Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4530 29.12.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански
състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1277 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от В.Р.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********
против Н.К.К., ЕГН **********, с която са предявени субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че ищците са съсобственици на недвижим имот – апартамент, находящ се
в гр. П., пл. “К.Ч.” № .., вх., ет., ап.. Същият бил придобит чрез договор за
покупко-продажба през … от В.А. и с. му Д. А. в режим на СИО, след кончината на
която /на ……. г./ и предвид направения отказ от наследство от с. им А.А.
/извършен на 23.10.2014 г./, ищецът и д. му – А.А. притежавали съответно –
¾ ид.ч. и ¼ ид.ч. от правото на собственост.
През есента на
1999 г. в апартамента временно се нанесъл да живее А.А., с уговорката, че ще
напусне жилището при първа покана. В края на 2001 г. в жилището се нанесла и
приятелката му – настояща ответница, с която сключили граждански брак на …… г.
Във връзка с адресната регистрация на последната, ищците заявили, че нямат
възражения относно нейното настаняване, но жилището следвало да бъде освободено
при първа покана.
След смъртта на с. на ищеца и
прекарани заболявания, същият предупредил сина си устно, че в началото на 2014
г. има намерение да се нанесе в жилището, което следва да бъде освободено от
семейството му. На 26.04.2014 г. ищецът връчил на с. си покана за доброволно
напускане, като последният бил упълномощен да изпрати копие на ответницата. От
депозирания на 01.05.2014 г. отговор на поканата било видно, че копие от нея е
връчено на ответницата на 30.04.2014 г., която потвърдила получаването й, но
отказала да напусне апартамента. В съдебно заседание на 28.05.2014 г. поканата
била приложена като доказателство от страна на А.А. по гр.д. № 1888/2014 г. на
ПРС, по което страна била и ответницата.
На 25.10.2014 г. ищецът се
нанесъл в една стая в апартамента, но след упражнен тормоз от ответницата и м.
й, на 05.11.2014 г. се изнесъл. На 10.11.2014 г. била връчена повторна покана
чрез н., като едва на 05.01.2015 г., след намесата на с. на ищеца, жилището
било освободено.
Предвид изложеното и доколкото с
отказа си да напусне жилището, ответницата била лишила ищците от правото да
ползват собствения си имот, респ. да извличат облаги от него, като го отдават
под наем, се твърди същата да дължи обезщетение в размер на средния пазарен
наем, който възлизал на сумата от 390 лева месечно. От тази сума следвало да се
приспаднат съответно – делът на А.А. /1/6 ид.ч. от наема за периода 01.06.2014
г. – 23.10.2014 г./ в размер на 245 лева и 65 лева – наем за период от 10 дни
/25.10.2014 г. – 05.11.2014 г./, в който ищецът ползвал една стая от жилището.
Допълва се, че за исковия период
ответницата обитавала имота съвместно с двете си деца, като А.А. също го
обитавал периодично /но не и за периода 01.06.2014 г. – 25.06.2014 г. и
25.10.2014 г. – 05.11.2014 г., когато освободил едната стая от жилището за б. си/.
Искът бил насочен само против К., т.к. тя възпрепятствала ползването на имота.
Предвид изложеното се моли за
осъждане на ответницата да заплати сумите от 1873 лева на ищеца В.А. и 520 лева
на ищцата А.А., представляващи обезщетение за ползване без основание на имота
за периодите 01.06.2014 г. – 24.10.2014 г., 06.11.2014 г. – 04.01.2015 г. и за
25.10.2014 г. – 05.11.2014 г. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Твърди,
че на 18.06.2014 г. била депозирана молба за развод, по която било образувано
гр.д. № 9442/14 г. по описа на ПРС, III бр.с., а отказът от наследство бил
направен в хода му, за да бъдат лишени ответницата и децата й от право на
ползване по отношение на семейното жилище, преди произнасянето на съда по
привременните мерки. Твърди се, че фактическата раздяла между съпрузите
настъпила на ….. г., като за периода 01.06.2014 г. – 05.01.2015 г. А.А. живял
заедно с ищцата в имота, заедно с двете малолетни деца. Жилището било
предоставено безсрочно, за безвъзмездно ползване от родителите на с. й, като до
05.01.2015 г. обитавали същото необезпокоявано, при липса на предявени
претенции за наем или обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
Оспорва
се твърдението, че на ответницата било заявено при нанасянето й в апартамента,
че при първа покана следва да го освободи. Подобни претенции не били отправяни.
Оспорва се отговорът на покана от страна на А.А., както и твърдението, че
ответницата е отказвала да напусне жилището. Оспорват се и твърденията, че
ищците притежават собствени вещи в жилището.
Допълва
се, че на 05.01.2015 г. ищците, със съдействието на А.А., сменили патроните на
входните врати на жилището, в отсъствие на ответницата и двете й малолетни
деца, при което достъпът до апартамента и вещите им бил невъзможен.
Образуваното в тази връзка досъдебно производство било спряно.
Оспорва
се твърдението, че ищецът В.А. ползвал западната стая в периода 25.10.2014 г. –
05.11.2014 г. Същият се настанил самоволно в източна стая с площ от 17,5 кв.м.,
докато западната спалня с площ от 9,3 кв.м. се ползвала от децата, при което
ответницата била принудена на спи на дивана в кухнята – дневна, която не била
жилищна площ. Твърди се, че писмо от А.А. не е получавано.
Приложените
покани били антидатирани и не били връчвани на ответницата, поради което и не
следвало да бъдат ценени. Счита се за незаконосъобразно приспадането на дела на
А.А.. На 26.10.2014 г. ищецът се настанил в жилището до 05.11.2014 г., а през
периода 05.01.2015 г. – 26.05.2015 г. лишил ответницата и децата й от ползване
на имота. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на претенциите, в тежест на ищците е да докажат пълно и главно,
че са собственици при заявените права на описания недвижим имот; че ответницата
е ползвала фактически същия за исковия период, без да има основание за това,
т.е. обедняване на ищците и обогатяване на ответницата, при липса на основание
за разместване на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на
претенциите си.
В
тежест на ответницата е да установи, че е имала основание да ползва процесния
апартамент. По отношение на останалите факти следва да проведе насрещно
доказване, а при установяване на елементите от фактическия състав на претенциите,
следва да докаже, че е погасила.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за частично
основателни, поради следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищците са
собственици на апартамент, находящ се в гр.
П., пл. “К.Ч.” № , вх., ет., ап., при квоти ¾ ид.ч. за В.А. и ¼
ид.ч. за А.А.; че на 23.06.2002 г. ответницата и А.А. /с., съотв.
б. на ищците/ са сключили граждански брак; че на ….. г. А.А. заявява отказ от
наследството на своята м. Д. А.
/починала на …. г./, вписан в книгата на ПРС по чл. 49 ЗН; че в периода 25.10.2014
г. – 05.11.2014 г. ищецът В.А. е ползвал една стая в жилището, а
именно – източна със застроена площ от 17,5 кв.м.;
че за периода 01.06.2014 г. – 05.01.2015 г. ответницата заедно с двете й
малолетни деца е обитавала и ползвала посочения апартамент, както
и, че трето за спора лице – А.А. е ползвал и обитавал процесното жилище за
следните периоди - от 25.06.2014 г. до 25.10.2014 г., след което от 06.11.2014
г. до 04.01.2015 г. включително /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 5004/23.05.2017
г. – л. 40-42 и протоколно определение от 03.07.2017 г. - л.231/.
Съдът
приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с
приобщените по делото доказателства.
С договор за
покупко-продажба от 1995 г. ищецът В.А. и с. му Д. А. придобили в режим на СИО
апартамента, находящ се в гр. П., пл. “К.Ч.” № , вх., ет., ап.. След кончината
на последната /на …. г./, наследници по
закон са двамата ищци – с. и д. и трето за спора лице – А.А. /удостоверение –
л.7/, при квоти 2/3 ид.ч. за с. и по 1/6 ид.ч. за другите двама. На 23.10.2014
г. А.А. заявява отказ от наследство, вписан по реда на чл. 49 ЗН в книгата на
ПРС.
Няма спор, че за
процесния период 01.06.2014 г. – 04.01.2015 г. ответницата заедно с двете й
малолетни деца е обитавала и ползвала апартамента. Не се
установява да е налице акт на съда /за разлика от определението за привременни
мерки от 05.03.2015 г. по делото за развод на
ответницата със с. на първия ищец № 9442/2014
г. по описа на ПРС/ или друго основание, въз основа на което да е било
осъществено ползването за периода. Ответницата не доказа пълно и главно
наличието на елементи от фактически състав на каквото и да е конкретно
правоотношение, във връзка с което да е предоставено ползването на жилището.
С
оглед събраните доказателства и установената фактическа обстановка между
страните, съдът не приема за основателно възражението, че жилището било
предоставено за безвъзмездно ползване на нея и А.А..
Дори
да се приеме, че е бил налице устен договор за заем за послужване,
правоотношението е възникнало между ищеца, покойната му с. и с. им А.А., комуто
са предоставили ползването на апартамента. По делото няма изложени твърдения,
нито ангажирани доказателства за това да е имало конкретни уговорки между
ответницата и собствениците на имота, които да наведат на извод за договор
помежду им. Ако е имало правоотношение с предоставяне на имота за временно
ползване, то е прекратено с връчване на поканата от 23.04.2014 г. на
съсобственика А.А.. Оспорването на получаването на поканата от ответницата не
се приема, т.к. същата не отрича подписът в известието за доставяне да е неин,
нито установява някакъв друг документ да е бил връчен на тази дата, а отделно –
в о.с.з. на 28.05.2014 г. по гр.д. № 1888/2014 г. на ПРС, X гр.с. поканата е
била представена и ответницата не е възразила по какъвто и да е начин относно
нея. Отделно, ответницата е получила покани за напускане на имота /вкл. преди
исковия период/, респ. за плащане на наем, от които ясно личи волята на
правоимащите, че дори да е имало предаване за ползване спрямо нея, то се
прекратява. Горното опровергава твърденията за безсрочно предоставяне на имота
за безвъзмездно ползване и необезпокоявано такова до 05.01.2015 г.
Поради
изложеното, съдът приема, че ответницата не установява наличие на конкретно
валидно основание за ползване на чуждата вещ за процесния период, поради което
дължи обезщетение на съсобствениците, съобразно притежаваните от тях права.
Относно размера – обезщетението за
ползите, от които ищците са лишени, следва да е равно на средния пазарен наем
на имота.
За периода 01.06.2014 г. –
23.10.2014 г., ищецът претендира обезщетение съобразно правата му до 2/3 ид.ч.,
които се установяват по делото. Относно пазарния наем е прието заключение на
СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и ясно изготвено. Според посоченото
от вещото лице, за периода 01.06.2014 г. – 30.09.2014 г. наемът е в размер на
1330 лева, а до 23.10.2014 г. – 254,92 лева /23 дни * 11,08(3) лв./. За претендираните
от ищеца 2/3 ид.ч. средният наем е съответно 886,67 лева и 169,95 лева. Тъй
като жилището е било обитавано от ответницата и двете й деца, от размера на
обезщетението следва да се приспадне такава част, която отговаря на
обезщетението за площта, ползвана от децата /по аналогия на чл.57, ал.2 СК/. То следва да се определи като се раздели
размерът му на броя на лицата /трима души/, които го ползват или за периода
01.06.2014 г. – 30.09.2014 г. се дължи сумата от 295,56 лева /886,67 / 3/, а до 23.10.2014 г. – 56,65 лева /169,95 лв. /3/.
За деня 24.10.2014 г. наемът е 11,08
лева. Съобразно правата на ищеца от ¾ ид.ч., които се претендират към
този момент и установяват по делото /според твърденията - предвид заявения
отказ от наследство от А.А./, средният наем е 8,31 лева. По изложените
съображения, същият следва отново да се раздели на броя на обитаващите, който в
случая е четирима души. По делото е признато за безспорно обстоятелството, че А.А.
също е обитавал имота към този момент, поради което частта му следва да бъде
взета предвид. Така, за деня 24.10.2014 г. на ищеца се дължат 2,08 лева.
За периода 25.10.2014 г. - 04.11.2014
г. обезщетението е в размер на 89 лева, според СТЕ, като се съобразява площта
на ползваната от ищеца стая. Съобразно претендираните права от ¾ ид.ч.,
на ищеца се припадат 66,75 лева, от които се дължат 16,69 лева, след приспадане частта от площта, съответстваща на
четирима обитатели. Съдът приема, че и за този период А.А. е живял в жилището,
предвид направеното от него изрично признание на този неизгоден факт в
приложената и подписана от него въззивна жалба по гр.д. № 9442/2014 г. на ПРС, III
бр.с. /л.125 от делото/. В тази насока са и приобщените показания на
свидетелката Г.К. /м. на ответницата/, които съдът кредитира и след
съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, доколкото относно пребиваването на А. в
апартамента, същите са ясни, последователни, не се опровергават от никое друго
доказателство по делото и са житейски обясними, и непротиворечиви.
За периода 05.11.2014 г. –
04.01.2015 г. средният пазарен наем е 665 лева; съобразно претендираните права
от ¾ ид.ч. възлиза на 498,75 лева, от които се дължат 124,69 лева /498,75 лева /4 /.
С оглед изложеното, припадащата се
на ответницата част от обезщетението, което последната дължи за ползването без
основание на притежаваните от ищеца В.А. ид.ч. от правото на собственост върху
апартамента, за исковия период възлиза на сумата от общо 495,67 лева.
Дължимото обезщетение на ищцата А.А.
е пресметнато при съобразяване на изложените мотиви.
За периода 01.06.2014 г. –
23.10.2014 г. пазарният наем е общо 1584,92 лева /1330+254,92/; съобразно
претендираната 1/6 ид.ч., която се установява – същият възлиза на 264,15 лева.
След приспадане на площта за тримата обитатели, несобственици, се дължи 88,05 лева. За деня 24.10.2014 г. от
общо 11,08 лева, съобразно претендираната част от ¼ ид.ч. /предвид
отказа от наследство/, се дължат 2,77 лева, от които след приспадане частта на четирима
обитатели, обезщетението възлиза на 0,69
лева. За 25.10.2014 г. - 04.11.2014 г. обезщетението е в размер на 89 лева,
от което съобразно правата от ¼ се припада сумата от 22,25 лева, а след
приспадане частта от площта, съответстваща на четирима обитатели, дължимата
сума възлиза на 5,56 лева. За
периода 05.11.2014 г. – 04.01.2015 г. средният пазарен наем е 665 лева;
съобразно претендираните права от ¼ ид.ч. - възлиза на 166,25 лева, от
които се дължат 41,56 лева /166,25 лева
/4 /.
С оглед изложеното, припадащата се
на ответницата част от обезщетението, което последната дължи за ползването без
основание на притежаваните от ищцата А.А. ид.ч. от правото на собственост върху
апартамента за исковия период възлиза на сумата от общо 135,86 лева.
Исковете са основателни до
посочените размери от 495,67 лева за
ищеца А. и до 135,86 лева за ищцата А.
за процесния период. Не следва да се присъжда законна лихва върху сумите от
подаване на исковата молба до погасяването, доколкото такова валидно искане от
страна на двамата ищци не е било отправено нито в исковата молба, нито в хода
на процеса до приключване на съдебното дирене. В определението по чл. 140 ГПК е
допусната неточност. Над посочените суми до пълните претендирани размери от 1873
лева и 520 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на
двете страни по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. На ищците
се дължат разноски за ДТ и СТЕ /от дължимата ДТ от общо 124,92 лева, се
припадат 74,92 лева и 50 лева за исковете на всеки от тях, както и по 50 лева
за СТЕ/. Така, съобразно уважените части, на ищеца А. се дължат 33,06 лева, а на
ищцата А. 26,13 лева по съразмерност.
Ответницата
претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК /л.160/ и доказателства за
сторени такива в размер на 480 лева – платено адв. възнаграждение, съобразно
ДПЗС /спрямо което не е релевирано възражение за прекомерност до преклузивния
за това срок – приключване на устните състезания по делото/. По съразмерност се
дължат 353,32 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
пл. “К.Ч.” № , вх., ет., ап. да заплати на В.Р.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 495,67 лева /четиристотин деветдесет и пет лева
и шестдесет и седем стотинки/ - представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от ползването
на притежаваните от В.Р.А. ид.ч. от собствеността на апартамент, находящ се в гр.
П. пл. “К.Ч.” № , вх., ет., ап., за периода 01.06.2014 г. – 04.01.2015 г., както
и сумата от общо 33,06
лева /тридесет и три лева и шест стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1873
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
пл. “К.Ч.” № , вх., ет., ап. да заплати на А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 135,86
лева /сто тридесет и пет лева и осемдесет
и шест стотинки/ - представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползването
на притежаваните от А.В.А. ид.ч. от собствеността на апартамент, находящ се в гр.
П., пл. “К.Ч.” № , вх., ет., ап., за периода 01.06.2014 г. – 04.01.2015 г.,
както и сумата от общо 26,13
лева /двадесет и шест лева и тринадесет стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 520 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
В.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
пл. “К.Ч.” № , вх., ет., ап. сумата от 353,32 лева /триста петдесет и три лева и тридесет и две стотинки/
- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП