Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр.
София, 08.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1472 по описа за 2021
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20249567/11.11.2020
г. по гр. д. №58338/2015 г. Софийски районен съд, 69 с - в са отхвърлени предявените от „Ч.Е.Б." АД, ЕИК ********срещу З.К.К., ЕГН **********, обективно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 214, 32 лв.
за ползване на електрическа енергия за периода 07.01.2015 г.
– 07.05.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 17.07.2015 г.
- подаване на заявлението до изплащане на вземането и сумата от 22, 18 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода от 21.03.2015 г. до 13.07.2015 г.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба ищеца „Ч.Е.Б.” АД (с ново наименование от 28.04.2022 г. „Е.П.АД“), чрез
представителя му. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и не е съобразено със събраните доказателства в тяхната
съвкупност. Излагат се доводи, че в хода на производството е установено безспорно,
че ответникът е потребител на ел. енергия в периода за имота. Поддържа, че неоснователно
СРС не е присъдил лихви и разноски поради настъпило заплащане на сумата в хода
на процеса на 22.01.2017 г. - след подаване на заявлението. Неправилно съдът е приел,
че невъзможността за изпълнение на задълженията преди завеждане на делото се дължи
на причина, за която ищецът отговоря, поради което ответникът не дължи лихви и
разноски в производството. Оспорва се твърдението на ответника, че е имало
договореност между страните за заплащане на суми за ел. енергия посредством
директен дебит на сметката му, като дружеството няма такава практика на
разплащане с клиентите си. Сочи, че за плащане чрез директен превод се ползва
единствено системата на Ипей АД. Излага доводи, че
неправилно и незаконосъобразно СРС е
приел, че ответникът не дължи заплащане на лихви и разноски, защото ищецът не
се възползвал от възможността за погасяване на задълженията за ел. енергия чрез
директен дебит. Моли да се отмени решението. Претендира разноски за двете
инстанции, като прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на
ответника, в случай, че надхвърлят размерите по НМРАВ.
Въззиваемата страна - ответник З.К.К. оспорва жалбата като неоснователна, в отговор по реда на
чл. 263 ГПК. Поддържа, че ОУ на дружеството допускат плащане на сметки чрез
директен дебит, като пред СРС са представени доказателства за дадено съгласие
от дружеството за такъв превод. Доказателствата, приети от СРС, във връзка с извършване
на директен дебит от сметката на ответника не са оспорени. По делото е
установено погасяване на задълженията по главницата чрез плащане като не се
установява ответникът да е изпаднал в забава по своя вина. Моли да се потвърди
решението, като претендира разноски.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, намира за установено следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване стойност на потребена електрическа енергия за периода в размер на 1 214,
32 лв. за периода 07.01.2015 г. - 07.05.2015 г., и за лихва за забава в размер на 22, 18 лв., за периода от 21.03.2015 г.
до 13.07.2015 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
в жалбата оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и
допустимо постановено, при съобразяване и обсъждане на всички събрани
доказателства.
По съществото на спора
въззивният състав намира следното :
Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че по общите правила за
разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва
да установи, при условията на пълно главно доказване, следните правопораждащи факти : 1) по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало - това са обстоятелства, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, обема на реално доставената на ответника електрическа
енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за
забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза
именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения, които следва да докаже.
По
делото не се е спорило по факта, че ответникът е потребител на енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ – т. е., че е краен клиент,
който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес. Съгласно легалната дефиниция
в § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието,
битов клиент е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
С
доклада по делото по чл. 140 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо си от
доказване обстоятелството, че за процесния период
страните са обвързани от облигационни отношения по доставка и покупко - продажба на електрическа енергия, че ищецът е
доставил на ответника електрическа енергия със съответното качество и
количество, потреблението на която е отчетено в съответствие с нормативната
уредба, че цената й за процесния период е била на
обща стойност от 1 214, 32 лв. За безспорно е обявено и обстоятелството, че
ответникът е заплатил исковата сума на 22.01.2017 г. в хода на производството.
Тъй
като плащането е изрично признато от ищеца, в съответствие с материалния закон
съдът е приел, че искът за установява не задължения за главницата следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Ищецът
не излага конкретни съображения в жалбата по отношение частта, в която са
отхвърлени исковете за задължения за главницата и настоящият състав изцяло
споделя възприетите от СРС правни изводи относно този иск.
По иска по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22, 18 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2015 г. до 13.07.2015 г. и във връзка с основните съображения на ищеца в жалбата, въззивният съд
намира следното :
По делото
е било спорно дали ответникът е в забава по отношение на главното задължение.
Пред
СРС са представени доказателства, че на 27.10.2014 г. ответникът, като титуляр
на разплащателна сметка №***********, е
подписал нареждане за плащане по безкасов начин - директен дебит на
задълженията си към „Ч.Е.Б.“ АД до размера на 600 лв. месечно, със срок на
валидност до 31.12.2015 г., за клиентски № ***********
Нареждането
за плащане по безкасов начин чрез директен дебит от сметката на ответника на
задълженията към „Ч.Е.Б.“ АД не е оспорено от ищеца, който не е оспорил, че
съгласието за извършване на разплащане чрез директен дебит съществува в
системата му.
От
писмо, изх. № 1/Ж-1373 от 28.07.2015 г., от „Първа инвестиционна банка" АД
се установява, че няма получени нареждания за директен дебит от „Ч.Е.Б.“ АД.
Както
е посочил и СРС, съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба 3/18.04.2018 г. за условията
и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти, при плащания чрез директен дебит в левове
платецът предварително предоставя своето съгласие пред доставчика на платежни
услуги, който води платежната му сметка, а копие от съгласието се изпраща на
получателя.
При
това основателно СРС е направил извод, че ответникът е избрал да заплаща
задълженията си към ищеца чрез директен дебит на сметката му, за което е дал
съгласие към банката в съответствие със законовите изисквания за това, а ищецът
не се е възползвал от тази възможност за погасяване на задълженията по този
начин. Съдът намира, че в ОУ на ищцовото дружество не
е предвидена забрана или ограничение в начина на плащане на сметките от страна
на клиентите, в какъвто смисъл са направени възражения в жалбата.
При
това обоснован е извода на съда, че не се установява ответникът да е в забава
за плащане на главния дълг, която да се дължи на негово поведение, поради което
искът за сумата от 22, 18 лв. обезщетение за забава основателно е отхвърлен.
Тъй като изводите на въззивният състав
съвпадат с тези на СРС, решението
е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Относно искането за присъждане на
разноски от ищеца и във връзка с доводите му в жалбата следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК направените разноски остават в тежест на ищеца,
когато ответникът с поведението си да не
е дал повод за завеждането на делото и е признал иска.
В случая ненавременното погасяване
на задълженията се дължи на неупражнено право на ответника за разплащане чрез
директен дебит от сметката на длъжника, поради което разноските за
производството следва да останат в негова тежест, както е приел и СРС.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора, право на разноски
пред СГС има ответника. Тъй като до приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция не са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от ответника, такова не
се присъжда в негова полза.
Така мотивиран СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение
№ 20249567/11.11.2020 г. по гр. д. №58338/2015 г.
Софийски районен съд, 69 с – в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.