МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА №21 ОТ 29.02.2012 Г. ПО НОХД №532/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият Р.Х.Р. е предаден на съд за това, че на 12.10.2003 г. в гр. П.,
област В. при условията на предварителен сговор с лицата В.М.К., Г.Д.Г., Р.Р.А.
и Р.Д.Г. /Д.Н.Ю./, всички от гр. П., отнел противозаконно от владението на С.И.
*** без негово съгласие с намерение да го ползва чуждо МПС /лек автомобил „***”
с рег. № ***/, като същото е изоставено без надзор
край с. З. област Ш. –престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл. 346, ал.1 от НК във вр.
с чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
И ЗА ТОВА, че на 12.10.2003
г. в с. З. област Ш. при условията на предварителен сговор с посочените по-горе
лица, отнел от владението на лицето С.И. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои чужди движими вещи-2 бр. задни тонколони,
4 бр. декоративни тасове, 1 бр. авторадиокасетофон, 1
бр. джанта за автомобилна гума, 5 бр. автомобилни гуми, 1 бр. предна тонколона, 2 бр. кори за задни тонколони,
1 бр. крик, 1 бр. яке, 1 бр. чувал със смески, 2бр. предни предпазни колани, 1
бр. заден предпазен колан и 1 бр. автоакумулатор и 1
бр. антена за авторадиокасетофон, собственост на
същия, като сумарната стойност на предмета на посегателството възлиза на 278,30лв.– престъпление по чл. 195, ал.1, т.5
от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
Подсъдимият Р.Р.А. е
предаден на съд за това, че на 12.10.2003 г. в гр. П., област В. при условията
на предварителен сговор с лицата В.М.К., Г.Д.Г., Р.Х.Р. и Р.Д.Г. /Д.Н.Ю./,
всички от гр. П., отнел противозаконно от владението на С.И. *** без негово
съгласие с намерение да го ползва чуждо МПС /лек автомобил „***” с рег. № ***/, като същото е изоставено без надзор край с. З.
област Ш. –престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл. 346, ал.1 от НК във вр.
с чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
И ЗА ТОВА, че на 12.10.2003
г. в с. З. област Ш. при условията на предварителен сговор с посочените по-горе
лица, отнел от владението на лицето С.И. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои чужди движими вещи-2 бр. задни тонколони,
4 бр. декоративни тасове, 1 бр. авторадиокасетофон, 1
бр. джанта за автомобилна гума, 5 бр. автомобилни гуми, 1 бр. предна тонколона, 2 бр. кори за задни тонколони,
1 бр. крик, 1 бр. яке, 1 бр. чувал със смески, 2бр. предни предпазни колани, 1
бр. заден предпазен колан и 1 бр. автоакумулатор и 1
бр. антена за авторадиокасетофон, собственост на
същия, като сумарната стойност на предмета на посегателството възлиза на 278,30лв.,– престъпление по чл. 195, ал.1,
т.5 от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Д.Г. е
предаден на съд за това, че на
12.10.2003 г. в гр. П., област В. при условията на предварителен сговор с
лицата В.М.К., Р.Р.А., Р.Х.Р. и Р.Д.Г. /Д.Н.Ю./, всички от гр. П., отнел
противозаконно от владението на С.И. *** без негово съгласие с намерение да го
ползва чуждо МПС /лек автомобил „***” с рег. № ***/,
като същото е изоставено без надзор край с. З. област Ш. –престъпление по чл.
346, ал.2, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл. 346, ал.1 от НК във вр. с чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
И ЗА ТОВА, че на 12.10.2003
г. в с. З. област Ш. при условията на предварителен сговор с визираните по-горе
лица, отнел от владението на лицето С.И. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои чужди движими вещи-2 бр. задни тонколони,
4 бр. декоративни тасове, 1 бр. авторадиокасетофон, 1
бр. джанта за автомобилна гума, 5 бр. автомобилни гуми, 1 бр. предна тонколона, 2 бр. кори за задни тонколони,
1 бр. крик, 1 бр. яке, 1 бр. чувал със смески, 2бр. предни предпазни колани, 1
бр. заден предпазен колан и 1 бр. автоакумулатор и 1
бр. антена за авторадиокасетофон, собственост на
същия, като сумарната стойност на предмета на посегателството възлиза на 278,30лв.– престъпление по чл. 195, ал.1, т.5
от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът изтъква, че не са събрани
категорични доказателства относно това, че извършените от подсъдимите деяния са
осъществени при условията на предварителен сговор, поради което не поддържа
обвиненията в тази им част. Също изтъква, че не са налице безспорни
доказателства относно това, че подсъдимите са извършили кражба на 2 бр. задни тонколони; 4 бр. декоративни тасове; 1 бр. авторадиокасетофон; 1 бр. предна тонколона;
2 бр. кори за задни тонколони; 1 бр. крик; 1 бр. яке;
1 бр. чувал със смески; 2 бр. предни предпазни колани; 1 бр. заден предпазен
колан; 1 бр. автоакумулатор и 1 бр. антена за авторадиокасетофон.
Подсъдимите Р.Х.Р. и Р.Р.А. се признават за виновни в извършване на
престъплението по чл. 346, ал.2, т.1 и т.3 от НК във вр.
с чл. 346, ал.1 от НК, като не сочат данни за предварителен сговор, а относно
обвинението за кражба заявяват, че те не са вземали посочените в обвинителния
акт вещи. Изразяват съжаление за стореното. Назначеният им служебен защитник – адв. Н. И. от ШАК споделя изводите на прокурора.
Подсъдимият Г.Д.Г. не се явява по делото. Производството е разгледано в
негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, като в
съответствие с разпоредбата на чл.94, ал.1, т.8 от НПК му е назначен служебен
защитник в лицето на адв. Г. Х. от ***та адвокатска
колегия. Служебният защитник също споделя изводите на прокурора.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за уС.овено от фактическа страна следното: Подсъдимите Р.Х.Р.,
Р.Р.А. и Г.Д.Г. ***, познават се добре и са в приятелски отношения. На 11.
срещу 12.10.2003 г. вечерта тримата подсъдими, заедно други свои приятели - Р. Е.
Г. /брат на подсъдимия Г.Д.Г./ и В.М.К. отишли в питейно заведение в гр. П.,
където всички изпили значително количество алкохол. След полунощ те напуснали
заведението и докато се разхождали из града решили да отнемат лекия автомобил,
собственост на свидетеля С.И.И., за да се разходят с него. Подсъдимият Г.Д.Г.
поискал от подсъдимия Р.Х.Р. ключовете за лекия автомобил на сестра му “***” и
след като ги взел отишъл и отключил паркирания наблизо лек автомобил „***” с рег. № ***, който именно бил собственост на свидетеля С.И..
Подсъдимите и приятелите им познавали свидетеля, знаели, че автомобила е негов,
а подсъдимият Г. знаел, че с ключовете от автомобила на Р. е възможно да
отключи колата на свидетеля. След като Г. отключил автомобила на свидетеля,
всички се качили в колата. После потеглили за гр. В.. Пристигайки там, петимата
укрили отнетия автомобил в двор, съседен на квартирата на свидетеля Д.Д.Г. - баща
на свидетеля Р. Е. Г. и подсъдимия Г.Д.Г., след което петимата се върнали в гр.
П.. Няколко часа по-късно, тримата подсъдими и приятелите им, притеснени, че
автомобилът може да бъде открит от служители на полицията, отново отишли до гр.
В., като този път с колата на сестрата на Р.Х.Р.. Там те взели колата на
свидетеля И. ***. Подсъдимият Г.Г. и свидетеля В.К. се качили в отнетата кола и
потеглили към с. С., област ***, а оС.алите трима се
качили в колата на Р. и тръгнали след тях за същото село. По пътя, обаче
тримата изоС.али, тъй като свършило горивото им и те
се отбили в близост до с. М., за да заредят, а и подсъдимият Г.Д.Г. управлявал
отнетата кола с доста висока скорост, поради което бързо се отдалечил от тях.
Но преди да стигнат в с. С., в близост до с. В., Г.Г. и В.К. спряли, защото колата се повредила. Подсъдимият Г. се
обадил на свой познат - свидетеля Р.И. *** и го помолил да отиде при тях и да
им помогне, като му обещал, че ще му даде автомобилни гуми, но свидетелят Б.
отказал, тъй като по това време бил ангажиран. Тогава подсъдимият Г.Г. се
свързал с подсъдимите Р. и А., както и с брат си Р. Е. Г., за да им поиска
помощ. Последните, който вече заредили гориво на автомобила си, пристигнали при
Г. и К. и изтеглили на буксир авариралия автомобил до с. С., област ***. След
като пристигнали там, извършителите вкарали отнетата кола в гаража на свидетеля
С.Р.А., който бил роднина на подсъдимия Г., а след това демонтирали четирите
гуми с джантите, както и резервната гума, а от вътрешността на автомобила взели
още една джанта за автомобилна гума. На самия автомобил те поставили други,
стари и износени гуми. Отнетите пет гуми и джанта впоследствие подсъдимият Г.Д.Г.
дал на свидетеля Р.И.Б., а самият автомобил със старите гуми подсъдимите и
приятелите им закачили на буксир и потеглили с друг автомобил към гр. В..
Недалеч от с. ***, област ***, те откачили буксирното
въже и изоставили отнетия автомобил без надзор. След като деянието на подсъдимите
било разкрито от съответните органи на МВР, автомобилът бил върнат на свидетеля
С.И.. Свидетелят Р.Б. доброволно предал на органите на полицията гумите и
джантата, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 31.10.2003
г., като тези вещи също били върнати на собственика им. В хода на делото е била
назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи, че стойността на
откраднатите гуми и джанта възлиза на общата сума от 135 лв. След приключване
на разследването по досъдебното производство по
настоящото дело спрямо Р. Е. Г. и В.М.К. наказателното производство е било
прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр.с
чл.24, ал.1, т.3 от НПК, а обвинителният акт е внесен спрямо подсъдимите Р.Х.Р.,
Р.Р.А. и Г.Д.Г..
Така описаната фактическа обС.овка съдът прие за уС.овена
безспорно от всички събрани в хода на делото доказателства – показанията на
свидетелите С.И.И., С.Р.А., М.Р. М., В.М.К., включително и дадените от К.
обяснения в хода на досъдебното производство и
прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.7 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, т.2
от НПК, обясненията на свидетеля Р.Д.Г., дадени от него на досъдебното
произвоство в качеството му на обвиняем и прочетени
на съдебното следствие по същия процесуален ред, показанията на свидетелите Д.Д.Г.
и Р.И.Б., дадени на досъдебното производство и
прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.7 във вр. с ал.5, във вр. с ал.1, т.4
от НПК, писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед
на местопроизшествие от 17.10.2003 г. и албум за посетено произшествие от
06.11.2003 г., протокол за доброволно предаване от 31.10.2003 г., 2 бр.
разписки от 06.11.2003 г., протокол за доброволно предаване от 04.11.2003 г.,
разписка от 17.10.2003 г., както и от обясненията на подсъдимите Р.Х.Р. и Р.Р.А.,
дадени на съдебното следствие.
Анализът на всички тези доказателства налага извода, че тримата
подсъдими противозаконно са отнели от владението на свидетеля С.И.И. без
неговото съгласие, горепосочения лек автомобил, собственост на свидетеля, с
намерението да го ползуват, като впоследствие са изоставили същото без надзор.
Намерението за ползуване у подсъдимите се доказва от действията им, извършени
непосредствено след отнемането на колата. Те са се придвижили с нея до гр. В.,
после до с. С., обл. ***, а и самите подсъдими
твърдят, че са имали желание да се разходят с автомобила. Безспорно е също, че
те са изоставили колата без надзор, тъй като са я придивижили
извън населено място, където са я оставили заминавайки си, където и автомобилът
е бил открит от органите на полицията, а именно на около 150 м. от разклон от
главен път В.-Ш. за с. ***, обл. ***. Двамата
подсъдими Р.Х.Р. и Р.Р.А. твърдят, че те не са ходили до с. С. и не са помагали
на подсъдимия Г. и свидетеля К. да изтеглят колата до селото. Но съдът не прие
тези им обяснения за истинни, тъй като те се опровергават от показанията на
свидетеля М.Р.М.,*** са отишли “четири или пет момчета” и свидетеля Д.Д.Г.,***
са отишли синовете му, още две момчета, а и пети човек – малко момче. Също така
в обясненията на Р.Р.А. и В.М.К., дадени от тях в качеството им на обвиняеми по
досъдебното производство, които обяснения съдът
прочете на съдебното следтвие, се сочи, че в
споменатото село са отишли и петимата и същите са и свалили гумите от отнетата
кола, а след това са я изтеглили извън селото, изоставяйки я. Поради това съдът
прие за уС.овено категорично, че подсъдимите са
отишли в село С. и са осъществили посочените-по горе действия. Тримата
подсъдими в случая са действали в съучастие, като съизвършители
помежду си и с Р. Е. Г. и В.М.К.. Подсъдимите са съизвършители,
тъй като всеки от тях е взел участие в изпълнителното деяние на престъплението.
От субективна страна са действали с пряк умисъл, тъй като всеки от тях е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е и е целял настъпването на общественоопасните му
последици. Поради това съдът прие, че всеки от подсъдимите от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.346, ал.2, т.1,
във вр. с ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, поради което и призна всеки от подсъдимите за виновен в
извършването на това престъпление.
Обвиненията спрямо подсъдимите са повдигнати за това, че
противозаконното отнемане на автомобила те са извършили при условията на
предварителен сговор помежду си и с Р. Е. Г. и В.М.К.. Но съдът не счете, че са
налице категорични доказателства в тази насока. Липсват доказателства относно
това, че подсъдимите предварително са взели решение, уговорили и съгласували
действията си. Напротив уС.овените факти сочат, че
решението за извършване на това престъпление у тях е възникнало инцидентно,
непосредствено преди осъществяването му. Ето защо съдът счете, че в тази му
част обвинението спрямо подсъдимите е недоказано, поради което и призна всеки от
тях за невиновен в това, че е отнел противозаконно
автомобила при условията на предварителен сговор с оС.алите
извършители.
Събраните по делото доказателства сочат също така, че подсъдимите са
отнели от владението на свидетеля С.И. собствените му пет автомобилни гуми и
джанта, без съгласието на свидетеля и с намерението противозаконно да ги
присвоят. Тук подсъдимите отново твърдят, че не са вземали въпросните вещи, но
съдът не прие обясненията и в тази им част, по мотивите, изложени по-горе относно
противозаконното отнемане на автомобила. Намерението за своене
у подсъдимите е безспорно, предвид факта, че непосредствено след отнемането на
вещите, те са се разпоредили с тях, като със свои. В този случай подсъдимите
отново са действали в условията на съучастие, като съизвършители
помежду си и с двамата свидетели Г. и К., тъй като всеки от тях е взел участие
в изпълнителното деяние на престъплението. От субективна страна и в този случай
е налице пряк умисъл, тъй като всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му
последици. По тези мотиви съдът призна всеки от подсъдимите за виновен в
извършването на престъпление по чл.194, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2 от НК относно собствените на свидетеля И. 5 бр. автомобилни гуми
и джанта за автомобилна гума.
Обвинението за кражба спрямо подсъдимите е затова, че деянието е
извършено при условията на предварителен сговор, както и за това, че те са
отнели наред с гумите и джантата, още и следните вещи: 2 бр. задни тонколони; 4 бр. декоративни тасове; 1 бр. авторадиокасетофон; 1 бр. предна тонколона;
2 бр. кори за задни тонколони; 1 бр. крик; 1 бр. яке;
1 бр. чувал със смески; 2 бр. предни предпазни колани; 1 бр. заден предпазен
колан; 1 бр. автоакумулатор и 1 бр. антена за авторадиокасетофон, на обща стойност 143, 30 лв., които
вещи също са собственост на свидетеля И.. В тази му част, обвинението за кражба
спрямо подсъдимите, съдът прие за недоказано безспорно. На първо място не се уС.овява по никакъв начин, че подсъдимите предварително са
се сговорили за тази кражба, а са налице данни единствено, че са действали
инцидентно и от друга страна не се уС.овява те да са
отнели и тези вещи. Действително в показанията си свидетелят И. твърди, че
всички тези вещи са били в колата му, на които показания съдът дава вяра, но не
се уС.овява категорично, че именно тримата подсъдими
са ги отнели, кога е С.ало това и каква е била съдбата на тези вещи след това.
Единствено относно авторадиокасетофона се уС.овява, че подсъдимият Г. го свалил от колата и предал в
заложна къща, но това било сторено в гр. В., а не в с. ***, каквото е
обвинението. Затова съдът призна подсъдимите за невиновни
по обвинението за кражба в тази му част.
При
определяне вида и размера на наказанията, следващи се на тримата подсъдими
съдът съобрази от една страна високата степен на обществена опасност на
осъществените от тях деяния. Деянията им представляват тежки престъпления по
смисъла на чл.93, т.7 от НК. От друга страна съдът констатира, че към момента
на извършване на престъпленията и тримата подсъдими са били с чисто съдебно
минало, което без съмнение е смекчаващо вината им обстоятелство. Също така е
видно, че стойността на откраднатите от тях вещи е ниска, както и че вещите
/гуми и джанти/, както и автомобила, са върнати на собственика им. Като
смекчаващо вината на подсъдимите обстоятелства съдът отчете и обстоятелството,
че от момента на деянията е изтекъл значителен период от време. Освен това в
хода на делото е уС.овено, че тримата подсъдими са
безработни и не реализират доходи. Подсъдимият Р.Р.А. е баща на три деца,
подсъдимият Р.Х.Р. на две, а подсъдимият Г.Д.Г. на едно, като на всички тях
децата са малолетни и подсъдимите се грижат за тях. При тези данни съдът прие,
че по отношение на всеки от подсъдимите са налице многобройни смекчаващи вината
му обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание, за всеки от подсъдимите би се оказало
несъразмерно тежко. Поради това за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
от НК, на същото основание и във вр. с чл.55, ал.1,
т.1 от НК, съдът наложи на всеки от подсъдимите наказание от по ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването
на наложеното наказание на всеки от подсъдимите с минималния изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, тъй като счете, че са налице всички законови предпоставки за
прилагане на института на условното осъждане, а и най-вече като счете, че за
поправянето на подсъдимите не е наложително те да изтърпят ефективно
наказанията си. За извършеното престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК от страна на всеки от подсъдимите,
на същото основание и във вр. с чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК, съдът наложи на всеки наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 100 /СТО/ ЛЕВА.
Този вид наказание съдът наложи, съобразявайки, че към момента на извършване на
престъплението кражба от страна на подсъдимите, е действала старата редакция на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, предвиждаща замяна на наказанието лишаване от
свобода с глоба. Действащата понастоящем редакция на тази разпоредба предвижда
замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация,
но понастоящем действаща редакция не е по-благоприятна за подсъдимите, а такава
се явява нормата, действала към момента на деянието и съдът счете, че следва да
приложи именно нея, в съответствие с принципа, регламентиран в разпоредбата на
чл.2, ал.2 от НК. На основание чл.23, ал.3 от НК към наложеното на всеки от
подсъдимите с настоящата присъда наказание лишаване от свобода, съдът
присъедини и наложеното с тази присъда наказание глоба в размер на 100 /сто/
лева.
УС.овява се от приложената по делото
справка за съдимост на подсъдимия Р.Р.А., че след настоящите му деяния, той е
осъждан с определение, одобряващо споразумение за решаване на наказателно дело
по НОХД №2397/2010 г. на Районен съд – В., влязло в законна сила на 31.05.2010
г. С това определение на А. е наложено наказание пробация
за извършено престъпление на 20.10.2009 г. по чл.316 във вр.
с чл.308, ал.2 от НК. Видно е, че това деяние, както и настоящите, са извършени
от подсъдимия Р.Р.А., преди за което и да е от тях да има влязла в сила
присъда. Поради това на основание чл.25, ал.1 във вр.
с чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Р.Р.А. вместо наказанието му по настоящата
присъда лишаване от свобода за срок от шест месеца и наказанието му по
определение, одобряващо споразумение по НОХД №2397/2010 г. на РС – гр. В.,
влязло в законна сила на 31.05.2010 г. – пробация,
съдът му определи ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното на
подсъдимия А. общо наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание
чл.25, ал.3 от НК от така определеното общо наказание лишаване от свобода на
подсъдимия Р.Р.А., съдът приспадна изцяло изтърпяното наказание пробация по НОХД №2397/2010 г. на РС – гр. В., влязло в
законна сила на 31.05.2010 г., като два дни пробация
се зачитат за един ден лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.3 от НК към наложеното на подсъдимия А.
общо наказание лишаване от свобода, съдът присъедини и наложеното с настоящата
присъда наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.
УС.овява се от
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Г.Д.Г., че след
настоящите му деяния, той е осъждан с определение, одобряващо споразумение за
решаване на наказателно дело по НОХД №590/2004 г. на Районен съд – П., влязло в
законна сила на 15.03.2005 г. С това определение на Г. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено условно
с изпитателен срок от три години, за извършено престъпление в периода 11.10.-
22.10.2003 г. по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК. Видно е, че това деяние, както и настоящите, са извършени от
подсъдимия Г., преди за което и да е от тях да има влязла в сила присъда.
Поради това на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 от НК на подсъдимия Г.Д.Г. вместо наказанието му по настоящата присъда
лишаване от свобода за срок от шест месеца и наказанието му по определение,
одобряващо споразумение по НОХД №590/2004 г. на РС – гр. П., влязло в законна
сила на 15.03.2005 г. – лишаване от свобода за срок от пет месеца, съдът му
определи ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното на подсъдимия
Г. общо наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.25, ал.1
във вр. с чл.23, ал.3 от НК към наложеното на
подсъдимия Г. общо наказание лишаване от свобода, съдът присъедини и наложеното
с настоящата присъда наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Подсъдимите бяха осъдени и да заплатят направените по делото разноски в
размер на 287 лв. /двеста осемдесет и седем лева/, от които 102 лв. /сто и два
лева/ по сметка на ОД “Полиция – гр. Ш. и 185 лв. /сто осемдесет и пет лева/ по
сметка на Новопазарския районен съд, като съдът
определи и частта, която всеки следва да заплати, а именно от по 34 лв. /тридесет
и четири лева/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. всеки и от по 61, 67 лв.
/шестдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ по сметка на Новопазарския районен съд всеки.
В този смисъл съдът поС.ови присъдата си.
29.03.2012
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: