№ 1170
гр. Благоевград, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500832 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., Общ.
П., ул. „М.В.“ *, чрез пълномощника адв. В.П., срещу Определение № 164 от 20.08.2021г. по
гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., с което е прекратил производството пред себе си,
като е счел че не е компетентен да го разглежда поради липса на международна
компетентност.
С частната жалба са изведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като се
иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС П., за
продължаване на съдопроизводсвените действия.
Макар да се споделят доводите на първоинстанционния съд, че поисканите мерки от
българския съд касаят родителска грижа, а подсъдността в този случай се определят от
обичайното местопребиваване на детето, оспорват се изводите на първоинстанционния съд,
като се излагат съображения че детето Р.Р. Б. пребивава в Р България за период от повече от
една година, поради което вече е променило обичайното си местопребиваване и е
придобило ново таковаq именно в Р България, където същото се е интегрирало в местната
социална и семейна среда в с. П., в дома на баба си и леля си по майчина линия. В този
смисъл поддържа се че на осн. чл. 5 и чл. 7 от приложимата към настоящия казус
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от
1996г., компетентен е съдът в която е обичайно местопребиваване на детето, като с частната
жалба се акцентира, че детето не е незаконно преведена или незаконно задържана на
територията на Р България, а е изпратено от родителя, на който е предоставено правото да
1
упражнява родителските права, при неговата баба и леля по майчина линия да прекара
лятото в Р България.
Поддържа се още с частната жалба, че като е прекратил делото и е счел че не е компетентен
за неговото разглеждане, съставът на първоинстанционния съд не е съобразил, че правилото
че за напускане пределите на страната от детето е необходимо съгласието на неговите двама
родители, не е предвидено в законодателството на Конфедерация Ш., където липсва
изискване на изразено съгласие и на двамата родители за пътуването на детето извън
пределите на страната, в която се намира, поради което въпроса за извеждането на детето от
територията на Р България не би могъл да се разглежда и решава от Швейцарския съд.
При изложените съображения с частната жалба, иска се от въззивния съд да отмени
определението на РС П., с което производството по делото пред първоинстанционния съд е
прекратено и да върне делото, като разпореди съдопроизводствените действия по него да
продължат.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената
частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана
страна с правен интерес за това. Същата е редовна като отговаря на изискванията на чл. 275
ал. 2, във връзка с чл. 260 и 261 от ГПК. Насочена е срещу съдебен акт на
първоинстанционния съд, за който с изрична законова разпоредба е предвидена
възможността за инстанционен съдебен контрол, от по-горната инстанция.
С обжалваното Определение № 164 от 20.08.2021г. по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС
П., съдът е прекратил производството пред себе си, като е приел че не е компетентен да
разглежда делото, тъй като същото е международно неподведомствено на българския съд.
Обосновал се е с факта, че при наличие на международен елемент от гледна точка на
обичайното местопребиваване на страните и на тяхното дете, съдът е длъжен служебно да
извърши проверка за международната си компетентност да разглежда делото по молбата с
която е сезиран. Съдът е приел, че международната компетентност на българския съд се
урежда в настоящия казус с Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на Р
България на 18.01.2006г., по която страна е държавата, в която е обичайно
местопребиваване на детето – Конфедерация Ш., чиито разпоредби обвързват в своята
цялост и директна приложимост всички държави ратифицирали конвенцията, поради което
и представляват пряко приложимо право от всички органи на тези държави, замествайки
нормите на вътрешното им законодателство, които им противоречат.
Изхождайки от легалното определение на понятието „родителска отговорност”, дадено
легално с чл. 2 т. 7 от Регламента/ЕО/ № 2201/2003г., съдът е счел че в обхвата на
нормативната регулация, дадена в чл. 1 т. 2 от цитираната Конвенция, чрез понятието за
„родителска отговорност”, следва да се включва и решаването на въпроса за пътуването на
детето в чужбина, без съгласието на единия от двамата родител.
2
Основан на легалната дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване” на детето,
съдът е съобразил нормата на чл. 5 и чл. 7 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., според която
съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност на детето, ако то има обичайното местопребивавне в тази държава- членка по
времето, когато съдът е сезиран. След като районният съд е съобразил, че детето Р.Р. Б. има
за обичайно местопребиваване Конфедерация Ш., предвид интеграцията му в социалната и
семейната среда именно там, където детето трайно е живяло заедно със своята майка, на
която съдът е предоставил и упражняването на родителските права, то компетентен да
разглежда делото е именно съдът в тази държава, доколкото няма данни по делото детето да
е придобило ново обичайно местопребиваване на територията на Р България, въпреки
престоя му в страната при неговите роднини по майчина линия. Съдът е счел наведените
обстоятелства за преместването на детето от майката от една държава в друга, без знанието
и съгласието на бащата, след което бащата е оттеглил съгласието си детето да напуска
пределите на Р България, като обстоятелство което не обосновава „неправомерно
отвеждане” на детето по смисъла на чл. 7 от Конвенцията, като на основание чл. чл. 5 и чл. 7
от същата е приел, че след като „обичайното местопребиваване” на детето си остава
Конфедерация Ш., то съдилищата на тази държава са компетентни да разглеждат и
настоящия спор.
За да извърши проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното определение на
първоинстанционния съд съобразно компетентността си, настоящият състав на ОС
Благоевград, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гражданско дело № 1083/2021г. по описа на РС П. е образувано въз
основа на предявен иск от майката Р. Н. Б., ЕГН **********, от с. П., ул. „М.В.” *, чрез
пълномощника и адв. В.П., срещу бащата Р. Д. Б., ЕГН **********, с правно основание чл.
127а от СК, с който се иска от съда да постанови решение с което да замести липсващото
съгласие на другия родител на детето, като разреши на детето- Р.Р. Б., ЕГН **********,
родена на 29.03.2021г., в Л., Т., Ш., да пътува извън пределите на Р България многократно,
без съгласието на бащата Р. Д. Б., ЕГН **********, за срок от 5 години от влизане в сила на
съдебния акт, като е предявен иск и за признаване на Решение от 21.09.2020г., влязло в
законна сила на 27.11.2020г., постановено по дело № SF 2020.25 ns cg, Районен съд- А./Ш./
и Решение от 29.03.2021г. на Върховния съд- А. /Ш./, постановено по дело №
ZSU.2020.274/cs/FH (SF.2020.25), както и да допусне предварително изпълнение на
решението.
Претендира се и заплащането на разноските по делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства от които се установява, че Р. Н. Б. и
Р. Д. Б., са сключили граждански брак на ***г. в гр. П./Удостоверение за сключен
граждански брак/, като от брака си имат родено дете- Р.Р. Б., ЕГН **********, родена на
29.03.2021г., в Л., Т., Ш./Удостоверение за раждане/.
3
Твърди се в исковата молба по делото, че след сключването на брака помежду си,
родителите са се установили да живеят и работят в Л., Т., Ш., където майката е от 2004г.,
като трайно се е установила да работи и живее в Конфедерация Ш..
Твърди се с исковата молба, че между родителите на роденото дете- Р. Д. Б., ЕГН
**********, след 2019г. е настъпила фактическа раздяла, като бащата се е завърнал да живее
и работи в Р България, а майката Р. Н. Б. останала с детето си в Л., Т., Ш., където се е
установила трайно да живее и работи./С исковата молба са представени трудов договор и
договор за наем на жилище в подкрепа на тези твърдения/
С исковата молба са представени Решение от 21.09.2020г., влязло в законна сила на
27.11.2020г., постановено по дело № SF 2020.25 ns cg, Районен съд- А./Ш./ и Решение от
29.03.2021г. на Върховния съд- А. /Ш./, постановено по дело № ZSU.2020.274/cs/FH
(SF.2020.25), с които се потвърждават изведените твърдения с исковата молба по делото- че
съвместното домакинство между Р. Н. Б. и Р. Д. Б. е прекратено, считано от 06.07.2020г.;
разпореден е от съда режим на имуществена разделеност между съпрузите, считано от
01.04.2020г. Със съдебното решение, влязло в законна сила на 27.11.2020г., е постановено
детето Р.Р. Б., за срока на раздялата да живее под грижите и ръководството на майката- Р. Н.
Б., която към момента на разглеждането на делото е имала за постоянен адрес- „О.” 7, *, О.,
Ш.. Определен е режим на лични контакти на бащата с детето и той е осъден да заплаща
месечна издръжка, чрез майката и законната представителка на детето, на адреса на който
майката пребивава. По отношение на издръжката, цитираното решение е влязло в законна
сила на 26.05.2021г., след решението на Върховния съд на К., А..
Твърди се с исковата молба че след влизане на решението на Швейцарския съд за
упражняване на родителските права по отношение на детето Р.Р. Б., майката е докарала
детето в Р България за да прекара част от лятото в дома на неговата баба и леля по майчина
линия в с. П.. Малко преди детето да се върне в Конфедерация Ш., където майката се е
установила да работи и да живее и където е било обичайното местопребиваване на детето,
преди да посети България през лятото на 2020г., бащата Р. Д. Б., е оттеглил даденото от него
съгласие детето да пътува и да напуска пределите на Р България и така Р. е останала в дома
на баба си и леля си по майчина линия, тъй като не е можела да се завърне на постоянния си
адрес- „О.” 7, *, О., Ш.. /Декларация за оттегляне на съгласието от името на бащата,
приложена към исковата молба/.
Сочи се в исковата молба от ищцата Р. Н. Б., че оттегленото съгласие на бащата блокира
възможността детето да се завърне в Ш., където тя се е установила да работи и да живее,
където детето посещава детска градина, където е личния лекар на Р.Р. Б., като не могат да
бъдат направени на детето задължителните ваксини съгласно имунизационния календар и
това поставя в опасност живота и здравето на детето. Акцентира се че имунизационните
календари на България и Ш. са различни поради което тази опасност не може да бъде
преодоляна докато детето се намира на територията на Р България. Посещението на детската
градина от децата в Ш. е задължително и това може да затрудни записването на детето в
училище по- късно.
4
Поддържа се още, че с блокирането на възможността на детето да напусне пределите на Р
България, на практика се възпреппрятства изпълнението на влязлото в законна сила
решение на Швейцарския съд, тъй като детето не може да живее заедно с майка си и Р. Н. Б.
не може да упражнява предоставените и родителски права по отношение на Р.Р. Б..
С обжалваното Определение № 164 от 20.08.2021г. по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС
П., съдът е прекратил производството пред себе си, като е счел че не е компетентен да го
разглежда поради липса на международна компетентност.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав на ОС
Благоевград, излага следните правни доводи:
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази
компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на
ЕС, от международна конвенция, приета от Р. Б., или от КМЧП, който намира приложение
само ако не са приложими други международни актове ( напр. Определение № 381 от
18.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2912/2017 г. на ІІІ г. о., Определение № 296 от 07.05.2013 г. по ч.
гр. д. № 2127/2013 г. на ІІІ г. о., Определение № 409/26.09.2019 по дело № 2820/2019 на
ВКС, ГК, IV г. о. и др.) Преценката за международната компетентност на съда да разглежда
делото и да реши спора между страните, винаги предхожда преценката за допустимост и
основателност на предявения иск.
Настоящият въззивен състав на ОС Благоевград намира, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че за определяне на международната компетентност за разглеждане и
решаване на иска с който е сезиран, приложение следва да намери Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, ратифицирана от Р
България със закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006г., обн. Дв бр. 9/27.01.2006г., която е
ратифицирана и от Конфедерация Ш..
Конфедерация Ш. не е страна-членка на ЕС и по спорове с международен елемент не
намира приложение Регламент /ЕО/№ 2201/2003г. Цитираната Конвенция има предимство
пред българското законодателство, включително пред ГПК и КМЧП, изхождайки от
разпоредбата на чл. 3 от КМЧП.
Според разпоредбата на чл. 127а ал.2 СК при разногласие между родителите относно
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът се решава от районния съд, след изслушване на другия родител. В
настоящия случай не се оспорва факта, че липсва писмено съгласие на единия родител -
бащата на детето Р. Д. Б., която е оттеглил съгласието си за пътуване на детето извън
пределите на Р България, след като детето е доведено на територията на страната за лятната
ваканция през 2020г. В производството което районният съдия в гр. П. е прекратил, с оглед
на предявения иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето на
страните, а не спор относно упражняването на родителските права, който вече е бил
разрешен с влязло в законна сила решение на Швейцарския съд. Решаването на спора по чл.
5
127а, ал.2 СК е относимо към осигуряване съгласието на родителя- чрез заместващо
решение за пътуването на детето извън България. Поради гореизложените съображения,
искът с правно основание чл. 127а ал. 2 СК за разрешаване задгранично пътуване на детето е
допустим и разногласието между родителите по този въпрос следва да се разгледа по
същество от компетентния за неговото разглеждане граждански съд.
Цел на Конвенцията приложима по настоящото дело, залегнала в чл. 1, ал. 1, б. "а" е да
определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към
закрила на личността или имуществото на детето. Мерките по Конвенцията, съгласно
разпоредбата на чл. 3, б. "а" могат по-специално да се отнасят до упражняване на
родителската отговорност, а терминът "родителска отговорност", според чл. 1, ал. 2 включва
родителска власт, която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите
по отношение личността и имуществото на детето. Могат да се отнасят и съгласно чл. 3, б.
"b" и до правото на упражняване на родителските права, отнасящи се до грижата за
личността на детето и по-специално правото на определяне на неговото местопребиваване,
както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за
определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване.
Следва да бъде прието, че спорната материя, предмет на иска по чл. 127а от СК, който е в
Глава 9 от СК "Отношения между родители и деца" и цели разрешаване на спор при
разногласие между родителите, попада в обхвата на Конвенцията, още повече, че не е сред
изключенията, посочени в чл. 4. Една от целите на Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на деца, е да определи държавата, чиито
органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или
имуществото на детето. В случая мерките за закрила се отнасят до предоставяне и
упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 3, б. "а" и б. "б" от
Конвенцията. Ето защо правилни и напълно обосновани са изводите на
първоинстанционния съд, че искането за заместващо разрешение за пътуването на детето
извън страната, попада в обхвата на понятието „родителска отговорност”, в който се
включва и спора за пътуването на детето в чужбина, без съгласието на единия от родителите
му/Определение *6/03.08.2017г. по ч.гр.д. № 450/2017г. на I г.о. на ВКС/.
Конвенция, за разлика от Регламент /ЕО/2201/2003г. на Съвета на Европа, не предвижда
възможност компетентността на съдилищата да бъде изрично или по недвусмислен начин
приета от носителите на родителска отговорност, така както е посочено в чл. 12
"Пророгация на компетентност" от цитирания регламент, поради което за съда не
съществува задължение да предостави такава, като размени книжата. Не е допуснато от
първоинстанционния съд в този смисъл процесуално нарушение, доколкото същият е
прекратил производството по делото, преди размяната на книжата между страните по
делото. Няма значение за определяне на международната компетентност за разглеждане на
делото и това, че родителите и детето са български граждани.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
6
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на деца, компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или
административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно
местопребиваване. Съгласно разпоредбата на цитирания текст съдилищата на държавата са
компетентни по делата, свързани с родителска отговорност за детето, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран.
Действително в цитираната конвенция не се съдържа легална дефиниция на понятието
"обичайно местопребиваване", но такава се извлича от практиката на СЕС в Люксембург. В
решение на Съда по дело С-497/10, образувано по повод преюдициално запитване по
тълкуване на членове 8 и 10 от Регламента, понятието "обичайно местопребиваване" по
смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и дела, свързани с родителската отговорност, е отразено, че същото трябва да се тълкува в
смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда.
В конкретният случай, видно е от исковата молба и от писмените доказателства към нея, че
детето- Р.Р. Б., е родена в Л., Т., Ш., като същото не е живяло на територията на РБ, а Е
адресно регистрирано на адреса на неговата майка в Ш.- „О.” 7, *, О., Ш., където съобразно
постановеното съдебно решение по повод на раздялата на родителите, майката е
упражнявала пряко родителските си права по отношение на детето. С оглед на наведените
доводи с исковата молба, които към настоящия момент се подкрепят от представените
писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че обичайното
местопребиваване на детето е именно в Конфедерация Ш., където е живяло заедно с майка
си.
В практиката на СЕС (решение по дело С-523/2007) е разяснено, че понятието "обичайно
пребиваване" по смисъла на чл. 8, пар. 1 Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува
в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава,
гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената
държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето
при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай.
Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 Регламент (ЕО) №
2201/2003г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че
престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че
там е неговото обичайно местопребиваване.
Видно е от доказателствата по делото, представени с исковата молба, че майката и детето
живеят легално в Конфедерация Ш.. Детето посещава там детско заведение по
7
местопребиваване и са установили социални и приятелски контакти в „О.”, О., Ш., където е
и постоянния им адрес. Майката работи въз основа на трудово правоотношение и има
постоянна работа, като в Ш. са личния лекар на детето и там се провежда имунизационния
му календар. Съгласно чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата, компетентен да се произнесе относно родителските права и
мерките за лични отношения, е съда в Конфедерация Ш.. Тази компетентност е абсолютна и
се изключва само в изрично посочените изключения в чл. 9 и чл. 10, като дерогира
действието на чл. 7 КМПЧ.
Неоснователни са доводите на майката, изведени с частната жалба въз основа на която е
образувано настоящото дело- че поради престоя на детето в родното село на роднините му
по майчина линия в с. П., Община П., настъпила е формално промяна на обичайното
местопребиваване на детето, която обосновава компетентността на РС П. да разглежда
предявения иск с правно основание чл. 127а от СК. Очевидно е, че с оглед на условията и
причините за престоя на детето на територията на Р България, макар и за период вече по-
дълъг от една година, поради отчитане гражданството на детето, мястото и условията за
обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социалните
отношения, поддържането на детето в другата държава/ Конфедерация Ш./, не са налице
убедителни доказателства за това, че Р.Р. Б. е променила обичайното си местопребиваване и
е придобила ново такова на територията на Р България.
Не са налице основания въз основа на които въззивният състав на ОС Благоевград да
приеме, че правило чл. 5 от Конвенцията е неприложимо към настоящия казус, тъй като
липсват данни че детето е изведено незаконно от държавата, където е имало обичайно
местопребиваване- чл. 7 от Конвенцията. Тъй като липсват данни детето да е незаконно
прехвърлено от Конфедерация Ш. в Р България от неговата майка, а освен това не може да
се приеме че е налице и незаконно задържане на детето, тъй като бащата е упражнил едно
признато му от закона право да оттегли съгласието за пътуването на детето в чужбина, то не
са налице основанията на чл. 7 от Конвенцията, които да дерогират приложението на чл. 5 от
същата. В настоящия казус органите на държавата, където детето е имало обичайно
местопребиваване непосредствено преди извеждането му, запазват своята компетентност до
момента, когато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава, след като е
пребивавало там най-малко една година, след което лицето, имащо право да упражнява
родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за местонахождението му и в този
период не е подало молба за неговото връщане.
При изложените съображения и поради съвпадение на фактическите и правните изводи на
първата и въззивната съдебни инстанции, обжалваното Определение № 164 от 20.08.2021г.
по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 164 от 20.08.2021г. по гр.д. № 1083/2021г. по описа на
РС П., като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от
съобщението на страните, с частна касационна жалба, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9