Решение по дело №384/2012 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

Гр.С., 03.01.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав :

                                              

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ РАЙКИ.КА

 

При секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 384/12 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането ведно със законната лихва от датата на исковата молба до пълното изплащане на сумата на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 23.07.2010 г. в гр. С., ищцата, като пътувала в лек автомобил „Ф.” модел „П.” с рег. № ********, пострадала тежко при ПТП. ПТП било причинено от лек автомобил „Ф.”, модел „Г.” с рег. № *******, собствен на А.С. С. и управляван от И.В. Ш.. Последната е призната за виновна с решение по нохд № 12973/20101 г. на СРС, 116 състав.

Ищцата получила увреждания при ПТП – счупване на дясна раменна кост в областта на хирургичната шийка, съпътствана с голям оток на ставата; вътреставно счупване на големия туберкулен израстък, намиращ се също в раменната става. Била оперирана и след това лекувана в къщи, като била в отпуск по болест пет месеца. Ищцата развила контрактура, поради което и до сега има съществено ограничение на движението в ставата, обслужването й с дясната ръка е затруднено. Търпяла е и ще търпи болки и страдания, причинени от уврежданията вследствие на ПТП.

Ищцата поискала информация от Г.Ф. (ГФ) дали за лекия автомобил „Ф. Г.” има валидна застраховка „Гражданска отговорност и с кой застраховател, като от отговора личало, че такава няма сключена. Със заявление от 15.08.2011 г. ищцата предложила на Г.Ф. доброволно да бъде изплатена сумата от 30 000 лева за претърпените неимуществени вреди, но и до сега не е получила обезщетение.

Иска да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът не оспорва фактите, че е възникнало ПТП на посочената в исковата молба дата, че в резултат на същото ищцата е пострадала, че е предявена претенция пред ГФ за определяне на заместващо обезщетение. Оспорва иска, като твърди, че няма основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като към датата на ПТП е имало валидно застрахователно правоотношение със застраховател. Макар да им е подадена информация от застрахователя, че застрахователното правоотношение е прекратено поради неплащане на застрахователна вноска, възразяват, че застрахователят не е прекратил валидно полицата, тъй като не е спазена процедурата по чл. 202 КЗ. Оспорват размера на обезщетението и възразяват, че пострадалата е съпричинила вредите, тъй като е била без предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.

По делото е конституирана като трето лице помагач И.В. Ш. на страната на ответника, която също взема становище за неоснователност на претенцията срещу ГФ поради наличие на валидно застрахователно правоотношение с „Л.Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „Ф. Г.”, към датата на ПТП – застрахователят не е отправил предупреждение по чл. 202, ал. 2 КЗ. Поддържа възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не е пътувала с предпазен колан, оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен.

 

Съдът като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

            От приетия Констативен протокол, изготвен от дежурен ПТП – ОПП” при СДВР се установява, че на 23.07.2010 г. около 18.00 часа в гр. С. на ул. „О.” и бул. „В.В.” е настъпило ПТП между автомобил „Ф. Г.” , с рег. № ******, собствен на А.С. С., управляван от И.В. Ш. и лек автомобил „Ф. П.” с рег. № ********, собствен на водача М. А. Т.. Пострадали са водачът М.Т. и пътувалата в нейния автомобил С.Г. на 60 г., която получила фррактура на дясна раменна кост. В протокола е отбелязано, че за лек автомобил „Ф. Г.” не е била налице застрахователна полица. На водача И. Ш. са съставени два акта за установяване на административно нарушение.

            От влязло в сила Решение на СРС, 106, състав по нохд № 12973/2010 г. се установява, че водачът И.В. Ш. е призната за виновна в това, че на 23.07.2010 г. е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 12, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Р.Г., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в областта на хирургичната шийка и  на големия туберкул, реализирало медико-биологичния признак трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и е осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Същата е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и й е наложена глоба.

            От приетата Епикриза И.З. № 25975/23.07.2010 г. от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов” се установява, че ищцата е постъпила за лечение на 23.07.2010 г., направена й е операция за репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с плака. Изписана с подобрение на 28.07.2010 г.

            От представените пет броя болнични листове се установява, че ищцата е била временно нетрудоспособна за период от 156 дни (от 23.07.2010 г. до 26.12.2010 г.)

            От Заявление до ГФ от пълномощника на ищцата вх. № 24-01-278/15.08.2011 г. е видно, че същата е поискала от ГФ да й бъде изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Преди това, със Заявление до ГФ от 29.07.2011 г. ищцата е искала информация относно наличието или липсата на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила, предизвикал ПТП, към което е приложена и Справка от Информационния център към ГФ, според която за периода 30.03.2010 г. – 29.03.2011 г. е била сключена застраховка с „Лев И.” АД, прекратена на 30.06.2010 г. Същата Справка е представена и към Отговора на исковата молба, ведно с писмо на ”Л.И.” АД до ГФ от 02.06.2011 г., в което се твърди, че застрахователната полица е прекратена поради неплащане на втората вноска и е подадена към Г.Ф..

            От приетата застрахователна полица № 218-9-385 22 3 10 от 29.03.10 г. на „Л.Инс” АД е видно, че същата е сключена за автомобил „Ф. Г.”, рег. № ****** за срок от 12 месеца, считано от 30.03.2010 г. до 29.03.2011 г., при застрахователна премия от 165 лева дължими на четири вноски, от които първа вноска от 60 лева, платими на 29.03.2010 г. и втора вноска платима на 29.06.2010 г. Върху полицата има стикер на Г.Ф.. Идентичен екземпляр на същата полица е представена по делото и от третото неучастващо по делото лице „Л.И.” АД.

            По делото са изслушани и приети САТЕ И СМЕ.

            От заключението на САТЕ се установява механизма на ПТП.

            СМЕ установява, че уврежданията на ищцата може да са от ПТП и са получени от въздействието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и по локализация и тежест съответстват на ПТП, като представляват вътреавтомобилна травма. Пострадалата е претърпяла болки и страдания, които са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на рехабилитацията. Има остатъчен дефицит на движението в дясната раменна става и при интензивно натоварване и промени във времето може да има болки и дискомфорт в мястото на счупването. Ще бъдат необходими периодично лечение, физиотерапия и балнеолечение. Не са възникнали усложнения.  При ищцата няма изразена остеопороза на костите. Изяснява, че дори с предпазен колан ръката може да поеме удара при челен сблъсък, тъй като е свободна, а не фиксирана от колана както тялото. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че остатъчния дефицит е при вдигане на ръката, но при работа с компютър ръката не е така натоварена и ищцата ще може д а изпълнява служебните си задължения.

            Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на три предпоставки: а) ПТП да е настъпило на територията на Република България, б) същото да е причинено от МПС, което обичайно се намира на същата територия и в) виновният водач да няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". От обсъдените по-горе доказателства се установява наличието и на трите предпоставки - ПТП е настъпило в гр. С., причинено е от МПС с българска регистрация, като водачът на последното е била призната за виновна с влязло в сила решение и освободена от наказателна отговорност по чл. 78а НК. Настоящият състав намира, че посоченото МПС не е имало валидна задължителната застраховка "Гражданска отговорност", към момента на настъпването на ПТП, която да покрива щетите, виновно причинени от водача, предвид следното:

Съгласно чл. 202, ал. 1 КЗ в случаите на разсрочено плащане, какъвто е процесния случай, вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.

Във втората алинея на същата норма са уредени предпоставките за упражняване на правата на застрахователя в случай на неплащане на вноска: застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Следователно, застрахователят следва да отправи писмено предупреждение до застрахования, като направи и избор на правото, което ще упражни най-малко 15 дни след получаването на предупреждението и едва след това да упражни това право. Няма законова забрана самото предупреждение да съдържа изявление за автоматично прекратяване на договора след изтичане на срок не по-малък от 15 дни. Законът обаче е предвидил и особена възможност за отправяне на предупреждение във второто изречение на чл. 202, ал. 2 КЗ - писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска. Видно от представената застрахователна полица на „Л.И.” АД, същата съдържа текст, отбелязан под таблицата на разсрочените вноски по дължимата премия, според който „При неплащане на вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява с изтичане на 15-дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, в  съответствие с чл. 202, ал. 2 КЗ”. Застрахователят се е възползвал от посочената законова фикция и е избрал правото си да прекрати договора при неплащане на вноска на падежа, като изрично е посочил това в полицата и е заявил, че след изтичане на минималния 15-дневен срок след падежа на вноската, при продължаващо неизпълнение, договорът се прекратява автоматично. Следователно, след като няма плащане на падежа на втората вноска (29.06.2010 г.) и до 15 дни след него (доказателства за обратното не са събрани, а и не са правени такива твърдения), след изтичането им застрахователният договор се е прекратил по право, считано от 15.07.2010 г. Към 23.07.2010 г. – датата на ПТП, вече не е имало действащ застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”.

            В посочения смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 83 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 808/2009 г., II т. о. Основният материалноправен въпрос, който е разгледан в това решение е дали е приложима фикцията на чл. 202, ал.2, изр. 2 КЗ в случаи, в които разсрочена вноска от дължимата застрахователна премия е платена частично. Вторият въпрос е бил дали застрахователният договор следва да се счита за автоматично прекратен след изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на последната вноска Тъй като е прието, че при частично плащане на разсрочена вноска застрахователят следва изрично да предупреди застрахования, че ще развали договора,  тези съображения са наложили извод, че в случая не се налага произнасяне по въпроса дали застрахователният договор следва да се счита за автоматично прекратен след изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на последната вноска. Прието е обаче, че по този въпрос ”…следва да се има предвид по принцип съдържанието на писменото извънсъдебно предупреждение като искане за изпълнение в законодателно определения минимален 15-дневен срок и предупреждение за прекратяване на договора.” Т.е., приема се, че при произнасяне по въпроса дали е настъпило автоматично прекратяване на застрахователния договор, следва да се има предвид съдържанието на писменото предупреждение във всеки конкретен случай. В процесния случай в предупреждението, съдържащо се в застрахователната полица, има изявление за автоматично разваляне на договора след изтичане на минималния законоустановен срок от 15 дни, поради което следва да се приеме, че към 15.07.2010 г. същият е бил прекратен.  

            На настоящия състав е известно и Решение № 147/07.12.2012 г. по т.д. № 850/2011 г. на ВКС, І т.о., с което се разглежда идентичен на настоящия случай (разсрочване на застрахователната премия на четири вноски, от които само първата е платена), в което е прието, че фикцията по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ се прилага само, когато има пълно неплащане на разсрочените вноски, т.е, не на всяка вноска поотделно, а неплащане на всички вноски извън първата, която се плаща при сключване на застрахователния договор, за да влезе той в сила. Въпреки, чев него се цитира Решение № 83 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 808/2009 г., II т. о., на практика второто по време решение приема друго разрешение на същия въпрос – в първото решение се приема, че фикцията по чл. 202, ал. 2 КЗ може да се прилага само, когато има пълно неизпълнение на коя да е отделна вноска, а с второто, че приложението й е ограничено само до случаи на пълно неизпълнение на всички разсрочени вноски. Доколкото двете решения представляват противоречива практика, настоящият състав възприема приетото в Решение № 83 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 808/2009 г., II т. о., като по аргумент за противното от него следва, че при пълно неизпълнение на една разсрочена вноска, фикцията по чл. 202, ал. 2, изр. второ КЗ е приложима.

При тези обстоятелства е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по посочения правен ред. Ищецът е изчерпал и процедурата по чл. 288, ал. 9 от КЗ, при която в тримесечния срок по чл. 288, ал. 7 КЗ няма твърдения, нито доказателства да е получил обезщетение.

            Извън въпроса за материалноправната легитимация на ответника, не е спорно между страните, че уврежданията на ищцата са настъпили от процесното ПТП. Тези обстоятелства се доказват и от събраните по делото доказателства.

Страните спорят и относно наличието на съпричиняване, както и относно размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

Като се съобразят претърпените от ищцата болки и страдания, които, макар и с по-нисък интензитет след първите месеци, са продължили поне около 5 месеца, неудобствата през възстановителния период (невъзможност да се обслужва сама в началото, необходимостта от чужда помощ в началото), пълното възстановяване на ищцата без особени остатъчни смущения в здравето, но с известен остатъчен дефицит при движение нагоре на дясната ръка; като се вземе предвид възрастта на пострадалата и икономическата ситуация в момента на причиняване на вредата – юли 2010 г., и се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 15 000 лева ще възмезди ищцата в достатъчна степен.

По тези съображения предявеният иск следва да се уважи до размер на 15 000 лева и да се отхвърли в частта над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лева като неоснователен.

Съдът не намира за основателни възраженията на ответника и третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Вярно е, че по делото не беше установено същата да е била с предпазен колан, което нейно поведение е противоправно - в нарушение на чл. 137а ЗДвП. В същото време обаче от СМЕ се установява, че конкретните наранявания на ищцата са могли да настъпят и при поставен предпазен колан, което означава, че настъпилите увреждания не са в пряка причинна връзка с противоправното поведение на ищцата.

Разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ предвижда, че Гаранционният фонд дължи лихви от датата, на която изтича срока за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. В процесния случай, върху присъденото обезщетение не следва да бъде присъждана законната лихва от тази дата, доколкото диспозитивното начало налага съдът да се произнесе само в рамките на заявеното от страните, а  претенцията на ищцата за законна лихва е само от датата на исковата молба до момента на пълно изплащане на обезщетението.

            В полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за вещо лице съобразно уважената част от иска в размер на 75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На ответника следва да се присъди обезщетение за направени разноски съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, които възлизат на 100 лева,.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът Г. фонд следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 600 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                                                       РЕШИ :

 

            ОСЪЖДА Г.Ф., гр.С., със адрес на управление: ул.”Г.И.”№ *, ет. * да заплати на С.Р.Г., ЕГН **********,*** сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.07.2007г., при което е получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в областта на хирургичната шийка и на големия туберкул, реализирало медико-биологичния признак трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ, ведно със законната лихва от 10.01.2012 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски за вещо лице, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

            ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до 30 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Ф., гр.С., със адрес на управление: ул.”Г.И.”№ *, ет.* да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 600 (шестстотин) лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Р.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Г. ф.”***, със адрес на управление: ул.”Г.И.”№ *, ет. *, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на Г. ф. – И.В. Ш., ЕГН **********,*** със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. К.” № *, ет. *, ап. * – адв. С. Г. З. от САК.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :