№ 196
гр. Д*, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д*, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
в присъствието на прокурора М. М. К.
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско
дело № 20231510100210 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано след изпращането му от Окръжен съд-К*
след отвод на всички районни съдии от Районен съд-К*.
Образувано е било по предявена искова молба от И. Г. В., ЕГН: **********, с адрес:
с. Ж*, махала „*, общ. К* срещу ОД на МВР – К*, гр. К*, ул. „*, с която искова молба са
предявени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1. т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.08.2020 г. на адреса му в с. Ж*, общ. К*, служители на
Областна дирекция на МВР-К* в присъствието на разследващ полицай и поемни лица, са
извършили претърсване на личните автомобили на ищеца и обитаваните от него сгради и
имоти. Съобщено му било, че срещу него е подаден сигнал, че същият притежава и държи
наркотични вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, съответно за извършени
престъпления по чл. 354а, ал. 3 НК и чл. 339, ал. 1 НК. Образувано било незабавно
производство № 711/2020 година по описа на РУ МВР – К* на основание чл. 212, ал. 3 от
НПК с първото процесуално действие по разследването – с протокол за претърсване и
изземване от 20.08.2020 г., съответно ДП № 671/2020 година по описа на РП – К*.
Претърсването приключило, като не били открити забранени от закона вещества и
предмети, които да са в държание на ищеца. В същия ден, ищецът подал заявление до
началника на РУ на МВР – гр. К* с искане да му бъдат предоставени незаверени преписи от
сигнала срещу него и от докладната записка. В отговор от страна на ответната дирекция му
било отказано. Постановлението на прокуратурата било обжалвано, като с постановление от
15.06.2021 г. по пр. пр. № 1672/2021 г. на Апелативна прокуратура е посочено, че
прокуратурата не е компетентна да взима становище относно исканата информация за
автора и съдържанието на сигнала. Според ищеца действията на служителите на МВР
1
противоречат на правото на ЕС, на Конституцията на Република България и Закона за
защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. Ищецът твърди, че в посочения случай са
пренебрегнати неговите права и законни интереси, поради което това е предизвикало у него
силни негативни емоции и душевни страдания, изразяващи се в чувство на тревожност и
страх за живота и здравето му, стрес, нарушение на съня, пристъпи на гняв, усещане за
безнадежност и безизходица, обида на личността му и житейските му принципи. Поради
посоченото иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за понесените от него неимуществени вреди - сумата от 18 000 (осемнадесет
хиляди) лева, заедно с дължимото обезщетение за забава от 20.08.2020г. до окончателно
изплащане на дължимото и да му бъде предоставен достъп до информацията, въз основа на
която на 20.08.2020 г. е извършено претърсване на личните му автомобили и недвижими
имоти.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника,
в който отговор се оспорват изцяло предявените искове, тъй като същите били
неоснователни и недоказани. Ответната дирекция твърди, че на ищеца не са му причинени
неимуществени вреди. Не били налице всички необходими предпоставки за ангажиране на
отговорност по ЗОДОВ. Не била налице причинно-следствена връзка между вредите и
отказа на ответната дирекция да предостави поисканата информация. Не били налице
основания за наличие на съществено нарушение на правото на ЕС, в частност посочените от
ищеца в исковата молба разпоредби. Ответната дирекция отбелязва в своя отговор, че
предоставянето на информация от органите на МВР се осъществява при условията на ЗМВР.
Исканата от ищеца информация била специализирана такава по смисъла на чл. 19, ал. 2 от
ЗМВР и се основавала на резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР, в
случая на оперативно-издирвателна дейност. Предвид целите на тази дейност, разузнавачът
е придобил оперативна информация, анализирал я е и с оглед риска е взел решение, като е
изготвил докладна записка, въз основа на която са извършени оперативните действия на
20.08.2020 г. Тези действия подлежат на съдебен контрол и същите са потвърдени от съда.
Отделно от това, съгласно ЗМВР, един от основните принципи при осъществяването на
оперативно-издирвателна дейност била запазване в тайна на самоличността на
доброволните сътрудници. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което до
отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Алтернативно се прави
възражение за прекомерност на претендирания размер за претърпени от ищеца
неимуществените вреди.
Прокуратурата на РБ, в частност РП- К* чрез прокурор М. К. изразява становище за
неоснователност на предявените от ищеца искове в проведените по делото открити съдебно
заседание пред РС – Д* и в хода по същество на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните в настоящото производство, че по отношение на ищеца е
2
водено досъдебно производство с продължителност и действия, посочени в исковата молба.
Досъдебното производство е изискано с определение от 14.03.2023 г. и предоставено
на съда.
Видно от заявление до началника на РУ МВР–УРИ 191000-13091/20.08.2020 г.
ищецът И. В. е поискал да му бъде предоставена информация за лицето, което е подало
сигнал срещу него, като е изискал и докладната записка за запознаване с материалите.
С писмо № УРИ 191000-14163/10.09.2020 г. ответната дирекция е отказала на ищеца
предоставяне на информация по сигнала срещу него.
По делото са приети два протокола за претърсване и изземване, одобрени от КнРС с
определение, постановено по нчхд № 1047/2020г. по описа на съда на 21.08.2020г. и с
определение, постановено по нчхд № 1048/2020г. по описа на съда на 21.08.2020г.
Приложена е и жалба от И. В. до Министъра на вътрешните работи изпратена по
пощата, регистрирана с вх. № 812102-1545/26.08.2021 година, както и отговор на жалба от
ВПД Директор на ОД МВР – К* – УРИ 277000-8904/26.10.2021 г.
Видно от постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №
671/2020 година по описа на РП – К* (ДП № 711/2020 година по описа на РУ К*)
производството срещу И. В. е било прекратено на 24.09.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Ц. Д. А. – служител в
криминална полиция в гр. К*, от които се установява, че била получена оперативно значима
информация от лице пожелало анонимност, че в жилището, прилежащите постройки и
автомобилите на И. В., който живее в отдалечена махала в с. Ж*, община К* се съхраняват
забранени за притежание вещи и предмети – взривни вещества, наркотични вещества,
оръжия, боеприпаси и други забранени за притежание вещи и предмети. Изготвена била
справка с гриф „поверително“, след което били извършени процесуално-следствени
действия в жилището, автомобилите и прилежащите постройки в с. Ж*, община К*, махала
„Везенска“, обитавано от ищеца. В справката били отразени индивидуални данни на лицето,
което представя информацията. Претърсването било извършено от колеги от РУ - К*,
свидетелят А. присъствал, разследващ полицай също присъствал и поемни лица. Законово
не били предоставени данни на ищеца за лицето подало сигнала. Информацията била
получена лично на среща между А. и лицето подало сигнала. Преди срещата им го познава
като гражданин на град К*, срещал го по улицата, но лично познанство нямал с това лице.
Единствената справка, която е била направена е къде живее и че част от автомобилите са с
прекратена регистрация. Криминална полиция не водила статистика за постановени влезли в
сила присъди или други наказателни производства. Ежедневно се получавали такива
сигнали и се извършвали ежеседмично процесуално-следствени действия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
3
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че са се осъществили обективните
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност – деяние в една от двете му
форми /действие или бездействие/; противоправност на деянието; причиняването на вреда,
вкл. всяко едно негативно изживяване, както и причинно-следствена връзка на деянието с
настъпилия резултат, както и достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, което да е довело до настъпване на неимуществените вреди.
Ответникът от своя страна следва да докаже фактите, от които произтича правото му,
както и възраженията си - правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи,
правопогасяващи, парвоунищожаващи.
Съгласно чл. 4, § 3 от ДФЕС държавите членки са длъжни за осигурят спазването на
правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях
да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В разпоредбата
на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е предвидено, че когато вредите са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от
съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като
ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. А съгласно разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ
вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, ответник по исковете е държавният орган, причинил вредите.
Съдът е сезиран с искане за обезщетяване на вреди от съществено нарушение на
правото на Европейския съюз по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, което нарушение се основава на
чл. 47 от ХОПЕС във вр. с чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС. Въпрос по същество е дали посочените
действия и бездействия при осъществяване на конкретната правораздавателна дейност
осъществяват или не състава на соченото нарушение.
В исковата си молба ищецът е навел твърдения, че неговите искания и сигнали
изразяващи се в това, да разбере кой е авторът на сигнала /оперативната информация/
станала повод за образуване на досъдебно производство срещу него с първото процесуално
действие по разследването – протокол за претърсване и изземване от 20.08.2020 г.
противоречат на правото на ЕС и на националното право. Излага подробни съображения за
нарушение на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и по конкретно
на чл. 2 §1; чл. 6 §1 за това, че „Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или
обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което
са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите,
необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното
упражняване на правото на защита“. Нормата касае направените възражения от ищеца, че са
нарушени правата му след като не му е предоставена информация относно автора на
сигнала. Тези твърдения, съдът намира че са неоснователни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 пр. 2
от ЗМВР основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са данни за
извършващи се престъпления. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от същия, оперативно-
издирвателната дейност се извършва чрез доброволно сътрудничество с граждани. При
разпита на свидетеля А. в хода на настоящото производство - старши разследващ полицай,
4
се установява, че е получил информацията лично на среща с анонимното лице. Съгласно чл.
13, ал. 2 от ЗМВР използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от
оперативно-издирвателните органи на МВР и се урежда с инструкция на министъра на
вътрешните работи. По делото нито са наведени твърдения, нито е установено, че старши
разследващия полицай не е спазил инструкция на министъра на вътрешните работи за
привличане и ръководене на доброволни сътрудници с цел получаване на оперативно
значима информация и данни за подготвяни или извършени престъпления по линия на
дейност. Нещо повече, с отговор на началник РУ – УРИ 191000-14163/10.09.2020 г. ищецът е
уведомен, че съгласно вътрешно ведомствените правила на МВР, сигналът срещу него
представлява класифицирана информация по ЗЗКИ и същият не може да му бъде
предоставен. По отношение на чл. 7 §2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета „когато бъде арестувано и задържано лице на някой от стадиите на
наказателното производство, държавите-членки гарантират, че документите по конкретния
случай, с които разполагат компетентните органи и които са съществени за ефективно
обжалване съгласно националното право на законосъобразността на ареста или
задържането, са предоставени на арестуваните лица или на техните адвокати“, при което
съдът намира, че и тук правото на ищеца не е нарушено, тъй като по досъдебното
производство няма данни ищецът да е бил арестуван или задържан.
Едновременно с това ищецът е посочил, че според него е нарушено правото на
Европейския съюз с чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз
(ХОПЕС). Съгласно чл. 47 - всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза,
са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия, като всеки има право неговото
дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде
съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства,
се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален
достъп до правосъдие и съгласно чл. 48 - всеки обвиняем се счита за невинен до
установяване на вината му в съответствие със закона, на всеки обвиняем се гарантира
зачитане на правото на защита.“ Съдът намира, че и по тези норми правото на защита на
ищеца не е нарушено, а дори същият се е ползвал от това право с отвеждането на всички
районни съдии в Районен съд – К*, намирайки, че разглеждането на делото от тях би било в
нарушение на неговите права.
На следващо място съдът намира, че за отговорността за нарушаване правото на ЕС
не се установяват следните елементи, посочени в решения (Frankovich and others v. Italian
Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler) на Съда на ЕС: 1. нарушение на правна
норма, която предоставя права на частноправни субекти, 2. нарушението да е достатъчно
съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпяната вреда. Анализирайки фактическата обстановка по делото, съдът приема, че в
конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява на ищеца
5
да са причинени вреди от действията на ответника, доколкото срещу него е било образувано
наказателно производство, макар то да е било прекратено преди ищецът в настоящото
производство да е бил привлечен като обвиняем, но отговорност за това ищецът би могъл да
търси от ПРБ, тъй като прокурорът е държавният орган, който решава съставлява ли
деянието престъпление и правилна ли е квалификацията. Прокурорът участва във вземането
на решение за повдигане на обвинение и утвърждава постановлението за привличане на
обвиняем. Поради това евентуално са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на Прокуратура на РБ да репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди, а основание за ангажиране на отговорност на ответника на
посочените в исковата молба твърдения, а именно, че на ищецът не са представени данни от
ответника за авторството на сигнала, въз основа на който е започнало досъдебното
производство, което да нарушава посочените в исковата молба национално и
законодателство на ЕС, съдът не намира, по изложените по – горе съображения.
Предвид изложеното, съдът доколкото намира за неоснователен предявения главен
иск, неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск за лихва за забава от датата на
твърдения деликт.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, разноските следа да се възложат
на ищецa, който следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100, 00 лв. съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 15, 00 лв.
депозит за призоваване на свидетел.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: с. Ж*, общ. К*,
махала „* срещу ОД на МВР – К*, гр. К*, ул. „* искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
18, 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му вреди заедно с дължимото
обезщетение за забава от 20.08.2020г. до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК вр. чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ И. Г.
В. с ЕГН **********, с адрес: с. Ж*, общ. К*, махала „* да заплати на ОД на МВР - К* гр.
К*, ул. „* сумата в общ размер на 115, 00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - К*.
6
Съдия при Районен съд – Д*: _______________________
7