Решение по дело №239/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260384
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20201100900239
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………/17.11.

      Година 2020

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав

на четвърти ноември

Година 2020

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                   Весела Станчева                                                            като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 239 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

Предмет на разглеждане е искане с с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а ал. 1 ТЗ, а при условията на евентуалност и чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а ал. 2 ТЗ.

Производството е образувано по искане от името на „Б.М.“ ЕООД. Твърди се по договор, сключен с ответника „В.М.Б.“ ООД от 23.05.2017 г., за периода 07.09.2018 г. – 12.06.2019 г. ищецът да е доставял медицински стоки, но не заплатил тяхната цена, възлизаща общо на 729784,90 лв.. Страните договорили и неустойка от 0,25 % на ден, която твърди от датата на забавата по всяка от фактурите до 03.02.2020 г. да възлиза на 455156,93 лв. Било договорено и че при забава на плащане за която и да е доставка с повече от 5 календарни дни като ищецът счита това да е довело до изискуемост на задълженията с падеж след 15.07.2019 г. като изискуеми към датата на издаване на фактурата без оглед на отразения в нея друг падеж. Твърди се, че ответникът е спрял плащанията както и че не е в състояние да ги погаси поради финансови затруднения. Евентуално твърди да не разполага с достатъчно имущество за покриване на паричните му задължения. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо ответника.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адв. А., сочи, че ревизионните актове са обжалвани и 80 % от него е отменен, а в частта ДДС и данък печалба делото е висящо пред ВАС. По съществото на спора застъпва теза за неоснователност на иска.

По съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Г., поддържа молбата.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

С решение от 20.03.2020 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 729784,90 лв. – сбор от вземания по общо 51 бр. фактури, издадени в периода 07.09.2018 г. – 12.06.2019 г. по договор за доставка на стоки от 23.05.2017 г., 154120,67 лв. – неустойки съгласно чл. 12.1. от договор за доставка от 23.05.2017 г. от датата на настъпване на изискуемостта по всяка фактура до датата на подаване на исковата молба, законна лихва върху сумата 729784,90 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задълженията и 55621,11 лв. разноски в производството.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0062053/24.07.2019 г. е наложен запор върху вземания към две банки за сума в общ размер 186375,11 лв. при посочено основание – ревизионен акт Р-22220418003705-091-001/13.06.2019 г.

От заключението на вещото лице Г. се установява, че към 31.12.2018 г. ответникът отчита рязък спад на краткотрайните активи и отрицателен финансов резултат към 31.12.2019 г., което вещото лице свързва със спад в търговската му дейност. Нетните приходи от продажби са намалели от 2876 х.лв. за 2018 г. на 973 х.лв. за 2019 г. при запазено по-високо ниво на разходите. Формиран е извод, че това намалява възможностите на дружеството да обслужва срочно задълженията си в пълен обем от средата на 2019 г.

В допълнителното заключение вещото лице отразява издадени ревизионни актове срещу ответника на обща стойност 422502,79 лв. като застъпва теза, че с оглед спорния им характер не следва да намерят отражение в баланса. За периода 01.01-30.09.2020 г. са отчетени приходи в размер на 31317,18 лв. и плащания в размер на 45203,61 лв. при отчетен размер на непогасени задължения от 715777,70 лв. Ответникът отчита и данъчни задължения към 31.12.2019 г. на стойност 146 х.лв. Установено е също така, че при коригиране на отчетените от дружеството вземания към НАП и при отчитане на вземанията на ищеца, стойността на краткосрочните задължения превишава стойността на краткотрайните активи като коефициентите за ликвидност са съответно:

Коефициенти за ликвидност

Към

30.09.2020 г.

Към

31.12.2019 г.

Към

31.12.2018 г.

Обща ликвидност

0,37

0,78

1,09

Бърза ликвидност

0,29

0,19

0,87

Незабавна ликвидност

0,29

0,19

0,87

Абсолютна ликвидност

0,04

0,09

0,12

Вещото лице установява и че ответното дружество е изцяло зависимо от привлечения капитал.

 

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Законът овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си доходи от търговска дейност търговецът да покрива всички свои краткосрочни задължения в относително продължителен период от време, правният ред определя ред за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните задължения от участие в търговския оборот. В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.

Правноорганизационната форма, под която ответникът осъществява дейността си, го определя като търговец по смисъла на закона.

Както бе посочено легитимацията на молителя в настоящото производство предпоставя наличие на изискуемо негово вземане. По делото не се спори, а и доказателствата сочат молителя като кредитор на ответника.

Ответникът отчита и наличието на изискуеми публични задължения.

Доверието в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са основата за преценка дали и доколко търговецът осъществява дейността си в съответствие с разумната търговска практика, изискваща поддържане на адекватно съотношение между активи и пасиви. Доказателствената сила на търговските книги произтича от редовното им водене. Вещото лице констатира невъзможност да проследи основанието на извършени вписвания в счетоводните регистри, като съдът споделя достигнатия и от вещото лице извод за нередовност на водените книги.

Ефективното участие в търговския оборот предполага управление на ресурсите, обезпечаващо възможност за своевременно посрещане на паричните задължения. Търговската дейност се основава на оборота, поради което и жизнеспособното търговско предприятие дължи да държи сметка за потенциала от осъществяваната дейност да формира приход, позволяващ му изпълнение на изискуемите задължения. Средство за осигуряване на този резултат е поддържане на бързоликвидни активи, усвояването на които не засяга необходимите за дейността средства. От тази гледна точка и практиката възприема за меродавно при определяне жизнеспособността на търговското предприятие съотношението между текущите (краткотрайните) активи и краткосрочните задължения.

Настоящият състав приема, че с оглед очакваната достоверност на вписванията като основа за формиране на извод за действителност на отразените данни съдебният спор вземане няма основание да бъде отчетено такова към държавата. Законът предписва нарочен ред за възстановяване на неправилно събран данък – чл. 129 ДОПК. Този специален ред изключва възможността данъчнозадълженото лице да счита за документално установено вземане, за да бъде признато като елемент от актива.

По делото не е въведено в преклузивния срок – до приключване на първото заседание по делото, възражение за погасено макар и частично вземане на ищеца. Законът допуска погасяване на задължение чрез плащане от трето на правоотношението лице, различно от длъжника, но повдигнатия в случая спор ангажира ответника и да го докаже. Вещото лице също констатира невъзможност да проследи основанията за отразеното в счетоводството на ответника частично плащане на задълженията към ищеца.

По тези съображения съдът приема за меродавен изготвения от вещото лице коригиран вариант на счетоводния баланс, довело до невъзможност ответникът да посрещне паричните си задължения към всички свои кредитори както към 31.12.2019 г. при установена от вещото лице тенденция в тази насока още от средата на 2019 г., така и към 30.09.2020 г. Показателно в тази насока е осезаемото намаление на стокооборота през 2019 г. Периодът на финансово затруднение отразява трайно състояние, налице са предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност при начална дата 31.12.2019 г.

 

Основанието свръхзадълженост е предявено при условията на евентуалност спрямо твърдяната неплатежоспособност поради което и при достигнатия извод не е налице процесуалното условие за разглеждане на така предявения иск.

 

Вещото лице установява налични средства извън банковите сметки с наложен запор за събиране на публични вземания, достатъчни да посрещнат първоначалните разноски.

 

По разноските

Поради незаявено искане за разноски от страна на ищеца този въпрос не следва да бъде обсъждан.

Мотивиран от изложеното съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "В.М.Б.“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 31.12.2019 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "В.М.Б.“ ООД.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на "В.М.Б.“ ООД Х.В.М., утвърдена със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006
държавен вестник бр.16 от 2006 г.със служебен адрес: гр. София, ул. "******.

ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение в размер на 900 лв.

ОПРЕДЕЛЯ 3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на съобщението.

УКАЗВА на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл. 656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ, актуална към датата на встъпване в длъжност.

 

НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на 02.12.2020 г. от 11:15 ч. в залата, определена за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:

1. изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;

2. избор та постоянен синдик и предложение за назначаването му;

3. определяне размера на възнаграждение на синдика;

4. избор комитет на кредиторите.

 

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.

 

Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенция по вписванията за обявяване в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.

 

СЪДИЯ: