РЕШЕНИЕ
№ 4167
гр. Варна, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110101806 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Х. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *** срещу Х. В. С., EГН **********, с постоянен адрес: гр. ***с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предложение второ ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва:
- сума от 571,40 лева, представляваща сбор от консумирана и незаплатена
електроенергия за периода от месец февруари 2022 г. до месец юни 2022 г., на отдадения
под наем недвижим имот, представляващ първи и част от приземен етаж от къща, находящ
се в гр. *** ул. „***“ № ***, а именно:
- сума в размер на 205,20 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец
Февруари 2022 г., остатък след извършено прихващане;
- сума в размер на 181 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец Март
2022 г.;
- сума в размер на 116,80 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец април
2022 г.;
- сума в размер на 68,40 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец юни
2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 15.02.2023 г. до
окончателното плащане на задължението.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 20.09.2021 г. закупил имот, находящ се в гр.
**** в който под наем бил ответникът. Страните се договорили да подпишат нов договор за
наем, поради което на 22.09.2021 г. подписали такъв и имотът бил предаден на ответника.
Съобразно т. 2.5. от наемния договор, при предаване на имота, наемателят внасял
като депозит сума равна на определената наемна цена за месеца. Депозитът се възстановявал
1
на наемателя при прекратяване на настоящия договор или се прихващал срещу
съществуващи към този момент негови задължения. Депозитът се връщал по посочена от
наемателя банкова сметка или в брой, в тридневен срок, след като същият представи всички
необходими документи, доказващи, че е изпълнил всички свои задължения към наемодателя
(вкл. дължима наемна цена, консумативи за имота и др), произтичащи от този договор. В
изпълнение на горното, на датата на сключване на процесния наемен договор, ответникът е
предал на ищеца сума в размер на 250 лв., представляваща един месечен наем.
Съобразно т. 5.1 от договора, наемателят се задължава да заплаща в срок, освен
наемната цена и консумативните разходи за ток, вода и т.н.
Уговорената наемна цена била 250 лева месечно, с падеж 15-то число на същия
месец.
Наемателят ползвал имота. предмет на договора, заедно с приятелката си М. С.
Договорът бил прекратен едностранно от наемодателя, с едномесечно предизвестие.
Изложени са втърдения, че били налице основания за прекратяване на договора и по раздел
3, чл. 3.4.
Считано от 25.07.2022 г., наемателят напуснал наетия имот, а предаването на
ключовете станало на приятел на ищеца, тъй като той не бил в Р. България.
По време на действието на договора, ответникът засичал показанията за ток и вода и
ги изпращал на ищеца, който ги заплащал по електронен път чрез ***
Наемните вноски, когато отсъствал, ищецът, получавал по посочена в договора за
наем лична банкова сметка или като превод по открита негова банкова сметка в *** В
повечето случаи сумите били наредени от приятелката на ответника М. А. С.. Случвало се,
ищецът да получава суми и в брой.
Ответникът дължал за периода от 7 месеца /м. Декември 2022 г. - м. Юни 2022г./
наемната цена в размер на 250 лв. месечно, а за последния месец Юли 2022 г., страните
постигнали съгласие наемът да бъде 200 лв. Сума в общ размер на 1 350лв. /закръглена от
ищеца в полза на ответника/, била заплатена по банков път от ответника или жената, с която
е съжителствал, по следния начин: 400 лв. с банков превод на 09.02.2022 г. с посочено
основание - наем; всички следващи плащания били без посочено основание, но касаели
наемни вноски, и били извършени както следва: 70 евро, равняващи се на /136,90 лева/ на
дата 11.03.2022 г.; 154 евро, равняващи се на /301,20 лева/ на дата 07.04.2022 г.; 255,69 евро,
равняващи се на /500,08 лева/ на дата 11.03.2022 г. Сума в размер на 580 лева му била
заплатена в брой през месец май 2022 г.
По отношение на разликата в размер на 20 лв., между дължимата сума на наемни
вноски от 1 950 лв. и заплатените на ищеца общо 1 930лв., бил направен частичен отказ от
страна на В. Х. М., касателно, претендираното обезщетение за имуществени вреди от
частично незаплатени наемни вноски.
Твърди се наличие на извънсъдебно заявление за прихващане на сумата в размер на
250 лв., представляваща платен по договор за наем депозит, както и на сумата в размер на
146 лв., представляваща стойността за заплатени от наемателя - ответник подобрения
/комарници/.
Прихващането между страните обхващало следните задължения на ответника за
електроенергия, както следва: задължение в размер на 192,80 лв. за периода м. Декември
2021 г.; задължение в размер на 202,40 лв за м. Януари 2022 г. и частично прихващане в
размер на 1,40 лв. от общо 206,60 лв. задължение за м. Февруари 2022 г.
Иска се от съда, осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
571,40 лева общо, представляваща сбор от неплатени консумативни разходи за
електричество по договор за наем от 22.09.2021г., за периода от месец Февруари 2022г. до
2
месец Юни 2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото съдебно - деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуален представител предявените
искове се поддържат и се моли за уважаването им.
Отделно от горното е направено уточнение, досежно, дублирането в т. 9 от
депозираната от ищеца, в изпълнение на указания на съда, допълнителна молба с вх. № ***
г. на сумата в размер на 181 лева, представляваща дължима ел. енергия за месец март 2022
г., като се иска от съда, същата да бъде заличена.
На следващо място, се сочи, че е допусната техническа грешка от ищеца в
горепосочената молба в т. 9, досежно, сумата в размер на 68,40 лева, за която е посочено, че
е дължима ел. енергия за месец Март 2022 г., като следва да бъде прието от съда, че същата
представлява дължима ел енергия за месец Юни 2022 г. Не възразява по проекта за доклад
на делото. Поддържа представените с исковата молба писмени доказателства, като заявява
пред съда, че не спори по доказателствата. Представя справка от Интернет системата на
**** - доставчика по клиентски номер № ******, видно от която, са заплатени всички
задължения, а от фактурите е виден административния адрес на имота, за който са
начислени, а именно недвижимия имот, предмет на процесния договор за наем. Също така
представя и:******************************** за фактура
*****************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
Представя и кореспонденция от Вайбър приложение, от което е видно обстоятелство
относно грешен превод от страна на наемателя на сума в размер на 300 лева по сметка на
ищеца, който следвало ответника да преведе на друг наемодател, като същият е поискал от
В. Х. М., да му бъде върната. Преводът е бил осъществен през Изипей, впоследствие
преводът е бил спрян, не било налице допълнително плащане след тази дата /видна от
приложената кореспонденция/, направено е уточнение пред съда, че сумите за ел. енергия са
по подадени от наемателя данни. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения по делото особен представител, с който се оспорват
предявените искове. Изложени са твърдения, че предявеният иск по чл. 232 ЗЗД бил
недопустим, предвид което производството по делото следвало да бъде оставено от съда без
движение, тъй като не ставало ясно точно как, респ., по какъв начин е формирана
претенцията на на ищеца. Отделно от горното, не ставало ясно как е формирана
претендираната сума по отношение, на която се иска осъждането на ответника да я заплати.
Налице било противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитумът на
уточнителната молба - сумата за м. 03.2022 г. била дублирана, а за м. 05 и м. 06.2022 г. не
бил посочен размер и основание на суми в случай, че се претендира такъв. Предявените
искове били неоснователни. Твърди се нередовност на исковата молба и поради липсата от
страна на ищеца на твърдения за настъпил падеж на претендираните с исковата молба суми.
Независимо от обстоятелството, дали се претендира мораторна лихва или не, както и
ищецът посочил в депозираната от негова страна по делото уточнителна молба,
изискуемостта на вземането била релевантна, предвид преценката за допустимост на
предявения иск. Претенцията в размер на 571,40 лева била изцяло недоказана. Нямало
посочено предизвестие за прекратяване на договора за наем, същото следвало да бъде
извършено по предвидения в раздел VII, т. 7.6. от договора за наем, а именно на посочените
от страните адреси или средства за комуникация. На следващо място се твърди, че съгласно
раздел III, т. 3.5., наемодателят няма право да прекрати договора едностранно преди
изтичането на 6 месеца от влизането на процесния договор за наем в сила. Доколкото,
ишецът не твърдял момент и начин на отправяне на предизвестие за прекратяване на
3
договора, се оспорва обективирането на такова пред ответника, по предвидения с договора
ред и начин. Оспорва се обстоятелството, ищецът да е заплатил претендираните суми:
сумата в размер на 205,20 лв., представляваща остатък от потребена електроенергия за
месец февруари 2022 г., след прихващане; сумата в размер на 181 лв., представляваща
потребена електроенергия за месец март 2022 г.; сумата в размер на 181 лв., представляваща
потребена електроенергия за месец март 2022 г.; сумата в размер на 116,80 лв.,
представляваща потребена електроенергия за месец април 2022г. и сумата в размер на 68,40
лв., представляваща потребена електроенергия за месец март 2022 г.
Твърдението на ищеца за прекратяване на договора по раздел III, чл. 3.4 от същия,
било неоснователно, доколкото страните били уговорили прекратяване на договора по т. 3.4.
в случай, че наемателят забави плащането на дължима наемна вноска повече от един месец
от датата на падежа, което в случая не било налице. Ответникът не оспорва твърдението на
ищеца за извършени от негова страна плащания в общ размер на 1 930 лв., иска от съда този
факт да се обяви за безспорен между страните. Оспорва дължимостта на акцесорната
претенция за законна лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, с оглед неоснователността и на главния иск. Иска се оставяне
от съда на исковата молба на ищеца без движение, с оглед формулиране на надлежен
петитум от ищеца, в условията на евентуалност, ако съдът приеме същата за редовна, се
иска отхвърляне на предявените искове. Направено е доказателствено искане до съда, да
бъде задължен ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да представи в оригинал Договор за
наем от дата 22.09.2021 г.
В открито съдебно заседание, ответникът се представлява от назначения по делото
особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковите
претенции като недоказани и моли за отхвърлянето им, в условията на евентуалност, твърди
частична неоснователност и недоказаност на същите. Не прави възражение по проекта за
доклад на делото. Поддържа представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства. Заявява пред съда, че няма спор по доказателствата.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 22.09.2021 год., с
който ищецът В. Х. М. е предоставил на Х. В. С. за временно и възмездно ползване
собствения си недвижим имот, първи и част от приземен етаж от къща, находящ се в гр.
*****, със срок до 22.09.2022 г. срещу месечен наем в размер на 250 лв., считано от датата
на подписване на договора, както и че наемателят е напуснал имота, считано от 25.07.2022 г.
Не е спорно между страните още, че ответникът лично или чрез М. А. С. е заплатил на
ищеца наемна цена в размер на 1 930 лева.
Съобразно раздел V. „Права и задължения на наемателя“, т. 5.1., буква „в“ от
сключения между страните договор за наем от дата 22.09.2021 г., същият се е задължил да
заплаща всички разходи свързани с ползването на имота, които включват, но не се
ограничават до: вода, ел. енергия, топлоенергия, телефон и т.н.
На следващо място, в периода от месец февруари до месец юни 2022 г. /преди
напускането на наетия от ответника имот/, Х. В. С., не е заплатил суми за потребена
електроенергия в полза на „***“ АД във връзка с ползването, съгласно сключен договор за
наем за недвижим имот, представляващ: представляващ първи и част от приземен етаж от
къща, находящ се в гр. ***
С оглед на горното обстоятелство, ищецът заплатил дължимите суми за
електроенергия към: „****“ АД, като представя доказателства за извършените плащания.
4
От представените по делото: разписка № *** г.; приложение към разписка №***за
фактура *** г., приложение към разписка № *** за фактура ***, приложение към разписка №
*** за фактура *** г., приложение към разписка № *** за фактура *** г., приложение към
разписка № *** за фактура *** г., приложение към разписка № *** за фактура *** г.,
издадени от „***“ АД, се установява, че сумите по посочените фактури и за посочените
периоди, а именно: 14.03.2022 г. до 13.04.2022 г. сума в размер на 425,80 лева; 14.04.2022 г.
до 13.05.2022 г. сума в размер на 261.13 лева; 14.05.2022 г. до 13.06.2022 г. сума в размер на
189,52 лева; 14.07.2022 г. до 13.08.2022 г. сума в размер на 155,10 лева; 14.08.2022 г. до
11.09.2022 г. сума в размер на 88,27 лева; 12.09.2022 г. до 12.10.2022 г. сума в размер на
1008,29 лева; 13.10.2022 г. до 12.11.2022 г. сума в размер на 130,34 лева, са заплатени на
***“ АД от ищеца по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сума от 571,40 лева, представляваща сбор от консумирана и незаплатена
електроенергия за периода от месец февруари 2022 г. до месец юни 2022 г., на отдадения
под наем недвижим имот, представляващ първи и част от приземен етаж от къща, находящ
се в гр. *** а именно:
- сума в размер на 205,20 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец
Февруари 2022 г., остатък след извършено прихващане;
- сума в размер на 181 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец Март
2022 г.;
- сума в размер на 116,80 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец април
2022 г.;
- сума в размер на 68,40 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец юни
2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 15.02.2023 г. до
окончателното плащане на задължението.
Изменението на правната квалификация на предявените искове не засяга правата и
интересите на страните доколкото фактите разпределени им в доказателсвена тежест с
доклада по делото остават непроменени.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по предявените
осъдителни искове, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
договорната отговорност на ответника: че между страните, е сключен посочения в исковата
молба договор за наем с посочените в него параметри; че той е изпълнил задълженията си
по договора, като е предал владението на наетия имот на ответника, че посочените суми за
наемна цена в уточнителната молба са му заплатени от ответника и неговата съжителка; че
ищецът е заплатил разходите за консумирано електричество в наетия имот за периода: месец
Февруари 2022 г. до месец Юни 2022 г.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил по договора за наем 1930 лв.,
представляващи наемна цена.
По отношение оспорването, направено от страна на ответника, досежно, липсата на
прекратяване на процесния договор за наем, действително в раздел III, т. 3.6. от договора е
предвидено неговото едностранно прекратяване с едно месечно писмено предизвестие.
Съдът намира, че уговореното между страните писмено предизвестие е предвидено
като форма за доказване, но не влече недействителност на същото, доколкото не е налице
5
императивна правна норма, предвиждаща това. Целта на предизвестието е да се осведоми
другата страна своевременно за намерението на желаещия да прекрати договора за това
обстоятелство, за да се обезпечи наемането на жилището от друго лице, респективно
намирането на ново такова от наемателя.
След като наетата вещ е върната, ключовете за нея за предадени на наемодателя,
следователно той е прекратен.
В настоящия случай, тази цел е постигната, което се доказва и от напускането и
предаването на ключовете от страна на наемателя на имота, предмет на договора за наем.
От представените по делото писмени доказателства от ищеца липсва такова за
извършено плащане на сума за електроенергия, дължима за м. Февруари 2022 г., предвид
което за тази сума в размер на 205,20 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец
Февруари 2022 г., остатък след извършено прихващане, исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
От своя страна, по делото, ответникът не доказа плащане на сумите за
електроенергия за претендирания от ищеца период от м. Февруари до м. Юни 2022 г.
Поради което предявените искове следа да бъдат уважени досежно следните суми: сума в
размер на 181 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец Март 2022 г.; сума в
размер на 116,80 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец април 2022 г.; сума в
размер на 68,40 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец юни 2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 15.02.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
Основателно се преценява и искането за присъждане на законна лихва, от датата на
завеждане на исковата молба в съда: 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на
задълженията, като законна последица от уважаването на исковете върху сумата в размер на
366,20 лева, частично уважена претендирана от ищеца сума в общ размер на 571,40
главници.
По разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за
заплатена държавна такса от 50 лв., адвокатско възнаграждение от 400 лв. и депозит за
особен представител в размер на 400 лева, които съобразно уважената част от исковете
възлизат на сума от 544,75 лева.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд;
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. В. С., EГН **********, с постоянен адрес: гр. *** да заплати на В. Х.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** сумата от 366,20 лв. (триста шестдесет и
шест лева и двадесет стотинки), представляваща част от общо претендирана сума в общ
размер на 571,40 лева за консумирана и незаплатена електроенергия за периода от месец
Март 2022 г. до юни 2022 г., на отдадения под наем недвижим имот, находящ се в гр. ***, а
именно за: сума в размер на 181 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец Март
2022 г.; сума в размер на 116,80 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец април
2022 г.; сума в размер на 68,40 лева, представляваща ел. енергия, дължима за месец юни
2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 15.02.2023 г. до
окончателното плащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, изречение второ вр. чл.
232, ал. 2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** срещу Х.
6
В. С., EГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, за заплащане на сумата в размер на
205,20 лева /двеста и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща ел. енергия, дължима за
месец Февруари 2022 г., остатък след извършено прихващане, на основание чл. 79, ал.1,
предложение второ вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. В. С., EГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на В. Х.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, сумата от 544,75 лева /петстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени съдебно -
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по посочения от ищеца
начин – по банкова сметка: *** при банка: ****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7