Р Е Ш Е Н И
Е
№
.............
гр. Велико Търново, 17.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в
публично заседание на 18.09.2019 год. в състав:
Председател:
Е. Бобев
при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа
докладваното от съдия Бобев НАХД № 742
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.Ю.Г. - родена на *** год.,
руска гражданка, с адрес в ******, против
Наказателно постановление № 18-1275-001034 от 25.05.2018 год., издадено от
Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново, с което за
извършени от Г. административни нарушения по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 123 ал.
1 т. 3 б. "в" от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, са й наложени
съответно две административни наказания – 1. „Глоба” в размер на 20.00
(двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 50
(петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец
- на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП. В жалбата си Г. твърди, че не е
извършила нарушенията, описани в процесното НП, а освен това е гражданка на
Руската федерация и не владее български език, поради което не й е било ясно
съдържанието на АУАН и по този начин не е била запозната с правата си, тъй като
не е бил назначен преводач.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
се явява лично и с адв. П.С. от ВТАК – редовно упълномощен, както и с преводач
от български на руски език. Жалбоподателката лично и нейния процесуален
представител поддържат изцяло жалбата и изложените в нея доводи. Адв. С.
представя писмени бележки, в които по същество излага подробни доводи относно
допуснати съществени процесуални нарушения при развитието на
административно-наказателния процес, както и доводи относно липсата на
извършени нарушения от Г.. В предишни съдебни заседания жалбоподателката и
нейния процесуален представител правят доказателствени искания за допускане на
разпит в качеството на свидетел на едно лице. Жалбоподателката лично дава
обяснения, като твърди, е не владее и не разбира български език, поради което
не е разбрала за какви нарушения й е бил съставен АУАН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява и не заема становище.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 09.05.2018 год. жалбоподателката Светлана Г. е била
паркирала л.а. "Ауди 80" с рег. № ******на паркинг пред Драматичен
театър - В. Търново, находящ се на ул. "Васил Левски" № 4. Паркинга е
оборудван с бариери, които се вдигат и спускат от служител, който стои в будка
на входа (изхода) на паркинга. Около 13.50 ч. Г. е потеглила с автомобила от
мястото на което е била паркирала, като е спряла до будката на служителя, като
бариерата на изхода е била спусната. Процедурата е такава, че водача на
паркирал автомобил спира пред будката и след като заплати съответната такса,
служителят вдига бариерата с бутон от самата будка и автомобила може да излезе
от паркинга. След като Г. е спряла до будката, същата е отворила вратата на
автомобила без да слиза от него, но самия автомобил е потеглил леко, при което
е блъснал и изкривил спуснатата бариера. От удара се е счупило и предното
панорамно стъкло на автомобила. Непосредствено след удара Г. е върнала назад
автомобила, слязла е от същия и е заплатила таксата на служителя - св. В.Н.Д.,
при което Д. е вдигнал бариерата. Г. се качила в автомобила и е напуснала
паркинга, като се отправила в неизвестна посока.
За инцидента Д. е уведомил веднага своя началник,
както и се е обадил на тел. 112. След получения сигнал на място пристигнал екип
от служители на Сектор "ПП" при ОД на МВ - В. Търново в състав мл.
автоконтрольор Е.И.А. и мл. автоконтрольор Н.К.П.. Същите прегледали записите
от охранителните видеокамери, при което установили марката и номера на
автомобила. След извършена справка установили и собственика на автомобила,
който бил от с. ******. Служители на РУ - Горна Оряховица се свързали по
телефона с Г., като я уведомили да се яви на паркинга, където е настъпил
инцидента. След известно време Г. се появила на мястото с автомобила и със
свидетелката О. А. П., която също е руска гражданка, но е омъжена и живее в
България. Служителите на "ПП" провели разговор с Г., като според
свидетеля П. той останал с впечатление, че тя разбира какво й говори.
При така установеното св. Е.А. в присъствието на св. П.
и в присъствието на самата Г., съставил на последната АУАН № 173917 от 005.2018
год., затова, че на 09.05.2018 год. около 13.50 часа в гр. Велико Търново, ул.
"Васил Левски" 4, на паркинг, управлява лек автомобил "Ауди
80" с peг. ******, собственост на фирма ******, с. ******, като не
контролира непрекъснато МПС, което управлява и блъска метална бариера на изход
на паркинг, с което реализира ПТП с материални щети. Напуска мястото на ПТП без
да има съгласие между страните и не уведомява органите на МВР. Водачката е
установена след около 2 часа, не е изпробвана за алкохол с техническо средство.
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл.
20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 123ал. 1 т. 3 б. "в" от ЗДвП. АУАН е бил
прочетен на Г. на български език и е бил връчен за подпис, при което същата го
е подписала.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия
орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на Г..
Въз основа на описания АУАН, Началника на Сектор
"ПП" при ОД на МВР – В. Търново, на 25.05.2018 год. е издал атакуваното
НП № 18-1275-001034, с което на Т.Ю.Г. с ЛНЧ **********, с адрес ***, за извършени от нея административни нарушения по чл.
20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН, са й наложени съответно две административни наказания – 1.
„Глоба” в размер на 20.00 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП; 2.
Глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 (един) месец - на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП. НП е било връчено лично на Г. на 11.04.2019 год. в присъствието и
помощта на преводач, която го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок, също чрез преводач.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели
са разпитани актосъставителят Е. И. А., свидетеля при установяване на
нарушенията и съставяне на АУАН – Н.К.П., служителя на паркинга В.Н.Д., както и
водения от жалбоподателката свидетел О. А. П.. Свидетелите А. и П. поддържат описаната
в АУАН фактическа обстановка, като и двамата заявяват, че при обработване на
случая, съставяне и връчване на АУАН не е присъствал преводач, който да
превежда на Г.. Това обстоятелство се потвърждава и от св. П., която е
присъствала отстрани при съставяне и връчване на АУАН. Самата Г. дава лични
обяснения пред съда, като твърди, че не разбира български език и не е разбрала,
че трябва да остане на мястото на инцидента, както и не е разбрала за какво
точно й е бил съставен акт, като през цялото време не имало преводач.
При така установеното и след анализ на материалите по
делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй
като административно наказателното производство е започнало при неспазване на
правилата и разпоредбите на ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установява, че
при извършване на процедурата по съставяне и връчване на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Настоящия
съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила в административно-наказателното производство и конкретно във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Съдът счита, че липсата на преводач на нарушителя, за който безспорно е
установено, че не разбира български език, е ограничило правото му на защита,
т.е. че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
съставянето на АУАН, което е основание за незаконосъобразност и за отмяна на
издаденото НП. Събраните гласни доказателствени средства сочат категорично, че
жалбоподателката Т.Г. не разбира български език и че при съставяне на акта не й
е назначен преводач. В този смисъл са показанията на свидетелите Е.А.
(актосъставител) и Н.П. (свидетел по акта), които косвено са потвърдени от
показанията на свидетелката О. П.. При безспорно установеното обстоятелство, че
нарушителя не владее български език, актосъставителят е бил задължен да му
назначи преводач. Касае се за правило със задължителен характер, съставляващо
гаранция за пълноценно участие на нарушителя в първата фаза на производството,
което следва от ограничителното препращане по силата на разпоредбата на чл. 84
от ЗАНН към чл. 21, ал. 2 изр. 2 от НПК. Това изискване е абсолютно и
неизпълнението му съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като води до значително ограничаване правото на защита на нарушителя по
повдигнатото му "административно обвинение".
Предположенията на актосъставителя Е.А., че Г. разбира
български език е ирелевантно и не променя извода за наличието на съществени
процесуални нарушения. Тъй като процесуалната функция на преводача е тази на вещо
лице със специални познания по определен език, препращането по чл. 84 ЗАНН към
разпоредбите на НПК обхваща правилото на чл. 21, ал. 2 НПК и така го прави
приложимо в досъдебната фаза на административно-наказателното производство,
водено на български език, със страни и/или участници, които не го владеят. В
случая, спазването на това изискване е предполагало на Т.Г. - руска гражданка,
невладееща български език, да се гарантира правото да се ползва от родния си
език по чл. 21, ал. 2, изр. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Нарушителят следва да
разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да
разбере за какво е привлечен, засяга непосредствено правото му на защита,
поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от
категорията на неотстранимите нарушения и опорочава цялата
административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Издаденото наказателно постановление в производството,
в което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е
незаконосъобразно и съдът следва да го отмени само на това основание. В този
смисъл е и утвърдената съдебна практика (Решение № 16 от 25.01.2016 г. на АдмС
- Кюстендил по к. а. н. д. № 336/2015 г.; Решение 272 от 09.02.2015 год. на РС
- Пловдив по НАХД № 7497/2015 год.; Решение № 5158 от 7.08.2017 г. на АдмС -
София по адм. д. № 11405/2016 г. и други). Поради това съдът намира за
основателни изложените от процесуалния представител доводи в тази насока в
представеното писмено становище.
Наказващия орган не се е съобразил с така допуснатото
процесуално нарушение от контролния орган и не е осъществил задължението си по
чл. 52 ал. 2 от ЗАНН, а е издал атакуваното НП, което поради тази причина се
явява незаконосъобразно.
При така установеното, съдът намира, че е безпредметно
да обсъжда наличието на извършени нарушения по ЗДвП от страна на Т.Г.. По
отношение на твърдяното нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че
същото е доказано по безспорен начин. От показанията на свидетеля Д.,
свидетелите А. и П., както и от прегледаните в съдебно заседание видеозаписи от
охранителната камера на паркинга, се установява, че действително Г. не е
контролирала ППС, което управлява, като при това допуска същото да самопотегли
без контрол и да удари спуснатата бариера, с което допуска ПТП. В този смисъл
жалбоподателката е извършила от обективна и субективна страна нарушението по
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на другото нарушение обаче съдът намира,
че в хода на съдебното следствие твърдяното и описано в АУАН нарушение на чл.
123 ал. 1 т. 3 б. "в" от ЗДвП не се доказа по безспорен начин. Процесуалните
действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена
цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на
наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на
предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В
тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, съгласно
която: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава
наказателно постановление, с което налага съответното административно
наказание”. Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия
орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.
Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се
в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред
ВТРС, със съпроводително писмо № 127500-7256 от 24.04.2019 год., въззиваемата
страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Такива не
бяха събрани и в хода на съдебното следствие. В хода на делото бяха събрани
доказателства, че Г. не разбира добре български език. При това положение не се
доказа по безспорен начин, че същата е разбрала достатъчно ясно, че следва да
остане на място и да уведоми органите на МВР, както и че има разногласия
относно обстоятелствата за настъпване на ПТП. Съдът напълно споделя изложените
доводи в представените писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателката в този смисъл. При така установеното не може да се твърди, че Г.
е осъществила от субективна страна нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 б.
"в" от ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката Т.Г.
за извършените нарушения и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1275-001034 от 25.05.2018 год.,
издадено от Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново, с
което на Т.Ю.Г.
- родена на *** год., с ЛНЧ **********, руска гражданка, с адрес в ******, за извършени от нея административни
нарушения по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, са й наложени съответно две административни
наказания – 1. „Глоба” в размер на 20.00 (двадесет) лева на основание чл. 185
от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец - на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/
Е. Бобев /