Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.2. и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 1159 от 20.12.2011 година по гр.д. № 1875 /2011 година Р. с. - гр.В. Т. е приел за установено по отношение на " Е. Б. П.", - гр.В., че М. И. Ю., в качеството му на " М. - М. И.", не дължи на дружеството сумата 1450,42 лева, представляваща начислената по партидата му с клиентски номер * корекция на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕ на стойността на потребената, но неотчетена ел.енергия за периода от 09.09.2009г. - 01.03.2010г., във връзка с която е издадено дебитно известие № */29.03.2010 година, като е осъдил "Е. Б. П.", да заплати на ищеца сумата 293 лева, представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса за производството и адвокатско възнаграждение. Недоволен от така постановеното решение е ответникът "Е. Б. П.", - гр.В., който го обжалва с въззивна жалба в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от него решение. Твърди, че мотивите на Районния съд не са съобразени с императивната разпоредßа на чл.46,ал.2 от Закона за нормативните актове, не кореспондират със събраните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура, без съобразяване с основните принципи в гражданското право. Посочва , че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждат въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества, като в тази връзка посочва, че съгласно Закона за енергетиката, който транспонира регулацията в областта на енергетиката, установена чрез посочените в жалбата актове на Европейския парламент и Европейския съвет, електроразпределителните дружества са енергийни предприятия, които, след получен лиценз, осъществяват дейност като оператори на електроразпределителна мрежа. След като това е така, твърди "Е. Б. П.", , в случая съгласно чл.46,ал.2 ЗНА следва по аналогия да намери приложение изрично предвидената от закона възможност за операторите на топлоснабдителната мрежа и ВиК операторите да извършват корекции на сметки на своите абонати за минал период. Подкрепя това си становище с цитираното в жалбата решение № 4 от 15.03.2007г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2006г. Посочва, че корекционната процедура няма характер на санкция за потребителя на електрическа енергия, а произтича пряко от договора като източник на права и задължения на страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл, твърди "Е. Б. П.",, регламентът на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не е неравноправна клауза по чл.143 от Закона за защита на потребителите, при което корекционната процедура цели да възстанови, доколкото това е възможно, нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от " неправомерно въздействие" върху средството за търговско измерване, каквото в случая, посочва дружеството , безспорно е налице. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не е изпълнявало с грижата на "добър стопанин" задълженията си, установени в Закона за измерванията, Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕЕМ, в какъвто смисъл са изводите на Районния съд. Нещо повече: Посредством ангажирането на специални технически знания от вещо лице електротехник, е установено, че процесният електромер е одобрен тип измервателно средство, преминало първоначална проверка; било е отчитало редовно, без данни за неточно измерване преди началната дата на корекционния период. В тази връзка посочва, че корекционните процедури не са продажба на движима вещ, за да съществува задължението за установяване на точното количество реално доставена и потребена електроенергия от купувача, за която да се търси цена. В съдебно заседание пред тази инстанция допълнително посочва, че в конкретния случай " М. Ю." няма качеството на потребител по смисъла на § 13 от ПЗР към ЗЗП. Твърди, че нито в конкретния случай , нито в цитираната в решението съдебна практика , е прието за установено по надлежния ред клаузите на договорите на двете енергийни дружества, които са основание за извършване на корекционната процедура, да са обявени за неравноправни по реда на ЗЗП. Посочва, че липсва сезиране на компетентен орган по смисъла на чл.148 ЗЗП, поради което, твърди " Е. Б. П.",, при решаването на спора тези клаузи следва да бъдат разглеждани като приложими и действащи в отношенията между страните.Алтернативно развива съображения за недопустимост на исковата претенция на М. Ю. по делото,респективно - че отношенията по корекционните процедури имат административно - правен характер, поради което спорът е подсъден на Административния съд. Моли обжалваното от дружеството решение, като порочно, да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, респективно - да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Въззиваемият М. И. Ю., в качеството му на " МУСТАНГ - М. И.", заема становище, че жалбата на "Е. Б. П.", - гр.В. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съÔкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на "Е. Б. П.", - гр.В. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от М. И. Ю., в качеството му на " М. - М. И.", против "Е. Б. П.", - гр.В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на последното, че не му дължи сумата 1450,42 лева, начислена като корекция по партида с клиентски № * и абонатен такъв * съгласно издадено от дружеството дебитно известие № */29.03.2010година за периода от 09.09.2009 година до 01.03.2010 година за обект - офис, находящ се в гр.В. Т., ул."К." № ...,вх...... По делото е установено и не се спори, че " " М. - М. И." е потребител на електрическа енергия с клиентски и абонатен номер съответно * и *, на адрес гр.В. Т., ул."К." № ...,вх..... Не се спори, че с Констативен протокол № 282373 от 01.03.2010 година / л. 15 от първоинстанционното дело/, при извършена от представители на "Е. Б. М.", - гр.В. в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромера /СТИ/ ,отчитащ потребената от " "М. - М. И." електроенергия , е установено, че електромерът не отчита при подадено напрежение, поради което същият е бил демонтиран и изпратен за извършването на метрологична експертиза.За извършената такава е съставен КП № 101 от 26.03.2010 година / л. 13/ , видно от който причината за неотчитане на потребената от въззиваемия електроенергия е " ... прекъсната пътека на електронна платка, свързваща токовия датчик." Въз основа на така съставения Констативен протокол по издадено от "Е. Б. П.", - гр.В. дебитно известие № * от 29.03.2010 година / л.39/ дружеството е задължило " М. - М. И." със сумата 1450,42 лева за периода от 09.0.2009 година до 01.03.2010 година. За да уважи с обжалваното по делото решение предявеният от М. И. Ю. отрицателен установителен иск относно недължимостта на посочената сума , Районен съд - гр. В. Т. основно е съобразил практиката на ВКС в тази насока и е изложил мотиви, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Развитите пред тази инстанция съображения за недопустимост на постановеното от Районния съд решение, респективно - за административния характер на проведената корекционна процедура, не намират опора както в установената по делото фактическа обстановка, така и в закона. Дори и да се приеме, че проведената корекционната процедура има административно - правен характер, то следва да се има предвид, че в случая се касае за косвен съдебен контрол върху тази процедура, какъвто контрол гражданският съд не само има право, но е и длъжен да осъществи при произнасянето по въпроса относно законосъобразността на последиците от тази процедура. Ето защо следва да се приеме, че изводите на Районния съд са правилни, обосновани и законосъобразни. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.В. Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "Е. Б. П.", - гр. В. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Доказателства за направени по делото от М. И. Ю., в качеството му на " М. - М. И." - гр.В. Т., за въззивната инстанция разноски не са представени, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1159 от 20.12.2011 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 1875/2011 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |