Решение по дело №588/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл.от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. С., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. Е. Д., против ОД на МВР [населено място], с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер [рег. номер]. за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразен акт- Заповед № 434зз-308/16.06.2023г., издадена от старши полицай ООР при Второ РУ [населено място], за периода 16.06.2023г. – 26.03.2024г.(дата на подаване на исковата молба); законна лихва в размер на 237,63лв. върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода 26.08.2023г. до 26.03.2024г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. С исковата молба се претендира и присъждане на разноски в размер [рег. номер].(за държавна такса и адвокатски хонорар).

Ищецът твърди, че на 16.06.2023г. около 15.30ч. в [населено място], [улица]в двора на фирмата, в която работел пристигнала полицейска кола. Установило се, че полицаите търсели него.Същите се поинтересували къде е служебния му лаптоп, след което му сложили белезници, пред погледите на негови колеги, познати от други фирми, които имат офиси в този двор и на случайно присъстващи лица. Вкарали го в полицейската кола и го отвели във Второ районно управление на МВР [населено място].

За задържането му била издадена Заповед за задържане на лице № 434зз-308/16.06.2023г. за срок от 24 часа.

Той обжалвал заповедта и с Решение № 810 от 09.08.2023г., постановено по НАХД № 2492/2023г. по описа на РС - [населено място], влязло в сила на 26.08.2023г., същата била отменена като незаконосъобразна.

Твърди, че в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, нарушаване на правото му на личен живот, лишаване от възможност за свободно придвижване, причинено неудобство от поставените при задържането помощни средства.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния представител адв. димова, поддържа изцяло исковата претенция и иска същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР - Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва предявения иск и иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Алтернативно, в случай на уважаване на исковата молба, намира, че претендираното обезщетение е в завишен размер, предвид факта, че вредите са търпени за относително кратък период от време- два-три месеца. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Представителят на прокуратурата счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена. По отношение на претендирания размер на обезщетението счита, че е прекалено висок и следва да бъде съразмерен на претърпените неимуществени вреди.

І.ФАКТИТЕ:

Със Заповед № 434зз-308/16.06.2023г., издадена от старши полицай ООР при Второ РУ [населено място] ищецът бил задържан за срок от 24 часа, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл.206 от НК.

Според заповедта за задържане, ищецът е бил задържан на 16.06.2023г., в 16.50 часа.

Заповедта за задържане била отменена с Решение № 810 от 09.08.2023г., постановено по НАХД № 2492/2023г. по описа на РС - [населено място], влязло в сила на 26.08.2023г.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан М. А. Й..

Свидетелят Й. обяснява, че със С. се познават от около десетина година. Децата им били в една детска градина. След това по стечение на обстоятелствата ищецът започнал работа във фирми, с които Й. работел и освен запознанството им извън работата имали и служебни взаимоотношения. Отношенията си с ищеца определя като приятелство.

Заявява, че е бил свидетел на самото задържане на С.. В същия ден след обяд му се обадил някой от неговия телефон, представил се, че е служител на МВР и казал да отиде в офиса на С.. Й. отишъл на място, като по указание на полицейския служител занесъл оставени същия ден по-рано от С. рекламни материали. Полицаите разгледали материалите след което сложили на ищеца белезниците в офиса и го извели към патрулката, като станало ясно, че го отвеждат към полицейското управление. Още същия ден свидетелят направил опит да се свърже по телефона с ищеца, който бил неуспешен. Ден-два по- късно С. сам му се обадил и му разказал какво се е случило.

Свидетелят обяснява, че след като ищеца бил освободен се е виждал с него около 10-15 пъти. По-често се чували по телефона.

Заявява, че след това задържане състоянието му не било много добро. Като разговарял с него му отговарял с по една дума, мрънкал, не можел да се изкаже цялостно. Бил като в депресия, оклюман и се чудел защо се случва по този начин. Не вярвал, че му се е случило това нещо. Не бил в нормалното му състояние, защото като разговаряли престанал да се шегува, както преди. Това му състояние на депресивност продължило около два-три месеца. Имало един дълъг период след случката изобщо не се виждали и чували и не само с него, но и с други общи познати, които имали. Свидетелят питал техни общи познати дали са се чували със С.. Те му отговаряли, че не са се чували. Имало период от време след задържането С. да не контактува с общите им колеги.

Свидетелят пояснява, че момента на задържането на ищеца бил наблюдаван от много хора, намиращи се в офиса и пред него.

ІІ.ПРАВОТО:

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразен акт, издаден от служител, работещ във Второ РУ Бургас към ОДМВР [населено място].

Ответникът ОДМВР Бургас съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР, е юридическо лице, а Районното управление е структурно звено на дирекцията.

За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители от Второ РУ Бургас, отговаря юридическото лице.

При това положение, ОДМВР Бургас има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи:

1.незаконосъобразен (унищожаем или нищожен) акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие или бездействие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението;

2.настъпила вреда от такъв административен акт и

3.причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

В това производство, съдът не дължи преценка за законосъобразност на - Заповед № 434зз-308/16.06.2023г., издадена от старши полицай ООР при Второ РУ [населено място], тъй като този въпрос е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, с влязъл в сила на 26.08.2023г., съдебен акт.

Заповедта е отменена като незаконосъобразна. Т.е. доказан е първия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията.

За да бъде преценен предявения иск като основателен, ищецът следва да докаже и кумулативното наличие останалите две предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка, с посочения незаконосъобразен акт- Заповед № 434зз-308/16.06.2023г.

Т. доказване е проведено.

Разпитаниото в хода на производството, в качеството на свидетел, лице съобщава безпротиворечиви данни за психическото състояние на ищеца след задържането му за срок от 24 часа.

Последният бил силно притеснен, депресиран. Общувал изключително трудно, а в някои случаи отказвал да общува. Затворил се в себе си.

Отделно от това, свидетелят е категоричен, че промяната в състоянието и поведението на ищеца е настъпила след задържането му.

Съдът отбелязва, че кредитира напълно показанията на св. Й., макар същия да се намира в приятелски връзки с ищеца. Този факт следва да бъде отчитан наред с обстоятелството, че влошеното емоционално състояние, в което е изпаднал ищеца, може да бъде удостоверено най-вече от близки хора, от обичайния му кръг на общуване.

Предвид изложеното съдът намира, че в именно резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и емоционално неразположение, които следва да бъдат обезщетени.

След като са доказани и трите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата следва да се приеме, че предявения иск е основателен.

Неимуществените вреди са вреди с морален характер такива, свързани с изтърпяването на физически болки и душевни страдания, последните включващи и такива изтърпени в случаи на уронено име, реноме и т.н.

Няма метод за измерване на неимуществените вреди, поради което за тях законодателят е определил, че се присъждат по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции.

В конкретния случай съдът отчита факта, че задържането на ищеца е било извършено на работното му място, не само пред колегите му, но и пред други лица, с които същият се е познавал, както и периода през който са търпени вредите- два- три месеца и намира, че справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 800лв. В останалата част [рег. номер]. иска следва да бъде отхвърлен.

Предвид частичното уважаване на главния иск следва да бъде частично уважен и акцесорния такъв, за присъждане на мораторна лихва.

Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Според ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, т. 4, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В случая съдебното решение, с което Заповед № 434зз-308/16.06.2023г., издадена от старши полицай ООР при Второ РУ [населено място] е отменена като незаконосъобразна, е влязло в законна сила на 26.08.2023г.

Поради това, искът е основателен и следва да бъде уважен, на осн. чл. 84, ал.3 ЗЗД за периода 26.08.2023г. до 26.03.2024г., в размер на 63,67лв. - законна лихва върху присъденото обезщетение.

В частта за размера над 63,67лв. иска за присъждане на лихва за забава следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и предвид правилото на чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски. Такива без съмнение се дължат за внесената държавна такса по делото съразмерно с уважената част на иска.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. Същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и събирането на доказателства по спора. Освен това договореното възнаграждение в размер [рег. номер]. съществено надвишава минимума, предвиден с нормата на чл. 8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това възнаграждението следва да бъде определено в размер на 660лв.

Поради това съразмерно с уважената част на иска следва да бъде присъдена сума за разноски по делото в размер на 179лева.

Мотивиран от горното, А. съд гр.Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И. :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на С. Г. С., [ЕГН], обезщетение в размер на 800 (осемстотин) лева за претърпени неимуществени вреди- психически стрес и емоционално неразположение причинени вследствие Заповед за задържане на лице № 434зз-308/16.06.2023г., издадена от старши полицай ООР при Второ РУ [населено място], която по съдебен ред е обявена за незаконосъобразна, в едно със законната лихва, считано от 26.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер [рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на С. Г. С., [ЕГН], законна лихва за забава в размер на 63,67лв. върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода 26.08.2023г. до 26.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за забава за размера над 63,67лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на С. Г. С., [ЕГН] сума в размер на 179лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.