Р Е Ш Е Н И Е
№ 499/23.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 399 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на Й.Д.Х. с
ЕГН ********** ***, старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ РУ –
Септември към отдел „Разследване“ при ОД на МВР гр. Пазарджик против Заповед №
312р-604/09.03.2020 г. на Началник на Отдел „Разследване“ комисар Т.С., с която
е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три
месеца.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна, неправилна и изготвена при нарушение на процесуалните
правила. Моли се да бъде отменена оспорената заповед, относно налагане на
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. У.,
който по изложени съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна
оспорената заповед, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът – Началник на Отдел „Разследване“ при ОД на МВР
гр. Пазарджик, Комисар Т.С., редовно призован, се представлява от юриск. П.,
която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба
и потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като счита, че
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 312р-604/09.03.2020 г. на
Началник на Отдел „Разследване“ комисар Т.С., с която е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца на Й.Д.Х.,
старши разследващ полицай в Сектор „Разследване“, РУ Септември, към Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Пазарджик. Заповедта е мотивирана с това, че на
07.01.2020 г. инсп. Й.Х., ст. разследващ полицай в Сектор „Разследване“, РУ
Септември, е образувал бързо производство № 13/2020 г. по описа на РУ
Септември, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, срещу П. С. С. от гр. П..,
като до приключване на разследването и изпращането му в Районна прокуратура
Пазарджик не е уведомил наблюдаващия прокурор П. П. за планираните и извършени
действия по разследване на бързото производство.
Със Заповед № 312з-147/22.01.2020 г. на Началник Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Пазарджик, издадена във връзка с постъпил сигнал
вх. № 92/15.01.2020 г. по описа на Района прокуратура Пазарджик, е извършена проверка,
в хода на която е установено, че на 07.01.2020 г. инсп. Й.Х., ст. разследващ
полицай в Сектор „Разследване“ в РУ Септември, е образувал бързо производство №
13/2020 г. по описа на РУ Септември, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, срещу
П. С. С. от гр. П., за което на 08.01.2020 г. е уведомил Районна прокуратура
Пазарджик с уведомително писмо рег. № 340000-101/08.01.2020 г. Посредством
системата за случайно разпределение на делата за наблюдаващ прокурор бил определен
П. П. – прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик. В хода на разследването
инсп. Х. е разпитал още две лица в качеството на свидетели, изискал е справки
от РУ Септември за наложени наказания по ЗДвП, съставени АУАН, ЗППАМ и издадени
НП на С., както и справка за съдимост. На 13.01.2020 г. привлякъл и разпитал П.
С. в качеството на обвиняем, без да докладва по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК
на прокурор Пантов, както и не е докладвал на основание, чл. 226, ал. 1 от НПК,
с цел проверка от страна на наблюдаващия прокурор дали разследването е
проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно. С посочените действия
служителят не е изпълнил основните длъжностни задължения, посочени в типовата
длъжностна характеристика, а именно „провежда разследване по реда на НПК по
наказателни производства за престъпления от общ характер в предвидените
процесуални срокове, провежда разследване по възложените му досъдебни
производства в законорегламентираното взаимодействие с другите компетентни
държавни органи, докладва на наблюдаващия прокурор за хода на разследването по
водените досъдебни производства“. По този начин служителят е проявил небрежност
в служебната си дейност, поради което са налице данни за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“.
На служителя е дадена възможност в определен срок да даде
писмени обяснения, което право същият е упражнил, представяйки обяснения с рег.
№ 340р-3596/26.02.2020 г. по описа на РУ Септември, в които сочи, че
недокладването на наблюдаващия прокурор представлява нарушение на процесуалните
правила по НПК, и не може да се тълкува като дисциплинарно нарушение по ЗМВР.
Твърди, че преди да се входира делото в деловодството на Районна прокуратура –
Пазарджик, същото е предоставено на наблюдаващия прокурор, като му е осигурена
възможност да осъществи контрол за спазване процесуалните правила по НПК.
В резултат на тази предхождаща процедура е издадена
обжалваната заповед. Заповедта е връчена лично на държавния служител на 11.03.2020
г. срещу подпис. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба
пред Административен съд – Пазарджик.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР това е началникът на отдел „Разследване“ към ОД на МВР
гр. Пазарджик - служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. При
издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на материалноправните
разпоредби по издаването й.
Оспореният акт съдържа изискуемите по чл. 210, ал. 1
от ЗМВР реквизити. Спазен е двумесечният срок за налагане на дисциплинарното
наказание, който започва да тече от запознаване на дисциплинарния орган с
всички относими факти и обстоятелства /чл. 195, ал. 1 и чл. 196, ал. 2 ЗМВР/. В
случая, дисциплинарно-наказващият орган се е запознал със справката на 21.02.2020
г. и към датата на издаване на процесната заповед на 09.03.2020 г. не е изтекъл
двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.
Въз основа на установените факти, дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че жалбоподателят инсп. Й.Х., ст. разследващ полицай в Сектор
„Разследване“, РУ Септември, е образувал бързо производство № 13/2020 г. по
описа на РУ Септември, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, срещу П. С. С.
от гр. П., като до приключване на разследването и изпращането му в Районна
прокуратура Пазарджик не е уведомил наблюдаващия прокурор Пламен Пантов за
планираните и извършени действия по разследване на бързото производство. Счел
е, че разследващият полицай с посочените действия не е изпълнил основните
длъжностни задължения, посочени в типовата длъжностна характеристика, а именно
„провежда разследване по реда на НПК по наказателни производства за
престъпления от общ характер в предвидените процесуални срокове, провежда
разследване по възложените му досъдебни производства в законорегламентираното
взаимодействие с другите компетентни държавни органи, докладва на наблюдаващия
прокурор за хода на разследването по водените досъдебни производства“. В
мотивите е казано, че по този начин служителят е проявил небрежност в
служебната си дейност, поради което са налице данни за извършено дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.
Съдът намира, че в случая е налице несъответствие
между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация от
дисциплинарно-наказващия орган. Неизпълнението на задължения по специфичната
длъжностна характеристика е нарушение по посочената от органа норма - чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, според която разпоредба дисциплинарно нарушение е
неизпълнение на служебните задължения. Тъй като разследването се провежда
съобразно предвидените за това срокове в НПК става въпрос за задължения,
произтичащи от длъжностната характеристика или други нормативни актове, извън
посочените в чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно
наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди, за което се налага дисциплинарно наказание
"порицание". В случая на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
вместо предвиденото за този вид нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от същия
закон. Следователно неправилно е квалифицирано нарушението и е наложено
наказание, което не е предвидено за извършеното от жалбоподателя нарушение.
Освен това съдът намира, че не е изпълнено
и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта
липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и обосновка, защо е
наложено наказание „писмено предупреждение“, а не предвидените по-лека форма
като „мъмрене“. В оспорената заповед, както и в приложената по делото кадрова
справка е посочено, че служителят е награждаван два пъти с писмена похвала, получил
е колективна парична награда от главен секретар на МВР и има наложени две
дисциплинарни наказания „мъмрене“ за срок от два месеца и „писмено
предупреждение“ за срок от пет месеца, но няма анализ на предпоставките за
индивидуализиране на наказанието. В мотивите на заповедта еднозначно е
отбелязано какво е цялостното поведение на държавния служител, какви похвали и
дисциплинарни наказания са му наложени, без това да е обсъдено от
дисциплинарния орган, съответно да е отбелязано защо именно се налага
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за посочения срок от три
месеца. Липсата на мотиви при определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание, не дават възможност на съда
да прецени дисциплинарно-наказващият орган взел ли е предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината и представлява
съществено процесуално нарушение. С оглед на това съдът намира, че при
определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, както и неговата
продължителност не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител
по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният
административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство
разноски – държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 300
лева (договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и
съдействие) или общо 310 лв. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Освен това същото е адекватно на
осигурената процесуална защита и е в минимален размер.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР, решението на административния съд по спорове
за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не
подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, Заповед № 312р-604/09.03.2020 г. на Началник на Отдел
„Разследване“ комисар Т.С., с която на Й.Д.Х. с ЕГН ********** ***, старши
разследващ полицай в сектор „Разследване“ РУ – Септември към отдел
„Разследване“ при ОД на МВР гр. Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Началник на Отдел „Разследване“ комисар Т.С. да заплати от бюджета
на ОД на МВР гр. П.. на Й.Д.Х. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски
в размер на 310 (триста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/