№ 379
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502237 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Образувано е по постъпилото искане на въззиваемата ищца ИВ. АНД. В., ЕГН
**********, инкорпорирано в получена по електронна поща молба вх. №24655/30.11.2021г.,
за отстраняване на явна фактическа грешка, допусната в мотивите на решение
№1739/19.11.2021г., постановено от въззивния съд по в.гр.д. №2237/2021г.
В изпълнение на указания на съда за отстраняване на констатирана нередовност на
молбата, молителят е представил уточняваща молба вх. №2787/04.02.2022г., в която, като
сочи, че въззивният съд не е ценил правилно представения по делото НА №148, том ІІ, рег.
№1168, дело №631/2005г., вписан вх.рег. №1474/28.04.2005г., акт 92, том ІV, счита, че
неправилно е определил квотите в съсобствеността, в частност при определяне на
наследствената квота на преживялата съпруга – ищцата Д. ИВ. АНД., което е довело до
неправилната частична отмяна на решението на първоинстанционния съд.
По разпореждане №666/07.02.2022г. е изпълнена процедурата по размяна на книжата
(чл.247, ал.2 от ГПК) като съдът изрично е указал на страните, че по искането за поправка
ще се произнесе в закрито заседание (аргумент от чл.247, ал.3 от ГПК) след получаване на
писменото становище на въззивното дружество, респ. изтичането на срока за това.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК от въззивника - насрещна страна „МАРЦИАНА-АГРО”
1
ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адвокат Н.Т., е подаден писмен
отговор, в който е обосновано становище за неоснователност на молбата. Счита, че
твърдяното в молбата на въззиваемата ищца погрешно формиране на волята на съда не
съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК, поради което не
може да бъде поправяно по този ред.
Молбата е допустима като подадена от надлежна страна, но по същество е
неоснователна.
Очевидна фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между
действителната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. На
поправяне по реда на чл.247 ГПК подлежат обаче само онези грешки, които са допуснати в
някой от елементите на съдебния акт, посочени в чл.236, ал.1 ГПК, а не в мотивите.
Допуснати неточности в мотивите, дори когато според страната са обусловени от погрешно
извършена от съда преценка на представени по делото доказателства, не съставляват
очевидна фактическа грешка.
В случая, дори да се приеме, че действително въззивният съд е определил погрешно
квотите на ищците от съсобствеността на наследените земеделски земи, то това би се
дължало на процесуално бездействие на самите ищци. Нито в хода на първоинстанционното
производство, нито във въззивното производство (въпреки дадените от въззивния съд
изрични указания с определението по чл.267 ГПК) са наведени ясни и последователни
твърдения както за основанието, на което общият наследодател А. В. А., б.ж. на гр. Варна,
поч. на 05.01.2017г., е придобил правото на собственост върху процесните земеделски земи,
и частта от собствеността, която той е притежавал, така и за частта, която ищците – негови
преки наследници притежават, съответно за това каква е (как е образувана) наследствената
им квота. Видно от представената пред районния съд уточняваща молба по чл.129, ал.2 ГПК,
единственото сочено от ищците основание за придобиване на съсобствеността върху
отделните поземлени имоти, предмет на процесния договор за наем на земеделска земя, е
„наследствено правоприемство“ както за наследодателя А. В. А., така и за ищците след
неговата смърт. Фактическо положение, което се навежда за първи път едва в настоящото
производство по чл.247 ГПК, с уточняващата молба от 04.02.2022г. (при това отново неясно,
без конкретни твърдения), че съсобствеността на ищците „върху девет от имотите описани в
Нотариален акт №148, том. ІІ, рег.№ 1168 дело № 631/2005г. , вписан вх.рег. 1474 от
28.04.2005г. акт 92, том IV произтича от наследствено правоприемство от наследодателя ни
А. В. А., от наследствено правоприемство от наследодателя ни А. В.Д. и СИО“, не може да
бъде нито презумирано, нито еднозначно изведено при цененето на този нотариален акт,
представен като писмено доказателство. Съвсем отделен е въпроса как и защо СИО може да
се предполага за всяка една от ищците. При всички случаи, обаче, сочения в молбата порок -
„неправилно ценене на представения по делото НА №148, том ІІ, рег. №1168, дело
№631/2005г., вписан вх.рег. №1474/28.04.2005г., акт 92, том ІV, довело до неправилно
определяне на квотите в съсобствеността“, касае формираната от съда воля, а не
несъответното й изразяване в писмения текст на решението. Недопустимо е в
2
производството по чл.247 ГПК да се прави нова преценка на доказателствата и да се изменя
волята на съда, независимо от недостатъците в процеса на волеобразуване.
По тези съображения молбата на въззиваемата ищца И.В. за поправка на очевидна
фактическа грешка следва да се остави без уважение.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата ищца ИВ. АНД. В., ЕГН **********,
обективирано в молба вх. №24655/30.11.2021г. (получена по електронна поща), уточнена с
молба вх. №2787/04.02.2022г., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
мотивите на решение №1739/19.11.2021г., постановено по в.т.д. №2237/2021г. на Варненски
окръжен съд, търговско отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – аргумент от чл.247, ал.4, във вр. с чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3