РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 1805/19.10.2020г.
гр. Пловдив, 19 . 10 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VІ
състав в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в състав :
Административен съдия: Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2465/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Д.Г.В.,***
с пълномощници адв.И.А. и адв.К.А. обжалва Заповед № 607 от 08.07.2019г. на Кмета на Община
Родопи, с която на оспорващото лице е наредено в качеството му на извършител и
собственик на незаконен строеж, да премахне „Пристройка № 4 към североизточната
част на двуетажна сграда”, намиращ се в поземлен имот 66651.108.15, местност
Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за нищожна
– издадена от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие на материалноправните
разпоредби на ЗУТ. Поддържа отсъствие на фактически и правни основания за
издаване на оспорения административен акт, което нарушава правото на защита –
заповедта препраща бланкетно към констативен акт, а
следва да притежава собствени мотиви. Твърди, че в заповедта не са посочени
конкретни нарушения на закона. Оспорени са фактическите констатации в
заповедта, възприети от констативния акт /КА/, въз основа на който е издадена –
заявено е, че не съответстват на действителното положение и КА е с невярно
съдържание. Посочено е, че имота не е проверен на 08.02.2019г., когато
метеорологичните условия в планината, където се намира постройката, са били
силно влошени – при значително количество сняг през целия месец февруари
липсвал достъп до обекта. Жалбоподателят не е получил уведомление за
насрочената проверка в имота и КА е съставен в негово отсъствие. По отношение
строежът е отразено, че е допълващо застрояване по чл.46 ал.1 ЗУТ и е изпълнен преди
1987г., поради което са налице предпоставките на § 127 ал.1 ЗУТ. Посочено е, че
заповедта ще остави без подслон и препитание семейството на жалбоподателя.
В съдебно заседание с ход по
същество адв.А. поддържа незаконосъобразност на
заповедта с позоваване на събраните по делото доказателства. Заявено е искане
за присъждане на направените съдебни разноски.
- Ответникът Кмет на Община Родопи с
процесуален представител гл.юрисконсулт Ю.К. оспорва жалбата като
неоснователна. В съдебно заседание с ход по същество е поискано жалбата да бъде
отхвърлена.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
Оспорената заповед е съобщена с
изпращането й на жалбоподателя посредством известие за доставяне с обр.разписка и получена от сина на Д.В. на 22.07.2019г.
/л.7, 8/. Жалбата е подадена с вх.номер в община Родопи на 31.07.2019г. Оспорването
е осъществено в срок от адресат на неблагоприятен административен акт, поради
което допустимо.
1. Заповед №
607/08.07.2019г. е издадена от Кмета на община Родопи -компетентен
административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона /чл.225а
ал.1 ЗУТ/. Категорията на строежа е от значение за материалноправната
компетентност на административния орган и е правилно определена - пета /чл.137
ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ в случая, предвид предназначението/. По отношение на същата
кметът на общината е компетентен административен орган. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е
оспорено.
Възражението за нищожност
поради отсъствие на компетентност на органа – издател, не е основателно. Не е
основателно и по твърденията за липса на фактически и правни основания, което
се идентифицира на липса на волеизявление – оспорената заповед е в писмена
форма и съдържа фактически и правни основания. Дали правните изводи са основани
на обективни фактически констатации и дали съответстват с приложените норми от
ЗУТ, ППЗТСУ /отм./, Наредба № 2 от 1993г. /отм./, Наредба № 2 от 1998г. /отм./
и Наредба № 19 от 2012г. – е в обхвата на проверка за законосъобразност на
административния акт.
2. Строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени
проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на
незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.2
от ЗУТ /посочено в заповедта правно основание/, е установяването на обекта като
строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж
към момента на изграждане. По отношение на това правно основание са изложени
факти и обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали
обосновават постановения резултат или не.
Разпореденият
за премахване строеж, осъществен без одобрени проекти и без разрешение за
строеж – в нарушение на чл.108 /в обстоятелствената част от заповедта е отразен
чл.108 ал.1 т.1 ППЗТСУ/ и чл.148 ал.1 ЗУТ, представлява „Пристройка № 4 към
североизточната част на двуетажна сграда”, в поземлен имот
66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи : изградена едноетажна пристройка с
тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена
конструкция, покрита с черна хартия и дъски, с поставена ПВЦ врата и прозорец и
размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до стрехата 3,00м от кота терен. В обстоятелствената част на заповедта е налице
позоваване на Констативен акт № 6/08.02.2019г. – л.15 и 16. Констатирано е, че незаконният
строеж се намира в ПИ 66651.108.15, местност Корията, по КК
на с.Ситово, община Родопи и е собственост на Д.В., който е собственик и на имота
: „Към североизточната част на двуетажната сграда, находяща
се в ПИ 66651.108.15, образуван от разделянето на ПИ 108014, който е бил
образуван от обединението на ПИ 108002, ПИ 108009, ПИ 108007 и ПИ 108012, е
изградена едноетажна пристройка. Тя е масивна с тухлена зидария, с трискатен покрив, с дървена конструкция, покрита с черна
хартия и дъски. Поставена е ПВЦ врата и прозорец. Пристройката е с размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с
височина до стрехата 3,00м от кота терен.”
Проверката е извършена в отсъствие на Д.В. и е установено, че за строежа не е
издавано разрешение за строеж и няма одобрен проект, като строителството е
осъществено без промяна предназначението на земята. Отразено е представянето на
три нотариално заверени декларации за година на извършване на строителството, в
които не е конкретизирано за кой строеж се отнасят. КА съдържа окомерна скица –
чертеж с няколко обекта, номерирани като – пристройка № 3, пристройка № 2, пристройка
№ 1 и № 4. КА е връчен „на ръка” на 27.02.2019г. на оспорващото лице.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че : „
Видно от Констативен акт № 6 / 08.02.2019г., строежът представлява : изградена
едноетажна пристройка, с тухлена зидария, с трискатен
покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и дъски. Поставена е ПВЦ
врата и прозорец. Пристройката е с размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с
височина до стрехата 3,00м от кота терен.”.
Пристройка № 4 е строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ.
По отношение декларираната година на извършване на
строителството – грубият строеж до 1987г., а останалите СМР до 31.03.2001г. – в
представените нотариално заверени декларации /л.23-25/, административният орган
приел, че по ситуация на място – строежът не отговаря на действалите по време
на изграждането му изисквания на чл.108 ал.1 т.1 ППЗТСУ /отм./ : извън
строителните граници на населените места, в земеделски земи, строежи могат да
се извършват въз основа на частично застроително
решение, съгл. чл.2 от Наредба № 2/20.05.1993г. и Наредба № 2 от 10.04.1998г.
за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното
предназначение на земите. Посочено е, че частично застроително
решение не е представено от собственика и няма влязло в сила. Цитирана е и
нормата на чл.2 ал.1 т.2 и ал.2 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012г. за
строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им – разрешено
е застрояване с обекти, свързани с ползването на земеделската земя, чиито
функции са съвместими с нейното предназначение, въз основа на виза за
проектиране или ПУП, при спазване изискванията на ЗУТ и Наредба № 8 за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове.
Предвид това е прието, че строежът не може да бъде квалифициран като търпим по
см. на § 127 ал.1 и § 16 ал.1 ПР ЗИД ЗУТ. Отбелязана е дата на връчване на КА и
наличие на представено възражение, към което не са представени документи,
удостоверяващи законност на строежа. Посочено е, че според становище на оправомощен от гл.архитект на общината – арх.Ч. – началник
отдел ИПС /л.11/, за строежа не са налице данни за започнало и неприключило
производство по узаконяване по реда на §184 ПЗР ЗИД ЗУТ, както и не е подадено
заявление за узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
2.1. Във възражението против КА
/л.13 и сл./ е заявено, че Д.В. не е уведомен за проверката в имота, при което
не е имало кой да осигури достъп на проверяващите длъжностни лица, като имотът
е ограден с висока ограда, затова не е възможно да бъдат направени замервания
на пристройката. Твърдяно е, че на 08.02.2019г. имотът не е посещаван от
отразените в акта длъжностни лица, поради което съдържанието на КА относно
размерите на строежа не съответства на действителните. Представени са три
декларации с вх.номер в общината от 01.12.2015г., според които обектът е
построен в груб строеж преди 1987г., а всички останали СМР – в периода до
31.03.2001г. В тази вр. и с позоваване на данните за
собственост, е посочено, че строежът не е възложен и изпълнен от Д.В. : С
договор от 02.03.2006г. жалбоподателят купува от община Родопи имот № 108002,
ведно с построената в него сграда-склад от 100 кв.м. /л.18/, с нот.акт от 05.02.2009г. Д.В. купува изоставени тревни
насаждения – имот № 108007 по КВС в м.Корията /л.20/, с нот.акт
от 30.01.2009г. Д.В. купува изоставени тревни насаждения – имот № 108009 по КВС
в м.Корията /л.19/, а с нот.акт от 18.06.2014г.
жалбоподателят купува изоставени тревни насаждения – имот № 108012 по КВС в
м.Корията /л.21, 22/.
Трите декларации са нотариално
заверени /л.23-25/ и с идентично съдържание - от 01.12.2015г. Деклараторите са
физически лица с адреси в гр.Пловдив. декларирали са, че строежът – собственост
на Д.В., без описание на строежа, както и без посочени размери и вид на
строежа, е построен в груб строеж преди 1987г., а всички останали СМР – в
периода до 31.03.2001г.
2.2.
Преписката съдържа констативни актове за незаконни строежи в ПИ 108002, по КВС,
землище с.Ситово, от 2016г. и заповеди за отмяната им /л.26 и сл./. Заповедите
нареждат извършване на нова проверка на място с точно описание на фактическата
обстановка. В констативен протокол от 08.02.2019г. /л.43/ е отразено, че
посочените в акта длъжностни лица са извършили проверка в ПИ 108002, ПИ 108007,
ПИ 108009 и ПИ 108012, м.Корията, землище с.Ситово – собственост на Д.В. във вр. с преписка № 9424-108/2015г. за извършено строителство
в тези имоти и е констатирано, че няма промяна във фактическата обстановка и
извършените замервания, описани в констативен протокол от 23.10.2018г. В същия
е отразено, че длъжностни лица са извършили проверка в същите ПИ вр. със същата преписка от 2015г., като при проверката са
извършени замервания, при които било констатирано, че няма промяна във
фактическата обстановка, описана в КА №№ 8, 9, 10 и 11 от 15.03.2016г. – съставени
по данни от проверка на 30.09.2015г. /л.60/.
В отменените констативни актове от
2016г. не се идентифицира строежът – предмет на премахване с оспорената заповед
- едноетажна пристройка с тухлена зидария, с трискатен
покрив, с дървена конструкция, покрита с черна хартия и дъски, с поставена ПВЦ
врата и прозорец и размери 3,20 на 2,30 /ЗП = 7,36 кв.м./, с височина до
стрехата 3,00м от кота терен.
Преписката
съдържа искане за издаване на удостоверение за търпимост за строеж „Къща за
гости” в ПИ 108002, 108007, 08009, 108012, м.Корията, с.Ситово /л.61/ и
документи, представени към искането. Тъй като не касае обектът – предмет на
оспорената заповед за премахване, не следва да бъде коментирано в насока –
висящо производство или влязъл в сила мълчалив отказ. На 07.07.2016г. /л.64 и
сл./ жалбоподателят е представил геодезическо
заснемане от м.юни 2016г., в обяснителната записка към което са описани заснети
четири сгради, в площните характеристики на които не
попада пристройка № 4, л.67. В геодезическо заснемане
от м.август 2012г. /л.126/ за имот 108002 е отразена сграда 2 Мсбж и навес.
За ПИ 108002, 108007, 08009, 108012,
м.Корията, с.Ситово е налице Решение по см. на чл.124а ал.1 и ал.5 ЗУТ на ОбС-Родопи /л.81/ - разрешено е изработване на ПУП – ПРЗ и
ПП за обект : Жилищно строителство и обществено обслужване /къща за гости и
ЗОХ/, разширение на полски пътища, трасета за външно водоснабдяване и
електроснабдяване, целящ промяна на предназначението на описаните ПИ – от
земеделска земя в УПИ за застрояване. Отсъстват данни за краен акт от
процедурата.
В скици от ОСЗ – Родопи от 2013г. не
са отразени сгради в имоти с номера 108009, 108007, л.117 и сл.
3. При насрочване на делото на
страните е указана доказателствената тежест. Уважени са доказателствени
искания за разпит на свидетели – на двете страни и СТЕ с допълнен служебно
обхват. Събрани са допълнителни писмени доказателства.
Страните не осигуриха допуснатите
свидетели при режим на довеждане – жалбоподателят относно периода на изграждане
на строежа, заявен с жалбата; ответникът по отношение изясняване на
фактическата обстановка, предвид съществуващи предходни констативни актове от
2016г., отменени със заповеди.
3.1. СТЕ /л.169 и сл./ е представила
заключение след проучване на писмените доказателства по делото, оглед на място
– 24.10.2019г., проверка в община Родопи и на КК на неурбанизираната територия
на землището на с.Ситово : ПИ 66651.108.15 няма материализирани граници на
място и е разположен далеч от населени места, в предимно горска територия, на
1700м. надморска височина. В имота има няколко сгради с различно предназначение
– описани в групи. Според оглед на място, процесната
пристройка представлява едноетажна сграда с правоъгълна форма, с размери в план
2,20м/3,20м., долепена до северната ограждаща стена на източната двуетажна
пристройка към съществуващата двуетажна сграда. Изпълнена е от тухлена зидария
с дървена покривна конструкция. Височината до стрехата е 2,95м и 3,00м от
различните страни, поради наклони на терена. Покривът е трискатен,
покрит с черно битумно покритие – хидроизолационна
мушама. Монтирани са един прозорец на северната фасада и врата на източната
фасада, и двете от ПВЦ – профили. Предназначението на пристройката е за входно предверие /антре/ към входа на двуетажната сграда за обитаване.
Технически показатели на сградата – ЗП = 7,04 кв.м. /Приложение № 1 към СТЕ/.
Строежът се намира в имот, който е
извън урбанизираната територия на с.Ситово, за която не е одобряван ПУП, не е
създаван и кадастрален план. До одобряването на кадастралната карта за
неурбанизираната територия на община Родопи, имотът и сградите в него са
отразявани в КВС. Според Приложение № 1 към СТЕ – единствената сграда, нанесена
в имота по КВС към 2006г., е сграда – хижа, л.175 /означена в син цвят/. КККР
за неурбанизираната територия на с.Ситово са одобрени със Заповед №
РД-18-57/30.06.2017г. и за ПИ 66651.108.15 не е одобрявано изменение на КК. В
КК не са отразени съществуващи сгради в имота. Представена е информация за ПИ
по КК – вид територия – земеделска, НТП – нива, стар № 108015. Процесната сграда е нанесена от СТЕ върху КК с размери от
заснемане на място, с данни за сгради, отразени в имот 108002 по КВС по геодезическо заснемане от 2012г. Според отразеното в Пр. №
1 – строежът, разпореден за премахване като незаконен,
не е показан в КВС.
Проследено е образуването на ПИ
66651.108.15 по КК – от разделянето на имот 108014 по КВС, който от своя страна
е бил разделен на два имота – 108015 и 108016, които са собственост на
жалбоподателя. Образуването на имот № 108014 по КВС през 2016г. е резултат от
обединяване на имот № 108002, 108007, 108009 по КВС, след като техен собственик
е станал жалбоподателят към 2014г. В КВС на с.Ситово имоти с №№ 108007, 108009,
108012 са вписани с НТП – изоставени трайни насаждения. Продадената от община
Родопи сграда в договора за продажба и АОС /частна/ е описана като Сграда - склад
с площ 100кв.м., а в КВС е отразена като Хижа. При одобряване на КК през 2017г.
ПИ 66651.108.15 е вписан с НТП – нива.
Процесната сграда е с предназначение – входно предверие пред входа на двуетажната сграда със стаи за
обитаване. Пристройката е едноетажна, с размери в план 2,20м/3,20м и височина
2,95м /3,00м/ до стрехата. Изпълнена е от тухлена зидария за ограждащи стени
върху бетонови основи с цокъл над терена, без стоманобетонови
колони и греди. Покривът е от дървена конструкция, трискатен,
с битумно покритие.
Пристройката е на значително
разстояние от имотните граници на ПИ 66651.108.15. Има жилищни функции, тъй
като обслужва жилищна сграда. Сградата се намира в земеделска територия и за
имота не е променяно предназначението на земята за неземеделски нужди. Цитирано
е посоченото по-горе Решение № 292, прието с Протокол № 9/27.08.2015г. на ОбС-Родопи за допускане изработването на ПУП – ПЗР и ПП за
промяна предназначението на земеделската земя относно цитираните ПП, но в СТЕ е
посочено, че процедура не е проведена, не е одобрен ПУП и не е променено
предназначението на земеделската земя. „Строителството в такива земи е
допустимо по реда на „Наредба № 19/25.10.2012г. за строителство в земеделски
земи без промяна на предназначението им”. ПИ 66651.108.15 е с площ 8,089 дка,
т.е. под 10 дка и за него важи ограничението на чл.2, ал.1, т.1 от наредбата. Процесната постройка може да се приеме, че представлява
помещение за обитаване, но „не е част от едноетажна постройка за съхранение на
селскостопанска продукция” по см. на чл.2 ал.1 т.1 от наредбата. Преди 2014г., с площите за всеки от
отделните имоти под 10 дка, действат ограниченията на чл.2 ал.1 т.1, както на
наредбата от 2012г., така и същите разпореди на предходните наредби от 1998г. и
от 1993г. Постройка с площта на процесната не е била
допустима, тъй като построяването й води до разширяване на площта вече
застроените площи, които са над 35 кв.м. – допустима площ по наредбата от 1998г.
В периода на действие на Наредба № 2
от 20.05.1993г. до 1998г. – процесната сграда не е
отразена в КВС, „очевидно е построена след тези години”. Огледът на място и
физическото състояние на материалите също не показват възраст на сградата над
20 години.
Тъй като за територията на процесния имот не е одобряван ПУП, няма предвиждания за
застрояване на имота, вкл. не са одобрявани частични застроителни
решения и не са издавани скици с визи за допуснато застрояване.
По външни белези и степента на
физическо изхабяване на вложените материали, може да се предположи период на
изграждане на постройката в последните 10 години. „В приложеното по делото геодезическо заснемане на сградите в имот № 108002 от
2012г. постройката не е отразена. Отразена е в геодезическото
заснемане от 2016г.“.
СТЕ
потвърждава категорията на строежа – Пета, съгл. чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ –
сграда от допълващото застрояване, свободно разположена.
-
При изслушване на заключението, експертът поддържа констатациите в СТЕ.
Експертизата не е оспорена.
-
СТЕ се цени като компетентно и обективно изготвена, с приложени специални
знания – фактическите изводи са основани на писмените доказателства по делото и
на оглед на място. Констатациите на експерта не са опровергани посредством
допълнителни доказателства.
3.2. Според извадка от КК – в поземлен
имот 66651.108.15, местност Корията, по КК на с.Ситово, община Родопи : няма
отразени сгради, л.162.
В приета по делото обяснителна записка
относно оценката на недвижим имот по акт № 731 /л.187 и сл./ отсъства обекта на
премахване. Незаконният строеж не е отразен в скица на ПИ 108002 от 2001г.,
л.196.
По данни от ОДЗ-Пловдив /л.226 и сл./
- планът на съществуващите стари реални граници е обявен в ДВ бр.31 от 1994г.
Приета по делото е информация за пълни истории на имотите, свързани с
образуването на имот № 108015, землище с.Ситово.
4. Административната процедура
съответства на установените в ЗУТ правила. Кметът на община Родопи се е позовал
на констативния акт, поради което фактическите установявания в същия следва да
се приемат като част от мотивите на заповедта. Във вр.
с твърденията в жалбата и събраните доказателства следва, че спорен факт е :
период на изграждане на строежа – непосочен в заповедта.
Адресатът на заповедта е правилно
определен, предвид обхвата на § 3 от Наредба № 13/2001г. за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите
на ДНСК - лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на
заповедта : "Адресат/адресати на заповедта" са физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж.”. Според събраните по делото
доказателства, жалбоподателят е собственик и извършител на констатирания
незаконен строеж.
Категорията на строежа е от значение
за материалноправната компетентност на
административния орган - посочена е в заповедта и потвърдена от СТЕ.
Пристройка
№ 4 към североизточната част на двуетажна сграда, представлява строеж от обхвата на §5
т.38 ДР ЗУТ, който факт не е спорен и потвърден от СТЕ /изпълнена е от тухлена
зидария за ограждащи стени върху бетонови основи с цокъл над терена, без стоманобетонови колони и греди; покривът е от дървена
конструкция, трискатен, с битумно покритие/.
4.1. Разпоредбата на чл.225 ал.3 ЗУТ
не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя, като условието в
закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица – КА е връчен лично на
жалбоподателя. Представеното възражение правилно не е прието за основателно.
Констативният акт има доказателствена сила за
съществуване, местоположение и вид на строежа, което подлежи на опровергаване в
съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Фактическите установявания в КА,
съставен при оглед на място, представляват огледен
протокол в административното производство, затова същия се преценява не по реда
на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. В
случая без основание се поддържа недостоверност на описанието на незаконния
строеж в КА, предвид данните от СТЕ.
Според КА, заповедта и СТЕ- разпореденият за премахване строеж, осъществен без одобрени
проекти и без разрешение за строеж, представлява едноетажна сграда, с размери в
план 2,20м/3,20м. – СТЕ и 2,30м/3,20м - заповед, долепена до северната
ограждаща стена на източната двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна
сграда, респект. към североизточната част на двуетажната сграда. Изпълнена е от
тухлена зидария с дървена покривна конструкция. Височината до стрехата е 2,95м
и 3,00м от различните страни, поради наклони на терена. Монтирани са един
прозорец на северната фасада и врата на източната фасада, и двете от ПВЦ –
профили. Технически показатели на сградата – ЗП = 7,04 кв.м. /СТЕ/, ЗП = 7,36
кв.м. - заповед.
Заповедта съдържа необходимите данни,
еднозначно индивидуализиращи обекта на премахване, като при конкретните
обстоятелства площните характеристики са сходни, тъй
като разликата е в минимум. Местоположението на пристройката е потвърдено със
СТЕ – в ПИ 66651.108.15 и по-конкретно - пристройка към двуетажната сграда,
респект. към източната двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна сграда.
Описанието на незаконния строеж е ясно и техническите показатели са коректно
посочени. Индивидуализацията с местоположение и площ са съществени за целите на
изпълнение на заповедта, която следва да е обективно изпълняем
административен акт. В тази вр. се съобрази, че
непрецизни размери в план - схема или окомерна скица към КА не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като факта не е относим
към незаконност на строежа. В конкретния случай се касае за прецизни размери, потвърдени
със замервания от в.л. Разпореденият за премахване
строеж е отграничен по наименование от останалите
констатирани незаконни строежи. Според доказателствата по делото следва извод
за съответствие между волеизявлението на административния орган и обективното
действително състояние на обекта.
Административното производство е
служебно и издадената заповед е по същността си принудителна административна
мярка, поради което в тежест на администрацията е освен констатация за липса на
одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, така и установяване вида,
местоположението и всички относими към
индивидуализацията на строежа факти. При проверка на място обективно е установимо местоположението на строежа, вписано коректно. В
случая разпореденото премахване на незаконен строеж е
обективно изпълняемо, вкл. административният акт е съразмерен
с целта, за която е издаден /чл.6 ал.2 и ал.5 АПК/.
В допълнение, предвид данните в
преписката : В констативен протокол от 08.02.2019г. /л.43/ е отразено, че
посочените в акта длъжностни лица са извършили проверка в ПИ 108002, ПИ 108007,
ПИ 108009 и ПИ 108012, м.Корията, землище с.Ситово – собственост на Д.В. във вр. с преписка № 9424-108/2015г. за извършено строителство
в тези имоти и е констатирано, че няма промяна във фактическата обстановка и
извършените замервания, описани в констативен протокол от 23.10.2018г. В същия
е отразено, че длъжностни лица са извършили проверка в същите ПИ вр. със същата преписка от 2015г., като при проверката са
извършени замервания, при които било констатирано, че няма промяна във
фактическата обстановка, описана в КА №№ 8, 9, 10 и 11 от 15.03.2016г. –
съставени по данни от проверка на 30.09.2015г. Независимо, че КП от
08.02.2019г. препраща за фактическата установеност в КА от 2016г., се съобрази,
че няма пречка КА да бъде съставен след продължителен период от време за
строеж, за който е имало съставен предходен КА, като в този случай е необходимо
идентичност или отсъствие на идентичност в размери и описание на обекта, да
бъдат безсъмнено потвърдени, респект. обосновани. Заповедта и КА не препращат
към КП от 08.02.2019г., нито е посочено, че се издават въз основа на
документална проверка, поради което описанието на незаконния строеж е отразеното
в оспорената заповед и КА № 6. Както бе посочено, предметът на премахване с
оспорената заповед не се идентифицира със строежите от КА, съставени през
2016г. Вярно е, че по оспорването за действително извършена проверка в имота на
08.02.2019г. – ответникът не осигури за разпит конкретните длъжностни лица, но
експертът по назначената СТЕ е извършил оглед на място, поради което и при
неоспорване на приетото заключение – информацията на в.л. следва да бъде приета
за достоверна. Същата не е подложена на съмнения и посредством допълнителни
доказателства. Според СТЕ - ПИ 66651.108.15 няма материализирани граници, което
противоречи на изявлението на жалбоподателя за висока ограда, непозволяваща
оглед без допускане в имота.
4.2. В заповедта не е посочен период на изграждане на
сградата, но изследване търпимостта на строеж от страна на
административния орган е обусловено от момента на извършването му, поради това
при липса на яснота относно този момент, преценката би била обективно
невъзможна. Търпимостта притежава правоизключващо
премахването действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на
заповедта, тъй като е страна, заинтересована от отмяна на заповедта и
настъпване на благоприятни правни последици. В тази вр. се съобрази, че по
дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа и преди
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган
следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без
издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Пропуск в тази насока не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта
– като в случая не е налице пропуск и съдът има служебно задължение да изясни
всички обстоятелства и факти със значение за правилното решаване на делото,
вкл. наличие или липса на предпоставки за прилагане на §16 ПР ЗУТ, § 127 ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ /арг. от чл.9 ал.3, чл. 171 ал.4 АПК/.
Жалбоподателят не осигури допуснати
свидетели при режим на довеждане относно период на построяване на постройката.
По отношение нотариално заверените декларации : Липсват твърдения деклараторите
да са били съпричастни по някакъв начин в твърдения период на изграждане на
обекта, който не е описан по вид и местоположение. Неустановената обвръзка между декларатори и жалбоподател от една страна и
от друга – отсъствие на установеност между тези лица и периодът на осъществяване,
отразен в нотариално заверена декларация, не позволява заявените данни да бъдат
възприети за убедителни. Действително, спор за автентичност на подписи в декларацията
не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират
действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани
от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления –
авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с
действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни,
безспорно установяващи фактите. Следва да се има предвид също, че
удостоверителното волеизявление на нотариуса /в случая на кмета/ се свежда
най-общо до датата на съставяне на декларациите, присъствието на деклараторите
и че отразеното в документа е заявената от лицата воля, но не и че тя е
действителната такава. В случая нотариусът е удостоверил подписите върху
документите на посочените в декларациите дати, но същият не е задължен, а и
практически няма как да провери дали това е действителното фактическо
положение. Следователно, декларираните факти биха могли да бъдат възприети за
убедителни само при съпоставка с други доказателства, обосноваващи извод за
осъществяване на строежа именно в декларирания период. Такива не бяха
представени при осигурена процесуална възможност.
Според СТЕ - огледът на място и
физическото състояние на материалите не показват възраст на сградата над 20
години. Изводът на в.л. съответства на картния доказателствен
материал – постройката не е отразена в КВС от 2006г., както и в геодезичното
заснемане от 2012г. Не е отразена и в КК, одобрена през 2017г. В геодезическото заснемане от 2016г. е заснета – според СТЕ. Пристройката
към двуетажната сграда не е упомената в нито един от документите за собственост
на жалбоподателя. Според събраните
доказателства и отсъствие на други по твърденията в жалбата, обективно
ориентировъчни периоди на изграждането са : след одобряване на КК –
30.06.2017г., евентуално към 2016г. – при изготвяне на геодезическото
заснемане, изключващи прилагане на нормите за търпимост. Източник на достоверна информация е
скицата от СГКК-Пловдив, както и скиците – извадки от КВС, поради което спрямо
съдържанието на тези документи се преценяват твърденията за търпимост – при
липса на представени доказателства от жалбоподателя. Твърдението за построена
сграда преди 1987г. не бе доказано и посредством доказателства за ползване на
ток и вода в този период.
Ведно с извода, обоснован с информация
от картния доказателствен материал, се излагат и
следните съображения : §16 ал.1 ПР ЗУТ не изисква деклариране на строежа пред
одобряващите органи. Освен периодът на построяване - до 7 април 1987г., предпоставки
за прилагане на цитираната норма са строежите да са допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон. Според действалите към
твърдяното в жалбата време за изграждането на строежа разпоредби на Закон за териториално и селищно
устройство /ЗТСУ, отм./ и Правилник за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./ - извън
строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът,
размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника
за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи /чл. 40 ал.2
ЗТСУ, отм./ . Според чл. 108 ал.1,
ал.2 и ал.7 ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от 1985г./ за строежи извън строителни граници е било
необходимо застроително решение, съотв.
- „ В местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите
специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава
строеж на едноетажни постройки за
сезонно ползуване със застроена площ до 35
кв.м. …Строителството им се извършва по
утвърдени проекти и с разрешение
за строеж. …”. Предходните
редакции на нормата се отнасят до местата, предоставени за селскостопанско
ползване – икономични постройки за сезонно ползване. При съпоставка с данните
по делото следва извод за отсъствие на посочените предпоставки. В случая няма
одобрявани застроителни решения. Според СТЕ - не е
одобрен ПУП и не е променено предназначението на земеделската земя.
В редакции от 1996г. и от 1998г.,
чл.108 ал.1 ППЗТСУ /отм./ изисква частично застроително
решение за строежи извън строителни граници на населените места, като за
строежи в земеделски земи препраща към Наредба № 2 за застрояване на земеделските
земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите.
Нормата на чл.2 т.1 и т.2 от Наредба № 2
от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ,
бр. 47 от 4.06.1993г./ позволява изграждане на : на стопански
сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на растителна,
растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в приложение № 1,
вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото благоустрояване на
парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води,
електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите отпадъци, мелиорации
и др.; жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на
собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска
продукция от съответните земеделски земи, без ограничителна площ, но с оглед
предпоставките за прилагане на цитираната норма се съобрази, че пристройката би
попадала в обхвата на чл.2 т.2 – с обслужващата си, респект. помощна функция към
жилищната сграда, при наличие на доказателства за произвеждане на
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи – от страна на
оспорващото лице. Такива отсъстват
за посочения времеви период, вкл. при съобразяване годините, в които жалбоподателят
е придобивал имоти, от които впоследствие е образуван ПИ 66651.108.15. По отношение Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи и площ на
имотите под 10 дка преди 2014г., е приложимо ограничението на чл.2 ал.1 т.1 : „Без
да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се
разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва: 1. при имоти с
площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв.
м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при
отчуждаване и комасация на земята;“. В случая не е
налице съответствие с предвиденото предназначение в наредбата, вкл. и по т.2
поради отсъствие на доказателства за предпоставката - за произвеждане на
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Както бе посочено, процедура по промяна предназначението на
земеделската земя не е осъществена – след приемане на решението на ОбС-Родопи по чл.124а ЗУТ от 27.08.2015г., не са издавани последващи административни актове. Периодът на изграждане
на обекта според доказателствата по делото определя за приложима Наредба № 19/25.10.2012г. за
строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им - ПИ 66651.108.15
е с площ 8,089 дка, тоест под 10 дка и попада в обхвата на ограничението на
чл.2 ал.1 т.1 от наредбата : „Без
промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване
с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението
на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;“. В тази вр. – пристройката е към двуетажна жилищна сграда, която не
е идентична с едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на
селскостопанска продукция и инвентар, с помещение за обитаване. Следователно,
налице е несъответствие и с действащата норма, която е и приложимата в случая,
предвид събраните доказателства. Дори предположението на СТЕ да е точно – „По
външни белези и степента на физическо изхабяване на вложените материали, може
да се предположи период на изграждане на постройката в последните 10 години.,
то насочва към 2010г. В тази вр. се отбелязва, че и
документите за собственост на жалбоподателя не водят до извод за по-ранен
период / договор от 02.03.2006г. - купува от община Родопи имот № 108002, ведно
с построената в него сграда-склад от 100 кв.м.; нот.акт
от 05.02.2009г. - купува изоставени тревни насаждения – имот № 108007 по КВС в
м.Корията, без данни за сграден фонд; нот.акт от
30.01.2009г. - купува изоставени тревни насаждения – имот № 108009 по КВС в
м.Корията, без данни за сграден фонд; нот.акт от
18.06.2014г. - купува изоставени тревни насаждения – имот № 108012 по КВС в
м.Корията, без данни за сграден фонд /.
За периода по §16 ал.2 ПР ЗУТ няма
представено доказателство за деклариране на строежа пред одобряващите органи до
31.12.1998г. Това е относимо и за периода по §16 ал.3
ПР ЗУТ – липсва информация за деклариране в 6-месечния срок. Тези два периода
не се поддържат от жалбоподателя. Според данните по делото отсъстват основания
за прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ
/Д.В. бр.82 от 2012г./ - четвърти период за обявяване на строежи, за които няма
издадени строителни книжа, за "търпими" - извършени за времето от 01.07.1998г.
до 31.03.2001г. /влизане в сила на ЗУТ/. Със ЗИД ЗУТ /обн.
ДВ, бр. 82 от 2012г./ е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127
ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва
и преходна разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и
да придава обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Тоест, налице са
„успоредно” действащи норми – едновременно и самостоятелни по изисквания,
регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни предпоставки,
според периода на изграждането на незаконния строеж. За прилагане хипотезите за
търпимост приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж и
поради липса на придадено обратно действие на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в
конкретния случай за строеж, осъществен след 31.03.2001г., търпимост не е търсима.
Преписката не съдържа
информация за започнало и неприключило производство по реда на §16 ПР ЗУТ, §127
ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИДЗУТ в предвидените в същите срокове, вкл. за
подадено заявление за узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИДЗУТ в
установения срок.
Отсъстват доказателства по твърдението
в жалбата за единствен подслон и прехрана на семейството на жалбоподателя,
осигурявани от незаконния строеж – адресът на оспорващото лице е в с.Брестник. Доколкото
целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство,
следва, че намесата на общинската администрация в случая е пропорционална на
предвидената в закона цел.
Жалбата се приема за неоснователна.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Д.Г.В.,***
против Заповед № 607 от 08.07.2019г. на Кмета на Община Родопи.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :