Р Е Ш Е Н И Е № 40
гр.
Търговище, 24.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Гергана Бачева и с
участието на прокурора Николай Казаков, като разгледа докладваното от председателя
Р. Цветкова КНАХД № 24 по описа на Административен
съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
процесуален представител на РИОСВ – гр. Шумен против решение № 14 от 03.02.2020г.
на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 204/2019г. Касационното
основание, което се сочи, е нарушение на
закона. Поддържа се, че районният съд неправилно е приложил закона, като е
счел, че установеното нарушение е маловажно. По тези съображения се прави
искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът „Мебел стил“ ООД, редовно
призован не се представлява в открито съдебно заседание. Чрез писмено становище
пълномощник а.. В. оспорва касационната жалба. Прави искане решението да бъде
оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ПРС е законосъобразно.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
С
обжалваното решение ПРС е отменил наказателното постановление № 58 от
26.09.2019г., издадено от Директора на РИОСВ – Шумен, с което на дружеството жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 7000лв. за нарушение по чл. 8, ал.1
от ЗУО на основание чл. 136, ал. 2, т. 9 от ЗУО, за това, че е предало
отпадъци, образувани от собствената му производствена дейност, на лице, което
не притежава издадено от компетентен орган разрешение, комплексно разрешително или
регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО, за съответната дейност и площадка за
отпадъци със съответния код, съгласно наредбата по чл. 3 от ЗУО за класификация
на отпадъците, без наличието на сключен писмен договор, съгласно чл.8,ал.1 от
ЗУО. За да постанови този резултат, съдът от една страна е приел, че няма данни
на „Вуду лайн“ ЕООД да е предоставян действително отпадък, възприемайки изцяло
твърдението на жалбоподателя, че предмет на доставките към „Вуду лайн“ ЕООД не
е бил отпадък, а дървени детайли, чието управление не попада в приложното поле
на Закона за управление на отпадъците, а от друга - че нарушението е маловажно.
Установената
от районния съд релевантна фактическа обстановка е следната: Основната дейност
на дружеството е производство на мека мебел и матраци, която се осъществявала в
5 производствени цеха – шивашки, за производство на мека мебел, за производство
на матраци, за разкрой на дунапрен и дърводелски цех. На 24.04.2019 г. в
производствена площадка на дружеството, находяща се в гр. Попово, ул.“…“ № 60 (Завод № 3) била извършена проверка от
служители на РИОСВ гр. Шумен, които извършили проверка по документи и на място.
Било констатирано, че от производствената дейност на дружеството на
проверяваната площадка, се образуват отпадъци с различен характер, между които
и такива с код 03 01 05 – трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал,
различни от упоменатите в код 03 01 04,
класифициран с работен лист по реда на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците (Обн., ДВ, бр. 66/08.08.2014 г.).Образуваните на
площадката отпадъци се съхранявали в обособени за целта площадки отговарящи на
изискванията на чл.43,ал.1 от ЗУО, като
конкретно отпадък с код 03 01 05 се съхранявал в дървени палети и биг-бегове на
открита асфалтирана площадка. На проверяващите бил осигурен достъп до
извършените в дружеството записи в отчетните книги, от които било видно, че
през 2018 г. отпадък с код 03 01 05 е бил общо количество 72.42 тона и е
предаден на „Вуду лайн“ ЕООД в количество 54.52 тона. За 2019 г. до момента на
проверката на площадката били образувани и предадени отпадъци код 03 01 05 общо
51.56 тона, които изцяло били предадени отново на „Вуду лайн“ ЕООД. Не били представени
никакви документи относно предадения на „Вуду лайн“ ЕООД отпадък с вписан код
03 01 05 – например договори, приемо- предавателни протоколи и т.н.
Решението на
съда не е съобразено с материалния закон. Изводът на съда, че не е предаден
отпадък, а стока, която е извън приложното поле на Закона за управление на
отпадъците се основава само и единствено на представените в хода на
административно-наказателното производство частни документи – т.нар.
„поправени“ фактури, в които е заменен предметът на доставката. Тези частни
документи, удостоверяват изгодни за жалбоподателя факти и като такива не се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Само въз основа на тях не може да
се опровергае удостоверителната сила на останалия събран доказателствен
материал – съвкупност също от частни документи, но удостоверяващи неизгодни за
издателя си – жалбоподател по делото, факти и обстоятелства – отчетна книга за
производствени отпадъци, справка от счетоводната програма, първоначално
издадените фактури към сделките. Фактурите се коригират по определен формален
ред и по делото няма каквито и да било доказателства, че това е сторено –
липсват данни за сторниране. Напълно
резонно, при въвеждането на твърдението, че се касае за грешно посочен предмет
на доставките, още в хода на административно-наказателното производство
административно наказващият орган е поискал допълнително доказателства, които
да установят тезата на жалбоподателя. Представените в тази връзка писмени
документи и обяснения към тях, не доказват по какъвто и да било начин тезата на
жалбоподателя. Начисляването или не на ДДС по определени доставки не може да се
ползва като аргумент, от който да се правят изводи за естеството на стоката,
тъй като е напълно възможно ДДС да се отрази във фактурата без основание;
цената да се формира чрез посочване на ДДС, като по този начин на получателя на
доставката се осигурява възможност да ползва данъчен кредит. Жалбоподателят е
могъл да установи чрез безспорни доказателства, включително и експертиза, какъв
е предметът на доставките към „Вуду лайн“ ЕООД и дали той попада в приложното
поле на Закона за управление на отпадъци. Това не е сторено. Естеството на
доставката зависи от характеристиките на стоката, а не от нейното описание. В
тежест на жалбоподателя е било да установи, че доставената стока не е била
отпадък, както е било записано първоначално в издадените от него документи. По
делото дори не е обяснено какво представляват тези дървени детайли, които се
твърди, че са продадени на „Вуду лайн“ ЕООД и за които се твърди, че не представляват
отпадък, какъв е техният произход, какъв е механизмът на производството им и
прочие, още по-малко са ангажирани доказателства в тази връзка. Както вече се
посочи, обясненията на управителя, служителите на дружеството и издадените от
дружеството частни документи, които удостоверяват изгодни за дружеството факти,
не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, а се ценят в контекста на
останалия събран по делото доказателствен материал. По делото са събрани множество
изходящи от жалбоподателя доказателства, че на „Вуду лайн“ ЕООД е предаден
отпадък и този извод не е опроверган. На следващо място няма каквито и да било
основания да се приеме, че нарушението е маловажно – то не се отличава по нищо
от обичайните нарушения от този вид, наред с това не се установиха каквито и да
било смекчаващи отговорността обстоятелства.
По
изложените съображения съдът приема, че решението на районния съд е неправилно
и следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.
63 от ЗАНН. При осъществяване на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз
основа на фактите, установени от районния съд, настоящият съдебен състав
съобрази следното: От формална страна наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изпълнение на
функциите му и в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода
на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения (в тази връзка се споделят напълно доводите, изложени от
първоинстанционния съд), като наказателното постановление съответства на
материалния закон, по изложените по-горе съображения. Наложеното наказание е в
законоустановения минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 14 от 03.02.2020г.
на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 204/2019г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА № 58 от 26.09.2019г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Шумен, с което на „Мебел стил“ ООД е наложена е
наложена имуществена санкция в размер на 7000лв. за нарушение по чл. 8, ал.1 от
ЗУО на основание чл. 136, ал. 2, т. 9 от ЗУО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.