№ 350
гр. Велико Търново, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д. С. като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 273 по описа на Административен
съд Велико Търново за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
М.П.К. *** против Решение № 1012-04-26#5 / 11.04.2019г. издадено от
Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №
2113-04-2642#10/
08.03.2019г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето. В жалбата се твърди, че решението е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Изложени подробни доводи за допуснати нарушения
на материалния закон в резултат на неправилна преценка на представените пред
пенсионния орган писмени доказателства, като неправилно е прието, че липсват
доказателства за положен труд втора категория в „Агрострой“ /ДФ „Света гора“/ с.Ресен като огняр. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, Директор на ТП на „НОИ” – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Решение № 1012-04-26#5 / 11.04.2019г. издадено от
Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №
2113-04-2642#10/
08.03.2019г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
М.П.К. на
20.11.2017г. подава Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Към заявлението са приложени изискуемите документи. От органа
служебно е изискана информация от ТП на НОИ отдел „Обединен осигурителен архив“
гр.Ловеч във връзка с вписан в трудовата книжка на лицето трудов стаж в „Агрострой“ /ДФ „Света гора“/ с.Ресен през периода
01.10.1984г. – 30.09.1987г. Издадено е служебно удостоверение, в което е вписан
трудовия стаж на длъжност спомагателни работници – огняр, като в забележка е
посочено, че данните са взети от разплащателни ведомости на ПКС „Агрострой“ Ресен. Изисквани са допълнително данни и от
други работодатели на лицето. С Разпореждане
№
2113-04-2306#11/
12.03.2018г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на лицето поради невъзникване на това право към момента на подаване на
заявление – няма навършена възраст от 64 години и изискуем минимален трудов
стаж от 38г. и 04 месеца. На 21.12.2018г. М. К. подава ново Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със същите данни. С
Уведомително писмо № 2113-04-2642#7/ 08.02.2019г. молителя е уведомен,
че не му достига осигурителен стаж от 4 години 10 месеца и 04 дни, за който
може да внесе сумата от 6 490,18лв. Признат му е осигурителен стаж от
втора категория труд общо 6 години, 1 месец и 29 дни. Съставен е констативен
протокол относно невнасянето на посочената сума, след което е издадено и процесното разпореждане, с което е отказано отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. От горестоящия
орган в оспореното решение са изложени доводи, че предвид липсата на писмени
доказателства какво гориво е използвано и вида на отоплителната инсталация не
са изпълнени условията на чл.59 от ПКТП /отм./ за определяне на труда като
втора категория във връзка с трудовия стаж в „Агрострой“ /ДФ „Света гора“/ с.Ресен за периода от
м.02.1985г. до 31.12.1993г.
От
страните се представят нови писмени доказателства – трудови книжки и
удостоверения на трети лица, работили в същото предприятие.
В
хода на настоящото производство показания дават трима свидетели, които се
кредитират от съда като обективни, достоверни и непосредствени.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания
акт е издаден
от от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване
на процесуалните правила по издаването му.
Основателно е възражението на ответника за недопустимост на
жалбата по отношение на претендирания трудов стаж от
втора категория за периода от 01.01.1994г. до
02.12.1994г. Видно от жалба на К. до Директора на ТП на НОИ Велико Търново по
административен ред се оспорва непризнаването на втора категория трудов стаж за
периода от 01.01.1974г. до 31.12.1993г. Именно по
отношение на този период е и произнасянето на горестоящия
орган. Доколкото законът предвижда като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното производство обжалването на разпореждането по
административен ред, то оспорването пред съда на разпореждането по отношение на
трудовия стаж за 1994г. е недопустимо и в тази част производството следва да бъде
прекратено.
Настоящия състав намира решението за постановено в нарушение
на материалния закон.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли е труд от
втора категория полаган от лицето във вибробетонен
цех в с.Ресен в „Агрострой“ /ДФ „Света
гора“/.
От
доказателствата към административната преписка се установява, че работодателя
не съществува и са предадени единствено разплащателни ведомости, въз основа на
които от Архивохранилище към НОИ е издадено удостоверение за положения трудов
стаж на К. в ПСК „Агрострой“. Отразеният в това удостоверение трудов стаж
съответства на вписания в трудовата книжка на лицето.
Естествено е в разплащателните ведомости да липсват данни за условията, при
които се полага всеки труд и по специално какво гориво е използвано, вида на
отоплителната система и ръчно подхвърляне на въглища.
При липсата на достоверни писмени източници относно условията на полагане
на труд допустимо е доказването на тези условия със свидетелски показания. Като
се вземе предвид факта, че предприятието не съществува, трудът е полаган преди
повече от 20 години, съдът намира, че друг доказателствен
източник за спорния факт не съществува. Възражението на ответника за
недопустимост на свидетелските показания е неоснователно, тъй като би довело до
неизясняване на основния спор между страните. От друга страна, ако са налице
други писмени доказателства, установяващи горивната система на цеха и начина на
подаване на гориво, то тези доказателства е следвало да бъдат събрани от
административния орган.
Пред съда и тримата свидетели заявяват, че К. е работел като огняр, като
задълженията му са с количка да прехвърля въглищата до котела и с лопата да ги
хвърля вътре в него. Наблюденията на работата на К. са били непосредствени, тъй
като свидетелите лично са изсипвали въглищата близо до котела. От представените
копия на трудови книжки и удостоверение се установява, че и тримата свидетели
по различно време, но в периода 1985 – 1993г. са работели на длъжност багерист
в ПСК „Агрострой“ / ДФ „Света
гора“/. Налице е и идентичност в показанията на лицата относно вида на
изработваните стоки в цеха и необходимостта от котел за производството на
изделията.
Предвид категоричните показания за работа при условията на т.59 от ПКТП /отм./
- полагане на труд като огняр на парен котел в промишлеността при ръчно
подхвърляне на въглища, съдът намира постановено в нарушение на материалния
закон оспореното решение.
Следва да се отбележи, че и представеното в съдебно заседание от ответника
ново писмено доказателство – Удостоверение УП-3 на лицето Д.С.Г., издадено от
ПК „Агрострой“, потвърждава данните на свидетелите
относно вида на горивото и ръчното му подаване. В самото удостоверение е
вписано „огняр /котел твърдо гориво, ръчно прехвърляне въглища/. След като в
хода на съдебното производство ответника намира писмено доказателство, в което
изрично са посочени вида на горивото и ръчното му подаване и това доказателство
е издадено от несъществуващия вече работодател на жалбоподателя, то е било
възможно установяването на същия този факт и в хода на административното
производство. След като разплащателните ведомости са на разположение в НОИ, то
няма пречка да се установят лицата, назначени на същата длъжност, дали някои от
тях са пенсионирани и какви документи от работодателя им са представени.
Наличието на котел на твърдо гориво с ръчно подаване е факт от обективната
действителност в периода на производствената дейност на предприятието и като
такъв може да бъде установен с различни доказателства, включително и издадени
от предприятието удостоверения на други работници. В този смисъл пред съда и
ответника удостоверява посредством издадено на трето лице УП – 3 наличието на
предпоставките на т.59 от ПКТП /отм./ за признаване на втора категория на
полагания от М.К. в ПСК „Агрострой“ / ДФ „Света
гора“/ труд като огняр в периода 1985 – 1993г.
По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорения акт
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора
съдът намира за основателно
направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски, съгласно представен списък с разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М.П.К. *** против
Решение № 1012-04-26#5 / 11.04.2019г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 2113-04-2642#10/
08.03.2019г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето, в частта от
01.01.1994г. до 02.12.1994г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по а.д. № 273 / 2019г. по описа на Административен съд Велико Търново по жалба на М.П.К. *** против Решение № 1012-04-26#5 / 11.04.2019г. издадено от
Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №
2113-04-2642#10/
08.03.2019г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето в частта, касаеща
периода от 01.01.1994г. до 02.12.1994г.
ОТМЕНЯ Решение № 1012-04-26#5 /
11.04.2019г. издадено от Директора на ТП на НОИ Велико Търново
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт
– гр.Велико Търново да заплати на М.П.К. *** сума в размер на 300лв. ( триста лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: