Р Е Ш
Е Н И Е №202
26.03.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1595 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Н.
С. Т. с
ЕГН:**********, действащ като ЕТ „Тано-*******“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Бяло море“ №31, със съдебен адрес гр. Хасково,
ул. „Преслав№24, ет., офис 2, адв.И.И., против „Видекс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Милин камък“ №8, представляван
от управителя Д. В. Д., обективно съединени искове с правно основание чл.108 от
Закона за собствеността /ЗС/ и чл.57 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за наем на
недвижим имот на 21.11.2013г. Към този
договор започнали да сключват по искане
на ответника анекси, като с анекс от 01.06.2016г. договорили, че към същата
дата ищецът ползва изграден от него със свои средства и материали нов дървен
навес. Страните се съгласили след изтичане на крайния срок 01.06.2017г. ищецът
без покана и в срок от 15 дни да демонтира със свои средства и труд своя
собствен дървен навес и на негово място да изгради и възстанови със свои средства
и труд собствения на наемодателя дървен навес, какъвто е бил по вид и състояние
към момента на започване на наемните им взаимоотношения. При изтичане на срока
от 15 дни и неизпълнение на двете задължения построения от наемателя дървен
навес остава в собственост на наемодателя без наемателят да има каквито и да е
претенции впоследствие. Това се договорили страните. Взаимоотношенията им обаче
се влошили и когато наближил края на действието на анекса, наемодателят заявил
на ищеца, че не желае да сключва анекс с него, тъй като имал друг клиент, който
щял да плаща по-висока наемна цена. Ответникът заявил на ищеца, че или трябва
да се изнесе или да му плаща по-висок наем. Това не устройвало ищеца и той
завел дело в РС-Хасково за обявяване за нищожни клаузите на анекса от
01.06.2016г., като заобикалящи закона и поискал да се постанови
действителността и валидността на договора за наем от 21.11.2013г. Поради
завеждане на делото ищецът останал в имота. Ответникът бил уведомен за делото и
започнал опити да извади ищеца от имота. Ответникът сключил договор за наем на
същия имот с друго дружество, което завело дело за изземване на имота. Ищецът
не бил страна в нито едно от тези производства. За това бил уведомен от съдебни
изпълнител след изненадващото му посещение на место на 10.07.2017г. и след
разбиване ключалките на помещението от представители на ответника. След поредно
неуспешно за ищеца съдебно производство ЧСИ насрочил въвод във владение на
имота за 21.08.2017г. За ищеца това била крайната дата, до която продължавало
наемното правоотношение или ползването на годно правно основание на недвижимия имот. Тогава
предприел и действия по демонтиране на дървения навес в градината на имота, но
ответникът се обадил в полицията и на ищеца било съставено разпореждане да не
демонтиран навеса. Тогава ищецът изрично поискал от ЧСИ да му осигури
възможност за демонтаж, но на въвода станал на 21.08.2017г. демонтажа отново
бил спрян от ответника, а ЧСИ определил, че делото не касае дървения навес и не
взел отношение. В протокола за въвод ответникът заявил, че навеса вече е негова
собственост и е трайно прикрепен към земята. Отделно от това ищецът претендира
на основание чл.57 от ЗЗД обезщетение за ползване на дървения му навес за 10
месеца, считано от 21.08.2017г. – датата на изземване на имота от ЧСИ, тъй като
тогава поискал от ответника официално в протокола за въвод да освободи веща, но
той изрично отказал това. Обезщетението се претендира в размер на 1500лв.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да върне на ищеца вещта – дървен навес, монтиран в неговия собствен
имот, находящ се в гр.******, ул.“*****“ №*, която получил и държи без
основание; както и да бъде осъден да заплати обезщетение за ползване на тази
вещ в размер на 1500лв. за периода от 21.08.2017г. до завеждане на настоящото
дело – 10 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата претенция до пълното издължаване. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустим,
алтернативно като неоснователни. Счита, че следва да се отхвърлят предявените
искове, тъй като собствеността на навеса била на ответника. В случай на
уважаване на исковете прави алтернативно възражение за прихващане със сумата от
2000лв., дължима съгласно анекса за невъзстановяване на предишния навес на
ответника, както и със сумата, присъдена по гр.д.№1243/2017г. по описа на
РС-Хасково.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2013г.между
страните е подписан договор за наем на недвижим имот и оборудване, по силата на
който ответникът отдава под наем на ищеца за временно и възмездно ползване свой
недвижим имот, представляващ „Снек-бар“, функциониращ към момента като
„Механа-лятна градина „Мадара“, находящ се на адрес гр.Хасково, ул.“Мадара“ №7,
ведно с находящото се в обекта оборудване, подробно описано по вид, брой и
състояние в приемо-предавателни протоколи, неразделна част от договора.
Страните са договорили съответната наемна цена за ползване на гореописания
имот, както и срока на договора от пет години с начало на действие от
01.12.2013г. и съответните права и задължения за наемодателя, респ. наемателя.
С анекс от 01.06.2016г. към договора за наем на недвижим имот оборудване от 21.11.2013г. страните са
договорили премахване от наемателя на монтирания от него дървен навес със
съгласието на наемодателя, което премахване следва да стане след изтичане на
15-дневния срок след 01.06.2017г. без необходимост от покана. В същия анекс
страните се съгласяват, че при неизпълнение на това задължение от наемателя в
предвидения 15-дневен срок дървения навес става собственост на наемодателя.
Договорили са също така при демонтиране на дървения навес от наемателя, но
невъзстановяване на предишния навес да дължи на наемодателя неустойка от
2000лв. Приложени са граждански дела, водени между страните относно гореописания
договор за наем на недвижим имот и анекса към същия, както и доказателства за
образувано наказателно производство, съставяни предупредителни протоколи от
органите на МВР, изпращани нотариални покани от наемодателя до наемателя за
напускане на имота, протокол за въвод във владение на нов наемател на същия търговски
обект.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че процесният навес
подлежи на демонтаж. При огледа вещото лице не установява нарушения в
конструкцията или други проблемни участъци. Според експертизата, действителната
пазарна стойност на процесния навес възлиза на 4326лв. Вещото лице посочва и
размера на изчислената от него средна наемна цена на навеса за процесния
период.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Съдът счита, че
първо следва да се разгледа предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
да се установи собственика на процесния навес и едва след това да се прецени
налице ли е неоснователно обогатяване и в какъв размер. Фактическият състав на
ревандикационния иск включва установяване на кумулативно съществуване на трите
елемента, а именно наличието на собственически права върху навеса, владение на
същия от страна на ответника и липса на правно основание за осъществяваното
владение. За да се извърши преценка на въпроса коя от двете страни притежава
правото на собственост върху навеса следва да се разгледа сключените между тях
договор за наем на недвижим имот и анекса от 01.06.2016г., в който всъщност са
уредили правото на собственост върху навеса. Несъмнено сключения между страните
договор има силата на закон за уговорените в същия клаузи. Двете страни са се
съгласили с анекса от 01.06.2016г., че след изтичане на 15 дни една година след
подписване на анекса, т.е. считано от 01.06.2017г. наемателят е длъжен без
необходимост от покана да демонтира навеса и да постави на негово място стария
навес. При едновременно неизпълнение на така поетите две задължения в
уговорения срок страните са се съгласили, че навеса става собственост на
наемодателя, т.е. на ответното дружество. От събраните по делото доказателства
по категоричен начин се установи, че ищецът не е изпълнил тези две задължения в
уговорения 15-дневен срок, т.е. до 16.06.2017г., поради което следва извода, че
собствеността върху навеса е преминала в ответника. Това именно са договорили
страните по договора за наем на недвижим имот. От писмените доказателства
представени по делото се установи, че ищецът е предприел действия по демонтаж
на навеса, но едва след изтичане на уговорения изрично 15-дневен срок, които
негови действия по никакъв начин не могат да санират неизпълнение на поетите
договорни задължения. Всички нотариални покани, жалби до компетентните органи и
самия въвод във владение на новия наемател са извършени и носят дати след м.07.2017г.,
поради което следва извода, че ищецът е загубил правото на собственост върху процесния
навес, тъй като самият той се е съгласил, че при неизпълнение на задълженията
по неговото демонтиране в срок същият ще остане в собственост на ответника.
Факта, че ищецът е оспорил валидността на подписания на 01.06.2016г. анекс към
договора за наем на недвижим имот, не отлага нито неговото действие във
времето, нито може да служи за основание да се приеме, че не е изпълнил поетите
задължения поради съществуването на основателни причини за това. Освен че
установява от така подписания и от двете страни анекс наличието на
собственически права на ответното дружество върху процесния навес, се
установява по несъмнен начин, че този навес е във негово владение и то при
наличие на правно основание за осъществяваното владение. При тези данни по
делото следва извода, че ищецът, в чиято тежест е доказването на всички
елементи от фактическия състав на собственическия иск, не проведе успешно
установяване на тяхното наличие. От събраните по делото доказателства не се
установи наличието на собственически права на ищеца върху процесния навес,
напротив установява се по категоричен начин, че именно ответникът притежава
същите. В същото време се установи, че навеса е във владение на ответника, но
при наличието на правно основание за така осъществяваното владение. С оглед
гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли предявения иск
с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан. Предвид
акцесорния характер на предявения иск с правно основание чл.57 от ЗЗД съдът
счита, че следва също да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се установи
наличието на основание за присъждане на търсеното обезщетение за лишаване от
ползване на невас под формата на пазарен наем за процесния период. Доколкото
следва да се отхвърлят и двата иска, предявени в настоящото производство няма
основание да се разглеждат направените от ответната страна възражения за
прихващане, тъй като същите са под условие, а именно в случай, че се приемат за
основателни главния и акцесорния иск, по които е образувано исковото производство.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ищеца да заплати
на ответника направените деловодни разноски в размер на 51,20лв. за депозит за
вещо лице и 800лв. за адвокатско възнаграждение или общо в размер на 851,20лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.С.Т. с
ЕГН:**********, действащ като ЕТ „Тано-*******“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Бяло море“ №31, против „Видекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Милин камък“ №8,
представляван от управителя Д.В.Д., обективно съединени искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.57 от ЗЗД : да бъде осъден ответника да върне на
ищеца вещта – дървен навес, монтиран в неговия собствен имот, находящ се в гр.*****,
ул.“*****“ №*, която получил и държи без основание; както и да бъде осъден да
заплати обезщетение за ползване на тази вещ в размер на 1500лв. за периода от 21.08.2017г.
до завеждане на настоящото дело – 10 месеца, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата претенция до пълното
издължаване, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Н.С.Т. с
ЕГН:**********, действащ като ЕТ „Тано-********“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Бяло море“ №31, да заплати на „Видекс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Милин
камък“ №8, представляван от управителя Д. В. Д., направените по делото разноски в размер общо на 851,20лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Д.