Решение по дело №442/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на В. И. М. с [ЕГН] и адрес с. Долни Луковит, обл. Плевен, [улица], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-0257-000023 от 04.05.2024г., издадена от С. Г. К., мл. автоконтрольор към ОДМВР Плевен, РУ Долни Дъбник. С оспорената заповед на М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорващата счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Излага, че административният орган не е извършил пълно и всестранно събиране и анализиране на обстоятелствата, свързани с нарушението, не е взето под внимание възражението, че не е употребявала наркотични вещества или техни аналози. Сочи, че в първия работен ден след датата на нарушението е направила медицинско изследване в оторизирана лаборатория. Иска отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание на 18.06.2024г. жалбоподателката чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага, че представеният уринарен тест е направен в частна клиника по изрично искане на М., което не е съобразно с наредбата, и релевантно е изследването в оторизирана лаборатория, както е постъпила полицията.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като моли съда да постанови акта си съобразно събраните доказателства.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2024г. против В. И. М. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1148247 за това, че на същата дата в 15:22 ч. в с. Долни Луковит, [улица]срещу номер 13 с посока на движение към с. Гостиля, като водач на собствения си лек автомобил *** с рег.№ [рег. номер] управлява горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред. В АУАН е отбелязано, че от направената на 04.05.2024г. в 15:22 ч. качествена проба с пореден номер 155 с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARME 0026, същата реагира положително за употреба на наркотични вещества – амфетамин. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с бланков номер 262758, както и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с номер 257р-3643, заедно с 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата сер.А № 098710, връчени на М. в 18:20 часа на 04.05.2024г. Актосъставителят е приел, че деянието представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. С акта са били иззети като доказателства свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила. В. М. е подписала АУАН с отбелязване, че има възражения и същият й е бил връчен на 04.05.2024г.

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, С. Г. К., мл. автоконтрольор към ОДМВР Плевен, РУ Долни Дъбник, е издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо В. И. М. на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството й за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателката е оспорила резултата от теста, поради което в указания й срок е дала проби от кръв и урина за изследване при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За установеното нарушение е било образувано досъдебно производство ЗМ №123/2024г. по описа на РУ Долни Дъбник, пр.пр. №2886/2024г. по описа на Районна прокуратура Плевен, по което с постановление на разследващия полицай е била назначена съдебно-химическа експертиза в Национален институт по криминалистика (НИК) София. Видно от Протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-269 от 02.07.2024г. на НИК към МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, в представените за изследване кръвна проба и проба урина, иззети на 04.05.2024г. от В. И. М. с [ЕГН], не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.

Към административната преписка са представени цитирания в оспорената заповед АУАН Серия GA № 1148247/04.05.2024г., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег.№ 257р-3643/04.05.2024г., талон за медицинско изследване № 262758, доказателства за компетентността на издателя на заповедта, постановление за назначаване на експертиза от 09.05.2024г. и Протокол за извършената експертиза №24/ТКХ-269/02.07.2024г.

От оспорващата е представена епикриза от 26.04.2024г. от Клиника по ендокринология към ВМА-МБАЛ София, свързана с проведено лечение малко преди да бъде подложена на теста за наркотични вещества, както и тест за наличие на наркотици в урината, направен в частна лаборатория на 07.05.2024г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (обжалваният акт е връчен лично на оспорващата на 04.05.2024г., видно от отбелязването на същия, а жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена от него на 13.05.2024г. с вх.№ 2338). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП. Директорът на ОДМВР Плевен съобразно предоставената му възможност в закона, със своя Заповед рег.№ 316з-2498/29.06.2022г. (представена по делото) е оправомощил по т.1.8. служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОДМВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Плевен, да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП. Именно последната заповед на Директора на ОДМВР Плевен е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Не е спорна по делото длъжността, заемана от актосъставителя, като с приложената Заповед № 316з-2271/30.05.2023г. на директора на ОДМВР Плевен мл. инспектор С. Г. К. – мл. автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Долни Дъбник като завършил курс за допълнително обучение за работа с технически средства за контрол на пътното движение, е определен да извършва контрол и административно наказателна дейност по ЗДвП. Нарушението е извършено на територията, обслужвана от РУ Долни Дъбник, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от В. И. М. и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, и оплакването на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.

Не се установяват и съществени нарушения на административно производствените правила, които да са накърнили правната сфера на оспорващия. Несъобразяването с резултатите от медицинското изследване при издаване на акта е въпрос по неговата материална законосъобразност, и ще бъде обсъдено по-долу. Следователно заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Съдът намира за основателно оплакването на оспорващия, че заповедта е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, включително не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е да е установено по съответния регламентиран в закона и подзаконовите актове по прилагането му способ, управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост Наредбата) са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози (чл.3а, т.2 от Наредбата).

При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Както бе посочено, според чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от Глава шеста „Принудителни административни мерки“ – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

С жалбата е представен резултат от изследване в частна лаборатория, който е отрицателен за всички изследвани наркотични вещества, но същият не е получен по реда и със средствата от Наредба № 1/2017г., поради което е ирелевантен в процеса. По делото обаче е представено заключение на назначена в рамките на ДП № ЗМ-123/2024г. по описа на РУ Долни Дъбник съдебно-химическа експертиза, извършена в лаборатория при Национален институт по криминалистика към МВР, резултатът от която е също отрицателен, вкл. за амфетамин.

Спорният момент по делото е управлявал ли е автомобила си жалбоподателят след употреба на наркотични вещества или не, съответно установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от водача.

В настоящия случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 04.05.2024г. за употреба на наркотици с техническо средство, дисплеят на същото е отчел наличие на Амфетамин, но водачът не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото техническо време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на същите вещества. Това е и нормативният ред, съгласно с чл.3а, т.2 от Наредба № 1/2017г. Видно е от обсъденото заключение на съдебно-химическата експертиза, че в предоставените на 04.05.2024г. за изследване биологични проби от В. И. М., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични (сред които е и амфетамин). По аргумент за противното от чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на техническото средство. При това положение, ответният орган е следвало да изчака и съобрази резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надеждни проби за изследване.

По делото е представено доказателство, което безспорно установява, че е налице липса на употреба на амфетамин, и същото е противопоставимо на резултата от изследването с техническото средство. В настоящото производство, с приоритет следва да бъде ценен резултатът от съдебно-химическата експертиза, посредством който е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН Серия GA № 1148247/04.05.2024г., съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. С оглед изложеното, липсва материалноправно основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по отношение на оспорващия собственик на лек автомобил [Марка] *** с рег. номер [рег. номер], който го е управлявал на 04.05.2024г. в 15:22 ч. в с. Долни Луковит, но не и след употреба на наркотици, което означава, че липсва правно основание за прилагане по отношение на същия на въпросната административна принуда.

По изложените съображения съдът в рамките на извършения контрол по чл.168, ал.1 от АПК намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена.

По делото от оспорващия или неговия процесуален представител не е направено искане за заплащане на съдебно-деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0257-000023 от 04.05.2024г., издадена от С. Г. К., мл. автоконтрольор към ОДМВР Плевен, РУ Долни Дъбник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.