Решение по дело №2465/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1805
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20197180702465
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpeg

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И E

 

№ 1805/19.10.2020г.       

гр. Пловдив,  19 . 10 . 2020г.

                                                                                                                                                        

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

                                   

                                                                                   Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2465/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Д.Г.В.,*** с пълномощници адв.И.А. и адв.К.А. обжалва Заповед № 607 от 08.07.2019г. на Кмета на Община Родопи, с която на оспорващото лице е наредено в качеството му на извършител и собственик на незаконен строеж, да премахне „Пристройка № 4 към североизточната част на двуетажна сграда”, намиращ се в поземлен имот 66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита заповедта за нищожна – издадена от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗУТ. Поддържа отсъствие на фактически и правни основания за издаване на оспорения административен акт, което нарушава правото на защита – заповедта препраща бланкетно към констативен акт, а следва да притежава собствени мотиви. Твърди, че в заповедта не са посочени конкретни нарушения на закона. Оспорени са фактическите констатации в заповедта, възприети от констативния акт /КА/, въз основа на който е издадена – заявено е, че не съответстват на действителното положение и КА е с невярно съдържание. Посочено е, че имота не е проверен на 08.02.2019г., когато метеорологичните условия в планината, където се намира постройката, са били силно влошени – при значително количество сняг през целия месец февруари липсвал достъп до обекта. Жалбоподателят не е получил уведомление за насрочената проверка в имота и КА е съставен в негово отсъствие. По отношение строежът е отразено, че е допълващо застрояване по чл.46 ал.1 ЗУТ и е изпълнен преди 1987г., поради което са налице предпоставките на § 127 ал.1 ЗУТ. Посочено е, че заповедта ще остави без подслон и препитание семейството на жалбоподателя.

            В съдебно заседание с ход по същество адв.А. поддържа незаконосъобразност на заповедта с позоваване на събраните по делото доказателства. Заявено е искане за присъждане на направените съдебни разноски.

            - Ответникът Кмет на Община Родопи с процесуален представител гл.юрисконсулт Ю.К. оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание с ход по същество е поискано жалбата да бъде отхвърлена.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Оспорената заповед е съобщена с изпращането й на жалбоподателя посредством известие за доставяне с обр.разписка и получена от сина на Д.В. на 22.07.2019г. /л.7, 8/. Жалбата е подадена с вх.номер в община Родопи на 31.07.2019г. Оспорването е осъществено в срок от адресат на неблагоприятен административен акт, поради което допустимо.

1. Заповед № 607/08.07.2019г. е издадена от Кмета на община Родопи -компетентен административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона /чл.225а ал.1 ЗУТ/. Категорията на строежа е от значение за материалноправната компетентност на административния орган и е правилно определена - пета /чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ в случая, предвид предназначението/. По отношение на същата кметът на общината е компетентен административен орган. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.

Възражението за нищожност поради отсъствие на компетентност на органа – издател, не е основателно. Не е основателно и по твърденията за липса на фактически и правни основания, което се идентифицира на липса на волеизявление – оспорената заповед е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Дали правните изводи са основани на обективни фактически констатации и дали съответстват с приложените норми от ЗУТ, ППЗТСУ /отм./, Наредба № 2 от 1993г. /отм./, Наредба № 2 от 1998г. /отм./ и Наредба № 19 от 2012г. – е в обхвата на проверка за законосъобразност на административния акт.

2. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ /посочено в заповедта правно основание/, е установяването на обекта като строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж към момента на изграждане. По отношение на това правно основание са изложени факти и обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения резултат или не.

Разпореденият за премахване строеж, осъществен без одобрени проекти и без разрешение за строеж – в нарушение на чл.108 /в обстоятелствената част от заповедта е отразен чл.108 ал.1 т.1 ППЗТСУ/ и чл.148 ал.1 ЗУТ, представлява „Пристройка № 4 към североизточната част на двуетажна сграда”, в поземлен имот 66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи : изградена едноетажна пристройка с тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и дъски, с поставена ПВЦ врата и прозорец и размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до стрехата 3,00м от кота терен. В обстоятелствената част на заповедта е налице позоваване на Констативен акт № 6/08.02.2019г. – л.15 и 16. Констатирано е, че незаконният строеж се намира в ПИ 66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи и е собственост на Д.В., който е собственик и на имота : „Към североизточната част на двуетажната сграда, находяща се в ПИ 66651.108.15, образуван от разделянето на ПИ 108014, който е бил образуван от обединението на ПИ 108002, ПИ 108009, ПИ 108007 и ПИ 108012, е изградена едноетажна пристройка. Тя е масивна с тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и дъски. Поставена е ПВЦ врата и прозорец. Пристройката е с размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до стрехата 3,00м от кота терен.” Проверката е извършена в отсъствие на Д.В. и е установено, че за строежа не е издавано разрешение за строеж и няма одобрен проект, като строителството е осъществено без промяна предназначението на земята. Отразено е представянето на три нотариално заверени декларации за година на извършване на строителството, в които не е конкретизирано за кой строеж се отнасят. КА съдържа окомерна скица – чертеж с няколко обекта, номерирани като – пристройка № 3, пристройка № 2, пристройка № 1 и № 4. КА е връчен „на ръка” на 27.02.2019г. на оспорващото лице.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че : „ Видно от Констативен акт № 6 / 08.02.2019г., строежът представлява : изградена едноетажна пристройка, с тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и дъски. Поставена е ПВЦ врата и прозорец. Пристройката е с размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до стрехата 3,00м от кота терен.”. Пристройка № 4 е строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ.

По отношение декларираната година на извършване на строителството – грубият строеж до 1987г., а останалите СМР до 31.03.2001г. – в представените нотариално заверени декларации /л.23-25/, административният орган приел, че по ситуация на място – строежът не отговаря на действалите по време на изграждането му изисквания на чл.108 ал.1 т.1 ППЗТСУ /отм./ : извън строителните граници на населените места, в земеделски земи, строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение, съгл. чл.2 от Наредба № 2/20.05.1993г. и Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите. Посочено е, че частично застроително решение не е представено от собственика и няма влязло в сила. Цитирана е и нормата на чл.2 ал.1 т.2 и ал.2 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им – разрешено е застрояване с обекти, свързани с ползването на земеделската земя, чиито функции са съвместими с нейното предназначение, въз основа на виза за проектиране или ПУП, при спазване изискванията на ЗУТ и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Предвид това е прието, че строежът не може да бъде квалифициран като търпим по см. на § 127 ал.1 и § 16 ал.1 ПР ЗИД ЗУТ. Отбелязана е дата на връчване на КА и наличие на представено възражение, към което не са представени документи, удостоверяващи законност на строежа. Посочено е, че според становище на оправомощен от гл.архитект на общината – арх.Ч. – началник отдел ИПС /л.11/, за строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184 ПЗР ЗИД ЗУТ, както и не е подадено заявление за узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.

            2.1. Във възражението против КА /л.13 и сл./ е заявено, че Д.В. не е уведомен за проверката в имота, при което не е имало кой да осигури достъп на проверяващите длъжностни лица, като имотът е ограден с висока ограда, затова не е възможно да бъдат направени замервания на пристройката. Твърдяно е, че на 08.02.2019г. имотът не е посещаван от отразените в акта длъжностни лица, поради което съдържанието на КА относно размерите на строежа не съответства на действителните. Представени са три декларации с вх.номер в общината от 01.12.2015г., според които обектът е построен в груб строеж преди 1987г., а всички останали СМР – в периода до 31.03.2001г. В тази вр. и с позоваване на данните за собственост, е посочено, че строежът не е възложен и изпълнен от Д.В. : С договор от 02.03.2006г. жалбоподателят купува от община Родопи имот № 108002, ведно с построената в него сграда-склад от 100 кв.м. /л.18/, с нот.акт от 05.02.2009г. Д.В. купува изоставени тревни насаждения – имот № 108007 по КВС в м.Корията /л.20/, с нот.акт от 30.01.2009г. Д.В. купува изоставени тревни насаждения – имот № 108009 по КВС в м.Корията /л.19/, а с нот.акт от 18.06.2014г. жалбоподателят купува изоставени тревни насаждения – имот № 108012 по КВС в м.Корията /л.21, 22/.

            Трите декларации са нотариално заверени /л.23-25/ и с идентично съдържание - от 01.12.2015г. Деклараторите са физически лица с адреси в гр.Пловдив. декларирали са, че строежът – собственост на Д.В., без описание на строежа, както и без посочени размери и вид на строежа, е построен в груб строеж преди 1987г., а всички останали СМР – в периода до 31.03.2001г.

            2.2. Преписката съдържа констативни актове за незаконни строежи в ПИ 108002, по КВС, землище с.Ситово, от 2016г. и заповеди за отмяната им /л.26 и сл./. Заповедите нареждат извършване на нова проверка на място с точно описание на фактическата обстановка. В констативен протокол от 08.02.2019г. /л.43/ е отразено, че посочените в акта длъжностни лица са извършили проверка в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009 и ПИ 108012, м.Корията, землище с.Ситово – собственост на Д.В. във вр. с преписка № 9424-108/2015г. за извършено строителство в тези имоти и е констатирано, че няма промяна във фактическата обстановка и извършените замервания, описани в констативен протокол от 23.10.2018г. В същия е отразено, че длъжностни лица са извършили проверка в същите ПИ вр. със същата преписка от 2015г., като при проверката са извършени замервания, при които било констатирано, че няма промяна във фактическата обстановка, описана в КА №№ 8, 9, 10 и 11 от 15.03.2016г. – съставени по данни от проверка на 30.09.2015г. /л.60/.

            В отменените констативни актове от 2016г. не се идентифицира строежът – предмет на премахване с оспорената заповед - едноетажна пристройка с тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и дъски, с поставена ПВЦ врата и прозорец и размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до стрехата 3,00м от кота терен.

            Преписката съдържа искане за издаване на удостоверение за търпимост за строеж „Къща за гости” в ПИ 108002, 108007, 08009, 108012, м.Корията, с.Ситово /л.61/ и документи, представени към искането. Тъй като не касае обектът – предмет на оспорената заповед за премахване, не следва да бъде коментирано в насока – висящо производство или влязъл в сила мълчалив отказ. На 07.07.2016г. /л.64 и сл./ жалбоподателят е представил геодезическо заснемане от м.юни 2016г., в обяснителната записка към което са описани заснети четири сгради, в площните характеристики на които не попада пристройка № 4, л.67. В геодезическо заснемане от м.август 2012г. /л.126/ за имот 108002 е отразена сграда 2 Мсбж и навес.

            За ПИ 108002, 108007, 08009, 108012, м.Корията, с.Ситово е налице Решение по см. на чл.124а ал.1 и ал.5 ЗУТ на ОбС-Родопи /л.81/ - разрешено е изработване на ПУП – ПРЗ и ПП за обект : Жилищно строителство и обществено обслужване /къща за гости и ЗОХ/, разширение на полски пътища, трасета за външно водоснабдяване и електроснабдяване, целящ промяна на предназначението на описаните ПИ – от земеделска земя в УПИ за застрояване. Отсъстват данни за краен акт от процедурата.

В скици от ОСЗ – Родопи от 2013г. не са отразени сгради в имоти с номера 108009, 108007, л.117 и сл.

3. При насрочване на делото на страните е указана доказателствената тежест. Уважени са доказателствени искания за разпит на свидетели – на двете страни и СТЕ с допълнен служебно обхват. Събрани са допълнителни писмени доказателства.

Страните не осигуриха допуснатите свидетели при режим на довеждане – жалбоподателят относно периода на изграждане на строежа, заявен с жалбата; ответникът по отношение изясняване на фактическата обстановка, предвид съществуващи предходни констативни актове от 2016г., отменени със заповеди.

            3.1. СТЕ /л.169 и сл./ е представила заключение след проучване на писмените доказателства по делото, оглед на място – 24.10.2019г., проверка в община Родопи и на КК на неурбанизираната територия на землището на с.Ситово : ПИ 66651.108.15 няма материализирани граници на място и е разположен далеч от населени места, в предимно горска територия, на 1700м. надморска височина. В имота има няколко сгради с различно предназначение – описани в групи. Според оглед на място, процесната пристройка представлява едноетажна сграда с правоъгълна форма, с размери в план 2,20м/3,20м., долепена до северната ограждаща стена на източната двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна сграда. Изпълнена е от тухлена зидария с дървена покривна конструкция. Височината до стрехата е 2,95м и 3,00м от различните страни, поради наклони на терена. Покривът е трискатен, покрит с черно битумно покритие – хидроизолационна мушама. Монтирани са един прозорец на северната фасада и врата на източната фасада, и двете от ПВЦ – профили. Предназначението на пристройката е за входно предверие /антре/ към входа на двуетажната сграда за обитаване. Технически показатели на сградата – ЗП = 7,04 кв.м. /Приложение № 1 към СТЕ/.

            Строежът се намира в имот, който е извън урбанизираната територия на с.Ситово, за която не е одобряван ПУП, не е създаван и кадастрален план. До одобряването на кадастралната карта за неурбанизираната територия на община Родопи, имотът и сградите в него са отразявани в КВС. Според Приложение № 1 към СТЕ – единствената сграда, нанесена в имота по КВС към 2006г., е сграда – хижа, л.175 /означена в син цвят/. КККР за неурбанизираната територия на с.Ситово са одобрени със Заповед № РД-18-57/30.06.2017г. и за ПИ 66651.108.15 не е одобрявано изменение на КК. В КК не са отразени съществуващи сгради в имота. Представена е информация за ПИ по КК – вид територия – земеделска, НТП – нива, стар № 108015. Процесната сграда е нанесена от СТЕ върху КК с размери от заснемане на място, с данни за сгради, отразени в имот 108002 по КВС по геодезическо заснемане от 2012г. Според отразеното в Пр. № 1 – строежът, разпореден за премахване като незаконен, не е показан в КВС.

Проследено е образуването на ПИ 66651.108.15 по КК – от разделянето на имот 108014 по КВС, който от своя страна е бил разделен на два имота – 108015 и 108016, които са собственост на жалбоподателя. Образуването на имот № 108014 по КВС през 2016г. е резултат от обединяване на имот № 108002, 108007, 108009 по КВС, след като техен собственик е станал жалбоподателят към 2014г. В КВС на с.Ситово имоти с №№ 108007, 108009, 108012 са вписани с НТП – изоставени трайни насаждения. Продадената от община Родопи сграда в договора за продажба и АОС /частна/ е описана като Сграда - склад с площ 100кв.м., а в КВС е отразена като Хижа. При одобряване на КК през 2017г. ПИ 66651.108.15 е вписан с НТП – нива.

Процесната сграда е с предназначение – входно предверие пред входа на двуетажната сграда със стаи за обитаване. Пристройката е едноетажна, с размери в план 2,20м/3,20м и височина 2,95м /3,00м/ до стрехата. Изпълнена е от тухлена зидария за ограждащи стени върху бетонови основи с цокъл над терена, без стоманобетонови колони и греди. Покривът е от дървена конструкция, трискатен, с битумно покритие.

Пристройката е на значително разстояние от имотните граници на ПИ 66651.108.15. Има жилищни функции, тъй като обслужва жилищна сграда. Сградата се намира в земеделска територия и за имота не е променяно предназначението на земята за неземеделски нужди. Цитирано е посоченото по-горе Решение № 292, прието с Протокол № 9/27.08.2015г. на ОбС-Родопи за допускане изработването на ПУП – ПЗР и ПП за промяна предназначението на земеделската земя относно цитираните ПП, но в СТЕ е посочено, че процедура не е проведена, не е одобрен ПУП и не е променено предназначението на земеделската земя. „Строителството в такива земи е допустимо по реда на „Наредба № 19/25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им”. ПИ 66651.108.15 е с площ 8,089 дка, т.е. под 10 дка и за него важи ограничението на чл.2, ал.1, т.1 от наредбата. Процесната постройка може да се приеме, че представлява помещение за обитаване, но „не е част от едноетажна постройка за съхранение на селскостопанска продукция” по см. на чл.2 ал.1 т.1 от наредбата. Преди 2014г., с площите за всеки от отделните имоти под 10 дка, действат ограниченията на чл.2 ал.1 т.1, както на наредбата от 2012г., така и същите разпореди на предходните наредби от 1998г. и от 1993г. Постройка с площта на процесната не е била допустима, тъй като построяването й води до разширяване на площта вече застроените площи, които са над 35 кв.м. – допустима площ по наредбата от 1998г.

В периода на действие на Наредба № 2 от 20.05.1993г. до 1998г. – процесната сграда не е отразена в КВС, „очевидно е построена след тези години”. Огледът на място и физическото състояние на материалите също не показват възраст на сградата над 20 години.

            Тъй като за територията на процесния имот не е одобряван ПУП, няма предвиждания за застрояване на имота, вкл. не са одобрявани частични застроителни решения и не са издавани скици с визи за допуснато застрояване.

По външни белези и степента на физическо изхабяване на вложените материали, може да се предположи период на изграждане на постройката в последните 10 години. „В приложеното по делото геодезическо заснемане на сградите в имот № 108002 от 2012г. постройката не е отразена. Отразена е в геодезическото заснемане от 2016г.“.

            СТЕ потвърждава категорията на строежа – Пета, съгл. чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ – сграда от допълващото застрояване, свободно разположена.

            - При изслушване на заключението, експертът поддържа констатациите в СТЕ. Експертизата не е оспорена.

            - СТЕ се цени като компетентно и обективно изготвена, с приложени специални знания – фактическите изводи са основани на писмените доказателства по делото и на оглед на място. Констатациите на експерта не са опровергани посредством допълнителни доказателства.

3.2. Според извадка от КК – в поземлен имот 66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи : няма отразени сгради, л.162.

В приета по делото обяснителна записка относно оценката на недвижим имот по акт № 731 /л.187 и сл./ отсъства обекта на премахване. Незаконният строеж не е отразен в скица на ПИ 108002 от 2001г., л.196.

По данни от ОДЗ-Пловдив /л.226 и сл./ - планът на съществуващите стари реални граници е обявен в ДВ бр.31 от 1994г. Приета по делото е информация за пълни истории на имотите, свързани с образуването на имот № 108015, землище с.Ситово.

4. Административната процедура съответства на установените в ЗУТ правила. Кметът на община Родопи се е позовал на констативния акт, поради което фактическите установявания в същия следва да се приемат като част от мотивите на заповедта. Във вр. с твърденията в жалбата и събраните доказателства следва, че спорен факт е : период на изграждане на строежа – непосочен в заповедта.

Адресатът на заповедта е правилно определен, предвид обхвата на § 3 от Наредба № 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК - лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта : "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.”. Според събраните по делото доказателства, жалбоподателят е собственик и извършител на констатирания незаконен строеж.

Категорията на строежа е от значение за материалноправната компетентност на административния орган - посочена е в заповедта и потвърдена от СТЕ.

Пристройка № 4 към североизточната част на двуетажна сграда, представлява строеж от обхвата на §5 т.38 ДР ЗУТ, който факт не е спорен и потвърден от СТЕ /изпълнена е от тухлена зидария за ограждащи стени върху бетонови основи с цокъл над терена, без стоманобетонови колони и греди; покривът е от дървена конструкция, трискатен, с битумно покритие/.

4.1. Разпоредбата на чл.225 ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя, като условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица – КА е връчен лично на жалбоподателя. Представеното възражение правилно не е прието за основателно. Констативният акт има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, което подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Фактическите установявания в КА, съставен при оглед на място, представляват огледен протокол в административното производство, затова същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. В случая без основание се поддържа недостоверност на описанието на незаконния строеж в КА, предвид данните от СТЕ.

Според КА, заповедта и СТЕ- разпореденият за премахване строеж, осъществен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, представлява едноетажна сграда, с размери в план 2,20м/3,20м. – СТЕ и 2,30м/3,20м - заповед, долепена до северната ограждаща стена на източната двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна сграда, респект. към североизточната част на двуетажната сграда. Изпълнена е от тухлена зидария с дървена покривна конструкция. Височината до стрехата е 2,95м и 3,00м от различните страни, поради наклони на терена. Монтирани са един прозорец на северната фасада и врата на източната фасада, и двете от ПВЦ – профили. Технически показатели на сградата – ЗП = 7,04 кв.м. /СТЕ/, ЗП = 7,36 кв.м. - заповед.

Заповедта съдържа необходимите данни, еднозначно индивидуализиращи обекта на премахване, като при конкретните обстоятелства площните характеристики са сходни, тъй като разликата е в минимум. Местоположението на пристройката е потвърдено със СТЕ – в ПИ 66651.108.15 и по-конкретно - пристройка към двуетажната сграда, респект. към източната двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна сграда. Описанието на незаконния строеж е ясно и техническите показатели са коректно посочени. Индивидуализацията с местоположение и площ са съществени за целите на изпълнение на заповедта, която следва да е обективно изпълняем административен акт. В тази вр. се съобрази, че непрецизни размери в план - схема или окомерна скица към КА не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като факта не е относим към незаконност на строежа. В конкретния случай се касае за прецизни размери, потвърдени със замервания от в.л. Разпореденият за премахване строеж е отграничен по наименование от останалите констатирани незаконни строежи. Според доказателствата по делото следва извод за съответствие между волеизявлението на административния орган и обективното действително състояние на обекта.

Административното производство е служебно и издадената заповед е по същността си принудителна административна мярка, поради което в тежест на администрацията е освен констатация за липса на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, така и установяване вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. При проверка на място обективно е установимо местоположението на строежа, вписано коректно. В случая разпореденото премахване на незаконен строеж е обективно изпълняемо, вкл. административният акт е съразмерен с целта, за която е издаден /чл.6 ал.2 и ал.5 АПК/.

В допълнение, предвид данните в преписката : В констативен протокол от 08.02.2019г. /л.43/ е отразено, че посочените в акта длъжностни лица са извършили проверка в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009 и ПИ 108012, м.Корията, землище с.Ситово – собственост на Д.В. във вр. с преписка № 9424-108/2015г. за извършено строителство в тези имоти и е констатирано, че няма промяна във фактическата обстановка и извършените замервания, описани в констативен протокол от 23.10.2018г. В същия е отразено, че длъжностни лица са извършили проверка в същите ПИ вр. със същата преписка от 2015г., като при проверката са извършени замервания, при които било констатирано, че няма промяна във фактическата обстановка, описана в КА №№ 8, 9, 10 и 11 от 15.03.2016г. – съставени по данни от проверка на 30.09.2015г. Независимо, че КП от 08.02.2019г. препраща за фактическата установеност в КА от 2016г., се съобрази, че няма пречка КА да бъде съставен след продължителен период от време за строеж, за който е имало съставен предходен КА, като в този случай е необходимо идентичност или отсъствие на идентичност в размери и описание на обекта, да бъдат безсъмнено потвърдени, респект. обосновани. Заповедта и КА не препращат към КП от 08.02.2019г., нито е посочено, че се издават въз основа на документална проверка, поради което описанието на незаконния строеж е отразеното в оспорената заповед и КА № 6. Както бе посочено, предметът на премахване с оспорената заповед не се идентифицира със строежите от КА, съставени през 2016г. Вярно е, че по оспорването за действително извършена проверка в имота на 08.02.2019г. – ответникът не осигури за разпит конкретните длъжностни лица, но експертът по назначената СТЕ е извършил оглед на място, поради което и при неоспорване на приетото заключение – информацията на в.л. следва да бъде приета за достоверна. Същата не е подложена на съмнения и посредством допълнителни доказателства. Според СТЕ - ПИ 66651.108.15 няма материализирани граници, което противоречи на изявлението на жалбоподателя за висока ограда, непозволяваща оглед без допускане в имота.

4.2. В заповедта не е посочен период на изграждане на сградата, но изследване търпимостта на строеж от страна на административния орган е обусловено от момента на извършването му, поради това при липса на яснота относно този момент, преценката би била обективно невъзможна. Търпимостта притежава правоизключващо премахването действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на заповедта, тъй като е страна, заинтересована от отмяна на заповедта и настъпване на благоприятни правни последици. В тази вр. се съобрази, че по дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа и преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Пропуск в тази насока не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта – като в случая не е налице пропуск и съдът има служебно задължение да изясни всички обстоятелства и факти със значение за правилното решаване на делото, вкл. наличие или липса на предпоставки за прилагане на §16 ПР ЗУТ, § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ /арг. от чл.9 ал.3, чл. 171 ал.4 АПК/.

Жалбоподателят не осигури допуснати свидетели при режим на довеждане относно период на построяване на постройката. По отношение нотариално заверените декларации : Липсват твърдения деклараторите да са били съпричастни по някакъв начин в твърдения период на изграждане на обекта, който не е описан по вид и местоположение. Неустановената обвръзка между декларатори и жалбоподател от една страна и от друга – отсъствие на установеност между тези лица и периодът на осъществяване, отразен в нотариално заверена декларация, не позволява заявените данни да бъдат възприети за убедителни. Действително, спор за автентичност на подписи в декларацията не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. Следва да се има предвид също, че удостоверителното волеизявление на нотариуса /в случая на кмета/ се свежда най-общо до датата на съставяне на декларациите, присъствието на деклараторите и че отразеното в документа е заявената от лицата воля, но не и че тя е действителната такава. В случая нотариусът е удостоверил подписите върху документите на посочените в декларациите дати, но същият не е задължен, а и практически няма как да провери дали това е действителното фактическо положение. Следователно, декларираните факти биха могли да бъдат възприети за убедителни само при съпоставка с други доказателства, обосноваващи извод за осъществяване на строежа именно в декларирания период. Такива не бяха представени при осигурена процесуална възможност.

Според СТЕ - огледът на място и физическото състояние на материалите не показват възраст на сградата над 20 години. Изводът на в.л. съответства на картния доказателствен материал – постройката не е отразена в КВС от 2006г., както и в геодезичното заснемане от 2012г. Не е отразена и в КК, одобрена през 2017г. В геодезическото заснемане от 2016г. е заснета – според СТЕ. Пристройката към двуетажната сграда не е упомената в нито един от документите за собственост на жалбоподателя. Според събраните доказателства и отсъствие на други по твърденията в жалбата, обективно ориентировъчни периоди на изграждането са : след одобряване на КК – 30.06.2017г., евентуално към 2016г. – при изготвяне на геодезическото заснемане, изключващи прилагане на нормите за търпимост. Източник на достоверна информация е скицата от СГКК-Пловдив, както и скиците – извадки от КВС, поради което спрямо съдържанието на тези документи се преценяват твърденията за търпимост – при липса на представени доказателства от жалбоподателя. Твърдението за построена сграда преди 1987г. не бе доказано и посредством доказателства за ползване на ток и вода в този период.

Ведно с извода, обоснован с информация от картния доказателствен материал, се излагат и следните съображения : §16 ал.1 ПР ЗУТ не изисква деклариране на строежа пред одобряващите органи. Освен периодът на построяване - до 7 април 1987г., предпоставки за прилагане на цитираната норма са строежите да са допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. Според действалите към твърдяното в жалбата време за изграждането на строежа разпоредби на Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./ и Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./ - извън строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи /чл. 40 ал.2 ЗТСУ, отм./ . Според чл. 108 ал.1, ал.2 и ал.7 ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от 1985г./ за строежи извън строителни граници е било необходимо застроително решение, съотв. - „ В местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35 кв.м.  …Строителството им се извършва по утвърдени проекти и с разрешение за строеж. …”. Предходните редакции на нормата се отнасят до местата, предоставени за селскостопанско ползване – икономични постройки за сезонно ползване. При съпоставка с данните по делото следва извод за отсъствие на посочените предпоставки. В случая няма одобрявани застроителни решения. Според СТЕ - не е одобрен ПУП и не е променено предназначението на земеделската земя.

В редакции от 1996г. и от 1998г., чл.108 ал.1 ППЗТСУ /отм./ изисква частично застроително решение за строежи извън строителни граници на населените места, като за строежи в земеделски земи препраща към Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите. Нормата на чл.2 т.1 и т.2 от Наредба № 2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 47 от 4.06.1993г./ позволява изграждане на : на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите отпадъци, мелиорации и др.; жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи, без ограничителна площ, но с оглед предпоставките за прилагане на цитираната норма се съобрази, че пристройката би попадала в обхвата на чл.2 т.2 – с обслужващата си, респект. помощна функция към жилищната сграда, при наличие на доказателства за произвеждане на селскостопанска продукция от съответните земеделски земи – от страна на оспорващото лице. Такива отсъстват за посочения времеви период, вкл. при съобразяване годините, в които жалбоподателят е придобивал имоти, от които впоследствие е образуван ПИ 66651.108.15. По отношение Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи и площ на имотите под 10 дка преди 2014г., е приложимо ограничението на чл.2 ал.1 т.1 : „Без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята;“. В случая не е налице съответствие с предвиденото предназначение в наредбата, вкл. и по т.2 поради отсъствие на доказателства за предпоставката - за произвеждане на селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Както бе посочено, процедура по промяна предназначението на земеделската земя не е осъществена – след приемане на решението на ОбС-Родопи по чл.124а ЗУТ от 27.08.2015г., не са издавани последващи административни актове. Периодът на изграждане на обекта според доказателствата по делото определя за приложима Наредба № 19/25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им - ПИ 66651.108.15 е с площ 8,089 дка, тоест под 10 дка и попада в обхвата на ограничението на чл.2 ал.1 т.1 от наредбата :Без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;“. В тази вр. – пристройката е към двуетажна жилищна сграда, която не е идентична с едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, с помещение за обитаване. Следователно, налице е несъответствие и с действащата норма, която е и приложимата в случая, предвид събраните доказателства. Дори предположението на СТЕ да е точно – „По външни белези и степента на физическо изхабяване на вложените материали, може да се предположи период на изграждане на постройката в последните 10 години., то насочва към 2010г. В тази вр. се отбелязва, че и документите за собственост на жалбоподателя не водят до извод за по-ранен период / договор от 02.03.2006г. - купува от община Родопи имот № 108002, ведно с построената в него сграда-склад от 100 кв.м.; нот.акт от 05.02.2009г. - купува изоставени тревни насаждения – имот № 108007 по КВС в м.Корията, без данни за сграден фонд; нот.акт от 30.01.2009г. - купува изоставени тревни насаждения – имот № 108009 по КВС в м.Корията, без данни за сграден фонд; нот.акт от 18.06.2014г. - купува изоставени тревни насаждения – имот № 108012 по КВС в м.Корията, без данни за сграден фонд /.

За периода по §16 ал.2 ПР ЗУТ няма представено доказателство за деклариране на строежа пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Това е относимо и за периода по §16 ал.3 ПР ЗУТ – липсва информация за деклариране в 6-месечния срок. Тези два периода не се поддържат от жалбоподателя. Според данните по делото отсъстват основания за прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ - четвърти период за обявяване на строежи, за които няма издадени строителни книжа, за "търпими" - извършени за времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. /влизане в сила на ЗУТ/. Със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82 от 2012г./ е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва и преходна разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и да придава обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Тоест, налице са „успоредно” действащи норми – едновременно и самостоятелни по изисквания, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни предпоставки, според периода на изграждането на незаконния строеж. За прилагане хипотезите за търпимост приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж и поради липса на придадено обратно действие на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в конкретния случай за строеж, осъществен след  31.03.2001г., търпимост не е търсима.

Преписката не съдържа информация за започнало и неприключило производство по реда на §16 ПР ЗУТ, §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИДЗУТ в предвидените в същите срокове, вкл. за подадено заявление за узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИДЗУТ в установения срок.

Отсъстват доказателства по твърдението в жалбата за единствен подслон и прехрана на семейството на жалбоподателя, осигурявани от незаконния строеж – адресът на оспорващото лице е в с.Брестник. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, следва, че намесата на общинската администрация в случая е пропорционална на предвидената в закона цел.

Жалбата се приема за неоснователна.

Мотивиран с изложеното , съдът

                                                                      

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата на Д.Г.В.,*** против Заповед № 607 от 08.07.2019г. на Кмета на Община Родопи.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Административен съдия :