№ 641
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208361 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С НП № 457433-F473228/14.08.2019 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“-София, при ЦУ на НАП, на „Е ****” ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, УЛА Й №* партер, офис 2, представлявано от *
* *,
за това, че при извършена проверка на 12.02.2019 г. в търговски обект –
магазин „Елементс“, находящ се в гр.София, бул.Черни връх № 100, стопанисван от „Е
****” ЕООД, било установено, че представеният договор за техническо обслужване и
ремонт на ЕКАФП модел „Daisy Expert – 01 KL” с ИН на ФУ DY 372238 и ИН на ФП
36500658, регистрирано в НАП с потвърждение № 3743761/02.08.2016 г. е бил валиден до
02.08.2017 г. С горното била нарушена разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС. Предвид горното, на основание чл.185 ал.2,
вр.ал.1 от ЗДДС, на „Е ****” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „Е ****” ЕООД, чрез упълномощен
процесуален представител, който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с.з. се изтъкват аргументи за недопустимо
бездействие на АНО по връчване на атакуваното НП. Изразяват се съмнения и относно
компетентността на АНО. Не отговаряло на истината твърдението в НП, че не било
постъпвало възражение срещу АУАН. Касовата книга в обекта се водила редовно, нямало
установена разлика в касовата наличност и за покупките се издавали касови бележки от ФУ.
1
Тези обстоятелства, наравно с това, че още в деня на проверката договорът за техническо
обслужване и ремонт на ЕКАФП бил подновен, а през 2020г. обектът престанал да работи,
поради финансови затруднения свързани с пандемията, сочили на маловажност на случая. В
с.з. се допълва, че единственото доказателство било показанията на актосъставителя, които
били изключително неравнозначни.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подчертава се, че сроковете на чл.34 от
ЗАНН били спазени, а обектът бил работил без изрядно ФУ повече от година и половина.
Моли се за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изп.директор на НАП
– относно компетентността на актосъставителя и АНО); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и
НП по непротиворечив и достатъчно ясен начин, тоест не се констатират нарушения по чл.
42 и 57 от ЗАНН.
По повод развитите в жалбата аргументи за допуснати съществени
процесуални нарушения, съдът счита следното:
АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и НП е
издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и няма
факти, които да сочат противното. Късното връчване на НП не е аргумент за нарушение на
чл.34 от ЗАНН. Видно от изискано от съда писмо изх.№ 1367-5/02.08.2021 г. на НАП, както
и приложена разпечатка от деловодната система на НАП, няма постъпило възражение
срещу АУАН, противно на твърденията на жалбоподателя.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 12.02.2019 г. инспектори по приходите към ЦУ на НАП, сред които и
св.С.С.-Котева, извършили проверка на търговски обект - магазин „Елементс“, находящ се в
гр.София, в МОЛ „Парадайс“, на бул.Черни връх № 100, стопанисван от „Е ****” ЕООД. По
време на проверката в обекта била Мария Тошева - продавач.
При проверката била извършена контролна покупка на един брой гривна на
стойност 35,00 лева, за която бил издаден фискален бон № 011157/12.02.2019 г. Било
установено също, че в обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално
2
устройство (ФУ) - ЕКАФП модел „Daisy Expert – 01 KL” с ИН на ФУ DY 372238 и ИН на
ФП 36500658, регистрирано в НАП с потвърждение № 3743761/02.08.2016 г. За същото бил
сключен договор № 16952 за техническо обслужване на ФУ от 02.08.2016 г. между
********* и „Е ****” ЕООД. Срокът на договора бил до 02.08.2017 г. При проверката били
извадени отчети от ФП за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и дневен финансов
отчет № 011158/12.02.2019 г.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка №
0405310/12.02.19 г. След приключване на проверката бил представен нов договор за
техническо обслужване и ремонт № 190230/12.02.2019 г. , сключен между „* * * *“ ЕООД и
„Е ****” ЕООД, за горепосоченото ФУ - ЕКАФП модел „Daisy Expert – 01 KL” с ИН на ФУ
DY 372238 и ИН на ФП 36500658, със срок на действие от 12.02.2019 г. до 11.02.2020 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, участвал непосредствено в
проверката С.С.-Котева, както и от приложените по преписката и допълнително с жалбата
писмени доказателства – протокол за извършена проверка № 0405310/12.02.19 г.; заверени
копия от фискален бон № 011157/12.02.2019 г., отчети от ФП за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г., както и дневен финансов отчет № 011158/12.02.2019 г.; заверено копие от
договор № 16952 за техническо обслужване на ФУ от 02.08.2016 г. между ********* и „Е
****” ЕООД; заверено копие от договор за техническо обслужване и ремонт №
190230/12.02.2019 г. и заверено копие от свидетелство за регистрация на ФУ от 12.02.2019 г.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни и вътрешно
непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Писмените
доказателства също следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото не се оспорват или
поставят под съмнение от други писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция счита, че
изводът на актосъставителя и АНО за осъществено от „Е ****” ЕООД на 12.02.2019 г.
нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства („При въвеждане в експлоатация
и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за
техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава
удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД“), в редакцията
към датата на нарушението, е правилен и кореспондира на установените по безспорен начин
факти по делото, а именно – че при проверката в горепосочения търговски обект,
стопанисван от „Е ****” ЕООД, е установено, че представеният договор за техническо
обслужване и ремонт на ЕКАФП модел „Daisy Expert – 01 KL” с ИН на ФУ DY 372238 и ИН
на ФП 36500658 е бил валиден до 02.08.2017 г. За ЕКАФП е доказано, че е бил в
експлоатация в горепосочения обект, включително към момента на проверката, доколкото
3
от проверяващите е била извършена контролна покупка, отразена във ФУ и за която бил
издаден фискален бон. Тоест, към датата на проверката и работа с ФУ (12.02.2019 г.) е
липсвал сключен писмен договор за техническо обслужване на ФУ, тъй като предишният е
бил изтекъл на 02.08.2017 г.
Неоснователни са аргументите, че тези констатации се крепели само на
показанията на актосъставителя. Нейните показания не само не са изолирани, но се
подкрепят и от множество еднопосочни писмени доказателства - протокол за извършена
проверка № 0405310/12.02.19 г.; заверени копия от фискален бон № 011157/12.02.2019 г.,
отчети от ФП за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и дневен финансов отчет №
011158/12.02.2019 г.; заверено копие от договор № 16952 за техническо обслужване на ФУ
от 02.08.2016 г. между ********* и „Е ****” ЕООД и заверено копие от договор за
техническо обслужване и ремонт № 190230/12.02.2019 г.
На посоченото формално нарушение, което не е довело до неотразяване на
приходи, безспорно съответства правилно приложената относима санкционна разпоредба на
чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, като наложеното минимално наказание – имуществена
санкция от 500 лева, се явява съответно на тежестта на нарушението.
Не са налице аргументи за третиране на случая като „маловажен“ по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че са налице редица смекчаващи обстоятелства: нарушението е
осъществено за първи път; липсват данни за други нарушения на ЗДДС; последиците от
нарушението са отстранени веднага след проверката със сключването на нов договор за
техническо обслужване на ФУ. На тези смекчаващи обстоятелства обаче противостои доста
сериозното отегчаващо обстоятелство, че дружеството е осъществявало работа посредством
горепосочения ЕКАФП повече от година и половина без сключен писмен договор за
техническо обслужване, след като предишният такъв е изтекъл на 02.08.2017 г. Поради тази
причина, наложената минимална имуществена санкция се явява правилна.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с разпоредбата на чл.63
ал.5 от ЗАНН („В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт“), вр.чл.144 от АПК, във връзка и с чл.63 ал.3 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, наказаното дружество следва да
заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 457433-F473228/14.08.2019 г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“-София, при ЦУ на НАП, на „Е ****” ЕООД, с ЕИК ********.
4
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, „Е ****” ЕООД да заплати на ЦУ на
НАП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5