Р Е Ш Е Н И Е
№ ........./25.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7290 по описа за
Производството е
образувано по предявени от А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** и Е.А.Д., ЕГН:**********, адрес: ***,
двамата със съдебен адрес:***, чрез адв. Т.Я. от БАК срещу А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове с
правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищците следните суми:
На А.А.Д.: 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е
обогатила с парични средства от банкова сметка №18054751 в Банка ДСК, с титуляр
общия на страните наследодател М.С.,
ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното
погасяване на задължението; 75 лв. /седемдесет и пет лева/
главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е обогатила, с
парични средства от разплащателна сметка № 16622218 в Банка ДСК, с титуляр
общия на страните наследодател М.С.,
ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното
погасяване на задължението; 508.02 лв. /петстотин и осем лева и две стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 1250 лв., претендирана за периода
от 06.03.2012г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г. и 38.21 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 75 лв., претендирана за периода от
08.03.2011г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г.;
На Е.А.Д.: 1250 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/
главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е обогатила с
парични средства от банкова сметка №18054751 в Банка ДСК, с титуляр общия на
страните наследодател М.С., ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното погасяване на
задължението; 75 лв. /седемдесет и пет лева/
главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е обогатила, с
парични средства от разплащателна сметка № 16622218 в Банка ДСК, с титуляр
общия на страните наследодател М.С.,
ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното
погасяване на задължението; 508.02 лв. /петстотин и осем лева и две стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 1250 лв., претендирана за периода
от 06.03.2012г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г. и 38.21 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 75 лв., претендирана за периода от
08.03.2011г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г..
Ищците основават исковата си претенция на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
легитимират се като наследници на М.Я.С., бивш жител ***, починала на 02.03.2011 г., като ищците са
нейни внуци, а ответницата нейна дъщеря. Навеждат твърдения, че ответницата
неоснователно се е
обогатила с паричните средства в банкова сметка №18054751 и № 16622218 в Банка
ДСК с титуляр – наследодателката М.С.. През
В
рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно
което оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като
неоснователни. Оспорва заложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, както и обстоятелството, че е лишил неоснователно
ищците от припадащите им се суми
съобразно наследствените им права. Признава, че на
02.02.2011год. е закрила банкова сметка №18054751, с титуляр общата
наследодателка на страните и сумата в размер на 10 000лв. от закритата
сметка на същата дата е прехвърлила в две свои новооткрити сметки. Сочи, че
вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване е изискуемо от деня на
получаване на облагата, т.е. от деня на обогатяването и доколкото исковата
молба е депозирана в деловодството на Районен съд - П. на 29.02.2016год., то претенциите на ищците по отношение на главниците са
погасени по давност. В тази връзка релевира правопогасяващо възражение, както
по отношение на претендираните главници, така и по отношение на лихвите. Не
оспорва, че страните са наследници
по закон на М.С., б.ж. на гр.П., поч. на 02.03.2011год.. Твърди, че с безсрочно
нотариално заверено пълномощно от 01.04.2009год., М.С. я упълномощила да я
представлява пред Банка „ДСК"АД, със следните права: Да внася, нарежда и
извършва всякакви банкови операции, закриване на влогове, вкл. и да тегли суми
в брой, както и да се разпорежда с тях както намери за добре от 5 броя изрично
посочени в пълномощното банкови сметки; Да приема, подписва и предава всякакви
документи на хартиен носител от името и за сметка на упълномощителя. С
безсрочно нотариално заверено пълномощно от 07.04.2010год. наследодателката на
страните отново е дала мандат на ответницата да я представлява пред Банка
„ДСК" АД с правата - да се разпорежда с всичките й влогове (срочни и
безсрочни) като тегли и внася без ограничение суми по тях; да закрива и открива
нови влогове и сметки по своя преценка. На 02.02.2011год. ответницата закрила
безсрочна сметка „ДСК Стимул" № 18054751, като е прехвърлила сума в размер
на 5000.00лева по своя спестовна сметка № 19202281 и сума в размер на
5000.00лева по друга своя спестовна сметка №19202292. След смъртта на общата
наследодателка на страните, ответницата с платежно нареждане от 06.03.2012год.
превела по банкова сметка *** А.Д. сумата от 2 650.00лева. Твърди, че ищците не
са се грижили за своята баба и рядко са я посещавали в дома й в гр.П., поради
което не знаят точната причина, довела до нейното обездвижване. Месец декември
2009год. наследодателката на страните получила травма на ябълката на ставната
кост, свързваща я с таза. Тази травма е наложила нейното опериране и престоя й
20 дни в МБАЛ - гр.Б.. За покриване на разходите по болничното лечение на
своята майка ответницата заплатила около 1500-2000лева. С цел осигуряване на
постоянно обслужване на нуждите на почти обездвижената жена, ответницата
първоначално ангажирала една жена за около месец, която да се грижи за г-жа С.,
а след това две жени, които да гледат майка й срещу заплащане. Ежемесечното
заплащане било в размер на от по 150-200 лева на жена, като отделно им е била
осигурявана храна и карти за пътуване. Със спестените от г-жа С. средства по
банковите й сметки и със свои лични средства, ответницата поела изцяло
издръжката на болната си майка, като е заплащала възнагражденията на наетите
гледачи; храната; памперсите; лекарствата; всички консумативи за битовите
сметки на домакинството; осигурявала е необходимите вещи и пособия за нормалния
й живот. В началото на лятото на 2010год., персоналът нает да гледа възрастната
жена напуснал, което наложило около два месеца, ответницата сама да полага
грижи за нея. Предвид здравословното състояние на г-жа С. и с нейно съгласие
била настанила в хоспис „Св.И.З.", в к.к.3. п., гр.В., в който месечната
такса била около 850.00 - 900.00 лева, без консумативите. Престоя на г-жа С. в
този хоспис бил кратък, предвид факта, че в един по-късен момент не й харесвали
условията и искала да е на по-хубаво място. С цел изпълнение на нейното
желание, ответницата след обстойно проучване се спряла на хоспис „Св.Л." в
с. Л., общ.С., обл.В.. Там наследодателката била настанена в самостоятелна
стая, със специално санитарно и медицинско обслужване на нуждите й. При
посещенията, ответницата не е констатирала някакви признаци, от които да е
видно, че наследодателката не е била доволна от полаганите за нея грижи в това
специализирано заведение. Месечната такса в този дом за стари хора била около
900.00лева, без консумативите. За времето на престоя на г-жа С. в хосписите, е
била посетена само веднъж от първия ищец в хосписа в с.Л.. Ищците не са се
грижили за баба си и не са се интересували от здравето й. След смъртта на г-жа С.
всички разходи по организиране на погребението й, вкл. и транспортирането на
трупа от с. Л. до гр. П., както и последващите разходи за ритуалните помени
били поети от ответницата. Средствата, изразходени от ответницата за издръжката
на майка й, за времето от м. декември 2009год. (времето на счупване на ябълката
на ставната кост на таза) до м. февруари на 2010год. (месеца, предхождащ датата
на смъртта й), възлизали на 11 500.00лева, от които около 1500.00 лева за
операцията и след операционното лечение в МБАЛ-гр.Б., около 1200.00 лева за
възнаграждението на наетите гледачи, около 1800.00 лева - таксите по престоя в
хосписите, около 7000.00 лева за плащане на режийните разноски на дома й, за
храна, лекарства и пр. Разходваните от ответника средства по транспортиране на
трупа и организиране на траурните церемонии и последвалите поменни ритуали
възлизали на около 3000.00 лева. В качеството й на пълномощник на
наследодателката, ответницата е изтеглила от банковите й сметки 2 825.23
евро, сумата от 10 000 лева и сумата от 630.83 лева или общо сумата от
16162.63 лева. Разликата между изтеглените от ответника суми и сумата вложена
по грижите за общата наследодателка на страните се явява в размер на 1662.63
лева. Навежда доводи, че е предоставила на двамата ищци сума от 2650.00 лева,
т.е. близо с 1000.00 лева повече, от колкото би следвало да получат. Моли
поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
насочените срещу нея искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведените по делото съдебни заседания
страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото
нотариално заверен Акт за смърт № 0005/03.03.2011 г. се установява, че лицето М.Я.С.,
с постоянен адрес:*** е починало на 02.03.2011 г. в хоспис, находящ се в гр. Л.,
община С., област В..
По делото е представено
Удостоверение за наследници на М.Я.С. № 1427/23.09.2015 г. от Община П., от
което е видно, че след смъртта си М.С. е оставила наследници по закон, а
именно: А.А.Д. – дъщеря /ответник в настоящото производство/ и ищците А.А.Д. и Е.А.Д.
– внуци.
По силата на приети два броя
нотариално заверени пълномощни, съответно Пълномощно № 0193/01.04.2009 г. и
Пълномощно № -145/07.04.2010 г., на лицето А.Д. е предоставено право да
представлява упълномощителя – М.С., пред „Банка ДСК” ЕАД, като се разпорежда с
всички влогове /срочни и безсрочни/, като тегли и внася без ограничение суми по
тях, да закрива и открива нови влогове и сметки по своя преценка, да се
разпорежда с тях както намери за добре, от банковите сметки на упълномощителя в
„Банка ДСК” ЕАД, а именно: сметка по срочен депозит № 16345205 /в ерво, сметка
по срочен депозит № 16622191 /в лева/, разплащателна сметка № 16622218 /в
лева/, спестовен влог-сметка № 12597743 /в лева/, сметка по срочен депозит №
929857 /в лева/.
Съгласно представена Справка от
„Банка ДСК” ЕАД от 02.07.2015 г. № 01-10-02754/1 за периода от 01.04.2009 г. до
15.08.2011 г. и извлечения от същите, се проследява движението на суми по
банкови сметки в резултат на закриването и съответно откриването на такива
сметки. Документите свидетелстват, че сметка № 16622191 е закрита на 13.01.2010
г. по нареждане на А.Д. /ответник/, съгласно представено пълномощно №
0193/01.04.2009 г., като сумата в размер на 10 405,10 лева е прехвърлена
по безсрочна сметка „ДСК Стимул” № 18054751, открита на името на
наследодателката – М.С.. Посочената безсрочна сметка № 18054751/13.01.2010 г. е
закрита на 02.02.2011 г. /месец преди момента на смъртта на М.С./ по нареждане
на А.Д., като в брой е изтеглена сумата в размер на 630,87 лева и прехвърлена
сума в размер на 5000,00 лева по безсрочна сметка № 19202281 и сума в размер на
5000,00 лева по безсрочна сметка № 19202292, открити на името на А.Д..
Според Удостоверение изх. №
606/10.11.2016 г., издадено от „Банка ДСК” ЕАД – клон П., на името на
ответницата А.Д. има открити следните спестовни сметки: ДСК Мотив, открита на
02.02.2011 г. с наличност 5000 лева, закрита на 27.10.2011 г. със сума за
теглене 227,82 лева; ДСК Стимул открита на 02.02.2011 г. с наличност 5000 лева,
закрита на 20.04.2016 г. със сума за
теглене в размер на 1407,25 лева.
От Операционна бележка №
33/29.02.2012 г. и Операционна бележка № 24.05.03.2012 г., съответно с дата на
изпълнение 29.02.2012 г. и 05.03.2012 г., става ясно, че от спестовна сметка №
19202281 в „Банка ДСК” са изтеглени суми в размер съответно на 2000 лева на
първата дата и 2000 лева на втората дата с получател А.Д. /ответник/.
Приета по делото е Вносна бележка
от 06.03.2012 г., която обективира депозит по сметка на името на А.Д. /ищец/, в
размер на сумата от 2650 лева, внесена от името на А.Д. /ответник/.
В проведеното по делото о.с.з. на
11.11.2016 г. са събрани гласни доказателства чрез рапит на свидетелите – Р.Е. Д.
/майка на ищците/, Р.И.С. /дъщеря на ответницата/.
От разпита на св. Р.Д., става
ясно, че за съществуването на сумата от 10000 лева, представляваща част от
наследството на М.С., ищците са разбрали около август-септември
На въпроси относно здравословните
проблеми, които наследодателката М.С. е имала, св. Р.С., отговаря, че
наследодателката е претърпяла две падания, първото от които през
В същото о.с.з. е допуснат разпит
по делегация в Поморийски районен съд на свидетеля К.Я.И. /леля на ответника/,
на основание чл. 163, ал. 2 ГПК.
От разпита се установява, че
свидетелката е първи братовчед на М.С., а страните по делото са нейни
племенници. Свидетелства относно операцията на М.С. и последвалия престой в
болница. Грижи за М. е полагала А.Д. /ответник/, лично и чрез наети от нея
жени, които да следят за здравословното състояние на пострадалата. Поради
влошеното състояние на М., същата била приета в хосписи. Разходите за погребението
и свързаните с него ритуали се поемали от А.Д..
От заключението на вещото лице М.Я.
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, прието като обективно и
компетентно дадено, уточнено в проведено открито съдебно заседание на
28.04.2017 г., се установява, че на 13.12.2008 г. М.Я.С. е постъпила в УМБАЛ – Б.
с фрактура вляво – травма на ябълката на ставата на тазната кост. Направена е
операция. Поставен е пирон. На 28.12.2008 г. конците от операцията са свалени и
е проведено до 06.01.2009 г. лечение – кинезитерапия. Съгласно декларация от
полученото от УМБАЛ – Б. медицинско досие, за престоя е платена сума в размер
на 1008 лева, потребителска такса за 10 дни общо – 48 лева и консумативи – 960
лева. След изписването от УМБАЛ – Б. – от 06.01.2009 г. до
При така установените факти и обстоятелства по делото
съдът възприе следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването
може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване
чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено
обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия
състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в
резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице,
на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има
различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или
пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова
имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.
Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е.
обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на
друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт
или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане
наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.
Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може
да иска връщане на по-малката от двете стойности – на обогатяването и на
обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение да плати на
обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по
размер стойността на обедняването.
От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установи факта на смъртта на лицето – М.С., настъпил
на 02.03.2011 г.. В конкретния случай е
налице хипотезата на наследяване по закон, при която наследственото имущество
преминава в полза на лицата, указани като наследници в самия закон. По делото е
представено удостоверение за наследници на покойната М.С., от което става ясно,
че лицата – А.Д., А.Д. и Е.Д. са законни наследници. Последните двама /А.Д. и Е.Д.,
ищци/ са наследници, по право на заместване по чл. 10 ЗН, на починалия преди
момента на откриване на наследството А. Д. – син на наследодателката.
Следователно в патримониума на низходящите лица, спрямо А. Д., е възникнало
право да заемат мястото и да встъпят в степента и правата на своя наследодател
и да получат частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в
момента на откриване на наследството на неговия наследодател, в случая М.С..
При наследяване по право на заместване наследниците на починалия преди
наследодателя негов наследник получават дела на заместения.
Въз основа на
горните изводи, ищците в настоящото производство са процесуално легитимирани да
упражнят правото си на иск, тъй като същите са наследници на М.С. и следва да
получат равна част /общо 1/2 част/ от наследствената маса, в този смисъл чл. 10 ЗН във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.
На следващо място ищците следваше да докажат, че в исковия период,
ответникът без основание ги е лишил от правото да ползват собствените си вещи.
От представените по делото писмени доказателства, а именно два броя нотариално
заверени пълномощни издадени съответно на 01.04.2009 г. и 07.04.2010 г., се
установи, че наследодателката М.С. е предоставила права на дъщеря си А.Д.
/ответник/. По силата на това упълномощаване за ответницата е възникнала
представителна власт да извършва волеизявления, чиито правни последици
настъпват направо в правната сфера на представлявания. От вписаното в
пълномощните става ясно, че ответницата е упълномощена с правото да внася,
нарежда и извършва банкови операции, закриване на влогове, включително и да
тегли суми в брой, както да представлява наследодателката пред „Банка ДСК” ЕАД,
като се разпорежда с всички влогове, като тегли и внася без ограничение суми по
тях, да закрива и открива нови влогове и сметки по своя преценка.
Изложеното дава основание да се
приеме, че към 02.02.2011 г., когато ответницата закрива безсрочна сметка „ДСК
Стимул” № 18054751 и открива на свое име, безсрочна спестовна сметка № 19202281
и спестовна сметка № 19202292, същата разполага с правото да се разпорежда с
посочената банкова сметка. ***.02.2011 г., предхожда момента на смъртта на
наследодателката – 02.03.2011 г., т.е. ответницата е извършила въпросните
правни действия на годно правно основание въз основа на валиден титул, по
силата на който е упълномощена и в рамките на учредената представителна власт.
По изложените съображения съдът
намира така предявените искове за неоснователни в частта относно претенциите на
ищците, че ответницата неоснователно се е обогатила от банкова сметка №
18054751 в „Банка ДСК” ЕАД, тъй като ответницата е действала по силата на
валидно пълномощно, предоставящо й посочените права. Предявените искове за
сумите от по 1250 лева главници, ведно със законната лихва, както и за сумите
от по 508.02 лева мораторни лихви подлежат на отхвърляне като неоснователни. С
оглед направения извод, съдът не дължи произнасяне относно въведеното с
отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност.
Разпоредбата на чл. 41 ЗЗД предвижда хипотези на
прекратяване на представителната власт учредена посредством учредителната
сделка, като една от тях е факта на смъртта на упълномощителя или на
пълномощника. Следоваделно действия от страна на упълномощеното лице, след
момента на смъртта ще са извършени без представителна власт. Според
представената по делото справка от „Банка ДСК” ЕАД /л. 22 от гр.дело 125/2016
по описа на РС – П./, на 08.03.2011 г. ответницата е изтеглила парична сума в
размер на 300 лева от разплащателна сметка № 16622218. Подобно действие се
явява невалидно и извършено без представителна власт, тъй като след момента на
смъртта на наследодателката/упълномощителка – 02.03.2011 г. се прекратява и
действието на учредителната сделка по силата на която ответницата разполага с
правото да извършва разпоредителни действия с банкови сметки на упълномощителя.
Поради липсата на основание за разместването на благата, ответницата дължи
възстановяване на посочената сума.
Поради факта, че ответницата е извършила действия без
учредена представителна власт, с което се е обогатила, изтегляйки парични
средства от разплащателна сметка № 16622218 в „Банка ДСК” ЕАД, съдът следва да
уважи исковете в тази им част. Ответницата следва да бъде осъдена да възстанови
парични суми от по 75 лева главница на всеки от ответниците. Неоснователно е
възражението на ответника за погасяването им по давност, тъй като към датата на
исковата молба – 29.02.2016г. не са изтекли 5 години от изискуемостта на
вземанията, която е настъпила на 08.03.2011г. Съгласно дадените разяснения в
Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, ищецът разполага с иск по чл.59 ЗЗД,
когато не са налице фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД,
липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на общия
фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД има
неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума
на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от
деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото
преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент. Давността е
прекъсната с подаване на исковата молба.
Съдът счете за неоснователни предявените искове за
сумите от по 38.21 лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на
главниците в размер на 75 лева за периода от 08.03.2011 г. до момента на
завеждане на исковата молба – 29.02.2016г.. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен
ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да
изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД.
Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на
договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок
и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за
обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът
свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора,
а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено
увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл.84, ал.3 ЗЗД).
Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД)
само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно
обогатилия се при общия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД не
изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането
е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради
което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за
мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква
от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва
след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни
своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е установената
съдебна практика по отменения Граждански процесуален кодекс от
Предвид изложените съображения, исковете с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумите от по 38.21
лв. мораторни лихви върху главницата от 75 лв., претендирани за периода от
08.03.2011г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г. следва
да се отхвърлят като неоснователни
Относно разноските:
При този изход на спора, ищците имат
право на извършени от тях разноски в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът Е.Д., претендира съдебно-деловодни
разноски изразяващи се в заплатени държавна такса, депозит вещо лице, възнаграждение
за адвокат, издадени два броя съдебни удостоверения, такса за съдебно
удостоверение от „Банка ДСК” ЕАД и транспортни разходи общо в размер на сумата
от 990 лева. Съдът съобразно представените доказателства, приема за
действително извършени разноски всички с изключение на претендираните 200 лева
за транспортни разходи. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва
да заплати сумата в размер на 31.66 лева извършени от ищцата съдебно-деловодно
разноски в настоящото производство.
Ищецът А.Д. е извършил съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатени държавна такса, депозит вещо лице, възнаграждение
за адвокат, общо в размер на сумата от 1360 лева. Съобразно уважената част от
исковете ответникът следва да заплати сумата в размер на 54.51 лева извършени
от ищеца съдебно-деловодно разноски в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Съобразно представения списък и доказателства за действителното им извършване
общият размер на направените разноски възлиза на 506.74 лева – възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат. Съобразно отхвърлената част от
исковете, в тежест на ищците следва да бъде възложена сумата от 486.43 лева.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/
главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е обогатила, с
парични средства от разплащателна сметка № 16622218 в Банка ДСК, с титуляр
общия на страните наследодател М.С.,
ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 38.21 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 75 лв., претендирана за периода от
08.03.2011г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** срещу А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата в размер от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е обогатила
с парични средства от банкова сметка №18054751 в Банка ДСК, с титуляр общия на
страните наследодател М.С., ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното погасяване на
задължението и 508.02 лв. /петстотин и осем лева и две стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 1250 лв., претендирана за периода
от 06.03.2012г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/
главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е обогатила, с
парични средства от разплащателна сметка № 16622218 в Банка ДСК, с титуляр
общия на страните наследодател М.С.,
ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 38.21
лв. /тридесет
и осем лева и двадесет и една стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 75 лв., претендирана за периода от
08.03.2011г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** срещу А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата в размер от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ главница, представляваща сума, с която А.А.Д. неоснователно се е
обогатила с парични средства от банкова сметка №18054751 в Банка ДСК, с титуляр
общия на страните наследодател М.С.,
ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 29.02.2016г. до окончателното
погасяване на задължението и 508.02 лв. /петстотин и осем лева и две стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 1250 лв., претендирана за периода
от 06.03.2012г. до момента на завеждане на исковата молба - 29.02.2016г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 54.51 лева /петдесет и
четири лева и 0.51ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски, под формата на заплатени държавна такса, депозит за вещо
лице и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 31.66 лева /тридесет и
един лева и 0.66ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски, под формата на заплатени държавна такса, депозит за вещо лице, такси
удостоверения и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** и Е.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 486.43 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и 0.43ст./, представляваща реализирани от ответника съдебно
деловодни разноски, под формата на заплатено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: