О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №826 по описа за
2019г.,
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Настоящото производство има за предмет частна
жалба подадената от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Дондуков“ №19, ет.2, против
Определение №4243/29.03.2019г. постановено по гр.д.№18053/2018г. по описа на РС
Варна, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна
неподсъдност на спора.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че предвид предмета на спора ищеца
не може да се ползва от уредената в полза на потребителите подсъдност по чл.113
от ГП. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и изпращане на делото по
подсъдност на РС София на основание чл.108 от ГПК, като съд по седалището на
ответника.
Ответната страна по жалбата поддържа
становище за нейната неоснователност, като сочи, че предвид предмета на
спора, е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК, респективно че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това са следните:
Производство по гр.д.№18053/2018г. по описа на РС Варна е образувано по искова молба на С.Д.С., с адрес: ***, против “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи вземанията по издадената в полза на “Банка ДСК“ ЕАД Заповед №1693/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3280/2014г. по описа на РС Варна, който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 15.09.2014г., а имено: сумата от 3456.72лв., представляваща главница по договори за кредит и за поръчителство от 12.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2014г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 298.49лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.08.2013г. до 12.03.2014г.; сумата от 20.20лв., представляваща санкционна лихва за периода от 25.02.2014г. до 12.03.2014г. и сума от 60лв., представляваща неплатена такса, както и сумата от 331.76лв.-разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 255.05лв., за които вземания е образувано изпълнително дело №20188940400332.
В исковата молба се твърди, че сумите предмет на принудително изпълнение са погасени в границите на друго изпълнително производство - изп.д.№20147110400728, като и че правото на ответното дружество да събира вземането по принудителен ред, е погасено по давност.
Видно от
данните по делото ищцата, е сезирала съдът, в чийто район се намира настоящият ѝ
адрес, а възражението за местна неподсъдност на спора е направено от ответника,
в срока за отговор на исковата молба.
С обжалваният
акт, съдът е оставил без уважение възражението на ответника за неподсъдност на
делото пред РС Варна, като е приел, че ищцата има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. с т.12 от ДР на ЗЗП и може да се ползва от изборната
подсъдност по чл.113 от ГПК.
Уредената в
горецитираната норма особената местна подсъдност, е
установена в полза на потребителите, ето
защо за да е приложима, то следва предявения иск да изхожда от
потребител, чиито права са нарушени и той търси защитата им. В случая ищцата
не се легитимира и не търси защита на свои права, в качеството на потребител,
било то въз основа на специалния закон-ЗЗП или друга аналогична норма, а цели
отричането на наличието на изпълняемо срещу нея право на ответника, за което е
издадено изпълнителното основание, след приключване на друго съдебното
производството, където то е установено. В този смисъл ищцата, няма качеството на
потребител, а на оспорващ длъжник в изпълнителното производство по отношение,
на който е налице стабилен изпълнителен титул, респективно не може да се ползва
от подсъдността по чл.113 от ГПК и приложима е общата подсъдност по чл.108 от ГПК-по седалището на ответника.
Воден от
горното настоящият състав на съдът намира, че атакуваният съдебен акт на РС
Варна следва да се отмени и с е постанови нов, с който делото да се изпрати на
местно компетентния съд-СРС.
Въпреки изхода
на спора искането на ответника за присъждане на разноски, следва да се остави
без уважение, тъй като на основание чл.81 от ГПК,
съдът дължи произнасяне по исканията на страните за разноски с всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, т.е при разрешаване на спор по
същество. Настоящият съдебен акт, не е от категорията на приключващите
производството в съответната инстанция, поради което и въпросът за дължимостта
на разноските, следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при
постановяване на крайния акт.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №4243/29.03.2019г. постановено по гр.д.№18053/2018г. по описа на РС Варна, с което е оставено без уважение възражението на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Дондуков“ №19, ет.2, за местна неподсъдност на делото, вместо което
ИЗПРАЩА на местно
компетентния съд-Районен съд София, производството, образувано по искова молба на С.Д.С., против “ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с която предявен иск по чл.439 от ГПК за приемане на
установено, че ищцата не дължи на ответника вземанията по Заповед
№1693/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№3280/2014г. по описа на РС Варна, за които
е образувано изпълнително дело №20188940400332, поради погасяване на задължението в
границите на друго изпълнително производство-изп.д.№20147110400728 и защото право на
принудително изпълнение е погасено по давност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.