Присъда по дело №48/2015 на Военен съд - Сливен

ПРИСЪДА № 12 от 06.11.2015г. нохд № 48/2015г.

 

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

 

 Бивш цивилен служител Д.Н.И. e завършил висше военно образование през 1976 г. във ВНВУ „В. Левски” – Велико Търново, като е придобил военна квалификация „инженерни машини”. Като офицер в БА е бил на служба от …..г. до …………. г. Заемал е различни командни длъжности /л.83 т.26ДП/. Със заповед на ръководителя на Изпълнителна агенция „Отдих и възстановяване” – МО № Д-383/03.01.2003 г., И. е бил назначен на длъжността „Директор на териториална дирекция – Варна” в ИА „Отдих и възстановяване” – МО /л.84т.26ДП/. В това си длъжностно качество на 01.04.2008 и на 27.02.2009 г. той е получил преписи от длъжностни характеристики за длъжността „Директор на териториална дирекция” в сила към инкриминирания период – април 2008-28.04.2009 г. /л.105-106 и 107-108 т.26ДП/. Със заповед № ……….. г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната” на подс. И. е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, а със заповед № ЧР-09-750/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната” е било прекратено служебното правоотношение с И. /л.110 т.26ДП/. С Решение № 4/02.08.1999 г. по НАХД № 4/1999 г. на Варненски военен съд в сила от 02.08.1999 г. И. е бил признат за виновен по чл. 343б ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /л.48-49т.36ДП/.

Гр.л. М. *** е роден на *** г. в гр. Т.. Завършил е средно образование. Женен е с две деца. В масивите на МВР е известен с прякора „…..” и от 2005 до 2012 г. има осем регистрации /л.84-85 и 88 т.29ДП/. Осъждан е пет пъти, както следва /л.51-60 т.36ДП/:

1. С присъда № …. г. по нохд № …… г. на Окръжен съд Варна е бил признат за виновен по чл. 257 ал. 1 пр. 1 /отм./ вр. чл. 255 ал. 1 пр. 2 /отм./ вр. чл. 26 ал. 1 НК и чл. 58а вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 2 ал. 2 НК и му е наложено наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв., за деяние извършено в периода 14.09.-14.12.2006г. Присъдата е влязла в сила на 30.04.2010 г.

2. Със споразумение от ….. г. по нохд № …. г. на Районен съд Варна е бил признат за виновен по чл. 308 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и съгласно чл. 55 ал. 1 т. 2 бук.”б” НК му е наложено наказание „пробация”, като са определени и съответни пробационни мерки, за деяние извършено в периода месец февруари - март 2010г. С протоколно определение от ….. г. по същото дело е определено общо наказание по нохд № …… г. на Окръжен съд Варна и нохд № … г. на Районен съд Варна - 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв. Определението е влязло в сила на 25.03.2011 г.

3. С присъда № …. г. по нохд № … г. на Окръжен съд Варна е бил признат за виновен по чл. 257 ал. 1 пр. 1 /отм/  вр. чл. 255 ал. 1 пр. 2 /отм./ вр. 26 ал. 1 НК вр. чл. 2 ал. 1 и 2 НК и чл. 58а/изм./ вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 2 ал. 2 НК и му е наложено наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода за деяние извършено в периода 14.11.2005-14.08.2006г. Съдът му е определил общо наказание по това дело и по нохд № ….. г. на Окръжен съд Варна - 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 4 години и 11 месеца и глоба в размер на 5 000 лв. Присъдата е влязла в сила на 28.07.2011 г.

4. С присъда № … г. по нохд № …. г. на Окръжен съд Варна е бил признат за виновен по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 255 ал. 1 пр. 2 /отм./ вр. 26 ал. 1 НК вр. чл. 373 ал. 2 НПК и чл. 58а ал. 1 НК и му е наложено наказание 2 година и 8 месеца лишаване от свобода отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв. за деяние извършено в периода 01.12.2005-30.11.2008г. Съдът му е определил общо наказание по това дело, по нохд № …. г. на Окръжен съд Варна, по нохд № ………. г. на Районен съд Варна и по нохд № …. г. на Окръжен съд Варна  - 2 година и 8 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв. Присъдата е влязла в сила на 13.03.2012 г.

5. Със споразумение № …. г. по нохд № …. г. на Районен съд Варна в сила от 12.06.2012 г. е бил признат за виновен по чл. 206 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 НК му е наложено наказание 2 година и 9 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 4 години, за деяние извършено през месец октомври 2009г.

 

Със заповед № ….. година на изпълнителния директор на ИА „Отдих и възстановяване” – МО в т.2  от същата, подс. И. е бил упълномощен с всички права на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на ТД – Варна /л.91 т.3ДП/. В последствие със същите права той е бил упълномощен и със заповед № …. т. 5 /л.58 т.19ДП/. Регламентация на функциите, касаещи длъжностните лица в териториалните дирекции се съдържат и във Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”, утвърдени от изпълнителния директор на 08.11.2007 година и получена в ТД – Варна на 12.11.2007 година /л.24-50 т.3ДП/. Със своя заповед № …. година, подсъдимият И. е обявил тези правила и е разпоредил стриктното им спазване и изпълнение /л.51 т.3ДП/. В изпълнение на правомощията си като директор на ТД – Варна, а от там и като възложител, подс. И. сключил 51 договора за периода 2008-2009 година /л.39-54 т.40ДП/. Част от договорите и поръчките били възложени на фирми собственост на подс. А. или на фирми, чиито упълномощен представител е бил той. Големият брой обществени поръчки, създавал възможност за злоупотреба с отпуснатите за осъществяването им средства. Двамата подсъдими решили да се възползват от тази възможност и да присвоят финансови средства за неизпълнени, но отчетени като изпълнени процедури по обществени поръчки. Това предполагало изготвянето на документи с невярно съдържание или неистински такива, тъй като процедурите по отчитане и заплащане на извършените дейности изисквали представянето на такива документи. Съгласно уговореното подс. А. е следвало да представя оферти от името на своя фирма или от името на други фирми за участие в конкурсни процедури или процедури по възлагане, да изготвя необходимите документи от името на спечелилата фирма във връзка с изпълнение на задачата и отчитане на извършените дейности. От своя страна подс. И. е следвало да възложи изпълнението на задачата на контролирана от подс. А. фирма, да вземе мерки практически да не се осъществява контрол върху изпълнението или същият да е формален, да осигури подписването на необходимите документи, удостоверяващи изпълнението на задачите, както и тези за изплащане на договорените суми в пълен размер. В изпълнение на това предварително уговаряне, двамата подсъдими извършили следната присвоителна дейност за периода от началото на месец април 2008 до 28.04.2009г:

 

 

Извършване на Р-СМР на обект „Лятно кино” към хотел „Адмирал”

 

С докладна записка Изх. № 265/17.04.2008 година до Изпълнителния директор на ИА „Социални дейности на МО”, подс. И. предложил да бъде избрана по реда на чл. 2 ал. 1 т. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки фирма изпълнител за извършване на Р-СМР на обект „Лятно кино” към хотел „Адмирал” в ТД – Варна. След получаване на разрешение за провеждане на процедурата И. възложил на свидетелите П. и В. да извършат маркетингово проучване и да докладват, както и да изготвят техническо задание. Тъй като двамата не притежавали необходимите познания, извършили само общи замервания, съобразно видовете дейности, които им били указвани от подс. И.. Записките предали на И., който разпоредил да бъде изготвено техническо задание и количествена сметка. След изготвянето им те били подписани от св. П. и утвърдени от И. /л.11-16 от папката с ВД/. Също по разпореждане на подс. И., св. П. изготвил доклад по маркетингово проучване с посочени от подсъдимия И. три фирми: „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД – Варна с управител Д.Д.Н.,*** с управител подс. А. и „ВАН ДАН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД с управител св. С.Р.А. /л.10 от папката с ВД/. На 19.05.2008 година подс. И. подписал писма до управителите на трите фирми с покана да подадат оферти за участие в изпълнение на ремонтните дейности /л.18-20 от папката с ВД/. На 20.05.2008 година под. А. се подписал на трите писма, че са получени лично от управителите на фирмите, въпреки че св. А. и Д.Н. не са получавали тези писма и не са знаели, че фирмите им фигурират в документацията по поръчката. Подс. А. изготвил ценови оферти, както от името на своята фирма „МИЛЕНИУМ-К-М” ЕООД, така и от името на фирмите „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД и „ВАН ДАН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД. Предварително подбуден от подс. И. при постигнатата уговорка между тях за присвояване на средства, подс. А. се подписал в офертата на фирма „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД вместо управителя Д.Н. и в офертата на фирма „ВАН ДАН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД вместо управителя С.А. без тяхното знание и съгласие. По този начин той съставил два неистински частни документа, които му били необходими за да представи в ТД – Варна. Тези две ценови оферти заедно с ценовата оферта, която изготвил от името на своята фирма той представил на 27 и 28.05.2008 година в деловодството на ТД – Варна /л.30 от папката с ВД/. Трите оферти били класирани и за изпълнител на ремонта била определена фирма „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД с управител Д.Н., за което било изготвено и уведомително писмо /л.23 от папката с ВД/. На 02.06.2008 година в гр. Варна бил сключен договор Рег. № 14 между ТД – Варна към ИА „Социални дейности” МО като възложител и фирма „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД като изпълнител за изпълнение на Р-СМР на обект „Лятно кино” към хотел „Адмирал” в ТД – Варна за сумата от 99 879.05 лв. без ДДС /л.88-92 от папката с ВД/. На същата дата бил изготвен и протокол за откриване на строителна площадка /л.102-103 от папката с ВД/. Отново както и при предходните неистински документи, склонен от подс. И., подс. А. се подписал в договора и протокола вместо управителя Д.Н. без нейно знание и съгласие, като по този начин съставил още два неистински документа, първия частен, а втория официален. С фактура № ********** от 02.06.2008 година, подписана от подс. И. *** за получател, била преведена на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД сумата от 35 956.46 лв., представляващи авансово плащане на 30 % от цялата сума по договора /л.106 от папката с ВД/. Като съставител на фактурата подпис поставил подс. А.. В следващите дни до 30.06.2008 година работници от фирмата на подс. А. извършили дейности по ремонт на лятното кино.

За осъществяване на контрол по изпълнение на договора със своя заповед № 166/02.06.2008 година, подс. И. назначил свидетелите В., П. и В. /л.112 от папката с ВД/. В изпълнение на уговорката да не се осъществява ефективен контрол, подс. И. със заповедта си не предоставил на трите лица документацията по договора и фактически те не били запознати с вида и обема на дейности, които е следвало да бъдат извършени за да ги съпоставят с действително изпълнения обем дейности. На практика лицата за контрол следели дали всеки ден има работници на обекта и дали работят и ако констатират, че не се работи, докладвали за това на подс. И.. Последния лично всеки ден посещавал обекта, намиращ се в непосредствена близост до работните канцеларии на управлението, което създавало впечатление у контролиращите лица, че фактическия контрол се осъществява от него.

Фирмата „ИКАР КОНСУЛТ” АД – София, която следвало да осъществява строителен надзор, също не упражнявала такъв. В списъка на правоспособните физически лица, назначени по трудов или граждански договор във фирма „ИКАР КОНСУЛТ” под № 11 фигурира св. М.Й. /л.102 т. 3ДП/. Същият имал своя фирма „БОМБОВ КОНСУЛТ” АД – Варна и бил упълномощен от „ИКАР КОНСУЛТ” да осъществява надзор по ремонтните работи на обект „Лятно кино”. Св. Й. също не изпълнявал надзорни функции, а възложил това на св. Й.Д.Х. – управител на фирма „СОКОЛ КОНСУЛТ” ЕООД. Х. формално осъществявал надзорната дейност, но лично не изготвял документи по констатациите, а всички документи се подписвали от св. М.Й., макар че той лично или лице от неговата фирма не са контролирали изпълнителя. Подс. И. познавал тримата свидетели и бил наясно, че външния строителен надзор на практика не се осъществява, което съвпадало с намерението да бъде елиминиран всякакъв вид контрол за да се улесни присвояването.

На практика не съществувал и предварителен финансов контрол, като същият е бил по-скоро последващ, съгласно показанията на св. Л.. Освен това предварителния финансов контрол не е имал за задача да следи дали дейностите са извършени, а дали са спазени процедурите и дали редовно са оформени необходимите документи.

Възползвайки се от практическата липса на контрол и предварително подбуден от подс. И., на 30.06.2008 година подс. А. изготвил протокол обр. 19, заменителна таблица и протокол обр. 19 по заменителна таблица /л. 77-81 и 97 от папката с ВД/. И в трите документа като изпълнител е посочена Н., но подписите били положени от подс. А. без нейно знание и съгласие. По този начин той съставил три неистински частни документа, необходими за удостоверяване на извършената работа по видове и обем. Документите били подписани за възложителя от лицата натоварени с контрола – свидетелите В., П. и В. и от св. Й. за строителен надзор. Първите трима не знаели съдържанието на документите и ги подписали в сградата на администрацията на ТД по разпореждане на И., а Й. е подписал документа, макар че не е осъществявал лично или чрез свой служител строителен надзор. Не било отбелязано и обстоятелството дали друго лице е натоварено с надзора и кое е това лице. В тези три документа били описани видовете монтажни работи по мярка, количество и стойност, които според протоколите и таблицата са били извършени и подлежат на заплащане. Видно от заключението по назначената тройна съдебна строително-техническа експертиза, което заключение съдът приема с някои корекции, посочени по-долу, от описаните в протокол обр. 19 не са изпълнени следните видове дейности /л.499-504 от НД/:

- по пореден №1 – демонтаж на дървен плот-ложа неизпълнение от 60.19лв

- по пореден № 2 – възстановяване на парапет на ложа с дъски неизпълнение от 150.66лв

- по пореден № 8 – шпакловка с теракол – таван ложа неизпълнение от 29.76лв

- по пореден № 10 – изкърпване на пейки с дървени дъски неизпълнение от 1754.14лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 1138.94лв без ДДС, или 1366.72лв  с ДДС

- по пореден № 13 – направа на изолация с фибран – външно - кулиси неизпълнение от 350.46лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 290.75лв без ДДС, или 348.90лв с ДДС

- по пореден № 14 – шпакловка с теракол - кулиси неизпълнение от 104.76лв

- по пореден № 19 – шприцоване с циментов разтвор - екран неизпълнение от 224.47лв

- по пореден № 20 – шпакловане с циментова смес /бяла/ - екран неизпълнение от 699.36лв

- по пореден № 21 – направа и демонтаж на тръбно скеле - екран неизпълнение от 49,56лв

- по пореден № 22 – боядисване с матирана блажна боя - екран неизпълнение от 128.18лв

- по пореден № 25 – възстановяване на каменна облицовка – сцена и централен вход неизпълнение от 4465.69лв

- по пореден № 30 – стъргане на таван – централен вход неизпълнение от 218.46лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 142.33лв без ДДС, или 170.80лв с ДДС

- по пореден № 31 – шпакловане на таван – централен вход неизпълнение от 818.40лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 533.20лв без ДДС, или 639.84лв с ДДС

- по пореден № 32 – изкърпване на външна пръскана мазилка – централен вход  неизпълнение от 1895.52лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 1234.96лв без ДДС, или 1481.95лв с ДДС

- по пореден № 34 –доставка и монтаж на плафониери неизпълнение от 30.96лв.

- по пореден № 35 – изкърпване на стара изолация – централен вход неизпълнение от 85958лв.

- по пореден № 36 – полагане на студено битумно лепило неизпълнение от 207.06лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 133.11лв без ДДС, или 159.73лв с ДДС

- по пореден № 37 – направа хидроизолация с полизол – газопламъчно залепване неизпълнение от 1416.24лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 910.44лв без ДДС, или 1092.53лв с ДДС

- по пореден № 38 – стъргане, минизирване и боядисване на бордове със сребърен феролит – централен вход неизпълнение от 87.60лв.

- по пореден № 41 – очукване на мазилка по стени и таван - стая неизпълнение от 67.97лв.

- по пореден № 42 – изкърпване на вътрешна мазилка по стени и таван - стая неизпълнение от 237.50лв.

- по пореден № 43 –шпакловка по стени и таван – стая неизпълнение от 349.25лв.

- по пореден № 44 – боядисване с латекс на стени и таван на стая двукратно неизпълнение от 318.24лв.

- по пореден № 45 – доставка и монтаж на брави за дървени и врати неизпълнение от 231.36лв.

- по пореден № 47 – възстановяване на дясна страна на сграда облицована с плочи неизпълнение от 1001.74лв.

- по пореден № 48– демонтаж на стара хидроизолация неизпълнение от 1179.36лв.

- по пореден № 49 – направа на циментова замазка за наклон неизпълнение от 2553.12лв.

- по пореден № 53 – очукване на външна мазилка неизпълнение от 140.18лв.

- по пореден № 54 – изкърпване на външна циментова мазилка неизпълнение от 506.88лв.

- по пореден № 55 – пръскане на външна циментова мазилка неизпълнение от 609.84лв.

- по пореден № 57 – демонтаж на водосточни тръби неизпълнение от 14.40лв.

- по пореден № 59– доставка и монтаж на водосточни тръби неизпълнение от 75.12лв.

- по пореден № 60– стъргане, минизирване и боядисване на бордове със сребърен феролит  неизпълнение от 4.38лв.

- по пореден № 61 – очукване на външна мазилка фасада неизпълнение от 1095.98лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 899.16лв без ДДС, или 1078.99лв с ДДС

- по пореден № 62 – изкърпване на външна пръскана мазилка неизпълнение от 4445.86лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 3647.44лв без ДДС, или 4376.93лв с ДДС

- по пореден № 63 – боядисване с фасаген на външна пръскана мазилка неизпълнение от 694.90лв.

- по пореден № 76 – доставка и монтаж на алуминиеви ъгли неизпълнение от 369.84лв.

По този начин в протокол обр.19 били вписани като изпълнени и подлежащи на заплащане строително-монтажни дейности, които реално не са били изпълнени на стойност 25 961.25 лв., което го прави и документ с невярно съдържание. По пунктове 10, 13, 30, 31, 32, 36, 37, 61 и 62 в експертизата са посочени като неизпълнени дейности на по-висока стойност от тази, посочена в обвинителния акт, за които по-високи стойности няма обвинение. По тази причина съдът редуцира по-високите стойности до размера на по-ниската стойност – тази, посочена в обвинителния акт по посочените пунктове. Така стойността на описаните като извършени и подлежащи на заплащане дейности, които реално не са били изпълнени възлиза на 25 961.25лв., а не както е посочено в приложение № 1 към експертизата 27 446.98 лв. Отново на 30.06.2008 година бил изготвен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15 /л.98-101 от папката с ВД/. Акта бил подписан от подс. И. в качеството му на възложител, от св. Й., като пълномощник на консултанта, а за строител била вписана управителя на фирма „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД – Д.Д.Н.. Вместо нея подпис на документа, издаден въз основа на чл. 7 ал. 3 т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството поставил подс. А., без нейно знание и съгласие. По този начин бил изготвен неистински официален документ, който е бил необходим за извършване на плащането по договора. Документа бил и с невярно съдържание, тъй като удостоверявал, че са извършени всички подлежащи на изпълнение дейности, макар, че част от тях на стойност 25 961.25 лв. не са били изпълнени и не подлежали на заплащане. На същата дата подс. А. изготвил и сметка 22 за определяне остатъка за плащане по договора /л.108 от папката с ВД/. Като изпълнител в документа фигурирало името на Н., но вместо нея без нейно знание и съгласие подпис поставил подс. А. и така изготвил неистински частен документ, необходим за обосноваване на плащането. На 12.08.2008 година подс. А. съставил нов неистински частен документ – фактура № ********** от името на Н. като съставител /л.109 от папката с ВД/. Без нейно знание и съгласие положил подпис в документа и го представил на подс. И., който го получил в качеството си на директор на ТД – Варна. Фактурата била за сумата от 83 824.84 лв., представляваща окончателно плащане по сметката на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД по договор рег. № 14/02.06.2008 година. В банката, обслужваща ТД – Варна - Уни Кредит Булбанк били заведени на 31.07.2008 година и на 19.08.2008 година бюджетни платежни нареждания съответно за сумата от 35 956.46 лв. /л.107 от папката с ВД/ и за сумата от 83 824.84 лв. /л.110 от папката с ВД/ в полза на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД. Бюджетните платежни нареждания били подписани от подс. И. и св. С., а парите били проведени на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД на 04.08.2008 и на 20.08.2008 година /л.19-20 и 31 т.40 ДП/. Така била неправомерно изплатена сумата от 25 961.25 лв., представляваща стойността на отчетените като изпълнени, но реално не изпълнени строително-монтажни дейности.

 

В съдебно заседание на 05.08.2015 година подс. И. в обясненията си взема отношение по обвинителния акт, но в хода на съдебното следствие не дава обяснения по фактическата обстановка. Подс. А. не даде обяснения по обвиненията. Описаната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от цялостния доказателствен материал по делото, от приложените към делото като веществени доказателства инкриминирани документи, от заключенията по назначените експертизи и показанията на разпитаните свидетели.

В показанията си пред съда от 06.08.2015 година  и тези на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК /л. 376 от НД/, управителя на „ВАН ДАН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД – св. С.А. потвърди, че подписа поставен от негово име в офертата на фирмата не е негов. Според същия той е упълномощил подс. А. да ръководи фирмата, но не е знаел за участие в процедурата от негово име. На л. 109-111 том 3 от ДП е приложена справка за задграничните пътувания на Д.Н., управител на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД. В справката е отразено, че в 17.00 часа на 29.06.2008 година тя е влязла на територията на страната през ГКПП Аерогара – Варна от Германия, като преди това е била зад граница повече от една година. Това означава, че Н. не е участвала в обявената процедура за избор на изпълнител на ремонтните дейности и не е подписвала инкриминираните документи, тъй като по това време е била извън страната. Подс. А. е имал достъп до данните на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД чрез неговата служителка А.Н.А.. В разпитите си в съдебно заседание на 26.06.2015 година /л. 286 от НД/ св. Б. и И. заявиха, че са работили във фирма на подс. А.. Св. Б. сочи, че е работила във фирма „Евроконсулт” с управител подс. А. с още няколко колежки. На л. 21-22 том 7 от ДП е приложено пълномощно, с което Д.Н. като управител на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД, упълномощава А.Н.А. като служител на счетоводна кантора „Евроконсулт” да управлява фирмата. По този начин, нейния работодател подс. А. е имал достъп до данните на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД. В показанията си св. И. също потвърди, че на нейно име е имало пълномощни от фирмите „Спектролиум” и „Сити лекс”. Тази свидетелка заяви, че не познава управителите на тези фирми и не е присъствала при подписване на пълномощните, а същите са й давани от А.. Последният е носил оферти за участие в процедури и е указвал на И. от името на коя фирма да подготви документи. Подс. А. макар, че е бил упълномощен да ръководи „ВАН ДАН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, което му е давало достъп и до документацията на фирмата, при представяне на офертата не е действал от свое име като упълномощено лице, а от името на св. А.. Офертата на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД също не е подадена от името на упълномощената А.А., а от името на Н.. Това подс. А. е направил с цел да не е очевидно обстоятелството, че и трите участващи в процедурата фирми се контролират от него. Тези изводи се потвърждават и от заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза /л.35-46 т. 2 ДП/, поддържана в съдебно заседание на 05.08.2015 година от вещото лице В. / л.371 от НД/. Съгласно това заключение подс. А. е положил подписите в инкриминираните документи вместо Н. и св. А..

В показанията си пред съда на 25.06.2015 година /л.248-251 от НД/ по отношение на ремонта на Лятното кино св. П. заяви, че техническото задание за обекта е било изготвено въз основа на това, което е видял лично при огледа си с В. и онова, което му е било разпоредено от подс. И. да бъде вписано. По отношение на контрола свидетелят не е разполагал с документация, от която да следи какви дейности са заложени за изпълнение. Според този свидетел на обекта са работили работници от фирмата на подс. А. и той е бил изпълнител на ремонта, а не фирма „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД. По отношение на протокол обр. 19 заяви, че не го е изготвял, а го е подписал в кабинета на подс. И. по негово разпореждане, като не се е запознал детайлно със съдържанието му. Свидетеля не си спомня външна фирма и по-конкретно св. Й.Д.Х. да е упражнявал контрол при ремонта на Лятното кино. Св. В. при разпита си  пред съда и на досъдебното производство, приобщен към материалите по делото по съответния ред /л.251-252 от НД/ също разказа за формалното осъществяване на процедурата по възлагане на поръчката и техническото задание. Тъй потвърждава обстоятелството, че след като е бил определен да упражнява надзор за изпълнението, не са му били предоставени материали по които да прави сравнение с действително извършеното, като според него на практика подс. И. лично е контролирал дейностите. И този свидетел потвърди, че не е изготвял документи във връзка с приключване на работата, а е положил подписи в представени му от подс. И. или св. Н. документи. Същите е подписал по разпореждане на И. и тъй като е видял, че има и подписи на други лица. Третото лице, определено за контрол – св. В. в разпита си на 25.06.2015 година /л.252-253 от НД/ също заяви, че не е бил запознат с документите, въз основа на които да прави сверка с действително извършеното, а документите е подписал не по вътрешно убеждение, а по разпореждане на подс. И..

На досъдебното производство е била назначена съдебна строително-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Н.. Въз основа на заключението по тази експертиза е била определена стойността на неизпълнените, но заплатени дейности. Преди разпита си в съдебно заседание на 06.08.2015 година /л.379-384 от НД/, в.л. Н. депозира на 13.07.2015 година в деловодството на съда допълнително заключение по експертизата. След изслушване на вещото лице в съдебно заседание, съдът стигна до извода, че следва да се назначи повторна тройна съдебна строително-техническа експертиза /л.447 от НД/. След представяне на писменото заключение по тази експертиза и изслушване на вещите лица в съдебно заседание на 05.11.2015 година /л.534-538 от НД/ съдът кредитира заключението на експертите. Тримата са посетили два пъти обект „Лятно кино” и са направили своите замервания и изчисления. Защитата на подсъдимите направи възражения относно достоверността на заключението, но съдът прие, че тези възражения са неоснователни. Няма данни на базата на които да се направи извод, че вещите лица не притежават необходимата компетентност, че са заинтересувани от изхода на делото или са подходили формално и незадълбочено към поставените задачи. Към делото е приложен и фотоалбум /л.19-33 т.2 ДП/, по който вещите лица онагледиха заключението си. От снимковия материал се потвърждават изводите за видими разлики в състоянието на подменения и не подменен дървен материал, липсата на каменна облицовка, а вместо нея положена разчертана на правоъгълници мазилка, не премахната стара покривна изолация и липса на циментова замазка за наклон и т.н. Съдът констатира, че по някои от видовете дейности вещите лица са посочили по голям размер и от там стойност на неизпълнение от това, залегнало в обвинителния акт. По този начин се включват неизпълнени дейности в обем и на стойност, за които не е имало обвинение. По тази причина, съдът намали стойността на неизпълнението по тези пунктове до размера на посоченото в обвинителния акт, което изрично беше посочено по-горе при изброяване на неизпълнените дейности. Установи се, че в акт обр. 19 са описани голяма част от т.н. скрити работи за извършването на които е било необходимо да се състави акт обр. 12 за скрити работи. Това се е налагало, тъй като например при полагане на хидроизолация или замазка, дейностите извършени преди това и вложените материали остават под изолацията или замазката. Също така при монтажа и демонтажа на скелето е било необходимо съставянето на такъв акт, защото при изготвяне на документите по приемане на обекта, това скеле вече не съществува. Обстоятелството, че в документацията не е приложен дори само един акт обр. 12, води до извода за практическата липса на контрол върху извършваните дейности.

 

 

Извършване на авариен ремонт на трафопост към хотел „Адмирал”

 

         В района на ТД – Варна в непосредствена близост до хотел „Адмирал” се намирал трафопост, обслужващ района. При посещение на служители от електродоставчика било констатирано теч на вода от покрива на трафопоста върху намиращите се в работното помещение съоръжения. Тъй като това представлявало потенциална опасност за работата на трафопоста с докладна записка от 30.06.2008 година /л.2 т.31 ДП/ подс. И. предложил на Изпълнителния директор на ИА „Социални дейности” МО да бъде извършен авариен ремонт на трафопоста. Видно от показанията на св. П. в съдебно заседание /л.248 гърба от НД/, служителите на електродоставчика няколко пъти отправяли предупреждения за течовете в трафопоста. Макар, че проблема е съществувал от по-рано, тази докладна записка, с която била сложена в ход процедура за малка обществена поръчка чрез избор на фирма, била изготвена на датата, на която приключила работата по ремонта на обект „Лятно кино” и били подписани необходимите за това документи - 30.06.2008 година т.е. подс. А. е можел да поеме следващата поръчка. След положителна резолюция по използвания вече механизъм подс. И. възложил на св. П. да извърши маркетингово проучване и да изготви техническо задание. Отново както и при ремонта на Лятното кино видовете дейности, заложени в техническото задание били определени от И., а също и фирмите, които да участват в поръчката. По разпореждане на подс. И. св. П. подписал предварително оформени доклад, техническо задание и количествена сметка /л.3-8 т.31 ДП/. В доклада били предложени за изпълнители фирмите „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД - Варна с управител Д.Н.,*** с управител подс. А. *** без посочен управител. На практика съобразно изложеното по-горе и трите фирми били под контрола на подс. А.. За изпълнител била избрана фирма „МИЛЕНИУМ-К-М” ЕООД – Варна с управител подс. А. и на 01.10.2008 година бил сключен договор за изпълнение на авариен ремонт на трафопост към хотел „Адмирал”. Договора бил подписан от подс. И. за възложител в качеството му на Директор на ТД – Варна и от подс. А. за изпълнител в качеството му на представител на „МИЛЕНИУМ-К-М” ЕООД – Варна /л.62-65 т.31 ДП/. Със своя заповед №346/13.10.2008 година подс. И. определил св. П., св. Г. и св. В. да упражняват контрол при осъществяване на ремонта. Тази заповед е била издадена четири дни след като е бил подписан „ПРОТОКОЛ за допускане на главния изпълнител в обекта и разрешение за отпочване на СМР” /л.34-35 т.38 от ДП/. Бил е определен и външен надзор от фирма „ИКАР КОНСУЛТ” – София, представлявана от св. П.В. /л.77-80 т.31 ДП/. От своя страна „ИКАР КОНСУЛТ” – София, представлявана от св. П.В. сключила договор с фирма „БОМБОВ КОНСУЛТ” ЕООД – Варна с управител св. М.Й. за осъществяване на строителен надзор върху същия обект /л.55-58 т.32 ДП/. Прави впечатление, че и двата договора са подписани от св. П.В. и са от една и съща дата – 09.10.2008 година, но единия договор е сключен и подписан в гр. София, а другия в гр. Варна. Би следвало, че св. В. в един и същи ден е бил последователно в гр. Варна, където е сключил договор с подс. И., а след това е отишъл в гр. София, където е сключил договор със св. Й.. От своя страна пък св. Й. на 09.10.2008 година е бил в гр. София за да сключи договор със св. В., а след това се е върнал в гр. Варна, където отново на същата дата – 09.10.2008 година вече в качеството си на консултант и упълномощен представител на „ИКАР КОНСУЛТ” – София е подписал „ПРОТОКОЛ за допускане на главния изпълнител в обекта и разрешение за отпочване на СМР”. Видно от показанията на свидетелите Й., П., Й.Д.Х. и др. на обекта няколко пъти е ходил Х., като осъществяващ контрол, а при приключване на работата именно той е правил замервания. Името на този свидетел обаче не фигурира никъде в строителната документация и няма негови подписи, макар че според свидетелите документите удостоверяващи извършената работа като вид, обем и качество се основават на негови впечатления. Този свидетел е имал сключен рамков договор със св. Й. /л.59-60 т.32 ДП/ и е могъл да удостоверява извършените от него проверки като упълномощено лице, но реално не го е направил. Всичко изложено относно начина на сключване на договорите, упълномощаването и преупълномощаването, както и датите и начина на подписване на документите, води до извода, че на практика е липсвал външен контрол. Това е било известно и на двамата подсъдими. Когато те са подписвали документите в които фигурира и строителния надзор, са били наясно чии имена на фирми и управители фигурират в тези документи и дали посочените лица изобщо са посещавали обекта. За формалното извършване на контрола от страна на Й.Д.Х. сочат св. П., В. и В.. П. и В. сочат, че са виждали няколко пъти Й.Д.Х. но само на обект трафопост, но не и на обект Лятно кино. В. заяви, че изобщо не знае коя е фирмата, осъществяваща надзор, какви дейности е извършвала и какви документи е съставяла.

Вътрешния контрол, разпореден от подс. И. също е бил чисто формален. Макар, че е разпоредил на тримата си служители да извършват контролни функции, подс. И. не им е предоставил документацията въз основа на която да могат да направят необходимите сверки. По този начин той съзнателно е осуетил възможността да се осъществява ефективен контрол. Практическата липса на вътрешен и външен контрол е била в изпълнение на уговорката между двамата подсъдими за извършване на присвояване.

         Ремонтните дейности били извършени до 23.10.2008 година, когато бил съставен от подс. А. протокол обр. 19 /л.74-76 т. 31 ДП/, подписан от него, както и от св. П., Г., В. и Й.. След съставяне на акта и преди подписването му от свидетелите, св. Д. направил замервания с помощта на св. П., като си отбелязал резултатите, но не ги споделил с П.. Корекциите засегнали пет позиции, четири от които касаели демонтаж, доставка и монтаж на водосточни казанчета и тръби. Тези материали били видими и правило впечатление очевидната разлика в броя на казанчетата и метража на тръбите, които не могли да останат незабелязани, дори и от лица без техническо образование, тъй като се касаело за 1 реално подменено казанче, а са били описани като подменени 4 казанчета. Това наложило корекция и на тръбите към едно, а не към четири казанчета. Била отразена и малка корекция по пор. № 28 от акта. Видно от назначената допълнителна тройна съдебна строително-техническа експертиза /причините за назначаването й бяха посочени в предходния раздел/, чието заключение съдът приема за достоверно по изложени в предишния раздел причини, една част от посочените като извършени и подлежащи на заплащане дейности реално не са били извършени, а именно:

- по пореден № 1 – демонтаж на стара хидроизолация неизпълнение от 64.47лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 49.03лв без ДДС, или 58.84лв с ДДС

- по пореден № 4 – направа на циментова замазка за наклон неизпълнение от 186.80лв.

- по пореден № 5 – полагане на студено битумно лепило неизпълнение от 87.73лв. Тук съдът взе предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 66.72лв без ДДС, или 80.06лв с ДДС

- по пореден № 6– направа хидроизолация с полизол – газопламъчно залепване неизпълнение от 516.36лв.

- по пореден № 10 – стъргане, минизирване и боядисване на бордове неизпълнение от 42.87лв.

- по пореден № 11 – очукване на външна мазилка фасада неизпълнение от 425.95лв.

- по пореден № 12 – изкърпване на външна мазилка неизпълнение от 1287.36лв.

- по пореден № 14 – боядисване на метални решетки и врати – блажна боя трикратно неизпълнение от 27.37лв.

- по пореден № 15 – очукване на вътрешна мазилка неизпълнение от 634.12лв.

- по пореден № 16– изкърпване на вътрешна мазилка неизпълнение от 1329.25лв.

- по пореден № 17 – шпакловане с теракол стени и тавани неизпълнение от 918.22лв.

- по пореден № 18 – грундиране и боядисване с водоустойчив латекс  стени и тавани трикратно неизпълнение от 1598.82лв.

- по пореден № 19 – очукване на външна мазилка - ограда неизпълнение от 1.11лв.

- по пореден № 20– изкърпване на външна мазилка – ограда  неизпълнение от 245.38лв.

- по пореден № 21 – боядисване на външна мазилка - ограда неизпълнение от 210.71лв.

- по пореден № 22– боядисване на парапет – блажна боя неизпълнение от 127.06лв.

- по пореден № 23 – доставка и монтаж на метални капаци  неизпълнение от 921.60лв.

- по пореден № 25 – доставка и насипване с чакъл - ръчно неизпълнение от 172.41лв.

- по пореден № 26 – валиране на чакъл - ръчно неизпълнение от 232.88лв.

- по пореден № 27 – полагане на армировка неизпълнение от 1500.66лв.

- по пореден № 28– полагане на бетон за настилки и пълнежи при ремонти /Б-20/ неизпълнение от 724.68лв.

- по пореден № 30 – подравняване на градинки около трансформатора /разстилане на пръст ръчно и рекултивиране/ неизпълнение от 414.48лв.

По този начин в протокол обр.19 били вписани като изпълнени и подлежащи на заплащане строително-монтажни дейности, които реално не са били изпълнени на стойност 11 656.90 лв. По пунктове 1 и 5 в експертизата е посочено като неизпълнение дейности на по-висока стойност от тази, посочена в обвинителния акт, за което няма обвинение, поради което съдът редуцира тези стойности до размера на по-ниската стойност – тази, посочена в обвинителния акт по двата пункта. Така стойността на описаните като извършени и подлежащи на заплащане дейности, които реално не са били изпълнени възлиза на 11 656.90 лв., а не както е посочено в приложение № 2 към експертизата 11 670.20 лв. По разпореждане на подс. И. св. П. и В. подписали протокол акт обр. 19 без да знаят точното му съдържание. Видно от показанията на св. Г. дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство, приобщени по съответния ред към доказателствения материал /л.281 от НД/ той дори не разказва за някакво участие в контролна дейност по ремонта на трафопоста. Това обяснява и обстоятелството, че същият не е подписал акт обр. 19, а друг е поставил подпис вместо него. Това се установява от разпита на вещото лице В. в съдебно заседание на 05.08.2015 година /л.372 от НД/ и заключението му на л. 44-49 т.34 от ДП по назначената съдебно-почеркова експертиза. Отново на 23.10.2008 година бил изготвен констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа /л.36-39 т.38 ДП/, подписан от двамата подсъдими. Те положили подписите си въпреки, че отразеното в протокола не отговаряло на истината и те знаели това, като по този начин изготвили официален документ с невярно съдържание. В акта било отразено, че всички строителни книжа, констатации и проверки са извършени и всички дейности са проврени и действително са осъществени. По изложените по-горе съображения и двамата са били наясно, че това не отговаря на истината. Въз основа на така изготвените документи подс. А. издал фактура № ********** от 23.10.2008 година за сумата 47 499.42 лв. с получател ИА „Социални дейности на МО” ТД – Варна /л.40 т.38 ДП/. По разпореждане на подс. И. за получател се подписал св. П., макар, че формално нямал такова право, тъй като не представлявал Териториалната дирекция. На 23.10.2008 година подс. И. подписал бюджетно платежно нареждане № 820000281803 за сумата от 47 499.42 лв., която да се изплати на „МИЛЕНИУМ-К-М” ЕООД /л.82 т.31 ДП/. Нареждането било заведено в обслужващата банка на 28.10.2008 година, а на 17.11.2008 година сумата постъпила по сметката на „МИЛЕНИУМ-К-М” ЕООД /л.31 т.40 ДП/. По този начин била неправомерно изплатена сумата от 11 656.90 лв., представляваща стойността на отчетените като изпълнени, но реално не изпълнени строително-монтажни дейности.

 

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели, приложените към делото книжа, посочени в изложението на обстоятелствена част и експертните заключения, като всички те взаимно се допълват. Двамата подсъдими не дават обяснение по фактите, отнасящи се към този пункт на обвинението. Защитата оспорва заключението на назначената допълнителна тройна съдебна строително-техническа експертиза. По съображения, посочени в анализа на фактическата обстановка, касаеща ремонта на Лятното кино, съдът не приема възраженията и счита, че експертното заключение следва да бъде прието. По възражението, че от датата на ремонта, до датата на изготвяне на експертното заключение е изминало много време, като допълнение към вече изложеното следва да се добави и това, че по експертизата са оценени редица елементи, чиито параметри и състояние не са се променили с течение на времето. Такива параметри има както при ремонта на Лятното кино, така и при ремонта на трафопоста. Експертите са констатирали разлики в отчетената квадратура на част от ремонтираните елементи с действителната им квадратура. Такива са например площта в кв.м. на покривните пространства, на някои от стените, на екрана на киното и кулисите, на пътеките около трафопоста. Експертите са установили, че реалната квадратура на някой елементи е по-малка от тази посочена като ремонтирана. Това води до извода, че действително не е осъществяван вътрешен контрол, както заявиха и свидетелите, натоварени с контролни функции. На практика не е бил осъществяван и ефективен външен контрол, тъй като ако е имало такъв, лице с необходимата квалификация и опит би установило при измерване тези разлики. Фактически се е приемало за извършено всичко посочено от подс. А. с изключение на набиващите се на очи липсващи 3 от описани общо 4 водосточни казанчета и тръбите към тях. Тези елементи са били на фасадата на трафопоста и са били видими от всеки преминаващ. В подкрепа на извода, че практически се е приемало за вярно всичко описано от подс. А. са и констатациите на експертите по точките от приложение № 1, касаещи озвучителната техника в Лятното кино. В полза на подсъдимите както експертизата, така и съдът приема, че посочените четири елемента са действително доставени, макар че е налице безспорно невярно документиране. В протокол обр. 19 изготвен от подс. А./л.79 от папката с ВД/ е посочено, че към датата на изготвяне на протокола – 30.06.2008 година, изброените елементи по озвучителната техника са били налице. В заключението си обаче експертите посочват, че всички тези елементи са заприходени в централния склад на ТД на 23.12.2008 година, а тонколоните със стойки на 01.04.2009 година. В последствие всички те без тонколоните и стойките са прехвърлени на лятното кино на 29.05.2009 година /л.499-503 НД/т.е. към 30.06.2008 година тези елементи не са били на лице. Както беше посочено този протокола е бил изготвен от подс. А. и подписан от св. Й. без възражения, въпреки безспорно невярното му съдържание и отново се налага извода, че на практика е било подписвано всичко изготвено от подс. А., независимо дали посоченото в документа е вярно или не.

Допуснато е и друго нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 3 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО” /л.24-47 т.3 ДП/, подс. И. е бил длъжен да включи в комисията по приемане на извършената работа представител от Централното управление на агенцията. И по двете поръчки това задължително условие умишлено не е било изпълнено от него. Всичко това означава, че съгласно предварителната уговорка вътрешния и външен контрол практически е бил елиминиран и били заплащани предварително определените от подс. И. при откриване на процедурите дейности, както и дейностите описани от подс. А. като извършени при закриване на процедурите. Освен това са били извършвани очевидни нарушения както при датиране и подписване на документите /описано по-горе/, така и при възлагане на дейностите. Всички действия на подс. И., касаещи възлагане на св. П. на няколко функции по една и съща поръчка - изготвяне на доклад, техническо задание и количествена сметка; назначаването му в комисията за разглеждане, оценяване и класиране на оферти /л.51 т.31 ДП/; назначаването му като лице за контрол по изпълнението и разпореждането да получи фактурата е в нарушение на чл. 3 ал. 1 т. 2 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол /л.57-84 т.3 ДП/. Съобразно разпореденото от подс. И. едно и също лице е имало задължения по одобряване /като член на комисията по класиране на офертите/; изпълнение /като лице изготвило маркетингово проучване, доклад, техническо задание/; осчетоводяване /като лице приело фактурата, без да представлява ТД/ и контрол /като лице определено за вътрешен контрол/.

Видно от показанията на св. Л. дадени пред съда след огласяване на показанията й от досъдебното производство /л.366-367 НД/ на практика е бил налице последващ, а не предварителен контрол и  е имало антидатиране на документите. Този извод се налага не само от показанията на свидетелката, но и от доказателствения материал, касаещ следващите два пункта на обвинение, по които предварителният финансов контрол е следвало да се осъществява от св. С. и този доказателствен материал ще бъде посочен и анализиран по-долу.

При разпита на вещите лица беше поставено под съмнение заключението им по оценка работата на т.н. „прилежащи помещения”. След като вещите лица уточниха, че са правили оглед на помещенията в сградата на трафопоста, която включва освен залата с апаратура и други обособени помещения, подс. И. и защитата му навеждаха доводи, че под прилежащи помещения се има предвид не помещенията в сградата на трафопоста, а други такива, извън сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 3 и чл. 32 т. 3 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО” /л.24-47 т.3 ДП/, в документацията за участие в процедурите задължително е следвало да се направи пълно описание на обекта, а това е отговорност на директора на ТД, съгласно чл. 20 т. 1 и 2 от същите правила. В документацията за авариен ремонт на трафопоста прилежащите помещения не са описани съгласно изискванията. От разпита на експертите в съдебно заседание и въпросите на защитата, става ясно, че според подс. И. и защитата му се касае за помещения, намиращи се извън сградата и дори оградения район на трафопоста, като се касае за самостоятелни помещения прилепени до Лятното кино. Съдът приема това за израз на защитна позиция, тъй като в договора и приложените към него документи се посочват помещения в трафопоста, а не такива, които са не само извън сградата, но и извън района на трафопоста. Помещенията в сградата на трафопоста са без самостоятелен покрив, а тези към Лятното кино са със самостоятелен такъв. Поставените задачи за ремонт на прилежащите помещения включват ремонт само на вътрешни мазилки, а не и ремонт на покрив, във връзка със съществуващ теч на вода. Това означава, че тези помещения нямат самостоятелен покрив, а се намират в сградата на трафопоста, под общ покрив, от който е имало теч и се е нуждаел от ремонт,  така както дейностите са описани в техническото задание.

 

 

Доставка и монтаж на ново обзавеждане на ремонтирани служебни жилища от ВЖФ на МО

 

На 15.12.2008 година подс. И. в качеството си на Директор на ТД – Варна сключил договор за ремонт на 11 бр. служебни жилища от ВЖФ на МО с фирма „ХИДРОСТРОЙ 2008” ЕООД – Варна, представлявана от св. Б.С. /л.2-5 т.22 ДП/. Такъв договор за 10 бр. жилища бил сключен и с „ЖП РЕМОНТ” ЕООД – Варна, управлявана от Я.К. на 15.12.2008 година/л.39-42 т.22 ДП/ и с „ХИДРОЕКСПЕРТ” ЕООД – Варна, с представител Х.И. на 16.02.2009 година /л.86-89 т.22 ДП/. С четири протокола обр. 19 от 17.12.2008 година била приета работата по първия договор, като били описани извършените дейности, след което били заплатени /л.17-28 т. 22 ДП/. С шест протокола обр. 19 от 17.12.2008 година била приета изпълнената работа по втория договор, като също са били описани извършените дейности и заплатени /л.48-65 т. 22 ДП/. На 27.02.2009 година с протокол обр. 19 били приети извършените дейности и заплатени /л.7-25 т.23 ДП/. Фирмата „ЖП РЕМОНТ” ЕООД – Варна се представлявала от подс. А. /л.48 т.21 ДП/, което означавало, че той е знаел какви дейности са били извършени при ремонта на жилищата и какво обзавеждане е било монтирано.

След ремонта на жилищата предстояло на 20.02.2009 година да се проведе официална церемония в хотел „Флагман” за тържествено връчване на ключовете от първите настанени в тях военнослужащи. За обзавеждане на жилищата ТД – Варна започнала закупуване на мебели от магазин „Метро”. Такива покупки били направени на 16 и 17.12.2008 година, като били закупени електроуреди, кухненски мебели, смесители, гардероби, комплекти за антре, всички по 21 бр. според ремонтираните жилища. Били закупени също така столове, маси, конвектори в необходимия брой за обзавеждането на всички 21 бр. апартаменти, видно от записите във фактурите. На 09, 10 и 12.02.2009 година били закупени по 21 бр. единични легла комплект, двойни легла, матраци, както и 5 бр. маси за гладене. На 17.02.2009 година били закупени огледала и разклонители, а на същата дата от магазин „Мосю Бриколаж” били закупени аксесоари за баня. На 24.02.2009 година били закупени огледала с етажерка и аплик, на 17.03.2009 година отново били закупени гардероби, легла, матраци, столове, ракли, хол. секции, тоалетки с огледало и табуретки. На 21.04.2009 година били закупени още табуретки и дивани /л.78-104 т.17 ДП/. Видно от писмо, приложено на л. 15 том 16 от ДП за периода от месец декември 2008 година до месец май 2009 година магазин „Метро” – Варна е доставял на място със собствен превоз и безплатно, заявените от ИА”СД на МО” ТД – Варна стоки, като голям ключов клиент. Свидетелката Д. свидетелства, че стоките закупени от ТД – Варна са били доставяни веднага и не са били складирани в магазина за срок по-дълъг от 2-3 дни от датата на издаване на фактурата, тъй като не е имало условия за това /л.289 НД/.

При разпита си в съдебно заседание /л.248-253 от НД/ св. П. заяви, че  подс. И. му е казал, че със собствени сили ще трябва да бъдат сглобени мебелите. По негово разпореждане той заедно със свидетелите В. и М. са работили по монтажа на домофоните и печките, а други служители от агенцията са поставяли обзавеждането в баните. Св. Г. заяви, че по разпореждане на началниците си, които тогава са били подс. И. и св. П. е работил със свои колеги по сглобяването на мебели. Св. Г. също заяви, че по лично разпореждане на подс. И. е сглобявал новите мебели в ремонтираните жилища. Св. Д., който пряко е отговарял за жилищния фонд потвърди пред съда, че е получил разпореждане лично от подс. И. да участва в сглобяването на мебелите. За периода от месец декември 2008 година до февруари 2009 година този свидетел заедно със служителите на агенцията Г., К., К. е извършвал сглобяване на мебели. Св. М. заяви, че заедно със служителите А. и С. е работил по монтирането на мебели, а св. С. посочи, че шофьора на директора Венко му е казал, че по разпореждане на подс. И. трябва да закара него и други служители на агенцията до апартаменти, в които да сглобяват мебели и да монтират оборудването в баните. Св. Т. /л.370 НД/ посочи, че по молба на св. Д. е посетил 4-5 апартамента като е показал на служители от ТД – Варна как да сглобяват мебелите, някои от които били в кашони. Този свидетел потвърди и показанията си от ДП в които е уточнил, че дейността е извършвана в периода края на 2008 или началото на 2009 година. Св. Г. *** също заяви, че с други свои колеги е сглобявал мебели в апартаментите, които мебели били в кашони. Според него това е извършил през месеците януари и февруари, но не си спомня дали през 2008 или 2009 година.  По този начин с безплатен транспорт на магазин „Метро” и с труда на служители от ТД – Варна мебелите били доставени и монтирани в жилищата.

На 20.02.2009 година се състояла церемония при която били връчени ключовете от жилищата на част от военнослужащите. На тази церемония ключове били връчени на св. Ц., Н. /л.258 НД/, С. /л.285 НД/, М., Г., Ж. /л.286-288 НД/, както и на други военнослужащи. В показанията си посочените свидетели заявиха, че макар да са се настанили по-късно в жилищата, веднага след като получили ключовете посетили апартаментите си, за да видят къде са настанени. Свидетелите посочиха, че още при първото им посещение в жилищата е имало както сглобени, така също и не сглобени в кашони мебели, които по-късно сами са си сглобили или са останали не сглобени в кашоните, като е имало поставени на прозорците завеси и щори. Като цяло жилищата били оборудвани с всичко необходимо и само отделни вещи били доставени по-късно. Тези техни твърдения се подкрепят от показанията на св. Д. /л.370 и 371 НД/, който е изготвил видеоматериал от церемонията и състоянието на жилищата. При разпита на този свидетел защитата на подс. И. наведе доводи, че е налице монтаж в снимковия материал, намиращ се на CD, приложен на л. 40 т. 17 от ДП и възпроизведен при разпита на свидетеля. Като аргумент за това се сочи, че всички жилища изглеждат по един и същ начин отвътре, а отвън е заснемана само входната врата, като след това са монтирани снимки от едно и също жилище. Съдът не възприема тази теза, тъй като тя не се подкрепя от показанията на свидетеля. Освен това е нелогично свидетеля да отиде до няколко апартамента за да заснеме входните им врати, а след това вместо да направи по няколко снимки от вътрешността и да качи целия материал на CD, да положи повече труд да монтира към всяка входна врата, снимките от друг апартамент. Обстоятелството, че всички апартаменти изглеждат по сходен начин отвътре се обяснява с това, че всички те са от жилищния фонд на МО. Това е изисквало да бъдат обзаведени по един и същ начин и закупените мебели са от един и същ вид, видно от фактурите. Ремонтните дейности са били извършени от три фирми с идентични материали и при едни и същи изисквания, което обяснява приликите. Заявлението на вещото лице Г. на л. 372 от наказателното дело, касаещо експертно заключение, приложено на 81-86 том 15 от досъдебното производство, изключва манипулиране на записа върху диска, а монтажа касае единствено монтирани текстови съобщения, представляващи адресите на апартаментите.

Въпреки, че съгласно изложеното по-горе през месец февруари 2009 година почти цялото обзавеждане на жилищата е било доставено и монтирано в тях, съгласно предварителната уговорка за присвояване на средства, подс. И. изготвил докладна записка до Изпълнителния директор на ИА „Социални дейности на МО” изх. № 149 от 13.02.2009 година. С нея подсъдимия направил предложение да бъде извършен избор на изпълнител за доставка и монтаж на ново обзавеждане на ремонтираните служебни жилища от ведомствения жилищен фонд на МО. На 23.02.2009 година докладната записка била върната с положителна резолюция и заведен под Вх. № 227/23.02.2009 г. Същия ден подс. И. резолирал св. П. да извърши маркетингово проучване, да представи доклад и предложение за изпълнител /л. 1 т.18 ДП/. На 11.03.2009 година в деловодството на ТД бил заведен доклад, подписан по разпореждане на подс. И. от св. П., с който се предлагало услугата да бъде изпълнена от фирма „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна с управител св. Х.Н.. Подс. И. сложил резолюция „В.П. за изпълнение”, с което на практика разпоредил на св. П. възлагането на поръчката, като П. се е подписал, че на 11.03.2009 година е получил копие /л.2-3 т.18 ДП/. В показанията си, дадени в съдебно заседание /л.289 НД/ св. Н. заяви, че не е участвал в поръчки на МО, не е подписвал документи и не е давал съгласието се името му да се използва при участие за такива поръчки. На л. 32-35 том 21 от ДП е приложено пълномощно от 19.01.2009 година, от което е видно, че на практика подс. А. е управлявал „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна. Пълномощното е представено от нотариус Б. В. /л.22 т.21 ДП/. Без да извършва никакви дейности по доставка и монтаж на мебелите, на 25.03.2009 година подс. А. изготвил неистински частен документ - констативен протокол /л.4-5 т.18 ДП/ в който описал, че са извършени възложените по поръчката дейности. Като изпълнител било вписано името на св. Н., но подписа бил положен от подс. А., видно от заключението на вещото лице В., разпитан в съдебно заседание на 05.08.2015 година /л.371 НД/ при което поддържа заключението си /л.37 т.15ДП/. Макар, че в заключението е посочено като вероятност полагане на подписа от подс. А., съдът съобрази и показанията на св. Н., че не е подписвал документи, упълномощаването на А. да представлява „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна и да тегли пари от сметката, което действително е направено по-късно. По разпореждане на подс. И. за възложителя подписи са поставили свидетелите Д. и П., макар, че писмена заповед за това не е имало и не е цитирана в уводната част на самия констативен протокол. Подс. И.  е утвърдил протокола, въз основа на което на 25.03.2009 година подс. А. изготвил втори неистински частен документ – фактура № ********** от името на св. Н. и го подписал /л.6 т.18 ДП/. Съдът приема, че подписа е положен именно от подс. А. по посочените по-горе аргументи, както и от извода на вещото лице, че текста и числата във фактурата са изпълнени от подс. А. /точка 6 л.38 т.15ДП/. Фактурата била на стойност 18 000 лв., която сума ИА „СД на МО” ТД – Варна следва да заплати на фирма „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна и за получател фактурата била подписана от св. П.. Веднага след това на същата дата подс. И. подписал бюджетно платежно нареждане № 820000656052 за сумата 18 000 лв., която да се изплати по сметката на „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна /л.97 т.18 ДП/. Нареждането било заведено в обслужващата банка на 27.03.2009 година, на 10.04.2009 година сумата е постъпила по сметката на „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна и веднага е била изтеглена в брой от подс. А. /л.94-98 т.15 ДП/. Тази сума от 18 000 лв. не била дължима, тъй като от посоченото по-горе, съдът прави извод, че описаните в констативния протокол дейност, за изпълнението на които се е искало привеждането на сумата не са били извършени от „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна. И по тази поръчка е отсъствал предварителния финансов контрол. За доставката и монтаж на обзавеждане не е имало сключен договор и процедурата се е движила само по одобрена докладна записка /л.47 т.21 ДП/. Цялата процедура от получаване на одобрената докладна записка до издаване на платежното нареждане се е осъществила за 14 дни - от 11 до 25 март 2009 година. На гърба на фактура № **********/25.03.2009 година е поставен печат на финансовия контрольор св. С., която е положила и подпис. Видно от писмо, приложено на л. 41 том 17 от ДП, св. С. е била в командировки в гр. Варна за осъществяване на предварителен контрол от 02 до 06.02.2009 г. и от 12 до 20.03-2009 година в градовете Пловдив, Варна и Плевен. От това следва, че на 25.03.2009 година тя не е била в гр. Варна за да одобри фактурата преди издаване на платежното нареждане. Следващата командировка на тази свидетелка в гр. Варна е била на 13-17 април 2009 година т.е. след като сумата не само е била изплатена, но и изтеглена от подс. А.. Тези факти потвърждават показанията на св. Л., че финансовият контрол е бил последващ, а не предварителен.

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приложените по делото документи, показанията на разпитаните свидетели, експертните заключения. В съдебно заседание двамата подсъдими не дадоха обяснения по фактическата обстановка. При разпита на свидетелите защитата наведе доводи, че закупените от магазин „Метро” мебели са били складирани в магазина до месец март 2009 година, когато са били доставени и монтирани по възложената поръчка. Това твърдение се опроверга както от показанията на св. Д., така и от писмото, приложено на л. 15 том 16 от ДП, а също и от показанията на свидетелите, извършили сглобяването на мебелите. Същите заявиха, че когато са отивали в апартаментите, мебелите вече били там, а повечето от тях били в кашони. Многократно беше поставят от защитата въпроса дали са били доставяни в жилищата стари мебели от хотелско обзавеждане. Действително в някои от апартаментите се установи, че е имало стари дивани и масички, но във всички е имало нови мебели и дори такива, които са били в кашони. Освен това предмета на доказване е дали „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна е извършила през периода 11.03.2009 година, от която дата е заведен доклада до 25.03.2009 година дейности по доставка и монтаж на обзавеждане. Такива доказателства не само, че не бяха представени, но беше доказано, че до 11.03.2009 година практически жилищата са били обзаведени. В протоколите обр. 19, съставени при приемането на ремонтираните жилища /л.17-28, л.48-65 т. 22 и л.7-25 т.23 ДП/ са описани като извършени и са били заплатени дейности по доставка и монтаж на седло и казанче, на смесителна батерия душ и на бойлер. В констативния протокол от 25.03.2009 година за санитарния възел е отчетено като доставено и монтирано моноблок, смесителна батерия, душ батерия и бойлер. Очевидно е, че тези елементи вече са били отчетени, приети и заплатени като извършени дейности още преди възлагане на поръчката на „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна. При кухненското обзавеждане е отчетено на 25.03.2015 година доставка и монтаж на печка, абсорбатор, хладилник, а в баните бойлер. На л. 26-30 т.16 ДП е приложен протокол № 15 за контрол на импеданса Zs „Фаза –защитен проводник”, издаден от „ЕЛ-ДЕН” ЕООД – Варна с дата 24.02.2009 година. В протокола е отразено че са проверени печки с четири котлона, ширм, хладилник, бойлер. От това следва, че посочените уреди са се намирали в апартаментите и са били проверени още на 24.02.2009 година, а не са доставени и монтирани през периода 11-25.03.2009 година, както е отразено в констативния протокол.

 

 

Изработване и доставяне на пердета и щори на ресторант „Терасата” към хотел „Флагман” и на служебни жилища от ведомствения жилищен фонд на МО

 

Отново във връзка с предстоящата церемония по връчване на ключовете от ремонтираните жилища, която трябвало да се състои в хотел „Флагман” е било необходимо жилищата да бъдат оборудвани със завеси и щори. Такива са били необходими и за ресторант „Терасата” към хотел „Флагман”, който също бил ремонтиран и предстояло откриването му. По този повод с докладна записка Изх. № 137 от 11.02.2009 година подс. И. предложил на Изпълнителния директор на ИА „Социални дейности на МО” – София да бъде възложена малка обществена поръчка с избор на изпълнител за изработване и поставяне на пердета и щори в ремонтираните обекти /л.19-20 т.18 ДП/. След като докладната записка била върната с положителна резолюция и заведена с Вх. №207 от 18.02.2009 година, подс. И. разпоредил на св. П. да извърши маркетингово проучване и да докладва с предложение за фирми изпълнители. Както и при предходните поръчки св. П. подписал доклад с дата 11.03.2009 година /л.21 т.18 ДП/, изготвен с данни посочени от подс. И., в който били вписани следните фирми: „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД с управител св. Н.; „СИТИ ЛЕКС 75” ЕООД с управител В.Т. и „МИЛЕНИУМ К-М” ЕООД с управител подс. А.. Както беше посочено по-горе подс. А. е имал пълномощно за управлението на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД, а съгласно показанията на св. И., коментирани в раздела за ремонт на Лятното кино, тя като служителка на подс. А. е имала осигурено от него пълномощно на нейно име за фирмата „Сити лекс”. По този начин подс. А.  е имал контрол и е разполагал с данните за трите дружества. Така независимо от това, коя фирма ще бъде избрана, двамата подсъдими осигурили възлагане на поръчката на фирма под контрола на подс. А.. Съгласно предварително постигнатата уговорка подс. А. изготвил два неистински частни документа - ценово предложение с дата 12.03.2009 година /л.33 т.18 ДП/ от името на управителя на „СИТИ ЛЕКС 75” ЕООД В.Т. и положил подпис вместо него без знанието и съгласието му /л.38 т.15 ДП/. С дата 11.03.2009 година изготвил и ценово предложение от името на управителя на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД – св. Н. /л.64 т.18 ДП/ и положил вместо него подпис без знанието и съгласието му /л. 38 т.15 ДП/. Тези две оферти, заедно с изготвената от него оферта от името на „МИЛЕНИУМ К-М” ЕООД представил в деловодството на ТД – Варна. Назначената комисия за разглеждане, оценяване и класиране на офертите на 13.03.2009 година предложила изпълнението на поръчката да се възложи на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД /л.81-82 т.18 ДП/. Още същия ден било изготвено уведомително писмо, получено на ръка /л.24 т.18 ДП/. За изпълнението на поръчката не е бил сключен договор, а на 20.03.2009 година подс. А. изготвил неистински частен документ - приемо-предавателен протокол /л.91-96 т.18 ДП/. За „изготвил” той вписал името на св. Н. и се подписал вместо него без знанието и съгласието му. По разпореждане на подс. И. за приел, подписи поставили служителите Д., П. и Г., а той го утвърдил. В протокола били подробно описани обектите в които са били доставени и монтирани пердета и щори от фирма „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД. Отразеното в протокола не отговаряло на истината, тъй като от разпитите на свидетелите, посочени в предходния раздел, касаещ доставката и монтирането на мебели, се установи, че когато на церемонията на 20.02.2009 година те са получили ключовете от жилищата си и са ги посетили, в тях е имало поставени пердета и щори. Тези показания взаимно се допълват и не си противоречат, като в тяхна подкрепа са и показанията на св. Д. /л.370 и 371 НД/ и изготвения от него видеоматериал, от който се вижда състоянието на заснетите от него жилища преди 20.02.2009 година. При разпитите на тези свидетели защитата се стремеше да установи, че пердетата и щорите са били налични т.е. поръчката е изпълнена. Предмета на доказване е не просто наличието им, а това, че са изработени и доставени именно от „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД, на която е платено за това. На 25.03.2009 година подс. А. изготвил поредния неистински частен документ - фактура № **********/25.03.2009 година за сумата 35 999.56 лв., представляваща стойността на описаните в приемо-предавателния протокол дейности, която сума ИА СД на МО ТД – Варна следва да изплати на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД. Във фактурата вписал името на св. Н. за съставител и положил подпис вместо него без знанието и съгласието му.  По разпореждане на подс. И. за получател от името на Териториалната дирекция се подписал св. П.. На гърба на фактурата е поставен печат на финансовия контрольор св. С., която е положила и подпис. По аргументите изложени в предходния раздел, св. С. е била в командировки за осъществяване на предварителен контрол от 12 до 20.03.2009 година в градовете Пловдив, Варна и Плевен, а след това на 13-17 април 2009 година. На 25.03.2009 година тя не е била в гр. Варна за да одобри фактурата преди издаване на платежното нареждане. Въпреки това на същия ден – 25.03.2009 година подс. И. подписал бюджетно платежно нареждане № 820000656053 /л.25 т.19 ДП/ за сумата  35 999.56 лв., заведено в обслужващата банка на 27.03.2009 година. На 28.04.2009 година сумата постъпила по сметката на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД и същия ден е била изтеглена на ръка от подс. А..

 

Описаната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от експертните заключения и приложените към делото документи. Настанените в ремонтираните жилища военнослужащи потвърдиха, че още през месец февруари в жилищата е имало пердета и щори. Това обстоятелство се доказва и от разпита на изготвилия видеоматериала за церемонията и състоянието на жилищата св. Д.. Неговите показания се подкрепят от заснетия и възпроизведен в съдебно заседание материал, съдържащ се в CD /л. 40 т. 17 от ДП/. Всичко това води до извода, че към датата на избор на изпълнител за изработване и поставяне на пердето и щори – 13.03.2009 година те са били поставени. Защитата няколко пъти направи опит да насочи вниманието, че след като в жилищата и ресторанта има поставени щори, следва, че поръчката е изпълнена. Предмет на доказване по делото е не обстоятелството дали има поставени щори или не, а дали това е извършено в рамките на обществената поръчка, възложена на фирма „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД и дали е следвало тази фирма да получи изплатеното възнаграждение.

От доказателствения материал е видно, че към датата 13.03.2009 година не е имало какво да се изпълнява по доставката и монтирането на пердета и щори, тъй като те вече са били поставени. Освен това са налице и други обективни данни, подкрепящи извода, че „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД не е извършила заплатените дейности. На л. 119 т. 18 от ДП е приложена фактура № **********/30.03.2009 година, издадена от името на „СТРОЙ ИНДЪСТРИС” ЕООД – София, в която като съставител е посочено лицето И.Д.. Като получател на фактурата е посочена „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД, а за получател е посочено името на Х.Н.. Във фактурата е описано, че „СТРОЙ ИНДЪСТРИС” ЕООД – София е предоставило на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД услуга, изразяваща се в монтаж за обзавеждане, монтажи на домофонна и звънчева инсталация и изработка и доставяне на пердета и щори. В том 20 л. 22-74 са приложени материалите от извършена ревизия на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД. На л.44-45 и л. 68-69 том 20, ревизиращия орган изрично е посочил, че в документацията на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД и при насрещната проверка на „СТРОЙ ИНДЪСТРИС” ЕООД – София не е установено предоставяне на услуга от „СТРОЙ ИНДЪСТРИС” ЕООД – София на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД по фактура № **********/30.03.2009 година. Съдът приема, че услугата не е могла да бъде изпълнена от „СТРОЙ ИНДЪСТРИС” ЕООД – София и поради обективни обстоятелства. От приложените справки на л. 27-33 том 19 и на л.5-6 том 21 от ДП е видно, че през месец април 2009 година за всеки договор е посочен „Код НКИД”. Видно от Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт, публикувана в сайта на НСИ, посочените в справката кодове са за дейности за ремонт и поддръжка на плавателни съдове, за строителство и за търговия на дребно с телефонни апарати. През този период във фирмата не е имало работници, които биха могли да изработят пердета и щори. На л.79 том 23 от ДП е приложена справка, от която е видно, че на 19.02.2009 година е закрита сметката на „СТРОЙ ИНДЪСТРИС” ЕООД – София, посочена във фактурата с дата 30.03.2009 година. Самата фактура не е подписана за получател, а подписа за съставил не е положен от И.Д., съгласно експертното заключение на вещото лице В. на л. 49 том 15 от ДП. В документацията на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД е отразено, че сумата по фактурата е получена в брой с касов бон на 10.04.2009 година /л.44 т.20 ДП/.

 

От изложеното до тук и въз основа на посочения доказателствен материал се доказва, че за периода от началото на месец април 2008 година до 28.04.2009 година по четири обществени поръчки били заплатени дейности, които реално не са били извършени на обща стойност 91 617.71 /деветдесет и една хиляди шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв., собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”. По ремонта на Лятното кино са били изплатени в повече 25 961.25 лв.; по ремонта на трафопост са били изплатени в повече 11 656.90 лв.; по доставка и монтаж на ново обзавеждане са били изплатени 18 000 лв. за дейности, който не са били изпълнени и по изработване и доставяне на пердета и щори са били изплатени 35 999.56 лв. за дейности, който също не са били изпълнени. 

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи извода, че от обективна и субективна страна двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 2 вр. чл.201 НК. За периода от началото на месец април 2008 година до 28.04.2009 година в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление подс. И. и А. са присвоили чуждо движимо имущество – сумата от 91 617.71 /деветдесет и една хиляди шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/лв., собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, която била поверена на подс. И. в качеството му на длъжностно лице - Директор на Териториална дирекция Варна при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” да управлява. Това било извършено, като на четири пъти в длъжностното си качество подс. И. разпоредил да се изплатят сумите от 25 961.25 лв. /двадесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/; 11 656.90 лв. /единадесет хиляди шестстотин петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/; 18 000.00 лв. /осемнадесет хиляди лева/ и 35 999.56 лв. /тридесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ съответно на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД – Варна за първата сума; „МИЛЕНИУМ-К-М” ЕООД – Варна за втората сума и на „Спектролиум Корпорейтед” ЕООД – Варна за последните две суми за заплащане на отчетени като извършени дейности по възложени обществени поръчки, каквито дейности в действителност не са били извършени. До 28.04.2009 година всички разпоредени суми постъпили по сметките на получателите, с което престъплението било довършено и настъпил целения от подсъдимите престъпен резултат. За извършване на престъплението двамата подсъдими се сговорили предварително, като съгласно тази уговорка и за улесняване на присвояването, те извършили и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно такива по чл. 308 ал. 1, чл. 309 ал. 1 и чл. 311 ал. 1 НК. Присвоената сума представлява „големи размери” по смисъла на ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, тъй като при довършване на престъплението през месец април 2009 година, размера на минималната работна заплата за страната е била 240 лв. или предмета на престъплението надхвърля този размер над 381 пъти. Макар, че присвоените средства не са били поверени на подс. А., съгласно Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г. той е съизвършител, тъй като е извършил улесняващите присвояването престъпления.

Направените от защитата възражения по правната страна на обвинението, основно касаят това, дали средствата са поверени на подс. И. да ги управлява и дали може да се разпорежда с тях или разпоредителните действия са били извършени от първостепенния разпоредител – Министерството на отбраната. Сочи се, че банковата сметка, от която са извършени преводите, според заключението на вещото лице Г. – том 15 л. 95 точка 4, е на Министерството на финансите, съгласно писмо, приложено на л. 461 от Наказателното дело и подс. И. не би могъл да се разпорежда по тази сметка. В тази връзка се прави възражение, че бюджетното платежно нареждане не е доказателство за извършено плащане. Прави се възражение, че протокол обр. 19 не е официален документ и тези протоколи, както и протоколи обр. 15 не са съставяни от подс. И.. Защитата на подс. А. твърди, че обвинението не е доказано като цяло и пледира за оправдателна присъда. Оправдателна присъда искат и двамата подсъдими с аргумента, че договорите са изпълнени. Съдът след като обсъди възраженията стигна до извода, че същите са неоснователни.

На 03.01.2003 година със заповед № Д – 383 на ръководителя на ИА „Отдих и възстановяване” – МО, на основание чл. 9 ал. 1 вр. 12 ал. 1 от Закона за държавния служител, подс. И. е бил назначен на длъжност „Директор на териториална дирекция – Варна” в ИА „Отдих и възстановяване” – МО. Съобразно цитираната заповед и видно от длъжностната характеристика за длъжността „Директор на териториална дирекция”, той е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 бук. „а” НК. Със заповеди № 472 от 20.10.2004 година и № 486 от 07.08.2008 година на изпълнителния директор на ИА „Отдих и възстановяване” – МО, подс. И. е бил упълномощен с всички права на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на ТД – Варна. Във Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”, утвърдени от изпълнителния директор на 08.11.2007 година са регламентирани функциите, касаещи длъжностните лица в Териториалните дирекции, включително и на Териториалния директор, които му давали право да се разпорежда със средства на агенцията при спазване на определени изисквания и одобрения на разходите в хода на  тези процедури. Това води до извода, че подс. И. е имал качеството на длъжностно лице и по смисъла на чл. 93 т. 1 бук. „б” НК. Предприетите от него действия по четирите поръчки от изготвянето на съответните докладни, до подписване на бюджетните платежни нареждания са били в изпълнение на вменените му права и задължения с т. 3.1; 4.1; 5.1; 5.2; 5.9; 5.10; 6.2; 7.1 до 6; 8.1 и 2; 9.1 до 3 от длъжностната му характеристика /л.21-23 т.3 ДП/, както и в изпълнение на правомощията му по процедурите за малки обществени поръчки.

Възражението, че разпоредените средства не са били дадени за управление на подс. И. и той не е могъл да се разпорежда с тях, не се споделят от съда. През периода април 2008-април 2009 година са действали последователно две заповеди на Министъра на отбраната, относно утвърждаване на Бюджетни указания по разходването на бюджета на Министерството на отбраната, първата № ОХ-332/22.05.2008 година, а втората № ОХ-193/11.03.2009 година /л.514-529 от НД/. В т. 180 бук. „б” от първата и в т.235 бук.”б” от втората изрично е указано, че подчинените структури на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, каквато структура е била и ТД – Варна, са участници в процеса на плащания чрез системата на единната сметка. В т. 188, т. 189 и т. 190 от първата заповед, както и в т. 243, т. 244 и т. 245 от втората заповед е отразено, че плащанията на всички разпоредители с бюджетни кредити се извършва чрез попълване на Бюджетно платежно нареждане, което се представя в обслужващата търговска банка. Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и подчинените им структури не разполагат със собствена банкова сметка ***, като всички безкасови разходи се извършват със средства от единната сметка на Министерството на отбраната. Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” е била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а Териториална дирекция – Варна е била подчинена структура. Агенцията не е била „оторизиран” второстепенен разпоредител с бюджетни средства, което означава, че е нямала право самостоятелно да утвърждава плащания в системата СЕБРА. Съгласно устройствения правилник на МО всички плащания се извършват чрез дирекция „Финанси” на МО. С писмо на л. 461 от НД БНБ уведомява съда, че сметка IBAN ***, посочена от вещото лице Г. в точка 4 от заключението му /л.95 т.15 ДП/ е на МФ и се използва за централизиране на бюджетни средства от банките и следващото им отнасяне по сметките на крайните получатели в БНБ. Касае се за вид транзитна сметка, обслужваща банките, а не пряко платеца и получателя, като централизираните в тази сметка средства от банките се пренасочват към крайните получатели. В заключението си вещото лице Г. не твърди, че от тази сметка са били правени плащания както сочи защитата, а през нея са правени преводи, като плащанията са през системата СЕБРА. През 2006 година БНБ и МФ издават Указание 03-13006/2006 г. за обслужване на сметки на бюджетни предприятия и бюджетни плащания в сила през инкриминирания период /л.59-73 т.45 ДП/. Съгласно т. 8.14 от Указанията платежен документ е този, който създава непосредствено основание за превод. Точка 12.2, препращаща към гл. ІV, изрично указва, че бюджетното платежно нареждане е платежен документ, т.е. създава непосредствено основание за превод.  Според т. 15.1 от Указанията, основанието за плащане е документ „Бюджетно платежно нареждане”, а съгласно т.15.3.1 от същото, бюджетното плащане се извършва по инициатива на наредителя. Според т.15.4.1 конкретно наредителя носи отговорност за настъпилите последици от неправилно съставен документ. Както обслужващата банка така и системата СЕБРА не могат да знаят каква е действително дължимата сума за изплащане и дали същата е отразена коректно в бюджетното платежно нареждане, за да носят отговорност по основанието и размера на плащането. По отношение на обслужващата организация такава отговорност изрично е изключена, съгласно разпоредбата на т.15.5.2 от Указанията. По своята правна същност Бюджетното платежно нареждане представлява диспозитивен официален документ, издаден от оправомощеното длъжностно лице в кръга на службата му, като обслужващата банка е задължена да приеме нареждането – т. 15.6.1 от Указанията. Това следва от т.15.7 на Указанията, в която е посочено, че обслужващата организация изпълнява бюджетното платежно нареждане. Съгласно т.16.2 от Указанията СЕБРА контролира коректната структура на файла, коректност и пълнота на данните в него. Постъпилите заявки се предават на системата БИСЕРА, която проверява кои плащания могат да бъдат изпълнени и наличието или недостига на средства. На практика всички дейности на структурите след издаването на бюджетното платежно нареждане са насочени към изпълнението му. По настоящото дело всички бюджетни платежни нареждания са изготвени по разпореждане на подс. И. и са подписани от него. По този начин са били създадени платежни документи, създаващи непосредствено основание за превода. Тъй като второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и подчинените им структури не разполагали със собствена банкова сметка ***, въз основа на бюджетното платежно нареждане разпоредените суми са приведени безкасово със средства от единната сметка на Министерството на отбраната. По системата на двойния подпис бюджетните платежни нареждания се подписвали и от св. С.. Именно това налагало извършването на документни престъпления с цел улесняване на присвояването, защото преди да се изготви бюджетното платежно нареждане е следвало документално да се удостовери основанието за плащане, а именно извършените по обем и стойност дейности. Въз основа на тези документи е следвало да се одобри разхода съгласно чл. 14 ал. 3 т. 1, чл. 15 т. 1, чл. 16 ал. 2, чл. 17 ал. 2, чл. 52 ал. 1 т. 6.2 и 7, ал. 2 т. 8.1, 10.1 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол /л.57-84 т.3 ДП/. Поради липсата на предварителен финансов контрол, както беше посочено по-горе бюджетните платежни нареждания били издавани без предварително одобрение. Това обстоятелство не могло да бъде установено нито от обслужващата банка, нито от служители на СЕБРА, тъй като нямат задължения за осъществяване на подобен контрол, а и досието на поръчката не придружава бюджетното платежно нареждане, но било добре известно на подс. И.. Въз основа на упълномощаването за провеждане на малки обществени поръчки, вътрешните правила за провеждането им и вътрешните правила за СФУК е имал правото да нареди плащане, с което се разпорежда с бюджетни средства, осигурени на Министерството на отбраната. Съгласно цитираните по-горе две заповеди на Министъра на отбраната № ОХ-332/22.05.2008 година и № ОХ-193/11.03.2009 година тези средства са били изплатени от единната сметката на Министерството на отбраната въз основа на издадено бюджетно платежно нареждане. Съгласно т. 187 от първата и т. 242 от втората заповеди безкасовите плащания задължително е следвало да преминават през единната сметка чрез бюджетно нареждане и е било недопустимо, парите да преминават през транзитната сметка и сметката за наличности, с които е разполагала ТД – Варна. Съобразно заеманата от него длъжност и упълномощаването му със заповеди № 472 от 20.10.2004 година и № 486 от 07.08.2008 година на изпълнителния директор на ИА „Отдих и възстановяване” – МО, подс. И. е имал право да се разпорежда по възложени обществени поръчки със средства на Министерството на отбраната ad hoc за всяка поръчка, след изпълнение на изискванията по одобрение на разхода. Към свои писмени обяснения, заведени в деловодството на съда на 02.07.2015 година, подс. И. е приложил Устройствен правилник на Министерството на отбраната /л.335-341 НД/. Подсъдимият и защитата се позовават на чл. 25 от този правилник с твърдението, че всички плащания към контрагентите на Министерство на отбраната се извършва от Дирекция „ Планиране и управление на бюджета”. В чл. 25 т 6 от Правилника е отразено, че Дирекция „ Планиране и управление на бюджета” координира, коригира и утвърждава ограниченията за разходи и плащания и контролира лимитите за разход и извършва банкови разплащания на разпоредителите с бюджетни средства, включени в СЕБРА. Това означава, че дирекцията изпълнява банковите разплащания, разпоредени от съставителя на бюджетното нареждане, а те самите нямат разпоредителни функции, за това на кого, за какво и колко да се плати. Съгласно чл. 25 т. 12, Дирекцията инициира и извършва всички разплащания по централизирано материално-техническо осигуряване, а не по териториално такова. По изложените съображения, съдът приема, че е налице престъпния състав на чл. 201 НК, тъй като подс. И. в качеството си на длъжностно лице в съучастие с подс. А. като съизвършители присвоили сумата 91 617.71 лв., собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, поверена на подс. И. да управлява.

Налице е и квалифициращия елемент по чл. 202 ал. 1 т. 1 НК, тъй като за улесняване на присвояването двамата подсъдими са извършили и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание. За провеждане на процедурата по малка обществена поръчка е било необходимо участниците да представят ценови оферти, като елемент от критериите за класирането им. След определяне на изпълнителя следвало да се сключи договор, а за авансово плащане е било необходимо да се оформи протокол за откриване на строителна площадка. При приключване на изпълнението по поръчката, съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 3 и 5 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”, утвърдени от изпълнителния директор на 08.11.2007 година, извършената работа като вид, обем и стойност се приема от комисия, в която задължително следва да се включи и представител на Централното управление на агенцията, като се съставя двустранен протокол. Аналогично задължение се съдържа и в чл. 52 т. 7 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол. За приемането на строежа, когато възложената задача е за извършване на строително-ремонтни дейности, е било необходимо да се състави констативен акт обр. 15 към чл. 7 от Наредба № 3/31.07.2003 година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на тези протоколи изпълнителят издава фактура за стойността на извършените дейности. След одобрение от предварителния финансов контрол на фактурата въз основа на материалите по преписката за съответната поръчка се издава бюджетно платежно нареждане, за привеждане на сумата по фактурата. За да бъде извършено плащането и да се стигне до разпореждане със средствата на Изпълнителната агенция е бил необходимо да се изготвят всички посочени по-горе документи.

По ремонта на Лятното кино подбуден от подс. И., подс. А. изготвил между 19 и 27 май 2008 година в гр. Варна две ценови оферти от името на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД и „ВАН ДАН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, като положил подписи вместо посочените в тях лица, без знанието и съгласието им. По този начин изготвил два неистински частни документа, които използвал, депозирайки ги на 27 и 28 май 2008 година за участие в конкурсната процедура, като доказателство за желанието на посочените като автори лица да участват в процедурата. След избора за изпълнител на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД, отново подбуден от подс. И., подс. А. изготвил на 02.06.2008 година в гр. Варна нов неистински частен документ – Договор № 14/02.06.2008 година, в който положил подпис вместо лицето Д.Н. без нейно знание и съгласие. Този договор бил използван като доказателство за договорни отношения между ТД – Варна и „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД за ремонт на Лятното кино. На основание чл. 7 ал. 3 т. 2 от Наредба № 3/31.07.2003 година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 02.06.2008 година в гр. Варна подс. А. изготвил неистински официален документ – Протокол за откриване на строителна площадка, като се подписал вместо Н., без нейно знание и съгласие. Този протокол е бил издаден по предвидения в Наредба № 3/31.07.2003 година ред и форма от името на управителя на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД в кръга на службата му, но всъщност не представлявал волеизявление на лицето, посочено като автор. Подбудител за извършване на лъжливото документиране отново е бил подс. И.. След приключване на ремонтните дейности, умишлено склонен от подс. И., подс. А. изготвил на 30.06.2008 година в гр. Варна нови три неистински частни документа –  протокол обр. 19, заменителна таблица и протокол обр. 19 по заменителна таблица. В трите документа той положил подпис вместо Н., без знанието и съгласието й. Тези документи използвал като доказателство за вида, обема и стойността на извършените ремонтни дейности. Отново на същата дата и място двамата подсъдими изготвили неистински официален документ с невярно съдържание - констативен акт обр. 15 към чл. 7 ал. 1 т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Протокола бил издаден по предвидения в Наредба № 3/31.07.2003 година ред и форма от името на управителя на „ДИ-М-СТРОЙ” ЕООД и Териториалния директор на ТД – Варна в кръга на службата им, но всъщност не представлявал волеизявление на лицето Н., посочено като автор. Подпис вместо нея и без нейно знание и съгласие поставил подс. А., подбуден за това от подс. И.. В документа било вписано и невярното обстоятелство, че всички дейности по договора са изпълнени, макар, че част от тях на стойност 25 961.25 лв. не са били изпълнени. С оглед на подписания констативен акт по същото време и място, подбуден от подс. И., подс. А. изготвил неистински частен документ – сметка 22 от името на Н. като изпълнител. Без знанието и съгласието й, той положил подпис в документа вместо нея. Документа послужил за доказване остатъка от плащането по договора. След това на 12.08.2008 година в гр. Варна подс. А. изготвил и фактура № ********** за сумата 83 824.84 лв. от името на Н.. Без нейното знание и съгласие той поставил подпис вместо нея и така оформения неистински частен документ, представил в ТД – Варна за изплащане на сумата. За това той също бил подбуден от подс. И.. По този начин, през периода от началото на месец април до 12.08.2008 година в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, подс. И. подбудил подс. А., а последния в резултат на това подбуждане съставил във връзка с ремонта на Лятно кино общо осем неистински частни и два неистински официални документа, които използвал, за да докаже, че следва да получи цялата сума по договора, част от която двамата подсъдими присвоили. От своя страна подс. И. в качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата си съставил един неистински официален документ с невярно съдържание - констативен акт обр. 15. Извършеното при условията на продължавано престъпление от подс. И., осъществява съставите по чл. 308 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3; чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 и чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, а извършеното от подс. А. по чл. 308 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК.

По ремонта на трафопоста двамата подсъдими изготвили един официален документ с невярно съдържание. На 23.10.2008 година в гр. Варна в кръга на службата си подс. И. ***, а подс. А. като управител на „МИЛЕНИУМ К-М” ЕООД подписали констативен акт обр. 15 към чл. 7 ал. 1 т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Протокола бил издаден по предвидения в Наредба № 3/31.07.2003 година ред и форма, но в него било вписано невярното обстоятелство, че всички дейности по договора са изпълнени, макар, че част от тях на стойност 11 656.90 лв. не са били изпълнени. Така изготвения документ бил използван от подсъдимите, като доказателство за издаване на фактура и изплащане на пълния размер на посочената сума, част от която присвоили. По този начин осъществили престъпния състав на чл. 311 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 НК.

По поръчката за доставка и монтаж на ново обзавеждане подс. И. склонил подс. А. да състави два неистински частни документа, които били необходими за изплащане и присвояване на сумата от 18 000 лв. В резултат на това на 25.03.2009 година подс. А. изготвил констативен протокол, който да послужи като доказателство, че описаните в него дейности са извършени по вид, количество и стойност. На същата дата съставил и фактура № **********/25.03.2009 година за сумата 18 000 лв. И в двата частни документа били вписани имената на управителя на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД - Х.Н.. Вместо него и без негово знание и съгласие подписи в документите поставил подс. А.. Тези документи последният представил в ТД – Варна и въз основа на тях била изплатена сумата от 18 000 лв., която подсъдимите присвоили. Извършеното от тях при условията на продължавано престъпление, осъществява престъпния състав на чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК за подс. А. и вр. чл. 20 ал. 3 НК за подс. И..

По поръчката за изработване и доставяне на пердета и щори, подбуден от подс. И., подс. А. изготвил четири неистински частни документи. На 12.03.2009 година той изготвил ценови предложения от името на управителите на „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД - св. Н. и на „СИТИ ЛЕКС 75” ЕООД - В.Т.. Подс. А. положил подписи и в двата документа вместо управителите им без тяхното знание и съгласие. Макар, че имал пълномощно да управлява „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД, подс. А. не използвал своето име и пълномощно, тъй като в същата процедура той участвал и със собствената си фирма. Изготвяйки ценово предложение от името на св. Н., той създавал впечатление, че в поръчката не участват едни и същи лица, но от името на различни фирми. Именно за да създаде впечатление, че Н. и Т. изявяват желание за участие в процедурата, той представил ценовите предложения в деловодството на ТД – Варна. След избора на  „СПЕКТРОЛИУМ КОРПОРЕЙТЕД” ЕООД за изпълнител и след изтичане срока за изпълнение, на 20.03.2009 година подс. А. съставил третия неистински частен документ, а именно приемо-предавателен протокол в който се подписал вместо св. Н., без негово знание и съгласие. Този документ представил пред ТД – Варна за да докаже, че са изпълнени всички дейности по обществената поръчка. На 25.03.2009 година от името на св. Н. той изготвил четвъртия неистински частен документ – фактура № **********/25.03.2009 година за сумата 35 999.56 лв. Въз основа на нея била изплатена цялата сума, присвоена от двамата подсъдими. С деянията си при условията на продължавано престъпление, осъществили престъпния състав на чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК за подс. А. и вр. чл. 20 ал. 3 НК за подс. И..

По този начин за периода от началото на месец април 2008 година до 25.03.2009 година в гр. Варна подс. И. осъществил престъпния състав на чл. 308 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3; чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 и чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, а подс. А. по чл. 308 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2; чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК. Извършените престъпления са послужили за улесняване на присвояването и за тях по закон не се предвижда по-тежко наказание.

Съдът приема, че е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. 202 ал. 1 т. 2 НК. През месец април 2008 година двамата подсъдими се уговорили предварително помежду си да присвояват част от средствата по възлаганите от ТД – Варна обществени поръчки. Тъй като подобни уговорки обикновено се осъществяват само между участващите в тях лица и с оглед на позицията на двамата подсъдими, които отричат да са извършили престъпление, за да стигне до извода за предварително сговаряне между тях, съдът анализира цялостния доказателствен материал по делото и направи своя извод. Видно от приложените на л. 46-47 т. 21 от ДП справки, голяма част от сключените договори и изпълнени услуги са от фирми, представляване от подс. А.. В тези справки фигурират само фирмите в които официално той се е легитимирал като представител, а извън нея са договорите и услугите по които е участвал подсъдимия, без да фигурира неговото име. Част от тях са и предмет на настоящото дело. За съществуващата предварителна уговорка говори факта, че по първата обществена поръчка, за ремонт на Лятното кино е установено, че писмата до фирмите участнички в конкурса, както и уведомителните писма за резултатите са получени в Териториалната дирекция от подс. А..  Също той е подавал оферти от името на всички участници. Това е било ясен признак за формалния подход при провеждане на процедурата по избор на изпълнител. Ако тези факти биха могли да бъдат извън полезрението на подс. И., то договора, сметка 22 и акт обр. 15 са подписани от двамата подсъдими и подс. И. не би могъл да не констатира, че тези документи не се подписват от жена с фамилно име Н., а от подс. А.. Съгласно т. 5.9 от Длъжностната характеристика на длъжността „Директор на Териториална дирекция” и в това си длъжностно качество подс. И. е бил пряко отговорен за подготовката и провеждането на процедури по ЗОП за съответната дирекция. Такива задължения имал и съгласно чл. 20 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО” и чл. 52 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол. Въпреки, че бил запознат с тези изисквания подс. И. умишлено ги нарушавал. По делото се установи, че св. П., на когото подс. И. е възлагал проучването и изготвяне на техническо задание, не притежава необходимия капацитет и знания. Това е задължавало подсъдимия, съгласно чл. 16 ал. 1 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки да привлече външни експерти за подготовка на техническото задание. Вместо това той е указвал на св. П. какво допълнително да се включи в заданията, въпреки, че самия И. нееднократно заяви пред съда, че не притежава знания в областта на строителството. При приемане на извършената работа е следвало да се назначи комисия, в която според чл. 59 ал. 3 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки, задължително участва представител на агенцията. По процедурите предмет на настоящото дело такива лица не са включвани в комисиите. Чл. 52 ал. 3 т. 5 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол също изисква при липса на експерти в съответната област, да се ползват за методическа помощ и съдействие експерти от централното управление на Агенцията, което също не е било изпълнено. Разпоредбите на чл. 14 ал. 3, чл. 15 т. 1, чл. 16 ал. 2, чл. 17 ал. 2, чл. 52 ал. 1 т. 6.2, т. 7, т. 8.1, т. 10.1 от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол вменяват задължение преди поемане на финансов ангажимент, сключване на договор или извършване на плащане, материалите да се представят на финансовия контрольор за одобрение. Без такова одобрение е недопустимо извършване на плащане. По делото се установи, че подс. И. е подписвал бюджетни платежни нареждания за изплащане на суми по договори и възложени поръчки без такова одобрение. По отношение на контрола по изпълнение на строително-ремонтните дейности се установи, че същия е бил формален. Включените в комисиите лица не притежавали необходимите познания в областта на строителството. Подс. И. при назначаването им не е разпореждал да им бъдат предоставени документи, въз основа на които да проверяват, спазват ли се клаузите на договора. Същите лично не са извършвали замервания и не са изготвяли актове от проверки. Такива актове са им били представяни в завършен вид и по разпореждане на подс. И. са ги подписвали. Не им е била давана възможност да се запознаят със съдържанието и дори им е правена забележка да не разгръщат акта /св.В./. Липсата на представител на централното управление в комисиите е давало възможност на подс.И. да въздейства на подчинените му служители, използвайки служебното си положение. Със знанието и мълчаливото съгласие на подс. И. е отсъствал и външен строителен надзор. Единствено св. Й.Х. е участвал при съставянето на документи по приемането на ремонта на трафопоста. По изложените в този раздел съображения, съдът приема, че това участие е било формално. Макар, че ТД – Варна не е имала сключен договор с този свидетел, подс. И. не е реагирал, относно неучастието на фирмите с които е сключил договор за надзор и е заплатил за това. В раздела за ремонт на трафопоста бяха изложени съображения, относно формалното подписване на договори в една дата на две различни места между три лица, а едно от тях на същата дата е подписало и документ вече в качеството си на надзорник. Същевременно единственото лице, забелязвано макар и епизодично на обекта не фигурира никъде в документацията със своите имена или подпис. Подписи са полагани и заключения са давани от лица, за които се установи, че никога не са посещавали обектите. Още по-фрапиращи са фактите, водещи до извода за предварителен сговор между двамата подсъдими за присвояване на финансови средства по поръчките за доставка и монтаж на ново обзавеждане и за изработване и доставяне на пердета и щори. Макар, че и двамата подсъдими са знаели, че към датите на възлагане на поръчките мебелите са закупени и доставени от служители на „Метро” в апартаментите, че същите са сглобени по разпореждане на подс. И. от служители на Териториалната дирекция и пердетата и щорите са монтирани, изпълнението на тези вече изпълнени дейности са били възложени, отчетени като изпълнени и заплатени. Налице са били координирани действия между двамата подсъдими. Подс. И. е обявявал определена поръчка и е назначавал за провеждане на процедурите, служители на които може да въздейства. Подс. А. представял документи за участие в обявените процедури, включително и неистински документи. Подс. И.  е знаел, че подаваните документи не изхождат от вписаните като податели лица, но продължавал процедурата. И двамата се възползвали от практическата липса на вътрешен и външен строителен надзор и на предварителен финансов контрол. Двамата подписвали документи за приемане на извършената работа, при което подс. И. е бил наясно, че подписите за изпълнител в повечето документи не се поставят от лицата вписани в протоколите. Всичко това води до извода, че двамата са имали предварителна уговорка за присвояване на парични средства по възложените поръчки. Подс. И. е знаел съгласно Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”  и Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол какви документи е необходимо да бъдат оформени, за да се извърши плащането. Той е подбудил подс. А. да изготви инкриминираните документи, срещу което ще получи заплащане за не извършени от него дейности. В качеството си на Директор на Териториалната дирекция и възложител на обществени поръчки е придвижвал документите и е осигурявал отсъствието на ефективен контрол. Без да има заверка от финансовия контрольор, той е разпореждал изплащането на фактурираните суми. С течение на времето и придобиването на увереност, че деянията им остават не разкрити, подсъдимите постепенно са увеличавали процента на присвоените суми. По ремонта на Лятното кино са били присвоени около 20 % от общо заплатената сума, при ремонта на трафопоста са присвоени около 25 % от сумата, а по последните две поръчки са присвоени 100 % от сумите.

Съдът приема, че е налице и квалифициращия признак по чл. 202 ал. 2 т. 1 НК „големи размери”. Съгласно ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС този квалифициращ елемент е налице, когато предмета на престъплението надхвърля 70 пъти минималната работна заплата за страната, към момента на извършване на деянието. През 2008 година минималната работна заплата е била 220 лева, а през 2009 година 240 лева. През 2008 година, за да е налице признака „големи размери” е било необходимо предмета на посегателство да е над 15 400 лева, а през 2009 година над 16 800 лева. Двете присвоявания извършени през 2008 година по поръчките за ремонт на Лятното кино и трафопоста са съответно на стойност 25 961.25 лева и 11 656.90 лева, което означава, че първата присвоена сума, дори и извън продължаваната престъпна дейност, покрива критерия за „големи размери”. Присвоените през 2009 година суми са 18 000 лева и 35 999.56 лева т.е. и двете са над прага и дори самостоятелно всяка от тях покрива критерия за „големи размери”. Общо присвоената сума в резултат на цялата продължавана престъпна деятелност е 91 617.71 лева и представлява „големи размери”.

Поради всичко изложено по правната страна на делото, съдът призна двамата подсъдими за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от началото на месец април 2008 година до 28.04.2009 година в гр. Варна са осъществили престъпния състав по чл. 202 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 и 2, вр. чл.201 НК.

На досъдебното производство е било повдигнато обвинение срещу двамата подсъдими по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 и 2 вр. чл. 201 НК, като е прието, че присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, а предмета на присвояване е 125 082.23 лв. В съдебно заседание прокурорът поддържа това обвинение. След изслушване на допълнителната тройна съдебна строително-техническа експертиза, съдът стигна до извода, че доказания размер на присвоените средства е 91 617.71 лева и призна двамата подсъдими за виновни да са присвоили обща сума в такъв размер. За разликата до сумата на повдигнатото обвинение - 125 082.23 лева, съдът оправда подсъдимите. Размера на установената като присвоена сума надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за 2009 година и отговаря на критериите за особено големи размери, съгласно  ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС. Съдебния състав прецени, че деянията на подсъдимите не покриват изискванията на втория задължителен елемент по чл. 203 ал. 1 НК – да представляват особено тежък случай. Извършеното с оглед на настъпилите последици и други отегчаващи обстоятелства не разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и извършителите, както изисква чл. 93 т. 8 НК. По тези съображения, съдът оправда подсъдимите за обвинението по чл. 203 ал. 1 НК, за това че присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и го преквалифицира по по-лекия състав на чл. 202 ал. 2 т. 1 НК, като прие, че присвоената сума е в големи размери.

В чл. 2 ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", приет с ПМС № 265 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 21.01.2000 г, отм., бр. 27 от 9.04.2010 г., в сила от 25.05.2010 г., изрично е уредено, че агенцията е юридическо лице със седалище София, бул. Тотлебен 34а. Въпреки че е била второстепенен разпоредител с бюджетни средства, Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" е имала свой бюджет в рамките на бюджета на Министерството на отбраната. С действията си подсъдимите са ощетили именно бюджета на агенцията със средства предназначени за поддръжка, ремонт и модернизация на материалната база.

 

Причини, условия и мотиви за извършване на престъпленията са изключително занижения предварителен контрол, осъществяван по отношение на провежданите процедури, касаещи обществените поръчки и поетите в Териториалната дирекция задължения; големия обем договори и поръчки, които са били реализирани в един и същ период, което е затруднявало ефективното проследяване на конкретните дейности; авторитарния стил на управление, наложен от подс. И. в Териториалната дирекция, изключващ възможността да се запознават служителите /освен тесен кръг от лица/ с документацията по възлаганите поръчки и тяхното изпълнение, довело до отсъствието на публичност; стремежа на подсъдимите за неправомерно  облагодетелстване; занижени морални критерии от тяхна страна.

 

При индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената престъпна упоритост, изразяваща се в извършването на присвоителни дейности по четири обществени поръчки в рамките на една година; големия брой неистински документи и такива с невярно съдържание, изготвени за улеснение при извършване на присвояването; използването от страна на подс. И. *** при осигуряването на необходимите за присвоителната дейност условия, възползвайки служебното си положение. Съдът отчете и водещата му роля при извършване на престъплението с оглед на правомощията, които е давала длъжността му и упълномощаването с всички права на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, както и това, че той се е разпореждал с паричните средства и от него, а не от А. е зависело дали същите да бъдат присвоени. По отношение на подс. А. съдът отчете и обремененото му съдебно минало. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на И., обстоятелството, че при извършване на деянията подс. А. е следвал действията на подс. И. и в този смисъл е имал подчинена роля при извършване на присвояването. Преценявайки всичко това, съдът определи наказания на двамата подсъдими при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и при условията на чл. 54 НК, за  подс. И. шест години лишаване от свобода, а за подс. А. пет години лишаване от свобода, като счете, че не са налице многобройни или изключителни по своята същност смекчаващи обстоятелства, които да аргументират приложението разпоредбата на чл. 55 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 202 ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК, съдът лиши двамата подсъдими от право да заемат държавна или обществена длъжност или да упражняват професия или дейност свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от по шест години за всеки от тях.

На основание чл. 202 ал. 3 вр. ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1 т. 3 НК, съдът постанови наказание „конфискация” на част от имуществото, собственост на подс. И.. По делото е установено, че той притежава три недвижими имота, върху които е наложена обезпечителна мярка с определение № 19/05.09.2014 година на Сливенски военен съд на основание чл. 72 ал. 1 НПК. Преценявайки имотното състояние на подс. И., тежестта на извършеното престъпление и характера на имотите, съдът конфискува една втора идеална част от апартамент № 2, ведно със склад № 2 в гр.Варна, КК „св.св. Константин и Елена”, вписан в службата по вписвания с вх. Рег. № 16949/07.07.2006 г., акт. № 19 том LIV дело № 12742/2006 г. По делото не се съдържат данни, за това подс. А. да притежава имущество, върху което да бъде насочено наказание „ конфискация”, поради което съдът не му наложи такова наказание.

 

По отношение на подс. А. са налице предпоставките на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 от НК. Той е осъждан пет пъти, като с присъда …... по нохд № ….. на Окръжен съд Варна е му е наложено наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв., за деяние извършено в периода 14.09.-14.12.2006г. Присъдата е влязла в сила на 30.04.2010 г. По споразумение от 09.03.2011 г. по нохд № ……. г. на Районен съд Варна му е наложено наказание „пробация”, като са определени и пробационните мерки за деяние извършено в периода месец февруари - март 2010г. С протоколно определение от 09.03.2011 г. по същото дело е определено общо наказание по нохд № …… г. на Окръжен съд Варна и нохд № ……. г. на Районен съд Варна - 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв. Определението е влязло в сила на 25.03.2011 г. С присъда № ………. г. по нохд № ……. г. на Окръжен съд Варна му е наложено наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода за деяние извършено в периода 14.11.2005-14.08.2006г. Съдът му е определил общо наказание по това дело и по нохд № …….. г. на Окръжен съд Варна - 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 4 години и 11 месеца и глоба в размер на 5 000 лв. Присъдата е влязла в сила на 28.07.2011 г. С присъда № ……. г. по нохд № ………. г. на Окръжен съд Варна му е наложено наказание 2 година и 8 месеца лишаване от свобода отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв. за деяние извършено в периода 01.12.2005-30.11.2008г. Съдът му е определил общо наказание по това дело, по нохд № …… г. на Окръжен съд Варна, по нохд № …… г. на Районен съд Варна и по нохд № …….. г. на Окръжен съд Варна  - 2 година и 8 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв. Присъдата е влязла в сила на 13.03.2012 г. По споразумение № …. г. по нохд № ….. г. на Районен съд Варна в сила от 12.06.2012 г. му е наложено наказание 2 година и 9 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 4 години, за деяние извършено през месец октомври 2009г. Петте акта са влезли в сила между 30.04.2010 година и 12.06.2012 година, я деянията, за които е бил осъждан са извършени между 14.11.2005 година до месец март 2010 година. Деянията предмет на настоящото дело са извършени през периода от началото на месец април 2008 година до 28.04.2009 година. От това следва извода, че всички престъпления, подс. А. е извършил преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. По правилата на съвкупността, съдът определи на този подсъдим общо наказание по всички осъждания в размер на най-тежкото, а именно това по настоящото дело в размер на пет години лишаване от свобода, като към него присъединява и наказанието глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, както и наказанието лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или длъжност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от шест години. Така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” е достатъчно по размер и не се налага увеличаването му, съобразно правилата на чл. 24 НК.

На двамата подсъдими са наложени наказания за умишлено престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 ЗИНЗС, осъдените за първи път за умишлени престъпления на наказание до пет години лишаване от свобода изтърпяват наказанията си в затворнически общежития от открит тип. Наложените наказания на такива подсъдими от пет и повече години се изтърпяват, съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Предвид това, съдът присъди подс. И. и А. да изтърпят наказанията си в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, което пък съгласно чл. 61 т. 2 ЗИНЗС налага определянето на първоначален строг режим, какъвто съдът им определи.

По отношение на подс. А. е в сила мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета на 25.06.2015 година. По тази причина и на основание чл. 59 НК, съдът приспадна от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, срока на задържането му под стража от 25.06.2015 година до привеждане на присъдата в изпълнение, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

С оглед на осъдителната присъда и съобразно чл. 189 ал. 3 НПК, съдът присъди двамата подсъдими да заплатят в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Сливенски военен съд направените деловодни разноски в размер на по  1 813,08 /хиляда осемстотин и тринадесет лева 26 ст/ лева за всеки от тях.

 

След влизане на присъдата в законна сила, приложените по делото като  веществени доказателства плик, съдържащ оригинални документи следва да се върнат на ИА „Военни клубове и военно почивно дело” МО, а 2 броя компактдиск и една дискета да останат към делото.     

  

Мотивите се написаха на 27.11.2015 година.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк.