РЕШЕНИЕ
№ 1200
гр. Пловдив, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300501510 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 17571/01.06.2023г. от Застрахователна компания
„Уника“ АД, ЕИК 04051865 чрез пълномощника адв. Г. П. от Великотърновска АК против
решение № 581 от 10.02.2023г., постановено по гр. д. № 9695 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, XIII гр. с., с което осъжда на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
„Уника“ АД, ЕИК 04051865 да заплати на К. С. И., ЕГН ***, 19 805, 29 канадски долара, с
левова равностойност 25350, 77 лева, представляващи заплатени от ищцата разходи за
лечение, както следва: 6 723, 03 кан. долара, дължими към „Здравни услуги Алберта“, 2 473
кан. долара на 26.07.2018г. на д-р Д. С., 1000 кан. долара на 15.08.2018г. на д-р Х. Б., 894, 29
кан. долара на д-р М. С.и 8 732, 57 кан. долара съгласно „Споразумение за заплащане на
сметка“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба – 23.02.2021г. до окончателното й изплащане.С решението се осъжда „Уника“ АД,
ЕИК 04051865 да заплати на К. С. И., ЕГН ***, сумата от 3 566, 43 лева, представляващи
направени по делото разноски. Решението е постановено при участие като трето лице-
помагач на „Криста-1“ ООД, ЕИК *********.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно и необосновано,
постановено при съществено противоречие с материалния закон по подробно изложени
съображения.Правят се оплаквания, че ангажираните гласни и писмени доказателства не са
1
обсъдени от първоинстанционния съд.Оспорват се като немотивирани фактическите изводи
на решаващия съд, че е сключен договор и е заплатена премия.Не били доказани и
твърденията за настъпило застрахователно събитие, покрито при условията на
застрахователния договор, както и вида и размера на вредите.Освен това ищцата не била
материално-правно легитимирана да търси възстановяване на процесните суми, за които
нямало данни да са платени от нея.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове.Претендират се
разноски.
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение, а
оспорваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Третото лице-помагач чрез законния си представител в съдебно заседание изразява
становище за основателност на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в първоинстанционното производство, останал недоволен от постановения съдебен
акт, откъм съдържание е редовна, поради което се явява и допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
относно валидността и допустимостта на решението в обжалваната част.
В случая исковата молба, по която се е произнесъл РС Пловдив с обжалваното
решение, първоначално е била подадена в Окръжен съд Пловдив, като със същата ищцата е
претендирала присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
ответника, в размер на 19 805, 29 канадски долара – заплатени от нея разходи за лечение и
лихва върху тази сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба и с допълнителна молба вх. №
26685/04.03.2021г., депозирана след оставяне на исковата молба без движение, ищцата е
конкретизирала разходите си за лечение по вид и размер и е уточнила размера на платената
сума, в следния смисъл: на 26.07.2018г. заплатила сумата от 2473 канадски долара на д-р Д.
С.; на 15.08.2018г. заплатила 1000 канадски долара на д-р Х. Б. и 894, 29 кан. долара на д-р
М. С., като към 18.09.2020г. били заплатени 6723, 93 кон. долара от общо дължими 15438
кан. долара към Болница „***, а общо дължимата сума за проведеното лечение била 19805,
29 канадски долара с левова равностойност 25 350, 77 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че исковете не са
родово подсъдни на окръжен съд, тъй като сбора на исковата сума е на база издадени
отделни фактури, които не надхвърлят сумата от 25 000 лева и тъй като отделните суми
според ответника представляват отделни искове с цена под законово определения праг от
25 000 лева, счита че същите са родово подсъдни на районен съд.
С допълнителна молба вх. № 273812/28.04.2021г. ищцата е заявила по повод
2
повдигнатото възражение за родова неподсъдност на исковете на окръжен съд, че не
възразява делото да бъде изпратено на районен съд Пловдив.
С определение № 260817 от 29.04.2021г., постановено по т. д. № 122 по описа за 2021г.
на Пловдивски окръжен съд, производството по делото е прекратено и същото е изпратено
на Районен съд Пловдив, като е прието, че предмет на делото са обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, подробно индивидуализирани по отделни претенции в
уточнителна молба, като всяка от платените суми към лекари на територията на Канада
възлиза на сума с левова равностойност по-малка от 25 000 лева, а общият им сбор е сумата
от 19 805, 29 кан. долара с левова равностойност 25350, 77 лв.Сезираният съд е приел, че
цената на всеки от предявените искове е под 25 000 лв., като същевременно не е налице
изключението по чл. 104, т. 6 от ГПК, доколкото с исковата молба не е предявен иск,
подсъден на окръжен съд.Изложени са доводи, че всяка претенция за обезщетяване на
направен разход като имуществена вреда представлява отделен иск, а сборът на обективно
съединените искове не влияе на правилата за родова подсъдност. Различно е само – предвид
спецификите му, при обезщетението за неимуществени вреди, което се определя глобално за
всички болки и страдания от всички увреждания от едно деяние или събитие, а не съобразно
отделен паричен еквивалент.По тези съображения е прието, че компетентен да разгледа
всички обективно съединени искове е районният съд.
Пловдивският районен съд от своя страна е приел за разглеждане изпратеното му дело и
се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция решение по иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за сумата от 19 805, 29 кан. долара с левова равностойност
25350, 77 лева, представляваща заплатени от ищцата разходи за лечение, като в диспозитива
на решението е описано и как се формира общата сума от отделните пера.
В хода на въззивното производство страните не правят възражение във връзка с родовата
подсъдност на делото, като поддържат първоначално изразеното становище, че родово
компетентен да се произнесе по предявения иск, е районен съд.
Така поддържаното становище не се споделя от настоящия състав на съда по следните
съображения:
Според чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с
изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, а съгласно
чл. 104, т. 4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева,
с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет,
са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
В случая предявеният иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ не попада сред изключенията по чл.
104, т. 4 от ГПК и същевременно цената му надвишава 25 000 лева, поради което е родово
подсъден като първа инстанция на окръжен съд. Обстоятелството, че в диспозитива на
решението са описани и отделните разходи, формиращи общия размер на иска, не означава,
че съдът се е произнесъл по отделни искове.Предмет на иска е една претенция за заплащане
3
на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, възникнали от настъпило
застрахователно събитие.Отделните пера, които формират размера на претендираното
обезщетение, не представляват самостоятелни искове и не се касае за обективно
кумулативно съединени искове /в този см. определение № 198/02.06.2014г. по ч. гр. д. №
2528/2014г., II г. о. на ВКС, определение № 145/23.03.2021г. по т. д. № 1325/2020г., II т. о. на
ВКС, определение № 60609/11.11.2021г. по т. д. № 544/2021г., I т. о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното и като има предвид, че родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно до
приключване на производството във втората инстанция съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК, а
постановеното в нарушение на родовата подсъдност решение е недопустимо, настоящият
състав намира, че РС Пловдив се е произнесъл извън пределите на родовата си
компетентност.Поради това обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание
чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, а делото да се изпрати на родово компетентния като първа
инстанция Окръжен съд Пловдив.
Доколкото с постановеното от настоящата инстанция решение не приключва
разглеждането на делото, то съгласно чл. 81 от ГПК не се дължи произнасяне за разноските.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 581 от 10.02.2023г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с.,
постановено по гр. д. № 9695 по описа за 2021г. на същия съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1510 по описа за 2023г. на ПОС, IX в. гр. с.
ИЗПРАЩА делото на родово компетентния като първа инстанция Окръжен съд
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4