№ 1
гр. Шумен , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20203600500309 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №362/22.06.2020г. по гр.д.№1048/2019г. по описа на
ШРС , съдът е признал за неустановено на основание чл. 193 от ГПК по
заявеното от страна на ответника, оспорването авторството на подписа,
положен върху договор, сключен на 24.11.2015Г., за мобилен телефонен
номер *212, признал е за установено , че Ф. А. И., ЕГН **********, адрес:
обл.Ш., с. Р..., ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр.С..., сума в общ размер на 268,73лв./двеста шестдесет
и осем лева, седемдесет и три ст./, представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 01.04.2017Г. до 31.08.2017Г. /за
мобилен номер *676; за мобилен номер *212; за мобилен номер *777 /, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, представляваща част от вземания, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК №93 от 18.01.2019Г. по ч.гр.д. №172/2019 г. по описа на ШРС, осъдил е
Ф. А. И., ЕГН **********, адрес: обл.Ш., с. Р., ул.“.“ ., да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:гр.С..., сумата от 156,94лв. /сто петдесет и шест лева, деветдесет и
четири ст./, представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставените
на абоната мобилни устройства на абонатен номер *445 /за устройство
TELENOR, модел Smart II White, взето с мобилен номер *676, за периода от
м.09.2017г. до м.11.2017г.; за устройство LENOVO, модел А1000 Dual, с
мобилен номер *777, за периода м. 09,2017г. до м.11. 2018г.. и за устройство
HUAWEI, модел Y3II Gold, мобилен номер *212, за периода от м.09,2017г. до
м.11,2018г./, осъдил е Ф. А. И., ЕГН **********, адрес: обл.Ш., с. Р., ул.“.“ .,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор, България“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:гр.С., ж.к. ....., сграда 6, сумата от 1010,00 лв. /хиляда и десет/
лева, представляваща направените по делото разноски /205.00 лева- в
заповедното производство и 805,00 лева - в исковото/.
1
Решението е обжалвано от Ф. А. И. като незаконосъобразно и неправилно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено и делото да се върне на ШРС за ново разглеждане , тъй като
основните обстоятелства по него не са били изяснени или са били неправилно
възприети.
Въззиваемото дружество „Теленор България“ ЕАД гр.С. е депозирало
отговор на въззивната жалба, чрез адв.В. П. Г. от САК с която я оспорва като
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
обжалваното решение.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна : Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272
ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от
съжденията на настоящия съдебен състав.
По ч.гр.д.№172/2019 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника общо за сумата 425.67 лв. главница по потребени и
незаплатени по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
18.04.2014 г., с клиентски № на абоната *445, за периода от 01.04.2017 г. до
31.08.2017 г., по който е издадена крайна фактура № **********/01.09.2017
г., платима в срок до 16.09.2017 г., с 56.58 лв. - мораторна лихва за забава за
периода от 17.09.2017 г. до 07.01.2019 г. и законната лихва от 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника на
15.02.2019Г., като на 18.02.2019Г. е депозирано възражение от Ф. А. И. ЕГН
**********.
С разпореждане от 21.02.2019г. по ч.гр.д.№172/2019г. по описа на ШРС
на осн.чл.415 ал.1 т.1 ГПК на заявителя е даден едномесечен срок за
предявяване на установителен иск.
Ищецът е предявил по делото в даденият едномесечен срок
2
установителни искове по чл. 422 от ГПК, за сумата от 268,73лв. за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане против ответника, общо за сумата от 268,73лв.,
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.04.2017г. до
31.08.2017г., за мобилен номер *676; за мобилен номер *212; за мобилен
номер *777 , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на сумата за плащането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК №93 от 18.01.2019Г. по частно гражданско дело №172/2019 г. по
описа на ШРС и осъдителни искове за сумата от 156,94лв., за незаплатени
лизингови вноски за предоставените на абоната 3 бр. мобилни устройства,
представляваща незаплатени лизингови вноски за предоставените на абоната
мобилни устройства на абонатен номер *445: за устройство TELENOR, модел
Smart II White, взето с мобилен номер *676, за периода от м.09,2017г. до м.
11,2017г. за сумата от 23.96лв.; за устройство LENOVO, модел А1000 Dual, с
мобилен номер *777, за периода месец 09,2017г. до м.11, 2018г. сумата от
27.54лв. и за устройство HUAWEI, модел Y3II Gold, мобилен номер *212, за
периода от м.09,2017г. до м.2018г. за сумата от 105.44лв.
По отношение на производството по чл.193 от ГПК: Пред ШРС е
открито производство на основание разпоредбата на чл.193 от ГПК за
оспорване на авторството на подписа, положен върху договор, сключен на
24.11.2015г. за мобилен телефонен номер *212 ,като ответницата твърди , че
подписът не е положен от нея. Във връзка с оспорването авторството на
подписа в съдебно заседание, проведено на 26.11.2019г. от ШРС е открито
производство по оспорване на подписа положен върху процесния договор.
Въпреки дадената възможност по делото, ответницата не е направила
доказателствени искания във връзка с откритото производство по оспорване.
С оглед изложеното, ШРС е приел за недоказано оспорването авторството на
подписа, положен върху договор, сключен на 24.11.2015Г., за мобилен
телефонен номер *212, поради което го е кредитирал изцяло и е приел, че
подписа на договора е положен от ответницата.
Предвид гореизложеното направените от жалбоподателката
възражения във въззивната жалба във връзка с проведеното пред ШРС
производство по чл.193 от ГПК са неоснователни , като при провеждане на
производството не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон и правилно е прието ,че оспорването на подписа не е било доказано по
делото от ответницата и поради това и следва договора да се приеме като
редовно писмено доказателство по делото.
Жалбоподателката твърди във въззивната си жалба ,че отказала да
3
заплати дължими от нея суми по този договор , като поради това и доставката
на услугата била прекратена едностранно от ищеца за всички договори
сключени от ответницата по които била редовен платец. Това възражение на
ответницата не е доказано по делото ,като същата не е представила
доказателства ,че е изпълнила задълженията си по сключените от нея
договори за далекосъобщителни услуги и е заплатила в срок дължимите се от
нея суми начислени по процесните фактури, които за с настъпил падеж и
представени от ищеца по делото. Предоставянето на мобилната услуга от
страна на ищеца се доказва от представените от него по делото за процесният
период фактури с подробни извлечения за предоставените и ползвани от
страна на ответницата услуги за съотвените периоди от които се вижда, че
тези услуги са били ползвани от ответницата , като това ползване е прието и в
назначените от ШРС две експертизи - ССЕ и СТЕ. Възраженията направени
от жалбоподателката относно заключенията по тези две експертизи тя е
следвало направи пред ШРС преди тяхното приемане , което тя не е
направила тогава и не е оспорила своевременно заключенията по тези две
експертизи и същите са били приети от съда и кредитирани като компетентно
и обективно изготвени , като въззивният съд също ги кредитира изцяло като
такива. Съдът приема, че от събраните писмени доказателства се
потвърждава, че между ищцовото дружество и ответницата са налице
валидни облигационни отношения, като ответницата е абонат на дружеството
- доставчик на мобилни услуги с клиентски номер *445 и е страна по
сключени Договори за мобилни услуги за следните мобилни номера- *676;
мобилен номер *212 и мобилен номер *777. Същевременно са налице и
сключени договори за лизинг към всеки от мобилните номера, за мобилно
устройство марка TELENOR, модел Smart II White; за мобилно устройство
марка HUAWEI, модел Y3 II Gold и за мобилно устройство марка LENOVO,
модел А1000 Dual.
Договор за мобилен номер *676 е сключен на 18.04.2014г., с избрана
абонаментна програма GLOBUL Мах 7,99лв., със срок 24 месеца до
18.04.2016Г. На 22.12.2015Г. било сключено Допълнително споразумение за
мобилен номер *676 с абонаментен план Резерв 13.99лв., със срок до
22.12.2017Г. От 22.12.2015г. абонатът сключил и Договор за лизинг, като взел
на изплащане мобилно устройство марка TELENOR, модел Smart II White за
23 месечни вноски, в размер на 5.99лв.
Договор за мобилен номер *212 е сключен на 24.11.2015г. с
абонаментен план Резерв Стандарт 39.99лв., със срок до 24.11.2017Г. На
21.12.2016г. било сключено Допълнително споразумение за мобилен номер
*212 с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв., със срок до 21.12.2018Г. и
Договор за лизинг за мобилен номер *212, с което е взето на изплащане
мобилно устройство марка HUAWEI, модел Y3 ІІ Gold - 23 месечни вноски, в
размер на 6.59лв.
Договор за мобилни услуги за мобилен номер *777 бил сключен на
16.02.2016Г. с абонаментен план Стандарт + 15.99лв., със срок до 16.02.2018Г.
От тази дата е сключен и Договор за лизинг за този мобилен номер и
ответникът е взел на изплащане мобилно устройство марка LENOVO, модел
А1000 Dual, на 23 месечни вноски, в размер на 4.59лв. На 31.12.2016Г. било
сключено Допълнително споразумение за мобилен номер *777 с абонаментен
план Нон Стоп 29.99лв., със срок до 31.12.2018Г.
По делото са представени и официално заверени преписи от издадени от
мобилния оператор фактури за задълженията /стр. 42 - стр.48/, с отразен срок
за плащане на задължението като дължимите суми по тези фактури са
установени и по ССЕ, съгласно която по издадените от ищеца процесни
фактури няма постъпили от ответницата плащания. Общата стойност на
4
претендираните от ищеца и незаплатени мобилни услуги за трите мобилни
номера възлиза на 268,73лв. Ищецът на 01.09.2017г. е издал крайна фактура.,
в която са били отразени задълженията дължими от ответницата за
предходните периоди именно в размер на 268.73лв. и лизингови вноски в
размер на 156.94лв.
Съгласно чл. 75 от ОУ на всеки от трите договора , при неспазването
на което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай ,че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя ищецът има
правото незабавно да ограничи предоставянето на услугата или при условията
на чл.19б и т.19в от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя. Ответницата не е представила по делото доказателства ,че на
падежите на всяка една от фактурите е заплатила дължимите се от нея суми
за предоставени услуги и лизингови вноски и следователно тя е неизправната
страна по процесните договори. Възражението на ответницата ,че не е била
запозната с ОУ на ищеца е неоснователно ,тъй като и в трите договора,
касателно *676; *212 и *777 е отразено: Долуподписаният, запознат съм,
получих екземпляр и съм съгласен да спазвам ОУ за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора ...“, като на всеки
от трите договора е положен и подписът на потребителя, като също така са
налице и декларации подписани от ответницата ,че е получила подписан от
представител на оператора екземпляр от общите условия на ищеца , съгласна
е с тях и се задължава да ги спазва като същите са приложими за всички СИМ
карти/номера ползвани от потребителя към момента на подписване на
декларациите , както и за бъдещи такива.
Безспорно установено е, че във връзка с договорите за предоставяне на
мобилни услуги, между страните, през процесния период, са сключени и три
договора за лизинг, посочени по-горе, по силата на които ищецът е
предоставил на ответника за ползване описаните в договорите движими вещи,
срещу насрещното задължение на последния, да заплати уговорената
лизингова цена. Видно от представените по делото договори за лизинг и
отразеното в чл. 4 от същите е, че лизингодателят е изпълнил задължението
си да предостави на лизингополучателя устройството - предмет на договора
за лизинг, което е потвърдено с факта на полагане на подписа от ответницата.
Съгласно заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза,
дължимите лизингови вноски за трите устройства възлизат на 154.04лв, и не
са заплатени. Установи се по делото ,че ответницата не е изплатила
фактурираните в процесните фактури суми за лизингови вноски за трите
устойства , като към датата на завеждане на настоящата искова молба всички
дължими суми за лизингови вноски по трите договора за лизинг са изтекли и
също не са заплатени от ответницата и следователно тези суми са дължими от
нея. Не се установи сключените договори за лизинг да нарушават
разпоредбите на ЗПК. Ответницата твърди във въззивната си жалба ,че в
договорите липсвала задължителната информация по чл.11 т.7 до т.12 и т.20
от ЗПК , което правело договорите недействителни . Видно е обаче от
съдържанието на сочените текстове, че те визират договора за кредит и
следователно не могат да се приложат към съдържанието на договорите за
лизинг , като подписването на запис на заповед не води до недействителност
на тези договори видно от съдържанието на чл.20 от ЗПК. Съдът намира за
неоснователно възражението за наличие на неравноправни клаузи в
договорите за лизинг. Ищецът не основава претенцията си на уговорки, чието
съдържание да разкрива значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Той иска
единствено заплащане на лизинговите вноски, което негово право съставлява
част от същественото съдържание на договора за лизинг (чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 233, ал. 2 ЗЗД). В този смисъл разбирането, че срещу правото да получи
5
устройството, лизингополучателят се задължава да заплаща цената в
продължение на две години не обуславя неравноправност на тази уговорка
от договора. По отношение направеното възражение относно техническите
характеристиките на трите устройства – ответницата ги е получила при
подписването на договора и не е имала възражения относно тяхното качество,
функции и параметри и също така тези устойства са били получени от нея за
ползване в рамките на договора за лизинг и при спазване на поетите от нея
задължения в договорите, но не и след тяхното изтичане. По силата на
договорите за лизинг ответницата се е задължила да заплаща месечни такси
за всеки от договорните периоди ,падежите на които са настъпили и тези суми
са дължими от нея , поради което и възраженията направени във възвината
жалба за недължимост на лизинговите вноски са несъстоятелни. Ответницата
не е оспорила удостовереното в чл. 4 от договорите за лизинг обстоятелство,
че е получил мобилните устройства, които са предмет на договорите, поради
което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по
чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилните устройства на
лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки.
Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във
вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се
лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1
от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор,
освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил
длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.
Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на
лизингополучателя – ответник в настоящото производство. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане
от страна на ответницата.
Цитираната във въззивната жалба заповед №622/3.08.2017г. на
председателя на КЗП действа за в бъдеще и не може да намери приложение за
процесните правоотношения възникнали по сключени договори за лизинг с
дати преди 3.08.2017г.
Предвид гореизложеното съдът счита предявените установителени
искове по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и осъдителни
искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ за
основателни и доказани ,поради което и следва да се признае за установено ,
че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 268,73лв
представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
01.04.2017г. до 31.08.2017г. /за мобилен номер *676; за мобилен номер *212;
за мобилен номер *777 /, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, представляваща
част от вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №93 от 18.01.2019Г. по ч.гр.д. №172/2019 г. по
описа на ШРС и да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от
156,94лв. представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставените
на абоната мобилни устройства на абонатен номер *445 , за устройство
TELENOR, модел Smart II White, взето с мобилен номер *676, за периода от
м.09.2017г. до м.11.2017г.; за устройство LENOVO, модел А1000 Dual, с
мобилен номер *777, за периода м. 09,2017г. до м.11. 2018г.. и за устройство
HUAWEI, модел Y3II Gold, мобилен номер *212, за периода от м.09,2017г. до
м.11,2018г.
6
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Оплакванията направени във въззивната жалба относно размера на
присъдените от ШРС разноски в полза на ищеца не могат да се разгледа от
ШОС , тъй като решението на ШРС по същество е правилно и изхода от спора
не се променя от ШОС и той при това положение съдът не може да промени
и решението на ШРС в частта му за разноските. Искането на ответницата по
отношение на присъдените разноски по делото направени пред ШРС следва
да се разгледа по реда на чл.248 от ГПК от ШРС който е компетентентен да се
произнесе по този въпрос.
Предвид изхода от спора пред ШОС на жалбоподателя не се следват
разноски по делото за въззивната инстанция , като следва в полза на
въззиваемата страна да се присъдят разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 180лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №362/22.06.2020г. по гр.д.№1048/2019г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА Ф. А. И., ЕГН **********, адрес: обл.Ш., с. Р., ул.“.“ . да
заплати на „Теленор, България“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. ....., сграда 6 разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 180лв.
Връща гр.дело №1048/2019г. на ШРС за произнасяне по искането на Ф.
А. И. изложено във въззивната жалба за изменение на присъдените разноски
по делото, направени пред ШРС по реда на чл.248 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8