Решение по адм. дело №1002/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК - обжалване на РА пред съд.

Образувано по Жалба, вх.№ 5420/18.12.2024г. в АСВТ, подадена от В. Й. Й. от [населено място], действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Ревизионен акт № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 124/25.11.2024 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер на 2818,20лв. Същите са както следва: за 2018г. - главница 610,00лв. и лихви 341,96лв.; за 2019г. - главница 635,00лв. и лихви 291,41лв.; за 2020г. - главница 413,00лв. и лихви 147,65лв.; за 2021г. - главница 302,00лв. и лихви 77,18лв.

Жалбоподателят счита, че определените с РА задължения са недължими, т.к. същият за ревизирания период не е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. Смята, че не са доказани предпоставките за облагане на доходите му по реда на чл.122 от ДОПК. Констатациите на РО били необосновани, т.к. не са събрани всички доказателства, свързани с данъчното му облагане, вклч. за доходи в чужбина. Следвало да се изиска информация от Нидерландия по линия на СИДДО в производство по реда на чл.143 от ДОПК. Намира за неправилно определено нулево начално салдо за ревизираните години. Определената облагаема основа била резултат на игнориране или неправилна интерпретация на събраните доказателства. Възразява срещу изготвения паричен поток, като счита че в разходната част са включени разходи, които са дублирани. Твърди, че е получавал доходи с източник в чужбина (Кралство Нидерландия), които не са съобразени в изготвения баланс. Моли ревизионният акт да бъде отменен.

В о.с.з. упълномощеният процесуален представител пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА. Ангажира писмени и гласни доказателства и ССчЕ. Депозира писмена защита, в указан срок. Претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Моли при постановяване на съдебния акт да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решението на директора на ДОДОП-В.Търново. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Доводите в същата се свеждат до това, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не оборват фактическите констатации на органите по приходите. Предпоставките за облагане по реда на чл.122 от ДОПК са доказани. Представените писмени доказателства не сочат размера на получени доходи. ПП обръща вниманието на съда върху факта, че свидетелските показания са от лица, които са от близкия роднински кръг на лицето, поради което не са убедителни. Изводите на ССчЕ са изцяло хипотетични и представляват само аритметични изчисления без да са подкрепени с доказателства от страна на жалбоподателя. По тези съображения ПП на ответната страна моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Съдът установи, че жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. За ревизирания период на 2022г. не са определени задължения за ДО по чл.17 от ЗДДФЛ, поради което в тази част същият не е обжалван по адм. ред и е влязъл в сила. Поради това, че РА е потвърден с Решение № 124/25.11.2024 година на ДОДОП, в обжалваната част, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решението на ДОДОП е връчено по пощата на 27.11.2024г., а жалбата е депозирана на 09.12.2024г., видно от дата на пощенското клеймо. Предвид всичко това, жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.

Преценена по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Ревизията е извършена по особения ред на чл.122 от ДОПК, като се твърди наличие на основания за това по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. В тази връзка на ответника бе указано да докаже наличието на основание за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, а на оспорващия, че следва да опровергае фактическите констатации в РА. Същият следва да представи доказателства за твърдението си за различно начално салдо за 2018г., други стойности на разходите и/или други източници на доходи, в т.ч. твърдението за получаване на трудово възнаграждение в чужбина.

Във връзка с горното ответната страна представи з.к. от административната преписка по издаване на РА, приложена към Писмо изх. № 1563/16.12.2024г. на Дирекция „ОДОП“. Приети като доказателства по делото са и копия на електронните документи, издадени при ревизията/ЗВР, РД и РА/, записани на електронен носител/ вж. ВДС в плик на л.37 от делото/. Същите не са оспорени.

От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за събиране на гласни доказателства. Разпитани са четирима свидетели. Изискани бяха данни от трети, неучастващи в делото лица. От МВР – Дирекция „БДС” и „ГП” за пътуванията на жалбоподателя. От Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Представени бяха в о.с. з. На 19.06.2025г. в превод документи, издадени в Нидерландия/вж л.226 и сл./. Данни за адресна регистрация на територията на тази държава, трудов договор и данъчни декларации.

Съдът взе предвид констатациите в РА и становищата на страните. Обсъди приетите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установени следните факти:

1.Ревизираното лице В. Й. Й. за ревизирания период няма регистрация в Търговския регистър на АВп. ОП са приели, че същият е местно ФЛ лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, което има постоянен адрес на територията на България в [населено място], [улица]. Поради това РО са приели, че съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В. Й. е пенсионер/ПОСВ/, считано от 09.06.2021 г.

За ревизираните периоди не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не са декларирани доходи с източник от страната и чужбина. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че ревизираното лице не е назначавано на трудов договор за периода от 2018 г. до 2022 г. и не са му изплащани възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения. Считано от 23.12.2019 г. е разведен, с две навършили пълнолетие деца.

2. Предприетите процесуални действия са следните:

Изискани са от ДЗЛ/с три ИПДПОЗЛ/ документи и писмени обяснения, в т.ч. за получените доходи и извършените разходи, за придобитите недвижими имоти и движимо имущество, за салдата по банковите сметки и др. Постъпили са писмени обяснения, декларации за разкриване на банкова и застрахователна тайна, предварителен договор и НА за покупко-продажба на недвижим имот и документи на чужд език за получени доходи от чужбина за периода от 2018 г. до 2022 г.

В писмени обяснения РЛ е заявило, че още от 1999 г. е работил и живял в Нидерландия заедно със съпругата си, получавали са достатъчно добро възнаграждение и са спестили около 100 000 евро на човек. А от 2018 г. и 2019 г. били назначени на работа във фирма в Нидерландия, дейността на която била търговия с български хранителни стоки и в тази връзка пазарували и снабдявали магазините с български хранителни стоки от България, затова живеели в България. Получени и изпратени стоки чрез „Еконт Експрес" ООД, както и получени парични преводи от „Еконт Експрес" ООД са във връзка с трудовото му правоотношение с фирмата работодател в Нидерландия.

От жалбоподателя е изискан превод на документите на чужд език и на основание чл. 116 от ДОПК да представи документи за спестена сума от 100 000 евро, подадени декларации за доходи в Нидерландия, банкови извлечения за получени и изтеглени суми за работни заплати, доказателства за това къде са съхранявани паричните средства, налични ли са били към 01.01.2018 г. и към 31.12.2019 г. Представени са единствено писмени обяснения. Посочил е, че спестените парични средства от работата му в Нидерландия били пренасяни от него през границата на малки суми под 10 000 евро и не подлежали на деклариране. Същите били съхранявани в мястото му на пребиваване в Нидерландия, а при посещенията му в България ги внасял по банкова сметка или ги е държал у дома си. Моли по служебен път да бъде изискана информация от Нидерландия за сключените му трудови договори за периода 2019-2022 г., т.к. снаха му като работодател е внасяла данъка в Нидерландия. Изтъква затруднения, защото няма интернет банкиране и има наложена забрана да напуска България. Извършените разходи за задгранични изцяло били поети от сина му и снаха му, които живеят и пребивават в Нидерландия. За пътуванията до Турция направените разходи са му давани средства от големия му син Й. и снаха му С., които са им заплатили почивките в Турция.

В хода на ревизията са изискани данни и информация от държавни и общински органи: областни дирекции на МВР, община Стражица, куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ООД, нотариуси, Агенция по вписванията, извършени са насрещни проверки на ФЛ и ЮЛ.

Приобщени са доказателства от насрещни проверки извършени в хода на ревизията на съпругата - П. Й..

Въз основа на събраните доказателства ревизиращите органи са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице са данни за укрити приходи или доходи. На РЛ са връчени уведомления по чл.17 и чл.124 от ДОПК, че ДО по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Изискани са и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. В отговор на искането са представени писмени обяснения и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, една обща декларация, в която не е посочен период/или ревизираната година, за която се отнася.

3. Актът на администрацията:

Наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т.1 и 2 от ДОПК ревизиращите органи са обосновали със съпоставката между получените от В. Й. доходи и извършените разходи, която показва превишение за 2018г. – 6 108,25лв., 2019г. – 6 350,42лв., 2020г. – 378,54лв. и 2021г. – 2 915,33лв. За тези суми е прието, че представляват недекларирани доходи по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. За 2022г. не е установено превишение на разходите над получените доходи.

За 2020 г. е установена положителна разлика между продажната и покупната цена на товарен автомобил Ивеко 35 С 18, съгласно Договорите за това в размер на 3 597,96 лв. /9 500,00 лв. - 5 902,04 лв./ и облагаем доход по чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 597,96 лв. Този доход от продажбата на товарния автомобил Ивеко 35 С 18 не е деклариран от жалбоподателя.

Получените наложени платежи чрез „Еконт Експрес“ ООД през 2020г. в размер на 155,00 лв. и за 2021г. в размер на 110,00 са квалифицирани от органите по приходите като други облагаеми доходи, т.к. не се представени доказателства за обратното.

В началото на всеки един от периодите приходният орган е приел, че ревизираното лице не е имало налични парични средства в брой поради липса на доказателства за това и т.к. не е декларирал наличности в подадените в хода на ревизията декларации. Поради това и разполагаемите парични средства в брой са определени в размер на 0,00 лв. към началото на всеки от ревизираните периоди, а разполагаемите парични средства в банки са определени в съответствие с получените данни от търговските банки: „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Корпоративна търговска банка“ АД.

При извършените съпоставки между получените доходи и извършените разходи са установени следните превишения на разходите, които са третирани като укрит доход и са определени годишни данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2018г. - 6 108,25лв. и е определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 610,00лв. и лихва 341,96лв.; за 2019г. ГДО 6 350,40лв. и данък 635,00лв. и лихва 291,41лв.; за 2020г. – ГДО 4 131,50лв./превишение от 378,54лв., продажба МПС- ДО 3 597,96лв. и 155,00лв. наложен платеж от ЕКОНТ – доход от др. източник/ и съответно данък 413,00лв. и лихва 147,65лв.; за 2021г. ГДО 3025,33лв./превишение 2 915,33лв. и доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 110лв./ съответно данък 302,00лв. и лихва 77,18лв.

В РД са изготвени таблици с разходите и приходите на В. Й. за целия ревизиран период. Органите по приходите са приели за недоказано получаване на трудово възнаграждение от нидерландски работодател поради липса на документи, удостоверяващи реалното му получаване и размер, съответно такъв доход не е включен в РД на таблицата в частта за приходите за периода от 2018г.до 2022г.

В резултат е издаден Ревизионен акт № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000423005894-092-001/15.04.2024г., изготвен в резултат на извършена ревизия на жалбоподателя за установяване на задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. С РА са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер на 2818,20лв., а именно:за 2018г. - главница 610,00лв. и лихви 341,96лв.; за 2019г. - главница 635,00лв. и лихви 291,41лв.; за 2020г. - главница 413,00лв. и лихви 147,65лв.; за 2021г. - главница 302,00лв. и лихви 77,18лв.

4. Решаващият орган при административното обжалване е намерил фактическите основания на РА за подкрепени от събраните доказателства, а установените задължения за правилно определени по основание и размер, поради което РА е потвърден като законосъобразен, в обжалваната пред съда част. Възраженията в жалбата са приети за неоснователни. Директорът на ДОДОП-ВТ акцентира на това, че РЛ не е представило доказателста за доходи, получени от чужбина, а съгласно чл.116 от ДОПК това е в негова тежест. В. Й. не е представил доказателства и за налични парични средства в брой към 01.01.2018г. и техния произход, нито е декларирал такива, поради което правилно ОП са приели нулево начално салдо. ДОДОП потвърждава, че установените превишения на разходите и недекларирания доход от продажба на МПС са основания за определяне на ГДО и облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК.

5. В хода на съдебното следствие постъпи информация от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, че В. Й. е имал гарантирана сума по влога в КТБ в размер на 196 000,00лв., като същите са му изплатени лично на 04.12.2014г. в клон на ПИБ АД В. Търново.

6. Представени бяха и с легализиран превод документи, между които Декларация за ДОД от работодателя, за дохода обложен в Нидерландия от 2018г. до 2022г. вклч., като последната е неотносима, т.к. РА в тази част е влязъл в сила. Извлечение от регистъра на населението на Община Амстердам и Трудов договор от 01.11.2017г. с ТД „БГ Трейдинг интернешънъл“/вж. л.226 и сл./.

7. Свидетелят Й. П. /син на жалбоподателя/заявява, че е постоянно пребиваващ в Холандия. Живее там от 1998г. Занимава се с личен бизнес от 2000г. Собственик е на два магазина за български стоки и автосервиз – ремонт, продажба, експорт и импорт на автомобили. Съпругата му и двете им деца са с нидерландско гражданство. От 2000г. основно се занимавал с транспорт и продажба на автомобили. През 2010г. закупил първите два магазина за цигари, вестници, списания и канторски артикули. През 2012г. единия магазин го продал. През 2000г. в Холандия пристигнал и баща му, който в началните години работел в сферата на строителството. През 2010г.г. имал и склад за български стоки и той работел там. След 2014г. работел в магазина за български стоки.

В този период майка му също била в Холандия. Тя дошла още през 1999г. Живеели заедно в едно домакинство. Всички разходи за наеми, токове, води, всичко е било за негова сметка. Предоставял на баща си помощ 1000-1200 евро на месец. През 2015-2016г. обвързали отношенията с договор и го назначил официално на работа и му плащали официално заплати. „БГ Трейдинг Интернешънъл“ се казва компанията, в която бил назначен баща ми. Съпругата му е собственик на фирмата, аз стой съдружник. През 2017г. два пъти пращал на баща си по 5000 евро като дарение от дете към родител. Твърди, че бизнесът е семеен и върви много добре. В момента имали над 800 хил. евро на година оборот, а печалбата е от 60 до 120 хил. евро на година. Кара стоки от България и ги продавам там. Смята, че на годишна база е предоставял около 12-13 хил. евро на баща си.

8. Свидетелят Б. сочи, че с В. се познават от 50 години. През 1999г. заминал за Холандия, работил в химическо чистене, след това започнах във фирмата на Й. П. като работник. През 2016г. станал съдружник във фирмата. През 2019г. се разболял и от там В. започнал като магазинер. И сега живеел в Холандия. Спомня си, че през 2017г. и 2019г. носил 5000 евро в България. Й. П. му ги дал да ги донесе на В.. Никакви документи не са съставяли.

9. Постъпила е от ГДГП на МВР изисканата информация за задгранични пътувания на В. Й., като е посочено, че същата не е изчерпателна, т.к. гранични проверки на български граждани ,напускащи България, не се извършвани във всички случаи.

10. Свидетелят С. П. – снаха на жалбоподателя посочва, че, и в момента живеят в Холандия. В Амстердам имат магазини за хранителни стоки, два магазина супермаркети. Живее в Холандия от 1994г. Търговската компания в Нидерландия е семейна и се казва „БГ Трейдинг“. Това е основната фирма, с която се занимават и е основана през 2014г. Преди това имали „Ивком“ - другата фирма с холандските магазини. Закрили я и в момента съпругът и се занимава с „Ивком Ауто БГ Драйв“ – автогаражи. Имат нидерландско гражданство. Потвърждава, че през 2015г. били назначили В. Й. на договор с фирма „Бг Трейдинг“. От 2012г. свекървата и свекъра били при тях и им помагали през цялото време. Помагали за разтоварване на стоки, подреждане в магазина, продаване. Това е семеен бизнес, в който в момента дори и децата работят. Месечния доход, който плащали на В. бил около 1100 - 1200 евро. Когато живеели при тях те със съпруга й им помагали и плащали сметките. Освен това винаги им предоставяли парични средства. Последно като си дошли в България пак им дали, 600 евро. От време на време им поемали ваканциите. Документи за парите, които давали на ръка, не изготвяли. Два пъти по 5000 евро им изпращали. Спомня си ги, защото са единични суми по-големи. Всяка лятна ваканция като си идвали и пак им давали пари. Между 60 000 – 100 000 евро годишна печалба правели от магазините. Пари са им пращали и по съдружника М. Б.. С документите за доходите, които са представени на съда, доста се затруднили, защото ги издирвали назад във времето, а дори звънила в данъчното.

11. Свидетелят П. Й., бивша съпруга на жалбоподателя, разказва, че през 1999г. заминала за Холандия. Прибрала се за пръв път като паднали визите. Първите години работила на черно и стигала заплата 4000 гулдена. После синът и отворил магазин. В магазина около 1200-1500 евро заплата и давали. Не е живяла отделно от децата. Живели в Амстердам през всички тези години от 99 г. до сега. Снаха и била шеф на фирмата. Фирмата се казва „БГ Трейдинг“. 10 години има стаж при тях. Снаха и се казва С. П.. Постоянно и помагат, ток, вода, телефони не плаща. Всичко те плащат и допълнително и дават пари извън заплатата. Синът и отделно имал друга фирма. Той се занимава с коли, гаражи, ремонтира леки коли, прави, продава, купува. Спомня си, че на времето М. Б. работел като съдружник към фирмата в магазина. Той и изпратил един път 5000 лв.

12. По делото е прието заключение на ССчЕ, като съдът приема последният вариант/окончателен на допълнително ЕЗ/, представено с вх. № 4006/04.09.2025г. и то частично, само във варианта на отговора по въпрос 2-ри вариант едно, в който са направени изчисленията с 5 хиляди лева в брой начално салдо за 2018г. и са съобразени в левовата им равностойност доходите „БГ Трейдинг интернационал“, като разходите са тези декларирани от РЛ и документално доказани от РО. Съдът прилага съответните корекции за дължимата лихва. Другата част от заключението извън методическата грешка в първата част е основана на предположения, които от фактическа страна не бяха подкрепени с доказателства по делото. Поради това съдът не кредитира тези части от ЕЗ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения. Приложим материален закон е Законът за данъците върху доходите на физическите лица /обн. ДВ бр.95 от 2006г., в сила от 01.01.2007г./ с посл. изменения и допълнения.

В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса дължат ли се установените с РА данъци и правилно ли е определен техният размер. При дължимата проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:

Оспореният РА е валиден административен акт.

Съдът констатира, че същият е издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен подпис, удостоверен като валиден към датата на постановяването на акта. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис. Доказателства за датата и начина на подписване на РА и РД, както и за валидността на сертификатите на КЕП към тази дата, са приложени по делото на оптичен носител. Копия на електронните документи, издадени при ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, както и РД и РА са представени на хартиен и на електронен носител /CD в плик на л. 37 от делото/. Екземпляр от CD със същото съдържание е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя. В срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК не са оспорени документите или е-подписи. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. С оглед изложеното, съдът приема, че изброените ЕД, издадени при ревизията - РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които са посочени като издатели на същите, с квалифицирани електронни подписи, валидни към този период, предвид което издадените от тях документи са подписани и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000423005894-020-001/09.10.2023 г, връчена лично на жалбоподателя на 01.11.2023 г., която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04000423005894-020-002/31.01.2024г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000423005894-092-001/15.04.2024 г., връчен лично на жалбоподателя на 18.04.2024 г. Поискано е удължаване на срока за представяне на възражение срещу РД. Подаденото възражение е заведено с вх. № 12667/31.05.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, с приложени към него доказателства. Същото е прието за неоснователно от ОП. Предложените с ревизионния доклад задължения са установени с оспорения понастоящем ревизионен акт.

ЗВР е издадено от П. Г. А., оправомощена със Заповед № 651/11.08.2023г. на ТД на НАП-Велико Търново. С факта на посочване на органа по приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който издава РА е лицето Г. Л. Г., която е придобила качеството ръководител на ревизията. Това обстоятелство я определя като компетентен да издаде РА ОП по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК. Предвид горното, съдът приема, че РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, т.е. РО не са излезли извън предметната им компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис.

В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите.

Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.

РА е издаден в предвидената от закона писмена форма, такава за действителност, като електронен документ, подписан с КЕП, което е равнозначно. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, т.е. мотиви, т.к. препраща към РД, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и съдебната практика същият РД изпълнява и функцията на мотиви към РА.

При издаване на РА са спазени процесуалните разпоредби.

При издаване на РА жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена възможност да реализира защитата си, в т.ч. да представя доказателства, от което същият не се е възползвал в пълнота. Не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните изводи в РА, да са нарушени принципите на данъчния процес/законност, обективност и служебно начало/ от страна на ревизиращите органи. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното лице да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите и да е искан отвод на същите. Съдът установи, че са спазени сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Настоящият състав на съда не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения ред на чл.122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху доходите на физически лица за периода на ревизията и ЗОВ ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разяснена му е възможността да вземе становище и да представи доказателства. Изискано е и представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК.

След преценка на констатациите в обжалвания ревизионен акт и РД, становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:

За неоснователно съдът намира основното възражение за липса на предпоставки за облагане съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, тъй като през ревизираните периоди жалбоподателят не е бил местно лице за Република България по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ използва четири критерия, за да определи кое лице е местно физическо лице, като изключва гражданството на лицето. Това може да бъде лице, което има постоянен адрес в България или пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; лице, което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България. При това посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ четири предпоставки, които определят едно лице като местно, са поставени алтернативно, като при наличието само на една е достатъчно да се приеме, че лицето е "местно" по силата на цитираната разпоредба.

Съдът приема, че в случая са налични две от предвидените в закона предпоставки. Лицето има постоянен адрес в България и центърът на жизнените му интереси е в страната, което го определя като местно ФЛ по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.

Не се спори, че ревизираното физическо лице има постоянен адрес в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

В случая жалбоподателят има постоянен адрес в България; български гражданин е; притежава недвижим имот на територията й; управлява паричните си средства от България чрез извършване на плащания по банкови сметки, които се намират на територията на страната; получава доходи от трудово правоотношение с работодател извън страната, но местоработата му е установена на територията на страната/ за периодите от 2020г. до 2022г./.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява пребиваването на В. Й. за продължителни периоди от време на територията на друга страна – Кралство Нидерландия. Времетраенето на това пребиваване не е водещо за определяне качеството му на местно лице. Причините за това пребиваване са били от семеен характер и временни, като лицето е запазило връзката си със страната по произход, не е имало намерение да я прекъсва и трайно да се установя на територията на посочената държава. Изпълняването на трудова дейност за чужд работодател в друга страна само по себе си не е достатъчно за да се заключи убедително, че за периода на трудова заетост работникът/служителят не е „местно лице“ за България. Следва да се отчете и това, че получените парични средства от работа в чужбина са били превеждани в банкови сметки и по друг начин трансферирани на територията на България и впоследствие разходвани тук. Което потвърждава, че центърът на жизнените му интереси е на територията на България. Предвид това съдът намира, че приходните органи правилно са определили, че през ревизираните периоди жалбоподателят е имал качеството "местно лице", респективно е бил задължен за данък върху доходите от източници в България и в чужбина.

Формалната логика изисква предвид извършеното облагане по аналог, да се изясни първо въпросът налице ли е основание за прилагане на особения ред на облагане по чл. 122 от ДОПК? На този въпрос съдът отговори утвърдително. Дори само едно от посочените в чл.122, ал.1 от ДОПК обстоятелства е достатъчно, за да се проведе облагането по особения ред на чл.122 от ДОПК. В случая ОП твърдят наличието на две предпоставки, които съдът намира за безспорно доказани и неопровергани в хода на съдебния процес. Става въпрос за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1 и т.2 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация за доходите, когато задължението се определя по декларация и са налице са данни за укрити приходи.

С РА са безспорно установени недекларирани доходи от продажба на МПС /товарен автомобил/ за 2020 г., както и по отношение на установените други облагаеми доходи от получени наложени платежи чрез „Еконт Експрес" ООД за 2020 г. и 2021 г. От съпоставка на декларираните данни и извършените разходи за живот и издръжка, както и др. разходи, свързани с закупуване на стоки, ползване на услуги и получаване на парични преводи от куриерски фирми /„Еконт експрес“ ЕООД/ и чрез системата „EasyPay”, които не са оспорват с конкретни възражения, следва извод, че В. Й. през процесните периоди е разходвал парични средства, надвишаващи установените доходи от осигурителни плащания и спестени парични средства, поради което формално са налице и данни за укрити приходи. В хода на административното производство не са представени доказателства по реда на чл.116 от ДОПК за доходи, придобити в чужбина и разходвани тук. Поради това съдът приема, че ОП правилно са приели наличие на критериите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане на по реда на ал. 2 на чл. 122 от ДОПК.

С разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е дадено правомощие на органите по приходите да приложи установената от съответния закон данъчна ставка/да определи размера на данъка/ към определена по реда на ал.2 от с.р. от ОП данъчна основа. Предпоставка за това е наличие на едно от обстоятелствата, изброени в т.т. 1 – 7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Тъй като при установяване на обстоятелства, посочени в хипотезата на цитираната разпоредба на ал. 1, начинът на определяне на данъчната основа за облагане е предоставен на преценката на органа по приходите, той не е длъжен да мотивира изрично тази своя преценка и тази обосновка не подлежи на изричен съдебен контрол. На съдебен контрол в производство по обжалване на РА ще подлежи наличието на установени обстоятелства по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, а не преценката на административния орган за начина на определяне на данъчната основа.

При ревизията на жалбоподателя са връчвани уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК като е давана възможност за обяснения и представяне на доказателства. Тези възможност не е била преклудирана и в хода на производството по обжалването на РА по административен ред. Дори да не са били обсъдени конкретно изложените от жалбоподателя възражения и това да се приеме за процесуално нарушение, не е самостоятелно основание да се приеме незаконосъобразност на крайния акт, който се обжалва. По арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи ли се определеният с ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а не да отменя ревизионния акт само въз основа на твърдения за процесуални нарушения.

От събраните в хода на ревизията и приети по делото писмени доказателства се установява, че за процесните данъчни периоди 2018г., 2019г., 2020г. и 2022г. жалбоподателят е разполагал с парични средства и разходвала такива в размери, които надвишават установените разполагаеми налични средства, от пенсия и наложени платежи за част от периодите. Поради това съдът намира за основателни изводите на ревизиращите органи, че след като има установени извършени разходи от едно лице, което като факт не се спори, а няма посочени източници на доходи/средства за издръжка, то са налице посочените хипотези на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Тъй като не е доказано по отношение на тези разходвани средства, че попадат в хипотезите на чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им. Самото разходване на тези средства косвено води до извода за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди, който съответно подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства обаче, съдът намира за частично основателни възраженията на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци.

По делото са представени доказателства по отношение на наличието на парични средства към началото на ревизираните периоди, както и за получаване на парични средства от трети лица, които не са взети предвид при определянето на разполагаемите средства на жалбоподателя. Така от дадените по делото свидетелски показания се установява, че преди ревизираните периоди В. Й. е пребивавал в Кралство Нидерландия при семейството на своя син, където е бил подпомаган регулярно в издръжката за живот от тях. Впоследствие е работил в техни търговски предприятия – на различни обекти. Получавал е доходи там, както и парични средства, свързани с качеството на живот и издръжка в тази държава, които не са намерили отражение при ревизията за съпоставки на приходите/разходите на лицето и наличните суми/парични потоци. Не са ценени дадени във връзка с тези суми обяснения от жалбоподателя и данните за подпомагането му от роднините. По този начин определената данъчна основа се различава в значителна степен от реално осъществените данъчни фактически състави, което засяга принципните начала на процеса като законност и обективност/чл. 2 и чл. 3 от ДОПК/. Представените пред съда допълнителни писмени и гласни доказателства подкрепят в значителна степен изложеното от жалбоподателя още в хода на ревизионното производство за начина на живот, пребиваването в друга страна и извършваните операции по трансфери на парични средства, придобиване на имущество и разходи за издръжка. Видно е, че като физическо лице В. Й. е получавал и разходвал средства и преди началото на ревизираните периоди, които не може да обоснове документално, тъй като няма задължение да пази и съставя разходооправдателни документи.

Неоснователно се явява възражението, че РО не били взели предвид сумите изплатените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, средства в размер на 196 000 лв., през 2014г. Сумата е получена от него повече от три години преди началото на ревизираните периоди/от 01.01.2018г./. Предвид изтеклия срок от получаването й, както и обстоятелството, че в наличност по банкови сметки на жалбоподателя има установени средства от 205 694,23 лв., т.е. повече, то няма как да се кредитира възражението. Получената от ФГВБ средства са отразени в категорията средства в банка на приходната част на съпоставката и доколкото са налични в края на периода, то очевидно не са захранили паричния поток в брой.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, основно и допълнително. Независимо от оспорването на част от изводите на експертизата/в основното ЕЗ/, приетото допълнително заключение се кредитира от съда в уточнения по-горе вариант 2.1. Оспорването не е свързано с ангажиране на допълнително или повторна експертиза по реда на чл. 201 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Несъгласието с различните варианти на изчисления, дадени от ВЛ съдът прецени по същество с оглед събраните доказателства.

Експертизата е имала за задача да изчисли размера на задълженията на жалбоподателя за преки данъци за ревизираните периоди при условие, че бъдат уважени направените от него възражения, вкл. и по отношение на наличието на разполагаеми парични средства при жалбоподателя към началото на ревизираните периоди. Експертизата е дала своите изчисления, като е обосновала подборно своите изводи относно размера на приходите и формирането на паричния поток при съобразяване с дадените от жалбоподателя възражения посочени по-горе. В основното заключение на СИЕ са дадени варианти за размера на данъчната основа, които не са съобразени с приетите доказателства и с метода, приложен от РО, поради което съдът не го кредитира. Въпросът кои групи доходи и разходи на лицето следва да бъдат включени в съответния данъчен период е правен и е правомощие на съда. В случая не се установиха налични разполагаеми средства към началото на първия ревизиран период в размери на 195 000 лв. или в размер на 100 000 лв. Такива наличности на разполагаеми средства не се установяват от събраните по делото доказателства и съдът не кредитира възраженията, че данъчната основа следва да се определи при наличието на тези параметри. Поради това основното заключение на СИЕ не се ползва от съда като основа за определяне на ДО по чл.17 от ЗДДФЛ.

В допълнителното заключение на СИЕ, по вх. № 4006/04.09.2025г. в АСВТ, са дадени изчисления на данъчната основа на база на разполагаеми средства към 01.02018г. в размер на 5 000 лв. Съдът намира това обстоятелство за реалистичен вариант за определяне на данъчната основа. За начално салдо ревизиращите органи са приели нулев размер, което като подход не се обосновава нито документално, нито житейски. При безспорно установената наличност по банкови сметки от 205 637,23 лв., нелогично е да се обосновава наличност на разполагаеми средства от 0 лв. От дадените още в хода на ревизията обяснения, потвърдени от свидетелските показания по делото, към началото на ревизирания период жалбоподателят е пребивавал в Нидерландия, където е впоследствие е работил, като е бил издържан от семейството на своя син. Тези обстоятелства, които са установени от непротиворечивите свидетелски показания и са житейски напълно обясними, не предполагат липсата на каквито и да е финансови средства в брой/разполагаеми наличности, при положение, че лицето има средства по банкови сметки в България. Не може в такъв случай обосновано да се застъпи подход, при който жалбоподателят не разполага с никакви средства, не харчи спестяванията си, но същевременно прави разходи за своя сметка, които не се поемат от близките му. В този ред на мисли и при съвкупна преценка на установените факти логично и житейски обосновано е да се приеме наличието на свободни парични средства в определен размер, чиито произход може да се проследи до предоставяни средства за издръжка от близки, с които жалбоподателят е взаимодействал през периода. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в конкретния случай, може да се приеме за начално салдо на разполагаеми средства размера от 5 000 лв. Този размер дори и да не подкрепя с категорични писмени доказателства, може да се обоснова с посочените по-горе обстоятелства, като се има предвид, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК именно поради липсата на декларирани доходи/приходи, а физическото лице няма задължение да пази и съставя разходни документи и такива за получени средства от трети лица.

При определяне на данъчната основа за облагане съдът кредитира даденият вариант на изчисление по задача № 2, поставена от съда, във вариант 2.1. допълнителното заключение/стр. 299 и сл. от делото/, с корекция на определените лихви. Посочения вариант на изчисление на ДО се основава на прието 5х.лв. начално салдо за 2018г. и документално установени разходи и приходи/доходи от трудова дейност на жалбоподателя.

При ползване на посочения подход се определя данъчна основа и размер на задълженията за данъчен период 2018г. както следва:

Приходната част на съпоставката се формира от налични парични средства по банкови сметки към 01.01.2018г. 205 937,25лв. Начално салдо 5 000,00лв. наличност в брой. Доход от продажба л.а. 150,02лв. За този период не са налице документи за получени доходи по ТПО от „БГ Трейдинг интернешънъл“. Разходите за периода са формирани от декларираните от РЛ 3 000,00лв. за издръжка и живот, както и установените от РО документално комунални общо 1 183,05лв. и 2 132,20лв. други разходи. Общо разходи на стойност 6 315,25лв. Установи се превишение на разходната част над приходите в размер на 1 108,25лв.Така презумирания доход е данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1 108,25 лв., формирана само от стойностното превишение на установените разходи над приходите. На тази ДО следващото се задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 110,83лв. Върху същото се дължат лихви в размер на 62,13лв., за периода от 01.05.2019г. до 15.04.2024г./дата на издаване на РА/. Поради това данъкът над 110,83лв. до 610,00лв., определен от РО и лихвата над 62,13лв. до 341,96лв. следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Данъчната основа и размерът на задълженията за данъчен период 2019г. съдът определи както следва:

Предвид установения недостиг в предходен период началното салдо е нула лева, налични парични средства в банка са 205 637,25лв. Доходи общо 450,02лв. Разходи общо 7839,32лв. и в банка в края на периода 204 598,37лв. Няма писмени доказателства за доходи от Нидерландия. Установеното превишение на разходната част е 6 350,42лв. Това формира ДО п чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 6 350,42лв.Дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ е в размер на 635,04лв., а лихвата е в размер на 291,41лв. В тази част РА е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Констатациите в РА за този период не са опровергани от РЛ с представените пред съда доказателства.

Данъчната основа и размерът на задълженията за данъчен период 2020г. съдът определи както следва:

Начално салдо нула лева. Наличност в банка 204 598,73лв. РО са установили доходи в размер на 9 655,00лв., от които 9 500,00лв. от продажба на МПС и 155,00лв. от наложен платеж. Съдът съобрази и доходите по ТПО с фирмата в Нидерландия, които ВЛ след приспадане на данъка и осигурителните вноски /по данъчната декларация от работодателя/ определя на 22 687,37лв. Разходите са в размер на 10 850,00лв. Паричните средства по банковите сметки в края на периода са 203 781,73лв. При съпоставка на приходната и разходната част не се установи превишение на разходите над приходите. Поради това в ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ не присъстват укрити приходи. Поради това не се дължи данъкът по чл.48 от ЗДДФЛ, в размерите определени от РО - 413,00лв. и лихви в размер на 147,65лв. В тази връзка годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ ще се представи само от ГДО по чл.34 от ЗДДФЛ - сумата от 4 500,00лв. доход от прехвърляне на имущество по чл.33 от ЗДДФЛ, представляваща положителната разлика между продажната цена/9500,00лв./ и цената на придобиване на МПС/5000,00лв./ се намалява с 10 на сто разходи/450,00лв./. Към това се добавят 155,00лв. и се получава ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 4 205,00лв. На облагаемия доход от 4 205,00лв. се следва данък в размер на 42,05лв. и лихва от 15,03лв. Установените с РА задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихва следва да бъдат отменени.

Данъчната основа и размерът на задълженията за данъчен период 2021г. съдът определи както следва:

За този период ПО са установили превишение на разходите с 2 915,33лв., като ГДО по чл.17 е формирана от сумата на превишението и 110,00лв. от наложен платеж от ЕКОНТ/2915,33лв.и 110,00лв., общо 3025,33лв. Определен е дължим данък в размер на 302,00лв. и лихви 77,18лв. Налични средства в банка в началото на периода са 203 781,73лв. Към признатите от РО доходи в размер на 105 867,97лв., от които 105 757,97 необлагаеми, съдът взе предвид и доходите от Нидерландия, чиято равностойност в лева ВЛ определя на 30 000,48лв. Разходите според РО са 7 191,22лв., а наличностите в банка в края на периода са 305 373,81лв. Съпоставката при тези данни сочи приходи в размер на 27 085,15лв. над извършените разходи. Поради това в ГДО по чл.17 не се включва сума, представляваща укрит доход и същата се определя в размер на 110,00лв. Дължимият данък е 11,00лв. и лихвата е 2,82лв. Поради това данъкът над сумата от 11,00лв. до определеният такъв от РО – 302,00лв. и съответните лихви над 2,82лв. до 77,18лв. следва да бъдат отменени като незаконосъобразно определени.

За периода на 2022г. не са определени допълнителни задължения, РА не е обжалван по адм. ред и е влязъл в сила в тази част.

Решаващият правен извод на съда е, че жалбата е частично основателна и оспореният РА следва да бъде отменен отчасти. РО са определили допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихви в общ размер на 2818,24лв. Съдът намира, че следва да отмени определените данъци върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер на 1 161,12лв. и определените лихви в общ размер на 504,81лв. – общо 1647,93лв. РА следва да бъде потвърден за определените данъци по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 798,92 лв. и лихви – 371,39лв. или общ размер 1170,31лв.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност, съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и направена от съда компенсация, както следва:

ПП на жалбоподателя е представил Списък с разноски, който включва ДТ-10,00лв.; депозит ВЛ 1000,00лв. и АВ 600,00лв. или общо в разходи в размер на 1 610,00лв., които са доказани. ПП на ответника е поискал в полза на Национална агенция за приходите да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 581,82лв., определено върху материалния интерес. Изчислени по съразмерност с оглед отменената част от РА разноските за жалбоподателя са в размер на 941,43лв. Тези на ответника са 241,61лв. с оглед потвърдената част от РА. При приложена от съда компенсация, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, следва НАП да поеме разноските като заплати на жалбоподателя разноски в размер на 670,00лв.

Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1, предложение първо от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми състав на АСВТ

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Й. Й. Р. акт № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 124/25.11.2024 година на директор ДОДОП- В.Търново, в обжалваната част, с която са определени допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихви, както следва:

- за данъчен период на 2018г. за данъка над 110,83лв. и за лихвата над 62,13лв.;

- за данъчен период на 2020г. за данъка над 42,05лв. и за лихвата над 15,03лв.;

- за данъчен период на 2021г. за данъка над 11,00лв. и за лихвата над 2,82лв.;

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на В. Й. Й. срещу Ревизионен акт № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, в обжалваната част, с която са определени допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихви, както следва:

- за данъчен период на 2018г. за данъка в размер на 110,83лв. и за лихвата в размер на 62,13лв.;

- за данъчен период на 2019г. за данъка в размер на 635,04лв. и за лихвата в размер на 291,41лв.;

- за данъчен период на 2020г. за данъка в размер на 42,05лв. и за лихвата в размер на 15,03лв.;

- за данъчен период 2021г. за данъка в размер на 11,00лв. и за лихвата в размер на 2,82лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на В. Й. Й. с [ЕГН] от [населено място] разноски по делото в размер на 700,00 лева ( седемстотин лева) за настоящата инстанция.

Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.

 

Преписи от решението да се връчи на страните по делото.