Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............град
Шумен, 22.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - град
Шумен, в публичното заседание на шести
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Татяна Димитрова
при участието на секретаря В.Р.,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 276 по описа за 2017
година на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата
от Евпропейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по жалба на ЕТ „Т.К.и с.т.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.В.К., против Решение № 27/312/01483/3/01/04/01, с изх. №
01-6500/333 от 05.06.2017 г. на Изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" гр. София, с което на едноличния търговец е определена
финансова корекция в размер 241 013.42лв.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен
като постановен при съществено нарушение на административно производствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта
на закона. Твърди се, че основанията за издаване на акта са посочени формално,
без връзка с фактическите констатации в акта, както и че липсват каквито и да е
мотиви, обосноваващи наличието на всяко
от изброените нарушения, неговата тежест и/или финансови последици. Излагат се аргументи, че нито в сключения
договор, нито в действащата към момента на неговото сключване Наредба №
29/2008г., съдържат задължение за постигане на един или повече от прогнозните
финансови показатели., а бизнес планът не съставлява част от сключения
договор. Сочи се, че къщата за гости
функционира по предназначение от датата на въвеждането й в експлоатация и
получаване на туристическа категория и бенефициентът не е допуснал нарушение на
свое нормативно или договорно задължение след изплащане на отпуснатата
безвъзмездна финансова помощ, поради което не е налице основание за налагане на
финансова корекция. Въз основа на
изложеното се иска оспореното решение да бъде отменено изцяло и да бъдат
присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адвокат Н.Колев, поддържа жалбата, а в писмени бележки излага подробни съображения в
подкрепа на твърденията си, че административният орган не е обосновал наличието
на всеки елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение, че е налице
пълно несъответствие между сочените в акта фактически и правни основания, както
и че административният орган необосновано е поставил знак за равенство между
използването на инвестицията по предназначение и реализиране на определени
стойности на приходите от нощувки. Отделно от това се твърди, че бенефициентът
няма нормативно или договорно задължение за постигане на конкретни стойности на
приходи от продажби и/или брой нощувки по отделни финансови години, а не е
доказано, че констатираното отклонение от прогнозните стойности на приходите от
проверявания период еднозначно и категорично води до нежизнеспособност на
проекта. В тази връзка счита, че жалбоподателят не е извършвал действия или
бездействия, които да имат за пряка последица нарушение на правото на
Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и на
бюджета на ЕС не е причинена вреда. С оглед на това поддържа искането си за
пълна отмяна на оспорения акт и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната
страна Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", гр. София, чрез юрисконсулт
М.С., в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я
отхвърли и да й присъди направените в
производството разноски. В условията на алтернативност прави възражение за
прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление
за подпомагане Идентификационен № на проекта 27/312/01483 от 09.10.2013 г. -
Мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по
Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., оспорващият едноличен
търговец е предложил за подпомагане Проект с наименование "Изграждане на
Къща за гости-ловен и селски туризъм".
Проектът
подробно е разработен в одобрен Бизнес план и включва преустройство на сграда, използвана за детска
градина, към която се пристрояват две нови помещения разположени в
североизточната и северозападната част на сградата и три броя бунгала за гости
на север от основното застрояване, открито барбекю в югозападната част на
имота, закупуване на вътрешно
обзавеждане. Стойността на инвестицията е в размер на 349 254.70 лв.
Бизнес планът е изготвен съгласно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 на
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г.
С Договор №
27/312/01483/30.09.2011 г., сключен между Държавен фонд "Земеделие",
наричан "Фондът" и ЕТ „Т.К.и с.т.“, със седалище и адрес на
управление ***, в качеството му на
Ползвател, са приети условията и реда по отпускане на безвъзмездна финансова
помощ, по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развите на селските райони за периода 2007-2013 г.
/ПРСР/Програма-та/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/. Помощта представлява 70 % от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 27/312/01483 от 16.07.2010
г. /л. 17, том І от делото/ и се предоставя след извършване на инвестицията по
одобрения проект, съобразно уговорените условия и срокове - т. 1.2. от
договора, а неразделна част от него са сключените Анекси, Таблица за одобрените
инвестиционни разходи и застрахователните рискове - т. 9.3.
Съгласно
Удостоверение № 00001 за
категоризация на Община Никола Козлево "Къща за гости-ловен и селски
туризъм", с. Хърсово, ул. „Васил
Йовчев“ № 25 е с утвърдена категория две звезди, със срок на валидност до
05.12.2018г.
Съгласно
Писмо за оторизация на плащането РОТ №
7396/19.12.2013 г. и Уведомително писмо за
одобрение № 782/312 изх. № 01-6500/351 от 15.01.2014 г. на Изп. Директор на Държавен
фонд "Земеделие" - Разплащателна Агенция, Дирекция "Оторизация
на плащанията по ПМРСР", на ЕТ „Т.К.и с.т.“*** е оторозирана сума, в размер на 241 013.42 лева,
представляваща окончателно плащане по договор за отпускане на финансова помощ и
подадената заявка за плащане, същата изплатена на 20.12.2013 г. В същото писмо
са посочени сумите на наложените редукции на заявената субсидия и допустими
разходи. Видно от писмото за оторизация на плащането източник на финансиране е
ЕЗФРСР - 80 % на стойност 192 810.74 лв. и Национално съфинансиране - 20 %
на стойност 48 202.68 лв.
С Уведомително
писмо изх. № 01-032-6500/86 от 12.05.2016 г. на Началник отдел "РТИ"
при ДФЗ - Варна, едноличният търговец е уведемен, че при проверка на място са
констатирани несъответствия, същите описани в приложения Контролен лист, по
които е предоставен 14 дневен срок за забележки и възражения. /л. 637, том II/.
Съгласно
констатациите в Контролен лист за проверка на място се установява, че
предназначението на инвестицията не е променено, а сградите, помещенията и
активите се ползват съобразно предназначението си, но не изпълнява заложените
финансови нива в приходната част по бизнес плана. Не е изпълнено и поетото по
бизнес плана задължение да се наемат двама човека на постоянен трудов договор,
разпределени като административен и производствен персонал, като по този начин
не е постигната една от целите на проекта, а именно постигане на оптимална
целогодишна заетост. Не е констатирана промяна в местоположението на активите,
съгласно договора за финансово подпомагане, не е констатирана и продажба,
дарение, наем или учредено право на ползване на трето лице на активите предмет
на инвестицията. Не са открити факти и индикатори, които водят до заключение,
че е установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на
условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство
в противоречие с целите на мярката.
Със заявление вх. №
01-032-6500/86 от 09.06.2016г. едноличният търговец е изложил възражения по
констатираните несъответствия в контролния лист. По отношение констатираното по
т.3, че инвестицията функционира като такава, но не изпълнява заложените
финансови нива в приходната част на бизнес плана, търговецът е посочил, че
причините за това неизпълнение са от субективен характер и са изцяло зависими
от наличието на туристи в района и спецификата на икономическата обстановка в
страната и района. В същото време е посочил, че няма нормативно поставено
изискване приходната част на бизнес плана да се изпълни в определен процент или
размер. По отношение на неизпълнението на задължението за наемане на двама
човека на постоянен трудов договор едноличният търговец е обяснил с недобрата
икономическа обстановка в района и слабия туристически сезон, поради което
назначаването на персонал при липсата на туристи е икономически необосновано.
Посочил е, че проверяващият експерт неправилно е посочил, че с това не е
постигната една от целите на проекта, а
именно постигане на оптимална целогодишна заетост, тъй като такава цел не е
заложена като изискване в Наредба № 29. В заключение посочва, че контролният
лист следва да бъде коригиран в частта по т.3 от Приложение КЛ_1А, по т.4 от Приложение 2 и по т.5 за разкрити
работни места, като вместо отговор „НЕ“ да бъде отбелязан отговор „ДА“.
С писмо изх.
№ 01-6500/333 от 20.01.2017 г. на Изп. Директор на ДФЗ /л. 650, том ІІ/ едноличният
търговец е уведомен, че се открива производство по налагане на финансови
корекции. В писмото е посочено, че при извършената проверка на място и допълнителни
административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно
одобрения бизнес план с договора сключен на 30.09.2011 г., а именно: неизпълнение
във висока степен на финансовите показатели на одобрения бизнес план, което не
съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" по Програма за развитие на
селските райони 2007-2013г., което се явява нарушение на т.4.12 и т.4.17, буква
„а“ от Договор № 27/312/01483 от 30.09.2011г. С писмото е даден 14 дневен срок
за доброволно възстановяване на цялото получено плащане в размер на 241 013.42
лв. и същия срок за представяне на писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция.
С писмени
възражения, едноличният търговец е оспорил основателността на наложената
финансова корекция като недоказана и незаконосъобразна. Преди всичко търговецът
сочи, че ЗУСЕСИФ е приет 2 години след сключването на договора между ЕТ и ДФЗ,
поради което е неприложим в настоящия случай. Отделно се сочи, че в бизнес
плана са залегнали финансови показатели, които са резултатна величина от 10
годишна финансова прогноза и тъй като до проверката са изтекли само 2 години не
може да се твърди неизпълнение на финансовите показатели. В тази връзка сочи, че не е налице неизпълнение на
произтичащите от договора им задължения като се позовава на извършената
проверка и констатациите от нея, а именно, че инвестицията функционира като
такава и сградите, помещенията и активите се използват по предназначение.
Твърди, че липсват договорни и нормативни задължения за постигането на
определени финансови показатели, а освен това е напълно възможно до края на
10-годишния период, посещаемотта на обекта да се увеличи и да компенсира
процесните 2 години. Оспорва се и приложението на методиката за определяне на
сакции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013 по отношение на договора,
доколкото същата е приета след подписване на договора и оспорващият не е бил
предварително запознат с нея.
С оспореното
решение на ЕТ „Т.К.и с.т.“ е определена финансова корекция в размер на 241
013.42 лв., поради неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.17, б. „а“ от договора и чл.43,
ал.1, т.1 и чл. 46 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Прието
е, че с одобрения с договора за подпомагане Бизнес план са залегнали финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като съответстващ на целите
на мярката и допустим за подпомагане, сключен е договор и е изплатена финансова
помощ по него. От представените при проверката документи е установено, че за
период от две пълни финансови години 2014 и 2015 г. е установено изпълнение на
бизнес плана в размер между 2% и 6 % от заложените приходи и между 3% и 8 % от преизчислените
преди одобрението на проекта такива. На основание изключително ниското
изпълнение на показателите на одобрения бизнес план, е прието, че инвестицията
не се използва по предназначение. Прието е, че
установеното в изключително висока степен неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие на проекта с целите
на подпомагането по мярка 312, заложени в чл.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.,
неизползване на инвестицията по предназначение, както и до несъответствие с
изискването за икономическа жизнеспособност на бизнес плана по чл.16, ал.2 във
вр. с § 1, т.6 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008г., като се явява и нарушение
на т. 4.12 и т. 4.17, б. "а" от договора. Размерът на финансовата
корекция е определен на база т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане
по проекти по ПРСР 2007-2013 г. В решението са изложени мотиви по представените
от дружеството възражения, които са отхвърлени като неоснователни.
По искане и на двете страни по делото е назначена
съдебно-икономическа
експертиза/л.772 том II отделото/, от
заключението на която се установява, че съгласно посочените в Наредба № 29 от
11.08.2008г. формули за изчисляване показателите нетна настояща стойност на
инвестицията, Вътрешна норма на възвращаемост, индекс на рентабилност и срок на
откупуване не могат да се изчисляват само на база на данните от приходите от нощувки, т.е.
финансираната по проекта дейност, а при изчисляването следва да участват всички
приходи от дейността на дружеството. Съгласно отчета за приходите и разходите
на ЕТ за 2014г. са посочени приходи в размер на 17 хил.лева-в т.ч. приходи от
продажби на услуги 2000лв. и др.приходи в размер на 15 хил.лв., от които 14
хил.лв. приходи от финансиране, а за 2015г. общо приходи в размер на 19
хил.лв., от които 5000лв. от продажби на услуги и други приходи в размер на 14
хил.лв. от финансиране. Вещото лице е дало заключение, че в одобрения бизнес
план на едноличния търговец за 2014г. и за 2015г. са заложени по 2000 броя
нощувки за година по 30лв. или общо 60 000лв. приходи от продажби на
година, а съгласно оборотната ведомост на търговеца за 2014г. са реализирани
приходи от продажби на услуги в размер на 1893.46лв., което представлява 3.16%
изпълнение на заложените в бизнес плана приходи, а за 2015г. реализираните
приходи са в размер на 5018лв., което представлява 8.36% изпълнение на
заложените в бизнес плана приходи. Експертизата дава заключение, че финансовите
операции, свързани с подпомаганите дейности са водени в съответствие с изискванията на чл.42 ал.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008г.
По делото са
приложени още документи от различен вид и характер, свързани с изпълнението на
проекта до извършване на окончателното плащане на финансовата помощ по него.
Приложена е и Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по
ПРСР 2007-2013 г. с Правилник за работа Дирекция "Оторозация на плащанията
по прилагане на мерките за развитие на селските райони".
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването - адресатът на акта и в законоустановения 14 дневен срок. Видно от представената товарителница/л.882 том II/, актът е бил надлежно връчен на едноличния търговец
на 07.06.2017г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриерска фирма на 20.06.2017г.
и е доставена в ДФЗ на 21.06.2017г., от което следва, че същата е подадена в
срок и е допустима за разглеждане по
същество.
Разгледана
по същество същата се явява частично
основателна по следните съображения:
По отношение на
компетентността.
Оспореният
акт е издаден от Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", който
фонд, във връзка с чл. 6 от Регламент /ЕО/ 1290/2005
г. на Съвета относно финансиране на Общата селскостопанска политика и съгласно
Заповед № РД-09-835 от 20.12.2007 г. на Министър на МЗП, е акредитиран да
изпълнява функциите на единствената за Република България Разплащателна
агенция. Съгласно чл. 73 от ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган одобрил проекта, а видно от уведомително
писмо за одобрение № 782/312 изх. № 01-6500/351 от 15.01.2014 г. проектът е одобрен от зам.изп.директор на ДФ
"Земеделие", поради което актът се явява издаден от компетентен орган
и в кръга на неговите правомощия.
По отношение
приложимостта на материалния и процесуалния закон.
Съдът намира, че оспореното решение отговаря и на
изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал.2 от АПК, при издаването му не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
В случая са спазени изискванията на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, като преди
издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ползвателят е
уведомен с изрично и мотивирано писмо № 01-6500-333/20.01.2017 г., в което
подробно са описани констатираните нарушения, посочена е правната им
квалификация - т.4.12 и т.4.17, б. „а“ от договор № 27/312/01483 от 30.09.2011
г. и чл. 43, ал.1 от Наредба № 29/11.08.2011 г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., като е
посочен и законовия размер на финансовата корекция - 100 % от предоставената
финансова помощ. На ползвателят е даден 14 дневен срок да изрази становище и да
представи доказателства, с което са спазени изцяло изискванията на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ.
При
издаване на оспореното решение са съобразени представените от жалбоподателя възражения,
но същите са преценени като неоснователни. Действително решението не е издадено
в едномесечния срок, регламентиран в 73, ал.3 от ЗУСЕСИФ, но съдът приема че
административния орган не е допуснал съществено нарушение на административно
производствените правила, доколкото срокът по чл. 73, ал.3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а
не преклузивен и нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения
акт.
В
оспореното решение е посочено, че се издава на основание чл. 43, ал.1 от Наредба № 29/11.08.2011 г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия" /Наредбата/ и чл. 70, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно ал.1 на чл. 46 от Наредбата, в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал.2 РА определя размера
на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта,
като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента
на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Нормата
на чл. 70, ал.1 разписва, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да
бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на
следните основания: т.3 за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; т.4. за
нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в
сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; т.7.
за неизпълнение на одобрени индикатори.
От анализа на
цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че е налице бездействие от страна на оспорващия, изразяващо се в
неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2014 и 2015 г.,
което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и
целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ
"Земеделие" РА.
Съгласно
чл. 16, ал.2 от Наредбата бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР,
какъвто е конкретния - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.12 и т.4.17 от Договор №
05/312/01483 от 30.09.2011 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с
одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като
изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
От приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, което Съдът, като компетентно и
безпристрастно изготвено, изцяло кредитира, се установява по безспорен начин,
че оспорващият търговец, като ползвател по смисъла на §1, т.15 от ДР на
Наредбата, е реализирал общо приходи от нощувки /общо приходи от дейността/ за
финансовата 2014г. в общ размер на 1893.46лв., което се равнява на 3.16 % от
заложените за 2014г. приходи, а за финансовата 2015г. реализираните приходи от
нощувки са в размер на 5018лв., което се равнява на 8.36% от заложените за
2015г. приходи, както е приел и административния орган.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че
административният орган правилно е установил основанието за налагане на
финансова корекция - налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ и §1, т.13 от ДР
на Наредбата, прилагайки т.30 от Методика за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителен директор на
ДФ "Земеделие".
Съгласно Методиката, нарушение на
законовото/договорното задължение е налице, когато ползвателят не изпълнява
одобрения проект/не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес
плана/, по показател тежест - когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план;
показател продължителност - времетраенето на неизпълнението е над една
финансова година; Размер на санкция - 100 % от предоставената финансова помощ по
договора, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от
20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е
продължило 2 и повече години.
В този смисъл изискванията при сключване на договора
несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил
одобрения проект, съгласно определението, залегнало в §1, т.19 от ДР на
Наредбата. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са правилни и
законосъобразни и се споделят от настоящия състав. Установената нередност се
изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения
бизнес план.
В тази връзка неоснователно се явява твърдението на
жалбоподателят досежно незаконосъобразното позоваване на административния орган
на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР
2007-2013 г. Методиката разписва начина /процедурата/, по който РА е задължена,
по силата на чл. 46, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.,
да определи размера на санкцията. Същата е разработена в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 НА
КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по
отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване
по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и член 35 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014
НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие. Следва да се отбележи, че
ирелевантно в случая се явява обстоятелството, че Методиката е била приета след
сключването на процесния договор, дотолкова доколкото от една страна
ползвателят се е задължил да изпълнява свои нормативни и договорни задължения,
ведно със съответните последици за срока на изпълнение на договора/т.8.1 във
връзка с т.4.17 от договора/, а от друга страна изрично е бил запознат с
механизма за определяне размера на наложената санкция, предвид указаното му в
уведомителното писмо от 20.01.2017 г. в тази насока.
Съдът констатира, че финансовата корекция е определена
върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет,
което е в нарушение на чл. 72, ал.1 от ЗУСЕСИФ / в редакцията към
момента на издаване на оспорения административен акт/.
Размерът на финансовата
корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като
финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в
бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като
задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат на
допуснатата нередност. Административният орган, с акта си по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е оправомощен да
наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално
съфинансиране, като последвалите законодателни промени в чл. 1, ал.2 от ЗУСЕСИФ /ДВ бр.85 от 2017
г./ се явяват неприложими към настоящия случай, тъй като имат действие за
напред.
Предвид изложеното се налага извода, че основата,
върху която следва да се определи финансовата корекция е не цялата изплатена
сума, а само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР. Това прави обжалваното
решение в частта, с която е определена основата на финансовата корекция,
неправилно.
Ето защо решението на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" следва да се отмени в тази част, като се постанови
решение, с което се измени оспорения акт, в частта досежно базата на
определената финансовата корекция, като същата вместо "отпуснатата
финансова помощ" следва да бъде "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР
- сумата от 192 810.74лв.", което води до финансова корекция в размер
на 48 202,68 лева. В останалата част решението на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" се явява правилно.
По така изложените правни аргументи и при съобразяване
чл. 168 от АПК настоящата съдебна
инстанция обоснова краен извод за частична основателност на жалбата, съответно
частична незаконосъобразност на оспореното решение. В този смисъл е практиката
на ВАС, изразена в решения, постановени по адм. дело № 12891/2016 г., по
адм.дело № 1462/2017 г. и по адм.дело № 1460/2017 г., седмо отделение.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалните представители и на двете страни,
на същите следва да се присъдят направените от тях разноски, съобразно с
уважената, и съответно съобразно с отхвърлената
част на жалбата.
Разноските на оспорващия, съгласно приложения списък и документи, са в
размер на 5000 лева, от които 3000 лева адвокатско възнаграждение и 1700 лева
държавна такса и 300лв. за възнаграждение на вещото лице, като на основание
чл.143, ал.1 от АПК и с оглед уважената част на жалбата/20%/ на същия следва да
се присъдят разноски в размер на 1000 лева.
Разноските на ответната страна са в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
и 200лв. за възнаграждение на вещото лице, като на
основание чл.143, ал.4 от АПК, съобразно отхвърлената част от жалбата, на
страната се дължат разноски в размер на 240 лева. След прихващане на двете
суми, в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 760
лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 27/312/01483/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/333
от 05.06.2017 г. на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което на
ЕТ „Т.К.и с.т.“*** е определена финансова корекция за сумата над 192 810.74лв.
/сто деветдесет и две хиляди осемстотин и десет лева и седемдесет и четири
стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Т.К.и с.т.“ с ЕИК *********, с. Хърсово,
област Шумен, представлявано от Т.В.К., против Решение № 27/312/01483/3/01/04/01,
с изх. № 01-6500/333 от 05.06.2017 г. на Изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" гр. София, в
останалата част.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на ЕТ „Т.К.и с.т.“
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.К., съдебни
разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда
на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: