидетелите, *** и
***.
Свидетелят *** установява, че е братовчед на жалбоподателя. В нощта
на извършената проверка бил помолен от жалбоподателя да го придружи с
автомобила му *** до центъра на ***, откъдето трябвало да приберат
свидетеля *** – техен общ приятел. Свидетелят *** установява и това, че
жалбоподателят се страхувал сам да управлява същият автомобил, тъй като
3
веднага след като го закупил през месец март на 2020 година, установил, че
има някаква техническа повреда, която правела автомобила неконтролируем в
определени ситуации. *** бил запознат с проблема, тъй като управлявал
същият модел и марка автомобил. Ето защо откликнал на молбата на
жалбоподателя.
На 09.06.2020 година, около 23:00 часа свидетелите ***, *** и
жалбоподателя потеглили с автомобила *** *** с рег. № *** от улица „ ***“ в
***. Времето било влажно, пътната настилка мокра. На кръстовището с
улица „ ***“ жалбоподателя предприел маневра завой наляво, в посока към „
***“ в същия град. С потеглянето автомобилът поднесъл, което наложило
водача да овладее движението му с полусъединител и да продължи
движението си в първоначално поетата посока. Свидетелят *** установява и
това, че в деня след съставянето на акта , двамата с жалбоподателя посетили
автосервиз и специалист там установил, че автомобилът има проблем –
неизправност на блокажите на диференциала. Този технически проблем
правел опасно движението с процесния автомобил. Ето защо на 29.06.2020
година, жалбоподателят ***в продал автомобила на друго лице. В подкрепа
на последното обстоятелство са показанията на свидетелите *** и ***, както
и приложеният по делото в заверено копие договор за замяна на МПС от
29.06.2020 година, вписан с рег. № 4765/29.06.2020 година в регистъра на ***
с рег. № ***.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
4
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право. По аргумент от разпоредсбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, именно с оглед
гарантиране в пълен обем на правото на защита на привлеченото към
административно наказателна отговорност лице е задължениетоза
наказващият орган задълбочено да провери всички обстоятелства, относими
към извършеното нарушение.
Съгласно чл. 104Б, т.2 на водача на МПС е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Разпоредбата на чл. 104Б,т. 2 от ЗДвП не пояснява изцяло значението в
описана норма, а именно " използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари ", поради което тази разпоредба препраща към
разпоредбата на чл.175А, ал.1, пр.3 , като тук *** органи констатират, че
действието, осъществено от страна на жалбоподателя е т.нар ,,дрифт''. Обаче,
това разбиране на наказващият орган, не съответства на указаното от
законодателя. Това е така, защото в нормите на Закона за движение по
пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието”дрифт”. Липсата на
такова определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение,
което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав.
Действително, всеки би могъл да обясни по свой начин какво разбира под
5
едно или друго понятие, но свободната интерпретация на който и да е термин
не позволява използването му за целите на административно-наказателното
производство.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата
за основателна, тъй като тезата на наказващият орган и направените изводи не
са доказани по несъмнен начин.
Несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на
чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се
преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.
В този смисъл е и Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи
чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства
извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви
обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и
настоящия.
Събраните в хода на делото гласни доказателства, обективирани в
разпита на свидетелите *** и *** установяват, че към датата на проверката
автомобилът, управляван от жалбоподателя е имал технически проблем при
процесният лек автомобил, неизправност на блокажите на диференциала,
което провокира неговото неконтролируемо форсиране.
В административно-наказателното производство административно
наказващият орган следва да докаже пред съда по безспорен начин, с
допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е
извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно.
Липсата на безспорни доказателства за авторството и ваната на конкретния
нарушител има за своя последица единствено отмяна на наказателното
постановление.
6
Съставеният акт няма презумптивна доказателствена сила. Изложените
в акта твърдения и вменени нарушения трябва да имат категорични и ясни
очертания - какви действия е извършил жалбоподателя или какво бездействие
е налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от
важно значение, тъй като отразява субективното отношение на нарушителя, т.
е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на производството,
следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само това
административно нарушение, което е извършено виновно.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът
прие, че липсват доказателства за извършено виновно деяние от страна на
жалбоподателя ***в. Наказателното постановление е издадено в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която наказващият орган е
длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни
обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на
безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на
административнонаказателна отговорност.
Предвид горното съдът намери така депозираната по реда на чл. 59
ЗАНН жалба от ***в против Наказателно постановление № 20-0938-002603
от 07.07.2020 година на *** за основателна. Наказателното постановление е
издадено при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият
орган на спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл. 52 ал. 4
ЗАНН. В този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-002603 от 07.07.2020
година на ***, с което на основание чл. 175А ал. І Предложение ІІІ от ЗДвП
на Д. С. Д. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от
7
ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8