О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
………..
гр.
Варна, 09.02.2021 г.
Административен
съд - Варна, ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
като разгледа докладваното
от съдията частно адм. дело №241/2021 г. по описа на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 166, ал.4 от АПК.
Образувано е по искане от С.Ж.Х.,
ЕГН ********** за спиране изпълнението на Заповед № ЖН-16/01.10.2020
г. издадена от кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна. Жалбоподателката е оспорила посочената
заповед, образувано е адм. дело № 231/2021 г. по описа на Адм. съд – Варна.
Ответникът – кмет на район
„Аспарухово“ при Община Варна не е изразил становище по искането. По указание
на съда с молба от 03.02.2021 г. е уточнил, че не започнала процедурата по
принудително изземване на жилище в гр. Варна, ***, заемано от жалбоподателката.
След
преценка на материалите по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № ЖН-16/01.10.2020
г. издадена от кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна е наредено да се
изземе незаконно заеманото общинско жилище от С.Ж.Х., състоящо се от три стаи и
кухня, адрес: гр. Варна, *** Заповедта е съобщена на 23.10.2020 г. по реда на
чл.18а, ал.9 от АПК. Относно датата на връчване не е налице спор между
страните, тъй като жалбоподателката заявява, че на 23.10.2020 г. е получила
посочената заповед.
Със Заповед №
ЖН-48/11.12.2019 г. издадена от кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна е
прекратено наемното правоотношение между район „Аспарухово“ – Община Варна и С.Ж.Х.,***,
актувано с АОС № 1671/15.03.2000 г. Посочената заповед е съобщена на жалбоподателката
на 22.01.2020 г. по реда на чл. 18а, ал.9 от АПК. Този факт не се оспорва от жалбоподателката,
тъй като в жалбата тя посочва, че заповедта й е връчена в края на м.01.2020 г.
и не е подала жалба срещу посочения административен акт.
В съдебното
производство от жалбоподателката е посочено, че не притежава собствено жилище и
няма къде да се настани да живее. Представила е следните доказателства:
1. Удостоверение от Служба по вписванията – гр. Варна изх. №
1469/05.02.2021 г., в което е посочено, че същото е за периода 01.01.2011 г. до
04.02.2021 г. и е удостоверена покупко –
продажба на 08.05.2019 г. на поземлен имот с площ от 697 кв. м в обл. Варна,
общ. Белослав, с. Езерово, местност „Токат баши“, номер по предходен план на
имота 018158, с продавач С.Ж.Х., не е посочена стойността на сделката.
2. Удостоверение от Община Варна издадено на 03.02.2021 г., в което е
посочено, че С.Ж.Х. е декларирала движимо имущество с Декларация от 02.02.2017 г. - лек
автомобил с рег. № В 1840 М.
3. Регистрационна карта на С.Ж.Х. от Дирекция „Бюро по труда“ – Варна, от която се установява, че на
05.03.2021 г. в 09,50 ч е насрочена среща с трудов посредник за наблюдаване на
изпълнението.
4. Фактура № **********/01.12.2020 г. издадена от Община Варна за
получена сума в размер на 57,10 лева, заплатена от С.Ж.Х., посочено е основание
за плащането – наем жилище, обезщетение - м.12.2020 г.
5. Фактура № **********/05.01.2021 г. издадена от Община Варна за
получена сума в размер на 65,10 лева, заплатена от С.Ж.Х., посочено е основание
за плащането – наем жилище, обезщетение - м.01.2021 г.
6. Преводно
нареждане от С.Ж.Х. *** с основание наем за жилище в жк***, за периода
01.02.2021 -28.02.2021 г. преведена е сумата от 69 лева.
7. Представена
е декларация от 03.02.2021 г. от С.Ж.Х., в която сочи, че няма недвижими имоти,
включително жилище, в които би могла да живее.
С
оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е допустима,
поради това че С.Ж.Х. е оспорила
заповедта, чиито изпълнение иска да бъде спряно, образувано е адм. д. №
231/2021 г. по описа на Адм. съд – Варна.
Разгледана по същество
частната жалба е основателна.
Заповедта за изземване на
жилището е издадена на основание чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗОС. На основание чл.
65, ал.4 от ЗОС, заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди
друго.
Следва, че оспорената
заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от
административния орган да се обосновава наличието на някоя от
материалноправните предпоставки на чл.
60, ал. 1 АПК. По този начин законодателят е предвидил
изключение от общото правило, въведено в чл.
166, ал. 1 АПК, че оспорването спира изпълнението.
Презумирал е наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да
бъдат защитени, чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. В
ЗОС не са посочени предпоставки и условия,
при наличието на които съдът може да упражни правомощието си, като спре
изпълнението, допуснато по силата на закона. Поради това приложение намира чл.
166, ал. 2 от АПК и жалбоподателката следва да
докаже, че предварителното изпълнение би й причинило значителни или
трудно поправими вреди. Само те могат да противостоят на онзи обществен
интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително
изпълнение. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно,
същевременно вредата трябва да е определена по вид и размер.
Жалбата срещу Заповед №
ЖН-16/.1.10.2020 г. е подадена на 06.11.2020 г. Ответникът е изпратил жалбата в
съда с писмо от 27.01.2021 г., т.е. почти три месеца след подаване на жалбата.
От представените
доказателства от жалбоподателката се установява, че същата няма недвижимо
имущество регистрирано в Община Варна. Ответникът в отговор по искането за
спиране изпълнение на заповедта е посочил единствено, че заповедта не е
изпълнена, но не е обосновал доводи, че жалбоподателката има недвижимо
имущество, което може да задоволи жилищните й нужди.
Няма данни жалбоподателката
да получава доходи от трудова дейност или други такива. Същата е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Варна и за 05.03.2021 г. е насрочена поредна
среща с трудов посредник. Не са налице доказателства, че жалбоподателката има
останали средства от извършената продажба на 08.05.2019
г. на поземлен имот с площ от 697 кв. м в обл. Варна, общ. Белослав, с. Езерово.
Въпреки прекратеното наемно
правоотношение с Община Варна, съгласно Заповед № ЖН-18/11.12.2019 г. издадена
от кмет на Община Варна, жалбоподателката е заплатила наем на Община Варна за
ползваното от нея жилище за м.12.2020 г., м.01-02.2021 г., като това се
установя от представените фактури и преводно нареждане.
Съдът съобразява, че със Заповед
№ РД-01-52/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването е удължен срока на
въведените временни противоепидемични мерки на територията на Република
България считано от 1.02.2021 г. до 30.04.2021 г. Въведените са следните
изисквания относно заведения за хранене и развлечения: т.11. - До 28.02.2021 г. се преустановяват
посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124
от Закона за туризма, като се допускат доставки или взимане на храна за дома и
офиса. Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на
територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на
съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при
ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа; т. 11а - От 01.03.2021
г. се допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на
чл. 124 от Закона за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове,
пианобарове, бар-вариете и нощни барове, при използване на не повече от 50% от
капацитета им, отстояние от 1,5 м. между облегалките на столове на две съседни
маси и носене на защитни маски за лице от персонала.
С оглед установеното съдът
приема, че жалбоподателката няма жилище в което да се настани към момента, няма
доходи с които да покрие разходите за преместване и настаняване в жилище под наем,
който в най – благоприятния вариант на договаряне не би могъл да е по – нисък
от наема, който се заплаща за общинското жилище, т.е. около 70- 80 лева
месечно; не притежава недвижим имот, който може да продаде и със средствата да
задоволи жилищните си нужди. Същата е вдовица, видно от Удостоверение за наследници
изх.№ АУО29552АС/22.03.2019 г. на К.Д.Х., не са налице доказателства, че
домакинството на жалбоподателката се подпомага от друго лице, поради което съдът
приема, че тя сама се издържа. Към настоящия момент е зима и оставане без
жилище би създало предпоставка за опасност за здравето и живота на
жалбоподателката. Предвид временни противоепидемични мерки на територията на
Република България считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. поради „Ковид -19“,
намиране на работа, за която не се изисква висока квалификация е трудно, поради
временна забрана за работа на заведенията за хранене и развлечения. Следва, че
жалбоподателката е затруднена да започне трудова дейност, която да обезпечи
разходите й за наемане на жилище.
Това води до извод, че
предварителното изпълнение на процесната заповед ще доведе до трудно поправими
вреди за жалбоподателката, тъй като ще се застраши здравето и живота й.
При спиране предварителното
изпълнение на заповедта няма да се затрудни или осуети реализирането на
задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата срещу оспорената заповед
бъде отхвърлена. Видно е, че жалбоподателката заплаща наем, въпреки, че
наемните отношения са преустановени. Също така от закъснението на изпълнението
няма да последват вреди за общината, които да са трудно поправими. Този факт се
установява от забавянето с три месеца изпращане на жалбата до съда и приемане
от Община Варна на суми за наем по договор за наем, който е прекратен.
Поради
изложените съображения, искането за спиране предварителното изпълнение на
оспорената заповед е основателно. Воден от горното и на основание чл.
166, ал.3 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
СПИРА по
искане на С.Ж.Х. ЕГН ********** предварителното
изпълнението на Заповед № ЖН - 16/01.10.2020 г. издадена
от кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна, до решаване с
окончателен съдебен акт оспорването на посочената заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: