№ 1305
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100512630 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.08.2022 г., гр.д. 54801/2019 г., СРС, 60 с-в отхвърля
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Ц. Х., А. М. М., С. Ц.
Х. и В. М. М. кумулативно обективно и субективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата К. Ц. Х. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 1 233,36 лева, представляваща 1/4
част от стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през
периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата К. Ц. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер
на 230,88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 01.10.2016 г. до 02.07.2019 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника А. М. М.
1
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1
233,36 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна
енергия за стопански нужди през периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника А. М. М. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 230,88 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.10.2016 г. до 02.07.2019 г.; иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника С. Ц. Х. съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 1 233,36 лева, представляваща 1/4 част от стойността на
доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.08.2016 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника С. Ц. Х.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 230,88 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2016 г.
до 02.07.2019 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата В. М. М.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1 233,36 лева,
представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия за
стопански нужди през периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата В. М. М. съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 230,88 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.10.2016 г. до 02.07.2019 г., които вземания
са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 08.08.2019 г. по ч. гр. д. № 43615 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като осъжда ищеца
да заплати на ответниците сумата 700 лева – разноски за исково производство
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
2
София“ ЕАД. Счита, че няма сключен договор за предоставяне на топлинна
енергия с ответниците, които са собственици на топлоснабдения имот. Такъв
не е сключен и с трето лице, ползващо имота съгласно ТР № 2/17.05.2018 г.,
ОСГТК на ВКС. Не е подписван договор с третото лице за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди през исковия период и не е давано
съгласие от собствениците за това, както изисква чл. 61, ал. 2 ОУ.
Сключеният договор от 28.05.2018 г. между ищеца и наемателя „В.Б.“ ООД е
ирелевантен, т.к. не касае процесния период. Ищецът се обеднява с
неплащане на дължимата цена, а ответниците се обогатяват. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете К. Ц. Х., А. М. М., С. Ц. Х. и В.
М. М. оспорват жалбата. Третото лице помагач на ищеца - „Техем
Сървисиз“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
Безспорно е, че ответниците К. Ц. Х., А. М. М., С. Ц. Х. и В. М. М.
притежават право на собственост, при равни квоти, върху топлоснабдения
имот, представляващ тавански апартамент в гр. София, бул. „******* с
абонатен № *******. Не се спори, че между насрещните страни по делото
няма сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
цели по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
По силата на Договор за наем от 01.01.2014 г., ответниците предоставят
на трето за спора лице временното и възмездно ползване на топлоснабдения
имот. В съответствие с клаузата на чл. 31 от договора, предвиждаща
възможност за пренаемане, с договор от 01.01.2017 г., наемателите преотдават
ползването на „В.Б.“ ООД за срок от 3 години.
Междувременно, пренаемателят подава до ищеца заявления от
14.12.2009 г. и от 28.05.2018 г. за сключване на писмен договор за продажба
на топлинна енергия за небитови нужди и искане да се открие партида на
негово име, придружени с декларации-съгласие на собствениците за
сключване на такъв договор през периода след 01.11.2005 г. В тази насока са
последващи декларации от 28.05.2018 г. и от 30.05.2019 г. на собствениците, в
които се допълва, че от 01.01.2014 г, имотът без прекъсване се ползва от
наемателя „В.Б.“ ООД.
Специалната разпоредба на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, в отклонение от общата
по чл.150, ал.1 ЗЕ, ясно регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ, „небитов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
В случая, действително ответниците-физически лица са собственици на
топлоснабдения имот и нямат сключен писмен договор с ищеца за
предоставяне на топлинна енергия за небитови нужди по реда на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ, каквато реално е предоставяна от ищеца. Независимо от това,
следва да се има предвид, упражняваното фактическо ползване на имота за
стопански цели през целия процесен период 01.08.2016 г. - 30.04.2018 г. от
4
трето лице – търговско дружество, наемател на ответниците. На негово име е
открита партида при ищеца, поискана преди процесния период. Тези страни
са обвързани помежду си от писмен договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, сключен
на 28.05.2018 г., за което собствениците дават съгласие по реда на чл. 61, ал. 2
ОУ, далече преди процесния период. Обстоятелството, че едва на 30.04.2018
г., ищецът сключва писмен договор с наемателя, по никакъв начин не
обоснована предявяване на иска за обезщетение поради неоснователно
обогатяване срещу собствениците, които не са търговци и не ползват имота,
вместо към наемателя, на когото самият ищец доброволно предоставя
топлинна енергия, именно за стопански, а не за битови нужди, включително и
през времето преди сключване на писмения договор.
Предвид изложеното, ответниците не са надлежно пасивно
материалноправно легитимирани страни по субсидиарните искове с правна
квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД. Нормата предвижда, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил или спестил, до размера на обедняването. Въпреки
установеното обедняване на ищеца поради невъзможност да получи сигурни
печалби от стойност на предоставена топлинна енергия за небитови нужди
през исковия период, не се доказва обогатяване на ответниците за негова
сметка чрез спестени дължими от тях разходи за същата цена на топлинна
енергия относно техния имот, ползван от търговско дружество. Именно
наемателят, икономисва разходи по повод използването й за сметка на
топлопреносното дружество и дължи възстановяване на нарушеното
имуществено равновесие през периода, когато все още няма възникнало
правоотношение по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, а след това, дължи на договорно
основание като потребител.
Исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимост
на обезщетения за неоснователно обогатяване съразмерно спестените разходи
за предоставена топлинна енергия следва да се отхвърлят като неоснователни.
В резултат, подлежат на отхвърляне и акцесорните искове по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
5
Пред настоящата инстанция въззиваемите представят разписка от
пълномощника им адв. Л. К. за получено адвокатско възнаграждение от 900
лв. Разписката не удостоверяваща изрично начина на плащане - в брой или по
банков път, съобразно изискването на т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г., ОСГТК на
ВКС., поради което претендираните разноски не подлежат на възмездяване.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.08.2022 г., гр.д. 54801/2019 г., СРС, 60
с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6