гр. Велико
Търново, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№486 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.К.Л., ЕГН ********** ***, против Решение
№1012-04-113#2/20.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-04-1949#18/06.04.2022 г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен поради противоречие с
материалния закон. Намира, че
неправилно от пенсионния орган не е зачетен изцяло положеният от него осигурителен
стаж като управител в „Строително предприятие“ ООД, град Свищов, въз основа на
сключен договор за възлагане на управление, и е отказал отпускането на лична
пенсия. Посочва, че представените в пенсионното производство документи доказват
осигурителния му стаж за горния период в предприятието, съответно притежава
качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО. Твърди, че изисканите му от
органа изплащателни ведомости нямало как да бъдат представени, тъй като същите
се съставяли на лица, заемащи длъжности по трудово правоотношение, на каквато жалбоподателят
не бил назначаван. Счита че при издаване на оспореното решение органът не е
съобразил Указание № 91-01-87/28.04.2014г. относно зачитаното за осигурителен
стаж и осигурителен доход на лицата, работещи по договор за управление и контрол на търговско
дружество или ЕТ, като в случая по отношение на него имало вписване в ТР като
управител на дружеството през процесните периоди. В тази връзка твърди, че
необосновано от ТП на НОИ е отказванa заверка на осигурителната книжка на
база представените документи, различни от разплащателни ведомости. Моли оспореното
решение да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
упълномощения ***И. поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Представя
писмени бележки с допълнително изложени съображения за незаконосъобразността на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител ЮК М., в открито заседание оспорва подадената
жалба като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания акт. Представя писмени бележки. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
От
писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административна
преписка, се установява, че със Заявление вх. № 2113-04-1949/09.11.2021 г. М.К.Л.
е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението са приложени следните документи: Удостоверение обр. УП-
3 от 18.12.2015 г., Удостоверение обр. УП- 3 от 05.12.2016г. и Удостоверение
обр. УП- 3 от 30.03.2017г., издадени от „Строително предприятие" ООД, гр.
Свищов /л.14-16 от делото/, е отразен осигурителен стаж на жалбоподателя на
длъжността „управител“ както следва: от 05.06.1996г. до 31.12.1999г./ 3г. 06 м.
и 26 дни); от 01.01.2000г. до 31.12.2004г. (5 г.) и от 01.01.2005г. до
30.03.2017г.(12г. и 3 м.). Представени са и четири броя Удостоверение обр. УП- 2
с номера 18,19,20 и 21 от 05.12.2016г., издадени от „Строително
предприятие" ООД, гр. Свищов, в които също е вписан осигурителният стаж на
М.Л. като управител на предприятието е периода от 01.01.1998г. до 31.12.2006г.
и осигурителния доход. В цитираните удостоверения е отбелязано, че са внасяни
ДОО за всички осигурителни случаи като данните са извлечени от разплащателните
ведомости и отговарят на тях.
С
писмо изх. № 2113-04-1949#4/30.12.2021 г. на пенсионния орган от заявителя е
поискано да представи допълнителни доказателства във
връзка с осигурителния стаж, а именно: заверена осигурителна книжка, като
такава не е представена в срока. Тъй като ведомостите за заплати и трудово - правните
документи на „Строително предприятие" ООД гр. Свищов, били предадени за
съхранение в осигурителния архив на НОИ, с писмо изх. №
2113-04-1949#8/23.02.2022 г. по служебен път е изискано издаването на
документи, доказващи осигурителен стаж и осигурителен доход за периодите, за
които липсвали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените
лица. В отговор от Регионален архивен център - гр. Тетевен към ТП на НОИ –
Ловеч са представени Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 №
5507-10-438/10.03.2022 г. за периода от м. 06.1996 г. до 31.12.1996 г. и Удостоверение
за осигурителен доход обр. УП-15 № 5527-10-9/10.03.2022 г. за времето от
01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., които удостоверяват, че за цитираните периоди
лицето е изпълнявало длъжността „управител“ при „Строително предприятие"
ООД гр. Свищов, както и Удостоверение № 5512-10-484/10.03.2022 г. за отказ за
издаване на документ за осигурителен стаж за периодите м. 12.1998 г., м.
04.1999г. - м. 12.1999 г., м. 02.2001 г. - м. 12.2004 г., тъй като за тези
периоди нямало данни съхраняваните в архива в разплащателната документация на
„Строително предприятие" ООД, гр. Свищов.
Междувременно, с
писмо изх. №1056-04-60/03.02.2022г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Велико Търново е поискано
извършването на проверка относно осигурителния стаж и доход
на М.К.Л.
*** поради констатирани несъответствия в приложените документи като такава е
възложена на основание
чл. 108 от КСО със Заповед №
ЗР-05-04-01071338/07.02.2022г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново. Съставен е Констативен
протокол №КП-05-04-01098702/11.032022г. Извършена е проверка по разходите на
ДОО и на М.Л., за която е издаден Констативен протокол №КВ-05-04-01098744/15.03.2022г.,
според който за периода м.04.2017г. – 11.2017г. лицето няма статут на
самоосигуряващо се лице като член на съвета на директорите и представител на
„СМК-Инвенст“ АД, при което за издадени задължителни предписания за заличаване
на подадените данни по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО за периода. Следва да се посочи,
че макар издадени в рамките пенсионното производство, извършените от органа
проверки и издадените КП са неотносими към спорния в настоящото съдебно
производство въпрос и периоди.
С Разпореждане №2113-04-1949#10/28.02.2022г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново
производството по отпускане на пенсия по заявлението на М.К.Л. е спряно на
основание чл. 98,ал.2, т.1, б.“а“ от КСО.
При така събраните
и представени доказателства, с Разпореждане № 2113-04-1949#18 от 06.04.2022г.
на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново административното производството по
заявление вх. № 2113-04-1949/09.11.2021 г. е възобновено и е отказано да бъде
отпусната поисканата от М.К.Л. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Като
мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че към датата на
подаване на заявлението М.К.Л. има навършена изискуемата по чл. 68 от КСО
възраст (в случая имал 64 г. 04 месеца и 04 дни), но няма необходимия
осигурителен стаж от 39 г. за мъжете, тъй като зачетеният от пенсионният орган
осигурителен стаж от III – та категория труд е 31г. 11 месеца и 20
дни. Позовавайки се на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), административният орган не е признал осигурителния
стаж на лицето за времето от 01.12.1998г. до 31.12.1998г., от 01.04.1999г. до
31.12.1999г. и от 01.02.2001г. до 31.12.2004г., положен на длъжност „управител“
в „Строително предприятие“ ООД, град Свищов с мотива, че в Регистъра на
осигурени лица липсвали данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и не е представена
заверена осигурителна книжка. Посочено е, че осигурителният стаж не може да
бъде зачетен по удостоверение Обр. УП-3, тъй като същото не отговаряло на
изискването на чл.41, ал.1 от НПОС, нямало подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както и че липсвали данни за лицето в разплащателните ведомости от
„Строително предприятие“ ООД в предадената документация за съхранение към
архива на НОИ, съгласно Удостоверение №
5512-10-484/10.03.2022 г. на Архивохранилище при ТП на НОИ – Ловеч, където е приета документацията на
осигурителя „Строително предприятие“ ООД. Разпореждането е връчено лично на М.К.Л.
на 20.04.2022г.
С Жалба вх. №1012-04-113/20.05.2022 г. М.К.Л. е
оспорил пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново Разпореждане №
2113-04-1949#18 от 06.04.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, с
което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
жалбата са приложени копия на данъчни декларации и служебни бележки за
изплатени суми за периода от 1999г. до 2004г.
С Решение №1012-04-113#2/20.06.2022 г. на директора на
ТП на НОИ – Велико Търново жалбата на Л. е отхвърлена като неоснователна и
недоказана, тъй като е преценено, че обжалваното пред него разпореждане на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - В.Търново е законосъобразно. Изложени са аналогични съображения
като тези в обжалваното пред органа разпореждане, а именно, че за
осигурителният стаж за спорният период, през който е бил управител на
„Строително предприятие“ ООД, град Свищов, не може да бъде зачетен, тъй като не
е представена заверена осигурителна книжка и не са подадени данни по чл.5,
ал.4, т. от КСО. Обсъдено е, че представените с жалбата копия на данъчни
декларации и служебни бележки за изплатени суми не представляват документи,
удостоверяващи осигурителен стаж по чл. 41, ал.1 от НПОС. Решението на административния орган е
съобщено на М.Л. по пощата на 24.06.2022
г., видно от приложеното известие за доставяне /л.116 от делото/. Жалбата до
съда е подадена чрез административния орган по куриер на 04.07.2022 г., т.е. в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка вх. №3845/11.07.2022
г. от ТП на НОИ – Велико Търново.
Въпреки
дадените от съда указания, оспорващият не представи други доказателства,
относими към спорния период.
При така установените факти и на база събраните по
делото доказателства съдът намира следно от правна страна:
Жалбата е редовна и процесуално допустима
– подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от страна в административното
производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново е валиден индивидуален административен акт, издаден от административен
орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
териториална компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Решението е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл.
117, ал. 5 КСО, вр. чл.59 ал.2 от АПК, включително и фактически и правни
основания за издаването му.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на оспорения акт. Противно на твърдяното от процесуалния представител
на жалбоподателя в представената писмена защита, в съответствие с чл.1, ал. 5
от НПОС длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО
е уведомило заявителя с писмо изх. №2113-04-194974 от 30.12.2021г. /л. 28 от
делото/ за констатираните нередовности и в липсата на документи, относими към достоверността
на осигурителния стаж на лицето при „Строително предприятие“ ООД, град Свищов, като в указания срок същото не е представило изисканите
документи. В резултат на това е извършена служебна проверка и е издадено
разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО. Не е допуснато и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като пенсионният
орган е предприел необходимите действия за изясняване на обективната
действителност предвид твърденията на жалбоподателя, в т.ч е извършил служебна
проверка в съхраняваните в Регионален архивен център при ТП на НОИ – Ловеч
ведомости за заплати, в резултат на което е признал част осигурителния стаж на
жалбоподателя при „Строително предприятие“ ООД.
При извършената служебна проверка не са нарушени съществуващи права на жалбоподателя.
Останалите наведени в жалбата и в писмената защита възражения касаят
материалната законосъобразност на оспорения административен акт, които съдът ще
обсъди в тази частта от съдебното решение.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1 от КСО, право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60
години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен
стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва: т. 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за
жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари
2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст; т. 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2
месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст. Следващата ал. 2 на чл. 68 от КСО предвижда,
че от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
С оспореното Решение №1012-04-113#2/20.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
– Велико Търново е отхвърлена жалба на М.Л. против Разпореждане
№2113-04-1949#18/06.04.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ – Велико Търново, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В конкретния случай, административният орган е
приел, че към датата на подаване на заявлението /09.11.2021г./ М.Л. е имал
навършени 64г. 04 месеца и 4 дни, т.е има изискуемата възраст за 2021г., която
е 64г. и 4 месеца (чл. 15, т.6 от НПОС). Зачетеният осигурителен стаж от трета
категория е общо 31 г. 11 месеца и 20 дни при необходим 39 години за мъжете,
при което е прието, че същият е недостатъчен за отпускане на пенсия при
условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. На практика в оспореното решение
ответникът е преповторил мотивите на пенсионния орган в обжалваното пред него
разпореждане, според които осигурителният стаж и доход на лицето на длъжността
„управител“ в „Строително предприятие" ООД, гр. Свищов, за времето от
01.12.1998 г. до 31.12.1998 г., от 01.04.1999 г. до 31.12.1999 г. и от
01.02.2001 г. до 31.12.2004 г. не може да бъде зачетен, тъй като не е
представена заверена осигурителна книжка, съгласно изискванията на чл. 41, ал.1
и ал. 2 от НПОС, не са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и липсвали
данни за лицето в предадените за съхранение в осигурителен архив на HOИ
разплащателни ведомости на предприятието. От административния орган е зачетен
осигурителен стаж при същия осигурител за времето от м.06. 1996 г. до
30.11.1998г., от 01.01.1999 до 31.03.1999г.; от 01.01.2000г. до 31.01.2001г. и
от 01.01.2005 г. до 28.02.2005г. и от 01.01.2007г. до 31.03.20017 г., въз
основа на данните по чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО и тези в Регистъра на осигурени
лица, както и в Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 №
5507-10-438/10.03.2022 г. и Удостоверение за осигурителен доход обр. УП-15 №
5527-10-9/10.03.2022 г., издадени от отдел "Обединен осигурителен
архив" - Тетевен при ТП на НОИ – Ловеч, където се съхраняват
разплащателните ведомости на „Строително предприятие" ООД, гр. Свищов.
От тук и спорът между страните по делото е концентриран върху това дали следва
да бъде признат за осигурителен стаж трудът, положен в периода от 01.12.1998 г.
до 31.12.1998 г., от 01.04.1999 г. до 31.12.1999 г. и от 01.02.2001 г. до
31.12.2004 г., при осигурител „Строително предприятие" ООД, гр. Свищов, на
длъжността „управител“, като жалбоподателят претендира, че осигурителният му стаж
като управител по силата на договор за управление и контрол в предприятието
следва да бъде включен при определянето на пенсията за осигурителен стаж и
възраст с доводи, че представените от него служебни бележки за изплатени суми и
данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) са редовно оформени и по тях следва да бъде
зачетен осигурителният стаж.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че още през 1996 г. жалбоподателят е бил определен с решение на
Общински съвет – Свищов за управител на общинското по това време дружеството „Строително
предприятие" ЕООД, гр. Свищов (след 1998г. поради продажба и прехвърляне
на част от дружествените дялове на трето лице придобива правноорганизационната
форма ООД с двама ограничено отговорни съдружници), като с Решение от
27.06.1996г. на Великотърновския окръжен съд /л.89 от делото/ е вписан като
такъв в търговския регистър. Не се спори между страните, че през целия спорен
период това обстоятелство не се е променило, както и че отношенията между Л. и
дружеството са уредени чрез договор за възлагане на управление и контрол, за
който няма изискване да бъде обявен в Търговския регистър.
През спорния период са налице изменения в нормативната
уредба, касаеща осигурителните правоотношения и в частност тези по
дългосрочното обществено осигуряване. Към началната дата на разглеждания период
м.12.1998г. и за периода от м.04.1999г. до
м.12.1999г. редът за осигуряване на лицата, работещи по договор за
управление и контрол на търговски дружества е регламентиран в Раздел II
„Осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение“ от Наредба за
обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия
или работещи без трудово правоотношение / обн. ДВ, бр. 58/17.07.1992 г., отм.
ДВ., бр. 21/17.03.2000 г./, които съгласно чл. 13, ал.1 от същата се осигуряват
за всички осигурителни случаи, вкл. и за пенсия за изслужено време и старост, и
са за сметка на предприятието. Според чл.13, ал. 3 от цитираната наредба
осигуряването на лицата по ал. 1 възниква от деня, в който е започнало
изпълнението на задълженията по правоотношението, по което работят, и
продължава през времето, което се зачита за трудов стаж по него. Т.е. Дейността
на изпълнител по договор за управление на търговско дружество, за целите на
социалното осигуряване е трудова дейност по аргумент от чл.13, ал. 3 от Наредба
за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия
или работещи без трудово правоотношение /отм. ДВ., бр. 21/17.03.2000 г./ и
същия следва да е осигурен за всички социални рискове.
Признаването на осигурителния стаж на тези лица става
не на основание определени документи, а въз основа на предпоставки,
регламентирани в самия подзаконов нормативен акт - основание за осигуряване,
размер на осигуровката и внасяне на същата. Издаването на осигурителна книжка е
било задължително само по отношение на лицата, чието осигуряване е
регламентирано в раздел І от Наредбата /чл. 10 от същата/, но такова
предвиждане не е налице за осигуряващите си при работа без трудово
правоотношение, подлежащи на задължително осигуряване за всички социални
рискови по силата на раздел ІІ от цитираната наредба.
В съдържащите се в административната преписка Удостоверение
обр. УП- 3 от 18.12.2015 г. и Удостоверение обр. УП- 2 номер 18 от
05.12.2016г., издадени от „Строително предприятие" ООД, гр. Свищов е отразен
осигурителен стаж съответно осигурителен доход за периода от 05.06.1996г. до
31.12.1999г., обхващащ и първия спорен период за времето м.12.1998г. и от
м.04.1999г. до м.12.1999г., за което по
силата на Инструкция № 1 от 2000г. за
подаване на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от
самоосигуряващите се лица, работодателят задължително подава данни за
осигурените при него лица чрез подаване на ежемесечни декларации, първоначално
в НОИ, а по-късно в НАП. С подаването на данни се поддържа функциониращия от
01.01.1997г. Регистър на осигурените лица с осигурителна информация за
физическите лица, които подлежат на осигуряване. Тези данни са определени от
законодателя като способ за установяване на осигурителен стаж и осигурителен
доход.
Доколкото от събраните по делото доказателства, в т.ч
от издадените по реда
на чл.30, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 7 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник (обн.,
ДВ, бр. 57 от 12.07.2005 г., в сила от 1.07.2005 г.) след проверка на
документите, които се съхраняват в Регионален архивен център гр. Тетевен към ТП
на НОИ – Ловеч два броя удостоверения и един отказ за издаване на такова от
10.03.2022г. е видно, че за периода от 1996г. до 2005г. жалбоподателят М.Л. фигурира
само в част от предадената за съхранение разплащателната документация на „Строително
предприятие" ООД, гр. Свищов, то правилно от административния орган не е
зачетен осигурителен стаж за разглеждания период.
По делото не са налице данни, че за първия спорен
период м.12.1998г. и от м.04.1999г. до
м.12.1999г. от „Строително предприятие“ ООД е начислявано или изплащано
възнаграждение на жалбоподателя съответно са начислявани осигурителни вноски
предвид липсата на ведомости и други документи, удостоверяващи това
обстоятелство за периода. Това се потвърждава и от постановения отказ от
10.03.2022г. за издаване на УП - 13. /л.56 от делото/ поради липса на данни за
осигурителен доход и стаж в предадените
разплащателни ведомости на осигурителя, за който отказ, впрочем, не са налице
данни да е обжалван и съдът приема, че е бил влязъл в законна сила към датата
на издаване на разпореждането от 06.04.2022г. Тези удостоверения се издават въз
основа данните в съхраняваните в териториално архивохранилище на НОИ
разплащателните ведомости и при липса на такива или на други
"трудовоправни документи" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Инструкция № 5 от 30.06.2005 г., съдържащи информация за изплащане
на определено по размер възнаграждение, върху което се дължат осигурителни
вноски за ДОО за периода, то е налице невъзможност органът да удостовери същият
съответно не е налице основание този осигурителен стаж да бъде включен при
изчисляването по чл. 68 от КСО. Не може да се сподели становището на
жалбоподателя, че самите удостоврения от работодателя са достатъчно
доказателство за удостоверяване на осигурителния му стаж за спорния период,
след като и в представената справка от Регистъра на осигурени лица липсват подадени
от осигурителя данни за внесени/начислявани осигурителни вноски и изплатено
възнаграждение през периода по ведомост.
За периода след 2000г. намират приложение Кодекса за
социално осигуряване (Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000
г.) и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (обн., ДВ, бр. 21 от
17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.), за краткост НПОС. Така за следващия
спорен период м.02.2001г.-м.12.2004г., за който от административния орган не е
признат осигурителен стаж, изпълнителите по договори за управление и контрол на
търговски дружества се осигуряват на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО
(предишна т.6), като според чл.6, ал.3 от КСО (в относимата редакция) осигурителните
вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в посоченото в
разпоредбата съотношение и се удържат и внасят от осигурители по арг. от чл. 7
от КСО (в относимата редакция). В
чл. 10, ал. 1 от КСО е предвидено, че осигуряването възниква от деня, в който
започва упражняването на трудова дейност по чл. 4 от КСО и са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването му в какъвто смисъл
е и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Т.е. и в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО дейността
на лицата за целите на социалното осигуряване е приравнена на трудова дейност и
същите следва да са осигурени за всички социални рискове. И в тази хипотеза не
е необходимо между дружеството и лицето да има сключен трудов договор, в
какъвто смисъл са наведените в жалбата възражения. За целите на общественото
осигуряване изпълнението на дейностите, включени в обхвата на функциите на
управител на търговско дружество, са приравнени на трудова дейност, а за
изпълнението им е достатъчно наличие на договор за управление.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същата разпоредба
документите се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Това налага
извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието
на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и
удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл.
40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се
в изплащателните ведомости. Същевременно, в чл.41, ал.1 от НПОС изрично е регламентирано, че
осигурителният стаж на управителите на търговски дружества се установява с
осигурителна книжка, в която се посочва времето, през което са били осигурени,
и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски.
Анализът на горните разпоредби сочи, че доказването на
осигурителния стаж на управителите на търговски дружества с осигурителна книжка
е регламентирано в действуващото след
2000г. законодателство, каквато жалбоподателят безспорно няма. По делото
са налице данни, че от страна на М.Л. са били предприети действия за издаване
на осигурителна книжка от НОИ, но това административно производство е
прекратено от административния орган по искане на заявителя и не е налице
произнасяне на органа. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали са били представени изискуемите
документи за издаване и заверяване на осигурителна книжка от НОИ е неотносимо
към настоящото съдебно производство, което има за предмет решение на директора
на ТП на НОИ, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, а не отказ за издаване на осигурителна книжка на
жалбоподателя.
Следва да се отбележи още, че изпълнителите по договор
за управление на търговски дружества са задължително осигурени за всички
осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, а според чл. 9, ал. 1, т. 3 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7
и 8 са
внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния
осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса. Следователно, за да се зачете
определен период от време за осигурителен стаж следва да се установи, че лицето
е упражнявало дейност, за която подлежи на задължително осигуряване за всички
рискове, поради което за него са внесени или дължими осигурителни вноски върху
посочения размер.
В настоящия
случай, освен че по делото не е издавана и заверявана осигурителна книжка, с
която следва да бъде доказан осигурителния стаж, не са налице и доказателства,
че са начислени и внесени във фонда на ДОО осигурителни вноски за М.Л. от
осигурителя през спорния период, нито че са осъществени всички необходими
счетоводни записвания и деклариране на данни пред съответния орган. За да е налице осигурителен стаж е
достатъчно вноските да са дължими без да бъдат и реално внесени, но по делото
липсват доказателства, че такива са начислявани. Приложената от ответника справка
от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди безспорно установява,
че в Регистъра на осигурените лица на НОИ по отношение на жалбоподателя няма
данни по чл. 5. ал. 4, т.1 от КСО за осигуряване от „Строително
предприятие" ООД, гр. Свищов, за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2004 г.,
нито издавани разплащателни ведомости в архива на НОИ за същия период, съгласно
представения Отказ за издаване на удостоверение от 11.03.2022г., издаден след
извършена проверка в предадените за съхранение на Архивохранилището ведомости
за заплати на предприятието.
Удостоверението
за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява
формуляр в типизирана форма, утвърден със заповед на Управителя на НОИ, в който
работодателят е длъжен да посочи осигурителен стаж на определена длъжност на
лицето съответно за определен период от време брутното трудово възнаграждение
или дохода, върху който са внесени и/или дължими осигурителните вноски за
осигуреното лице. Самото удостоверение, както се каза по-горе, е вторичен документ,
който се издава на база съдържащите се в изплащателните ведомости и други
разходооправдателни документи данни. Обстоятелството, че жалбоподателят не
фигурира в разплащателните ведомости за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2004
г. компрометира част от съдържанието на удостоверенията обр. УП- 3 от
05.12.2016г. и от 30.03.2017г. и на Удостоверение обр. УП- 2 от 05.12.2016г., издадени
от „Строително предприятие" ООД, гр. Свищов, след като не съответстват на данните в разплащателните
ведомости на осигурителя, поради което правилно и законосъобразно
административният орган не ги е зачел при определяне на осигурителния стаж на
жалбоподателя.
Принципно, когато такива документи липсват, с
разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от НПОС законодателят допуска възможността
удостоверения за осигурителен доход да се издават и въз основа на други
автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за него, като това са
документи, изходящи или водени от осигурителя по същото време, за което се
отнася удостоверяваният доход. Нито в хода на административното производство,
нито в хода на съдебното производство, въпреки дадените на жалбоподателя
указания, не са представени годни доказателства в подкрепа на отразеното в
удостоверенията обр. УП – 3 и УП-2. Липсват други първични документи, които да
съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от
НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж.
Не може да се приеме за надлежно доказателство за
установяване на осигурителния стаж на жалбоподателя през спорните периоди от представените
пред директора на ТП на НПО при обжалването по административен ред на
издаденото от пенсионния орган разпореждане от 06.04.2022г. служебна бележка от
30.03.2000г.; служебна бележка с изх. № 92/11.04.2001 г., служебна бележка изх. № 39/10.04.2003г., служебна бележка изх.
№ 67/09.04.2004г. и служебна бележка от 31.12.2004г., подписани от ръководителя
на „Строително предприятие“ ООД с отразени облагаем доход, данъчна основа,
осигурителни вноски и данъци за периода от м.12.1999г. до 2003г., вкл., са
изцяло неотносими към начина, по който следва да бъде установен осигурителния
стаж на жалбоподателя за спорния период съгласно законовите разпоредби. Тези
писмени доказателства не представляват годно доказателство за удостоверяване на
спорния стаж в представените удостоверения обр. УП-3 и само въз основа на
посочените в същите данни не може да бъде зачетен стаж при нормативно установен какъв вид документ следва
да се представи, за да бъде зачетен осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия. Тези
служебни бележки не представляват т.нар. други разходооправдателни документи по
смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, в какъвто смисъл на наведените в жалбата
твърдения, тъй като се издават, за да послужат пред трти лица в предвидените
случаи, но не и да обосноват направени от предприятието разходи.
Горното се отнася и за представените копия на данъчни
декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 1999г.-2003г., ведно с приложените
квитанция от 28.04.2000г. и квитанция № 4780
от 14.05.2001г. за получена сума за „данък по чл.41 от ЗОДФЛ“,
неоспорени от ответника досежно тяхната автентичност, които не представляват
доказателство по чл. 40 от НПОС и не могат да послужат като надлежно
доказателствено средство за установяване на осигурителен стаж. Същите са
неотносими към спора, тъй като не сочат данни за наличие на осигурителен стаж.
Следва да се отбележи още, че въпреки твърденията в жалбата, в
административната преписка липсват сметки за изплатени суми, въз основа на
които биха били издадени служебните бележки.
Неоснователни са и
наведените в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане поради противоречието им с Указание № 91-01-87
от 28.03.2014г. относно: Зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход на
лица, работещи по договори за управление и контрол, издадено от директор на
дирекция при НОИ (публикувано в https://zakonnik.bg/document/view/pismo/144540/252568).
Това указание по
своя характер има белезите на вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2,
т. 3 от АПК, с който е направен обзор и систематическа подредба и приложимост
на осигурителното законодателство в периода до 1999г. и след 2000г. с отделни
точки и подточки по отношение на лицата, работещи по договори за управление и
контрол в търговски дружества, в т.ч и такива с държавно и общинско участие,
като се дават насоки относно реда за осигуряване, осигурителния стаж и доход,
на размера на осигурителните вноски и т.н., а пряк адресат на този акт са
подчинените на издателя му органи – в случая подчинените на директора на
дирекцията работещи в НОИ. Наред с това, вписването на едно лице в ТР като
управител на търговско дружество има конститутивно действие по отношение на
правоотношенията с трети за дружеството лица, докато в отношенията между
страните по договора за управление и контрол на дружеството овластяването има
действие, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър по арг. от
чл. 7 от ЗТРРЮСЦ.
Качеството на управител се
придобива не с вписването на това обстоятелство в търговския
регистър, а с валидно сключен договор за управление по ТЗ. Вписването на името
на управителя е от значение за правоотношенията с трети за дружеството лица,
вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ ( В този смисъл са Решение № 4573
от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2019 г., VI о., Решение № 5644 от
30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2017 г., решение № 6296 от 19.05.2017 г.
по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и други). Именно това е имал предвид
издателя на цитираното указания в част от текста на т.II.1.,
а именно: „за да бъде признато качеството на лицето като изпълнител по договор
за управление и контрол на търговско дружество или ЕТ, е необходимо да има
вписване в ТР“. Както се каза, по делото не е спорно, че за целия споен период
жалбоподателят е бил вписан като управител на „Строително предприятие“ ООД в
ТР, но следва да се посочи, че самото вписването не е самостоятелно основание
за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако вписаният не осъществява
функции срещу
получавано възнаграждение за извършваната работа и подадената информация от
осигурителя. Върху получавана сума се дължат осигурителни вноски за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица. В случая липсват
доказателства, че за спорния период е изплащано такова възнаграждение и са
начислявани осигурителни вноски.
При липсата на редовни документи по чл. 40 от НПОС
за жалбоподателя е налице възможност да установи спорния осигурителен стаж по
исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Предвид гореизложеното, обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена
жалбата против Разпореждане №2113-04-1949#18/06.04.2022 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“, е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на делото и предвид своевременното направеното искане от страна на ответника,
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати разноски по делото общо в размер на 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2
и чл. 143, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Л. с ЕГН ********** ***,
против Решение №1012-04-113#2/20.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-04-1949#18/06.04.2022
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА М.К.Л. с ЕГН ********** ***, да
заплати на ТП на НОИ – Велико Търново разноски по делото в размер на 100 (сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.