Определение по дело №256/2020 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 24.06.2020 год.  в състав:

 

   Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдията Досов гр.дело №256/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е образувано по искова молба на С.Е.С., ЕГН ********** в качеството му на земеделски производител "С.Е.С.", Булстат **********, със седалище и адрес на управление с.***, ул. ***, Община Враца, Област Враца, с която ищецът е предявил против Ц.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***-град три установителни иска за прогласяване недействителността на три договора за аренда, сключени между страните на 26.06.2013 год., по които ответникът като арендодател е отдал под аренда на ищеца като арендатор общо  302.759 дка  зем. земя в землището на с.*** за срок от 4 стопански години и при договорено арендно плащане от 40 лв. за декар годишно по първия договор и по 20 лв. за декар годишно по втория и третия договор.

              Ищецът е посочил,че исковете му намират своето правно основание в пар.1 от ДР на ЗАЗ във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

              Посочил е също,че цената на исковете е равна на стойността на договорите, а именно: 41969.44 лева за първия иск, 756.00 лева за втория иск и 2440.00 лева за третия иск.

              Цените на така предявените искове е определена въз основа на сбора от всички арендни вноски, които арендаторът е следвало да заплати на арендодателя до изтичане на крайния срок на договорите - 01.10.2017 год., т.е. при приложение на правилото на чл.69,ал.1,т.4,пр.1-во и 2-ро от ГПК.

              Действително, доколкото арендният договор не прехвърля или учредява вещни права върху имот, то цената на иска не може да бъде определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК.

              Видно обаче от §1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. В тази връзка договорът за аренда на земеделски земи е съпоставим с договора за наем по чл.228 и сл. от ЗЗД. Предвид на това, при иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД цената на иска следва да се определи от стойността на договора, но като се вземе предвид специалното правило на чл.69, ал. 1, т. 5 от ГПК, съгласно което цената по искове за съществуване или прекратяване на договора за наем се определя от наема за една година.

              В тази връзка е налице постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове /определение № 167/19.03.2015 г., постановено по ч.т.д. № 403/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 49/09.02.2015 г., постановено по т.д. № 1204/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 861/21.11.2014 г., постановено по ч.т.д. № 3424/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 358/11.12.2013 г., постановено по т.д. № 1613/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., определение № 56/25.02.2013 г., постановено по т.д. № 331/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., определение № 285/07.05.2012 г., постановено по ч.т.д. № 206/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. и др./.                                                                                            В конкретния случай отдадените под аренда с първия договор земеделски земи са с обща площ от 262,309 дка, а договорената арендна цена е 40 лв./дка. Предвид на това, дължимата се арендна вноска за една година е 10492.36 лева. Отдадените под аренда с втория договор земеделски земи са с обща площ от 9.450 дка,  а договорената арендна цена е 20 лв./дка. Предвид на това, дължимата се арендна вноска за една година е 189.00 лева. Отдадените под аренда с третия договор земеделски земи са с обща площ от 30.500 дка,  а договорената арендна цена е 20 лв./дка. Предвид на това, дължимата се арендна вноска за една година е 610.00 лева.

              С оглед на това, така посочените суми следва да се считат като цена на всеки един от трите иска, поради което същите са подсъдни на районен съд като първа инстанция при спазване на правилата за родова подсъдност, установени в чл.104,т.4 от ГПК.

              Предвид на това и съгласно чл.119,ал. 1 от ГПК във вр. с чл.118, ал.2 от ГПК, производството пред Окръжен съд-Враца следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено по подсъдност на компетентния съд, а именно Районен съд- Враца.         Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Враца

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №256/2020 год.  по описа на Окръжен съд-Враца.                                                                                                                                     ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд-Враца.                         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

                                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: