Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 29.07.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3105 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*"
АДсъс седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК С., излага твърдения в ИМ, че ответникът
е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, и като такъв е потребител
на топлинна енергия, доставяна му от ищеца за този недвижим имот. Твърди, че
има вземане срещу ответника за сумата от 515,78лв. - главница, представляваща
сбор от суми за: потребена топлинна енергия, отдадена от щранг - лира, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение, за месеците: ноември
В първо СЗ, по искане на ищеца, чрез пълномощника
си ЮК С., съдът допусна конкретизация в обстоятелствената част и в петитума на
ИМ, досежно № на процесния топлоснабден имот, за който са начислени и се
претендират исковите суми, който вместо Ап.№12 се чете Ап. №10 на процесния
адрес на доставка: гр.*, **, изключителна собственост на ответника.
С протоколно определение от първо СЗ от 26.02.2019г. е прекратено частично производството по делото в частта на предявените по реда на 415 ал. 4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница за месеците 11.2013г., м.1,2,3.2014г. в общ размер на 139,78лв. и акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за месеците 11.2013г., м.1,2,3.2014г. в общ размер от 60,97лв., както и относно акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за месеците 11.2013г., м.1,2,3.2014г., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.07.2018 г. до окончателното изплащане, поради оттеглянето им от ищеца, съответно на основание чл.415 ал.5 от ГПК е обезсилена издадената по Чгр.д.№2192/2018г. по описа на ВТРС заповед по чл.410 от ГПК относно сумите по оттеглените искове.
Производството по делото е висящо по поддържаните
от ищеца главен иск за главница за сума в размер на 376 лв. за месеците
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК С., поддържа предявените искове по съображения, развити в писмена защита, изготвена от ЮК С..
Ответникът
Б.П.Г. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на предявените искове, които оспорва по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва като неистински
/неверен/ документ представената с ИМ Справка за задължения за абонат, което
оспорване, доколкото е на частен свидетелстващ документ, който не се ползвва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, не се свързва с последиците по
чл.193 ал.1 от ГПК. В условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване по давност на ищцовата претенция за сумите, съгласно представената
справка за задължения за абонат, за месеците 11.2013г., м.01.2014г.,
м.02.2014г., м.03.2014г., ведно с претендираните мораторни лихви върху всяка от
тях, включени в общата сума за мораторни лихви, както и законните лихви върху
сумите, предвид качеството им на периодични плащания, покрити с кратката
3-годишна давност, по което възражение съдът не дължи произнасяне, доколкото
касае прекратената част на производството, поради оттегляне на исковете.
Оспорва основанието и размера на всички дължими суми относно всички посочени
периоди. Навежда липса на уреди за дялово разпределение за сградната
инсталация. Твърди, че радиаторите и щранг - лирата са демонтирани и не е
потребител на топлинна енергия. Навежда, че доколкото не е собственик на
процесния топлоснабден имот - ап.12, а на 1/2 ид.част от Апартамент №10 на
същия адрес на доставка, не е субект и на задълженията по ИМ. Навежда, че
извършеното през 2017г. саниране на сградата и усвояване на външните тераси на
80% от жилищата, в резултат на което кубатурите на отделните жилища са
променени значително, не е взето предвид при изчисляване на количествата.
Навежда, че исковите суми са произволно посочени и възразява по правилността на
изчисляването им. Навежда, че не се установява възникването на договорно
правоотношение между страните за доставка на топлоенергия за процесния
топлоснабден имот. Навежда липса на безспорна установеност на ищцовото вземане
срещу него за исковите суми, поради липсата на изпълнение на задължението на
дружеството по чл.78 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и ОУ
на договора за доставка на топлоенергия. Сочи и липса на изпълнение на ФС на
чл.46 ал.4 от ОУ на топлопреносното предприятие. В СЗ, чрез пълномощника си
адв.П. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Претендира
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установен факта, че ответникът Б.П.Г. е изключителен собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в СЕС на адрес в гр.*, **, Апартамент №10, присъединена към АС №319. Процесният топлоснабден имот е придобит по силата на НА за собственост на жилище и право на строеж върху парцел, отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство - чл.55г от ЗПИНМ №120, том 1, дело №251/1969г. в режим на СИО от родителите на ответника - М. К. Г.и П. Б. Г.. Видно от удостоверение за наследници изх.№94ББ-2787-1/16.04.2019г., изд. от Община *, след смъртта си М. К. Г., починала на 02.11.1980г., е оставила за свои законни наследници преживелия си съпруг П. Б. Г. и двамата си синове - ответникът Б.П.Г. и А. Г. Х., последният отказал се по реда на чл.52 от ЗН от наследството, оставено от майка му, чийто отказ от наследство е вписан в особената за това книга, водена във ВТРС, под №1 от 02.01.1981г., в резултат на който отказ от наследство ответникът и баща му са придобили по наследство от М. Г., съобразно чл.9 ал.1 от ЗН, от по 1/4 ид.част от процесния топлоснадбен имот, прекратена със смъртта на М. Г. СИО. С НА за дарение на недвижим имот №113, том 12, н.д.№3485/1993г. по описа на Нотариус при ВТРС П. Б. Г. дарява на сина си, ответник в процеса Б.Г., собствената си 1/2 ид.част от процесния топлоснабден имот, прекратена СИО, като след смъртта на П.Г., настъпила на 19.12.2007г., единственият му законен наследник и негов син - ответника в процеса наследява от баща си наследената от последния от М. Г. 1/4 ид.част от процесния имот или ответникът притежава от процесния топлоснабден имот 1/4 ид.част по наследство от майка си, 1/2 ид.част по дарение от баща си и 1/4 ид.част по наследство от баща си, следователно е изключителен собственик на Ап.№10, находящ се в СЕС на процесния адрес на доставка и като такъв и по силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ е клиент на ТЕ на ищеца.
Установи се, че при ищеца ответникът е титуляр на партида №4453, която погрешно се води за Ап.№12 на процесния адрес на доставка, вместо за Ап.№10, чийто собственик е ответника, която административна грешка е резултат на погрешно подадени данни на ищеца при сключване на 21.11.1996г. Договор колективен жилищен №3-074, Аб. код 4449 за покупко - продажба на ТЕ на сграда със смесено потребление от една АС на процесния адрес на доставка, като в Приложение към същия като клиент е вписан бащата на ответника П. Б. Г. за Ап.12.
За извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ за процесния адрес на доставка е сключен Договор №Т-027 120-11-2012/20.11.2012г., като е избраната фирма за извършване на услугата дялово разпределение е "*" ЕООД, респ. е сключен Договор №ДР1/01.11.2012г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между ищеца и "*" ЕООД. За всеки един от процесните отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г. е проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в режим на ЕС на процесната СЕС и са приети решения, обективирани в Протокол от 10.11.2016г. и в Протокол от 10.11.2017г., относно пускане на централното отопление от ищеца "*" АД, дяловото разпределение да бъде на месечен отчет и ТЕ, отдадена от СИ да се заплаща по т.5.4 - по фиксирана стойност за процент СИ, предложена от лицето по чл.139б ал.1 от ЗЕ и приета с протокол от ОС на ЕС - 48%, като видно от приложените към тях Списъци на собствениците, присъствали на ОС, ответникът не е присъствал на ОС както на 10.11.2016г., така и на 10.11.2017г. Подадени са съответно към ищеца и Заявки за отопление за процесния адрес за доставка за процесните отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г. - Заявки за отопление от 15.11.2016г. и от 13.11.2017г.
По делото са приети като писмени доказателства и действащите към исковия период по главния иск Общи условия за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.*, чл.9 ал.5 от които ОУ възпроизвежда чл.153 ал.6 от ЗЕ, а съгласно чл.22 ал.1 от ОУ дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда - ЕС се извършва възмездно, респ. съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дн. срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация.
По делото се установи, вкл. и от повторната СТЕ, че през периода 2017- 2018г. в процесната СЕС са изпълнени строителни монтажни работи по програма "Енергийна ефективност на многофамилна ЖС" - сградата е санирана, като видно от повторната СТЕ, в процеса на саниране над 50% от терасите са усвоени под формата на отопляеми обеми за съответните имоти, като в имота на ответника една от терасите не е усвоена под формата на отопляем обем, като строежа е въведен в експлоатация, видно от удостоверение №42/13.03.2018г., изд. от Община *.
По делото са изслушани първоначална и повторна единична СТЕ, като и двете установяват, че в имота на ответника Ап.№10 няма монтирани отоплителни тела с индивидуални разпределители /радиатори/ - хоризонталните щрангове са затапени. Безспорно от повторната СТЕ се установи, че в банята в топлоснабдения имот на ответника Ап.№10 има вертикален щранг - щранг - лира, наличен е водомер за БГВ, като ответникът не ползва БГВ. Видно от първоначалната СТЕ, няма техническа възможност щранг - лирите да се отсъединят от СИ, върху тях не се поставят индивидуални разпределители, като топлоотдаването от тях се определя като 1/2 от изчислителната им стойност.
Видно от повторната СТЕ, исковите суми са начислени на ответника по откритата на негово име партида №4453 за собственият му топлоснадбен имот Ап.№10. И двете изслушани по делото първоначална и повторна СТЕ установяват, че на ответника е разпределена ТЕ, отдадена от щранг - лирата в банята, ТЕ, отдадена от СИ на СЕС, такса разпределение, като първоначалната СТЕ установява тяхната дължимост изцяло в исковия размер главница от 515,78лв., както и че отчетената, посредством топломера в АС, годен до м.09.2019г., ТЕ е разпределена, съгласно действащата към процесния период Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. И двете СТЕ установяват, че през месеците от исковия период по висящия иск ТЕ, отдадена от СИ, не превишава с над 50% ТЕ за отопление, като, видно от първоначалната СТЕ, такова превишаване над 50% на ТЕ за СИ е налице само за три месеца м.11.2013, 01.2014г. и 03.2014г., които са част от оттегления, а не от висящия главен иск. И двете СТЕ установяват, че АС №319 е работила през исковия период по главния иск и е налице реална доставка на ТЕ за отопление, отдадена от щранг лирата в банята в ответния топлоснабден имот Ап.№10 и ТЕ, отдадена от СИ, както и установяват правилността на начислените на ответника суми за такса дялово разпределение за исковия период по висящия главен иск общо в размер на 20лв. /за 8 месеца х 2,50лв./, както и че след саниране на процесната СЕС, нейните отоплителни качества са подобрени, но не е правено искане от етажните собственици за определяне на ТЕ, отдадена от СЕС, съобразно променените топлинни характеристики на СЕС.
От повторната СТЕ, възприета от съда изцяло като компетентна и обоснована, безспорно се установи, че вертикалните и хоризонтални щрангове на СИ в процесната СЕС, захранващи отоплителните тела в отделните имоти на клиентите, са вградени в конструкцията на сградата по проект - не са видими и не са в пряк контакт с отопляемите обеми на имотите, като в СЗ ВЛ инж.М. по изслушаната повторна СТЕ поясни, че този факт не изключва извода за реална доставка на ТЕ, отдадена от СИ, а дава основание само за извод, че фиксирания процент СИ от 48% е силно завишен, което е отразено от ВЛ в повторната СТЕ, и за неговото прецизно определяне е следвало да се извърши допълнително обследване на топлинните характеристики на процесната СЕС, още по-необходимо след санирането на сградата. Видно от повторната СТЕ, начислените на процесния топлоснабден имот Ап.№10 суми за ТЕ, отдадена от щранг - лира в имота и ТЕ, отдадена от СИ, са определени в съответствие с нормативната база и при условия на неправилно определена ТЕ за БГВ, като общото количество ТЕ за БГВ в процесната СЕС е било изчислявано на база показанията на индивидуалните водомери за БГВ, при което не е спазена Наредба №16-334/06.04.2007г., вместо на база показанията БГВ /общо/ по водомер в АС. Повторната СТЕ, след паралелно изчисление от ВЛ, при спазване на нормативната уредба, съобразно показанията БГВ /общо/ по водомер в АС, установява дължими за процесния топлоснабден имот сума за СЕ за отопление на имота в размер на 104,33лв. /к.9 от Приложение 5/, или с 1,71 по-малко от начислената от ищеца ТЕ за отопление на имота от 106,04лв. /к.5 от Приложение 1/, респ. дължимост на сума за ТЕ, отдадена от СИ, изчислена при приетия с решение на етажните собственици от СЕС фиксиран 48% СИ, от 246,77лв. /к.14 от Приложение №5/ или с 3,18лв. по малко от начислената от ищеца сума за ТЕ, отдадена от СИ от 249,95лв. /к.13 от Приложение №1/.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2192/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, против която изцяло длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 от ГПК вр. чл.422 ал. 1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху просрочена главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за установяване съществуването на оспореното му от ответника парично притезание спрямо него за исковите суми.
Безспорно по делото се установи, че ответникът, като изключителен собственик на Апартамент 10, находящ се на процесния адрес в *** в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ. Като единствен носител на правото на собственост върху процесния Апартамент №10, находящ се в топлоснабдена сграда - ЕС, ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди и клиент на ищеца по смисъла и на чл.3 ал.1 от приложимите ОУ за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.*. На основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ не е необходимо тяхното изрично писмено приемане от клиентите. Следователно, между страните по делото за процесния период по главния иск съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни ОУ, по което ищецът е продавач, респ. ответникът - купувач, потребител на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот Ап.№10, изключителен собственик на който е. В този смисъл липсата на изричен договор между ищеца и ответника за продажба и доставка на топлинна енергия не означава, че няма облигационни отношения между тях, тъй като тези отношения се презумират от закона. /в който смисъл е и Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. В случая липсват данни за индивидуално предоговаряне, правна възможност, дадена в нормата на чл.150 ал.3 от ЗЕ. Фактът, че действието по откриване при ищеца на партида на ответника под №4453, което е с административен характер, поради погрешно посочен от самия абонат - наследодател на ответника № на топлоснадбения Апартамент в сключения Договор колективен жилищен от 21.11.1996г. за покупко - продажба на ТЕ /№12, вместо собствения на ответника Ап.№10, е ирелевантен за изхода по предявените искове, при безспорна установеност, че Б. Г., като собственик на Ап. №10 в процесната СЕС, присъединена към АС, по силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ е клиент на ТЕ и в този смисъл този факт не оказва влияние върху възникналото между страните облигационно правоотношение по доставка на ТЕ за процесния топлоснабден имот Ап.№10, при все, че и повторната СТЕ безспорно установи, че исковите суми са начислени на ответника именно за имота, чийто собственик е - Ап.№10.
В настоящата хипотеза на заварена топлоснабдена сграда, няма въведено законово изискване съществуването, респ. запазването на облигационното отношение между страните за всеки следващ отоплителен сезон да е предпоставено от вземането на решение от ОС на ЕС за доставка на топлинна енергия. Въпреки това по делото безспорно се доказа наличието на приети решения от ОС на ЕС на процесния адрес, обективирани в представените по делото протоколи, за доставка на топлинна енергия за процесните отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г., както и са налични и подадени до ищеца за тези сезони заявки за отопление, избрана е фирма за дялово разпределение на ТЕ - "Белчевстрой". Приетите решения от ОС на ЕС за процесните отоплителни сезони, в т.ч. и за определянето на количеството ТЕ, отдадена от СИ, по фиксирана стойност за процент СИ от 48%, след не оспорването им по реда и в срока по чл.40 ал.1,2 от ЗУЕС влизат в сила и е недопустимо инцидентна проверка за законосъобразността им в рамките на друг висящ, вкл. в настоящия процес, поради което обвързват ответника в процеса.
Възражението
на ответника за незаконност на такса СИ, тълкувано от съда като такова за
недължимост на ищцовото вземане за сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и такса разпределение на топлинна енергия, основано на
приложимост в случая на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която се
забранява доставка и заплащане на непоискана от потребителя стока или услуга, е
неоснователно. В процесния случай е
приложима задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно
решение от 25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от ДР на Закона за защита на потребителите. В мотивната част на решението е
посочено, че потребител на топлофикационната услуга е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация при
доставката на централно отопление в сградата. В цитираното тълкувателно решение
ВКС се е позовал на Решение на Конституционния съд №5/22.04.2010 г. по
к.д.№15/2009г., съгласно което топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Сградната инсталация за отопление е обща част по смисъла на чл.38
от ЗС и обща етажна собственост на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Предвид на изложеното, заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.
Аналогично, относно отдадената топлинна енергия от щранг-лирата в банята в процесния топлоснабден имот, следва да бъде посочено, че въпреки че по своето естество представлява отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение. Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява, само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им, каквито твърдения и доказателства по делото не са наведени, респ. ангажирани. Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. Отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния собственик, поради естеството на ЕС. Съгласно чл.153 ал.2 от ЗЕ за това е необходимо квалифицирано мнозинство от собствениците, притежаващи най малко 2/3 от собствеността в сградата. Според ТР № 2/2016г. от 25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК, ВКС липсата на такова решение сочи на нежеланието на етажните собственици за преустановяване на доставката, което съставлява искане на услугата по чл. 62 ал. 1 ЗЗП. Понастоящем не се твърди и не се доказва ОС на ЕС да е взело решение по смисъла на чл. 153 ал. 2 ЗЕ, поради което правилото на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП не може да намери приложение и да отрече дължимостта от ответника на претендираните от ищеца вземания за отделните компоненти на доставената и ползвана топлинна енергия. Повторната СТЕ, след извършен от ВЛ оглед в ответния топлоснабден имот, установява безспорно, че в банята има вертикален щранг - щранг лира, предвид което ответното възражение, че щранг - лирата е демонтирана, е неоснователно и недоказано.
Безспорно, както първоначалната, така и повторната СТЕ установиха, че АС №319 на процесната СЕС е работила през месеците, част от исковия период по главния иск и потребителите, вкл. и ответника, са ползвали топлинна енергия за отопление на имота /от щранг - лира/, както и ТЕ, която е преминавала и през сградната инсталация, т.е. налице е реална доставка на топлинна енергия за всички месеци от исковия период по висящия иск, поради което и е налице основание ищецът - продавач да претендира от ответника заплащане на начислените му компоненти топлинна енергия - за потребена топлинна енергия за отопление, отдадена чрез щранг лира в имота, която е отоплително тяло по смисъла на §1 т.37 от ДР на ЗЕ, в доказан от повторната СТЕ размер от 104,33лв., сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена при фиксиран процент СИ от 48%, за който са приети решения от етажните собственици в СЕС и за двата процесни отоплителни сезона, обвързващи ответника, в доказан от повторната СТЕ размер от 246,77лв. и суми за такса за услуга "Дялово разпределение на топлинна енергия", която е възмездна, съгласно чл.22 ал.1 от ОУ, съгласно ценоразпис, част от ОУ на договорите между Топлофикация - ВТ АД * и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС, в доказан от двете изслушани СТЕ размер от 20лв., или в доказан общ размер главница от 371,10лв., явяваща се сбор от начислените на ответника вземания за ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от СИ и такса разпределение, при определяне на стойностите на които е спазена нормативната уредба, в частност действащата към процесния период Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съдът съобрази писменото заключение на повторната СТЕ за неправилно определена при начисляването на исковите суми за главница ТЕ за БГВ, като след изчисляване от ВЛ на следващата се на процесния топлоснабден имот на ответника Ап.№10 дялово разпределена ТЕ, съобразно показанията на общия топломер, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява основателен и доказан в размерите ТЕ за отопление на имота от 104,33лв., ТЕ, отдадена от СИ от 246,77лв., съобразно Приложение №5 към повторната СТЕ, както и 20лв. такса разпределение или общо в доказан размер от 371,10лв., в който следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 09.07.2018г. до изплащане на вземането, респ. отхвърлен за разликата от 4,90лв. над уважения до пълния предявен размер от 376лв., като неоснователен и недоказан.
Ответникът освен стойността на потребената топлинна енергия за отопление, отдадена чрез щранг лира в имота в размера, установен от ВЛ по повторната СТЕ, дължи и установената от ВЛ по повторната СТЕ стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, задължението за заплащане на която пада върху всички собственици в сградата, тъй като съгласно чл.38 ал.1 от ЗС и чл.140 ал.3 от ЗЕ, сградната инсталация е обща етажна собственост и това задължение не е поставено в зависимост от реалното ползване или неползване на топлинна енергия, както и от реалното обитаване на имота. Видно от повторната СТЕ, през процесния период дяловото разпределение на ТЕ, отдадена от СИ, е извършвано на база отопляемия обем на имота на ответника по проект от 201 м3. Фактът, установен от повторната СТЕ, че вертикалните и хоризонтални щрангове на СИ в процесната СЕС, захранващи отоплителните тела в отделните имоти на клиентите, са вградени в конструкцията на сградата по проект - не са видими и не са в пряк контакт с отопляемите обеми на имотите, не води до извод за липса на реална доставка на ТЕ, отдадена от СИ, а единствено обуславя такъв за завишен приет с решения на етажните собственици от СЕС за исковия период фиксиран процент СИ от 48%, обвързващ ответника, предвид неоспорването им по реда и в сроковете по ЗУЕС, поради което и главният иск, освен по основание, е доказан и в общ размер от 371,10лв. главница. Безспорно по делото се установи извършено саниране на процесната СЕС в периода 2017/2018г., което, видно от повторната СТЕ, налага извършване на допълнително обследване на топлинните характеристики на процесната СЕС, инициатива за което обаче липсва от страна на етажните собственици. Упълномощените лица, представляващи СЕС пред ищеца, не са подали на "*" АДгр.* документи, удостоверяващи извършено саниране и не са представили изменени архитектурни планове или планове за отоплителна инсталация, които да отразяват тези промени. От друга страна, представеното по делото удостоверение №42/13.03.2018г. за въвеждане в експлоатация на строеж е от 13.03.2018г. и обхваща само част от последния месец март 2018г. от исковия период по главния иск, а именно от 13.03.2018г. до 31.03.2018г. и не би повлияло на разпределението на ТЕ. Липсват конкретни данни в каква посока е настъпила промяна в отопляемите обеми на имотите от процесната СЕС, в частност досежно имота на ответника, съответно ВЛ по повторната СТЕ в СЗ зави, че ищецът не е бил уведомен за промени в конструкцията и отопляемите обеми на сградата, вследствие санирането й. Не би могло да бъде вменено като задължение на ищеца да обхожда и констатира промени в обемите на СЕС, които се извършват от отделните собственици или по решение на ОС на ЕС. Клиентите в процесната СЕС като страна по облигационно правоотношение с ищеца по доставка на ТЕ не са уведомили ищеца за промени, настъпили в собствеността им, от което неизпълнение не могат да черпят благоприятни за себе си правни последици.
Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, сбор от вземания за незаплатена топлоенергия за отопление, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за исковия период, видно от повторната СТЕ, се явява доказан по основание и в размер от 371,10лв., доколкото задължението не е погасено на падежа, съгласно чл.32 ал.1 от ОУ и по делото не са наведени както твърдения, така и липсват и доказателства за плащане на исковите суми от ответника.
Неоснователно е ответното възражение за недължимост на исковите суми за главница на основание чл.78 ал.7 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. И двете изслушани по делото първоначална и повторна СТЕ установяват, че не е налице хипотезата на чл.78 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за месеците, част от исковия период по висящия иск, т.е. за тях, при фиксиран процент СИ от 48%, ТЕ, отдадена от СИ не превишава с над 50% ТЕ за отопление на имотите. В този смисъл не е налице неизпълнение от топлопреносното предприятие - ищец на задължението му по чл.78 ал.1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването и клиентите на топлинна енергия, в частност ответника в процеса, дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация, предвид което главният иск на ищеца за исковите суми е доказан по основание. Въпреки горното, за пълнота съдът излага, че съгласно ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК, и в хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /каквато в случая не е налице/ облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда - ЕС не се прекратява по силата на закона. Дори и при неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл.78 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. клиентите на ТЕ дължат цената за ТЕ за СИ. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.153 ал.2 ЗЕ /писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие/ се прекратява и договора за продажба на ТЕ с всеки един от битовите клиенти по чл.153 ал.1 ЗЕ. По повод ответното възражение, че липсва изпълнение на ФС на чл.46 ал.4 от ОУ съдът излага, че не следва да се изследва дали е изпълнен, доколкото по делото не се установи за исковия период топлинния товар на присъединените отоплителни тела в сградата да е намален с повече от 50 на сто от проектния за отопление.
Позоваването от ответника в процеса на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№3090/2016г. по описа на ВТРС /и то на мотивите му, които не се ползват със СПН/ е неотносимо, доколкото касае исков период, различен от този по настоящото дело, както и като постановено преди ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК, още повече, че в случая за исковия период не се установява хипотеза на чл.78 ал.7 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
На основание чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. Ищцовото вземане за главница - стойност на ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение за исковия период не е погасено от ответника на падежа, установен в чл.32 ал.1 от ОУ, поради което и ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва по чл.32 ал.6 от ОУ, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на интернет калкулатор върху уважената главница от 371,10лв. за периода от 01.01.2017г. до 09.07.2018г. в исковия размер от 35,40лв., в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото, съгласно представен списък, в това число и минимален размер от 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер общо от 319,15лв.
Изходът на делото по висящите искове и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък / от които 110лв. за първоначална СТЕ, 280лв. за повторна СТЕ и 300лв. заплатено адв. възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 4,65лв.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като претенцията си за съдебни разноски е заявил още с писмения отговор. С протоколно определение от 26.02.2019г. съдът не се е произнесъл, съобразно чл.81 от ГПК, по заявената с отговора претенция на ответника за разноски, дължими в хипотезата на чл.78 ал.4 от ГПК, което следва да стори с настоящото съдебно решение. Предвид горното и на основание чл.78 ал.4 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски /само за заплатено адв. възнаграждение, доколкото направените такива за ВЛ-а по първоначалната и повторна СТЕ са за защита срещу висящите искове/, съразмерно с оттеглените искове, по отношение на които производството е частично прекратено, в доказан размер от 98,38лв. Частичното оттегляне на исковете десезира съда с правния спор в тази му част, но влече като правна последица частично прекратяване на производството, в която хипотеза нормата на чл.78 ал.4 от ГПК регламентира право на ответника на разноски.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените по заповедното производство по Чгр.д.№2192/2018г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 74,11лв.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.П.Г. ***, с ЕГН **********, че дължи на кредитора "*" АДсъс седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, сума в размер на 371,10 лв. /триста седемдесет и един лева и десет стотинки/ - главница, представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от щранг - лира, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за обект, находящ се в гр.*, ***, дължими за месеците: ноември 2016г., декември 2016г., м.януари 2017г., м.февруари 2017г., м.март 2017г., ноември 2017г., м.декември 2017г., м.януари 2018г., м.февруари 2018г. и м.март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.07.2018г. до изплащане на вземането, и сумата от 35,40 лв. /тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сборна мораторна лихва върху уважената главница за периода от 01.01.2017г. до 09.07.2018г., за които суми е издадена Заповед №1083/11.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2192/2018г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" АДсъс седалище гр.* против Б.П.Г. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница за разликата от 4,90лв. над уважения до пълния предявен размер от 376лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.П.Г. ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "*" АДсъс
седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, сума в размер на 319,15
лв. /триста и деветнадесет лева и
петнадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.3
от ГПК ОСЪЖДА "*" АДсъс седалище и адрес на управление гр.*,
***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на
Б.П.Г. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 4,65 лв. /четири лева и шейсет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ОСЪЖДА "*" АДсъс седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Г. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 98,38 лв. /деветдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с оттеглените искове, по отношение на които производството е частично прекратено.
ОСЪЖДА Б.П.Г. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АДсъс седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, сума в размер на 74,11лв. /седемдесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№2192/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по заповедното производство по Чгр.д.№2192/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................