Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 81 от 02.06.2010г. по гр.д.№111/2010г. Районен съд С. е отхвърлил иска на М. Г. М. от гр.Р., с който се иска да се признае за установено, че Ю. С. К. от гр. С. му дължи сумата от 13500 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 04.02.2009г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 28.10.2009г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът, който чрез процесуалния си пълномощник и в предвидения за това срок го обжалва. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел записа да е нередовен от външна страна при извършени поправки в записа на заповед. Твърди, че чрез тази поправка е намалена дължимата сума, а не е увеличена, както и, че не е следвало да се изследва редовността на записа на заповед, след като в производството по чл.410 ГПК записа е само разписка за получената сума. Моли за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявения иск се уважи и се присъдят разноски за двете инстанции. От ответника по жалба Ю. К. не е подаден отговор, не е заето становище. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Производството пред Районен съд С. е образувано по подадена на 05.02.2010г. искова молба от М. Г. М. с искане да се постанови съдебно решение с което да се приеме за установено, че ответникът Ю. К. следва да му заплати сумата от 13500 лв. представляваща дължима сума по запис на заповед от 04.02.2009г. с падеж 15.05.09г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на молбата въз основа на която е образувано гр.д.№ 1046/09г. на РС С. и разноските по делото. В молбата се посочва, че на осн.чл. 410 ГПК по гр.д.№ 1046/09г. е издадена заповед за изпълнение срещу посоченото лице, че при подадено възражение от последното срещу заповедта за изпълнение е предявено вземането и по исков ред. От ответника по иска становище не е постъпило. За да отхвърли предявения иск по чл. 422 ГПК съдът е приел, че представената ценна книга като източник на задължение за ответника, е нередовна от външна страна, с поправки и зачерквания, при което при липса на твърдяно каузално отношение по същата, обсъждане не е нужно. В. окръжен съд намира, че жалбата като подадена от надлежна страна и в преклузивния за това срок е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е безспорно, че по ч.гр.д.№ 1046/2008г. по описа на Районен съд С. по заявление от М. Г. М. от гр. Р. е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 А.1 т.1 ГПК срещу Ю. С. К. от гр. С. за сумата от 13500 лв. представляваща вземане по запис на заповед от 04.02.2009 г. с падеж 15.05.2009г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението /първоначално Районен съд Р./ на 28.10.09г. Не се спори и се установява от заповед № 889/27.11.09г., че от Районен съд С. е разпоредено длъжникът Ю. С. К. да заплати на заявителя исканата сума. Заповедта е връчена на длъжника на 08.12.09г., в двуседмичния срок същия е подал възражение и на 04.01.10г. кредиторът е уведомен за възраженията и възможността да предяви иск относно вземането си. Не се спори, че в едномесечния срок този иск е предявен. В производството пред районния съд ответникът не е заел становище. Правилно Районният съд е приел предявения по реда на чл. 422 ГПК иск да е допустим, но неоснователен. Установява се, че процесната ценна книга е нередовна от външна страна. В представения оригинал първоначално ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сума от 20000 лв. с дата на падежа 15.05.2009 г. Върху така посочената сума е направена поправка и същата е поправена на 13 500 лв. цифром и словом, като е посочен и нов падеж от 15.03. до 15.05.2009г. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следвÓ да докаже факта от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу вземането. Не са установени в производството в противоречие с тежестта на доказване възражението на ответника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. От друга страна не е установено и съществуване на вземането на ищеца по издадената заповед по чл. 410 ГПК в едностранно производство. Въззивната инстанция споделя изцяло изложените за това съображения в мотивите на обжалваното решение. След като първоначално задължението е било за сума различна от търсената със заявлението, ищецът в това производство не може да твърди, че дължимата сума е посочената от него, тъй като съгл.чл. 535, т.2 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа безусловното обещание да се плати точно посочена сума. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати-ясно и определено, записът не може да има действие на менителничен ефект. Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че извършените поправки не водят до нередовност на ценната книга. След като сам въззивникът твърди в жалбата, че е подал заявление по чл.410 ГПК за да се избегнат евентуални възражения по редовността на ценната книга, безспорно е, че същият е бил наясно с изхода на процедурата, ако заявлението беше подадено на осн.чл. 417 т.9 ГПК. Относно твърдението на жалбоподателя, че записа на заповед има характер на разписка за получената сума е безспорно, че практиката на ВКС, придаваща характер на разписка на нередовен запис на заповед, е формирана при произнасяне по спорове за несъществуването на вземания, възникнали от каузална сделка и издаден във връзка с нея запис на заповед, несъдържащ задължителните реквизити по чл.535 ТЗ. В това производство ищецът въззивник не твърди да е налице каузално отношение между страните, за да се придаде на документа запис на заповед характер на разписка, удостоверяваща получаването на определена сума пари. По изложените съображения въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното и на осн.чл. 270, А.3 ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 111/2010г. на Районен съд С. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |