НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр.
Провадия, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 424
по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10
срещу М.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се
твърди, че на 12.05.2015г. между „4ФИНАНС“ ЕООД, с
ЕИК ********* в качеството му на кредитодател и ответникът, в качеството му на
кредитополучател бил сключен договор за кредит № ********** по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключеният
договор бил оформен съгласно чл. 3 ЗЕДЕП във връзка с чл. 2 ЗЕДЕП. Редът и
условията, по които кредиторът отпуснал кредита, се уреждали от Договора и
Общите условия към него.
В заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума
в размер на 500 лева като заявява и
ползване на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на
заявката. Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез
системата на „Изипей“ АД на 12.05.2015г., за период от 30 дни, с падежна дата
11.06.2015г..
На 18.05.2015г. ответника подава заявка да
отпускане на Допълнителен кредит в размер на 150 лева като заявява и услугата
експресно разглеждане на заявката. Сумата е отпусната още на същия ден, отново
чрез системата
на „Изипей“ АД.
На 08.06.2015г. ответника подава заявка да
отпускане на Допълнителен кредит в размер на 100 лева като заявява и услугата
експресно разглеждане на заявката. Сумата е отпусната още на същия ден, отново
чрез системата
на „Изипей“ АД.
Съгласно т. 8.1 и т.8.2. от Общите условия “Кредитополучателят има право да поиска
отпускане на Допълнителен кредит(и) до достигане на Кредитния лимит по вече
отпуснат Кредит. Получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в
съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит
по реда на чл.3.1. като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с
изключение на Общата дължима сума по Кредита остават непроменени".
С изменението
на договора М.М.С. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер
878,10 лева, от които: главница в размер 750 лева, договорна лихва в размер
21,19 лева, дължима за периода на ползване на договора и такса за експресно
разглеждане в размер 106,91 лева.
Падежът на
договора е на 11.06.2015г., ответникът не погасява дължимите суми по него.
На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството
си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор №
**********, в общ размер 1.922,40 лева, от които: главница - 750,00 лева,
1.014,30 лева - наказателна лихва и 30,00 лева - такси за събиране, договорна
лихва в размер 21,19 двадесет и един лева и 19ст., дължима за периода на
ползване на договора и такса за експресно разглеждане в размер 106,91 лева.
Съгласно предоставеното
пълномощно за уведомяване на длъжниците и съгласно договора за цесия и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български
пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсено“.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал.
4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.. От сключването на
договора за цесия до момента на подаване на исковата молба длъжникът не бил
погасил задълженията си.
Иска се осъждане на длъжника да заплати на ищеца главница от 750
лева по процесния договор за кредит, законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни
разноски.
В евентуалност се предявява осъдителен иск за същите суми с
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
Ответникът
по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по
делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на
отговор му е било връчено на 13.07.2020г., а за насроченото открито съдебно заседание на 20.10.2020г. на
основание чл.41, ал.2 ГПК не е подал писмен отговор в предоставения му
срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът,
взема предвид, че с връчения на ответника препис от Определение № 496/10.06.2020г.
на 13.07.2020г. и с връчване на призовка
за насрочено открито съдебно заседание на 20.10.2020г. ведно с определение № 260070/01.10.2020г.,
са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: удостоверение за банкова сметка ***;
договор за кредит № **********/08.06.2015 г.; специални условия на договора за
кредит по договор за кредит № **********/18.05.2015 г.; специални условия на
договора за кредит по договор за кредит № **********/12.05.2015 г.; разписка за
извършено плащане № 2000000084321927/08.06.2015 г.; разписка за извършено
плащане № 2000000083258251/18.05.2015 г.; разписка за извършено плащане №
2000000082974245/12.05.2015 г.; договор за прехвърляне на вземания №
BGN-2018-005/01.02.2018;
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания; уведомление за
прехвърляне на вземания; известие за доставяне от 16.03.2018 г.; писмо с вх. №
260634/09.10.2020 г. от EASY PAY.
Процесуалният
представител на ищеца е направил искане делото да се гледа в тяхно отсъствие и за
постановяване на неприсъствено решение. С оглед на гореизложеното съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.
Ищецът има право на
разноски. Според представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за
сторените разноски те са следните: държавни такси в
размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание
чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съда определя в размер на 100 лева. Съобразно с това на ищецът
следва да се присъдят разноски в общ размер на 150 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.С., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сума в размер на
750 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/08.06.2015 г., сключен
между „4финанс“ ЕООД и М.М.С. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 08.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.М.С., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сума в размер на 150
лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Препис от постановеното
решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………