Определение по дело №2989/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1291
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 20 юли 2019 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20193110202989
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

1291/9.7.2019г.

 

гр. Варна 09.07.2019г.

 

Варненски районен съд – тринадесети  състав в закрито заседание 09.07.2019 година в състав:

 

ПРЕДСЕДЕТЕЛ:  Сияна Генадиева

 

като разгледа докладваното от съдията ЧНД №2989 по описа на Варненския районен съд за 2019г. 13 състав,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.3 от НПК по жалба на К.Ж.Н. срещу постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 489/2018г. по описа на  ОДМВР – Варна.

При проверка на обосноваността и законосъобразността на описаното по-горе постановление на ВРП, съдът констатира следното:

С постановление от 06.06.2019 год. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 498/2018г. по описа на ОДМВР- Варна, водено за престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. При произнасянето си прокурора е приел от фактическа страна за установено следното:

Досъдебното производство е водено, с оглед извършено престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК - затова, че в периода от 23.02.2018 г. до 09.03.2018 г. въз основа на нотариално заверено пълномощно, съзнателно ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява, като от деянието са последвали значителни щети.

Според прокурора на Свидетелите К.Ж.Н. и С. М. Я. се познавали от
2017 г., като свид. Н. бил клиент в магазина на свид. Я.. С времето
отношенията им ставали по-близки и свид. Н. споделил на свид. Я.,че са му необходими пари във връзка със заведени от него съдебни дела, които водел за имот находящ се на ул."Хан Маламир" № 36 в гр.Варна. Двамата постигнали договорка, свид. Н. да продаде на свид. Я. имота си, находящ се на ул. "Д-р Пискюлиев" № 48 в гр.Варна за сумата от 7 000 лв. Същото представлявало сутерен с индентификатор 10135.1503.141.2.21 с площ 19.40 кв.м. находящ в сграда № 2 на посочения адрес. С нотариално заверено пълномощно с
per. № 1482/01.03.2018г. от нотариус Л. Гонова, свид. Н. упълномощил свид. Я. да се снабди с
необходимите документи за имота - скица, данъчна оценка и др., в т.ч. го
представлява и продаде сам на себе си при осъществяване на сделката. Свид. Н. лично се явил в кантората на нотариус Гонова, заявил доброволното си желание за подписване на пълномощното и следващите се декларации за разпоредителни действия, предоставил личната си карта, легитимирал се като собственик на имота предмет на пълномощното, не поставил изрични условия във връзка с предстоящата продажба, след което се запознал със съдържанието в пълномощното, положил подписа си и изписал под неговите си имена. Въз основа
на това пълномощно, на 09.03.2018 г. свид. Я. придобил имота с НА № 162, т. 11
per. № 2721, д. № 161/2018 г. на нотариус Шарабански въпреки това свид. Н. останал да живее в него. Междувременно Н. предложил на Я. да намери наемател на жилището, а получената сума да поделят. За целта свид. Н. предоставил на свид. Я. договор за наем, който не бил попълнен и подписан, като следвало последния от името на свид. Н. да го попълни след намирането на наемател. След като свид. Я. вложил финансови средства и привел в битов порядък жилището и го обзавел, той го обявил за отдаване под наем. От 13.04.2018 г. наемател в него била свид. Искра Загорова, но поради възникналите неуредици със свид. Н., който от своя страна поставял допълнителни условия и я притеснявал, тя освободила имота, а свид. Я. за своя сметка й възстановил дадения депозит. След напускането на свид. Заговора, свид. Н. се преместил в имота си на ул."Хан Маламир" № 36 в гр. Варна и се установил трайно да живее в него, след което преустановил взаимоотношенията си със свид. Я..

В досъдебната фаза, с оглед демонстрираното поведение на свид. Н. пред разследващият орган му е била назначена и изготвена комплексна съдебно­психиатрична и психологическа експертиза, от заключението на която е видно, че К.Н. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата психоза. Няма данни за злоупотреба и зависимост към алкохол и психоактивни вещества Налице са данни за Деменция, най-вероятно от съдов произход при нелекувана хипертонична болест и прекаран мозъчен инсулт.

По време на изповядване на нотариалните сделки и водените разговори със С. М. Я. в началото на 2018 г. поради настъпилото оглупяване Н. не е бил в състоянието на разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Психичното му състояние не му позволява да участва пълноценно в наказателното производство и да дава правдиви показания.

Той не е бил в състояние правилно да възприема, осъзнава и запаметява факти от обективната действителност, както и да дава достоверни свидетелски показания.

Прокурора в постановлението си приема, че липсва състав на деяние по чл.217, ал.4 от НК. Независимо, че в постановлението на прокурора е отразена фактическата обстановка, цитирано по- горе, съдът намира, че на настоящия етап не могат да бъдат споделени изводите за липса на осъществен състав на престъплението по чл.217 ал.4 от НК, както и за друго престъпление от общ характер.

Измамата по смисъла на НК предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга (или достави определена стока, извърши определена работа и пр.), същият да не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца. 

За да се извърши разследване по чл. 217 ал.4 от НК то пълномощното трябва де било издадено с ясното съзнание на кого и  какви правни действия ще се осъществяват посредством него. Доколкото издателят на пълномощното не е съзнавал това, то не следва да се установява дали деянието е съставомерно по този състав на престъпление. На първо място следва де са установи причината за издаване на пълномощното, мотивировката за това на пострадалия и възможността той да е бил неправомерно мотивиран за това.

От съществено значение за определяне на това дали се касае за осъществена измама или са налице гражданско- правни отношения между страните, е сформираната от дееца воля по отношение на пострадалите и резултата от конкретно осъщественото въздействие. Такива указания не са били даване в хода на разследването и реално такова не е било проведено с цел установяване действителната воля на Н..

Първия порок от които страда както самото разследване така и постановлението на прокурора е изместването на предмета на доказване. Жалбата с която е сезиран прокурора и по която е разпоредено извършването на проверка касае  извършване на измамливи действия от страна на св.Я. спрямо тъжителят.   

Никои не е разследвал дали тъжителят е бил въведен в заблуждение от свид.Я. и дали действията са съставомерни по чл. 209 от НК. Липсва произнасяне на прокурора по тези факти.

Освен това по делото е установено посредством СПЕ, че пострадалия страда от заболявания който му пречат да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Именно в това състояние той е извършил и действието по упълномощаването на Я. по отношение на своя недвижим имот. По делото на първо място след като е установено състоянието на пострадалия в разрез с чл. 101 ал.2 от НПК. В чл.101 ал.2 НПК, е предвидена възможност на пострадалия в съдебното производство да бъде назначен адвокат след като е установено, че той неможе да се грижи за интересите си. От друга страна не следва изходят на наказателното производство да се поставя в зависимост от производство за поставяне под пълно или ограничено запрещение, защото пострадалия от престъпление трябва да получи защита в образуваното наказателно производство и при доказаното му психическо състояние, съдът или органа да досъдебното производство е задължен да му назначи процесуален представител и това е възможно именно в процедура по чл.101 ал.2 НПК. Обратното, би означавало погазване правата на пострадалия регламентирани в чл.75 НПК, което е процесуално недопустимо. В тази смисъл е и решение № 499/9.01.2009 г. –ІІІ  н.о. ВКС, според което „Макар пострадалият да не е бил поставен под пълно и ограничено запрещение въпреки, че страда от многогодишно хронично шизофренично заболяване, той трябва да получи защита в образуваното наказателно производство и това е възможно именно чрез процедурата на чл.101 ал.2 НПК, независимо, че буквалният прочит на нормата изисква противоречие на интересите му с тези на неговия настойник или попечител. В противен случай, интересите на пострадалия ще бъдат злепоставени и той неоправдано изключен от кръга на пострадалите, правоимащи по силата на закона да получат обезщетение за причинената от престъплението увреда.”

Доколкото по делото няма разследване за извършено престъпление по чл. 209 от НК с пострадал тъжителя Н., то съдът не може да даде конкретни указания по прилагане на закона, освен да бъде проведено разследване за това деяние като бъде отчетено, че пълномощното е издадено от лице което не е разбирало случващо се и не е установено, че именно това е била волята му. Също така не е било проведено разследване дали действителната воля на Н. е била продажба на имота му.по делото няма преки доказателства установяване действително плащане на цената на недвижимия имот. Има само твърдение от страна на Я.. Също така не е изяснен въпроса защо имота се продава на толкова занижена цена и тя съответна ли е на пазарната цена на имота. Също така по делото прави впечатление, че след продажбата на имота по искане на Н. той е отдаден под наем с цел двамата с Я. да си поделят парите от наема.  Също така при произнасянето си прокурора следва да анализира фактите и да посочи извършени ли са измамливи действия спрямо тъжителката Желева и те съставомерни ли са по чл. 209 от НК. Не  е изследван въпроса относно цената на изповядване на сделката и причината цената да е под данъчната оценка на имота и то на цена неизискваща превод по банков път. Не е установено в този случай каква е пазарната цена на имота. Не е установено по несъмнен начин Н. получил ли е парите от продажбата.

Неможе да се изведе извод, че упълномощаването на Я. е извършено от лице напълно съзнаващо действията си, за да се посочи, че той се е разпоредил с имота напълно съобразно правата дадени му в пълномощното. След като е установено заболяването на пострадалия е въпрос на доказване дали е разбирал свойството и значението на извършеното и дали действително е желаел прехвърляне на имота си на друго лице или както се установява е желаел отдаването му под наем.

По отношение твърдението на пострадалия, че е измамен съдът следва да посочи, че обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Ако е бил осъществен състава на престъплението измама то биха били нарушени обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху недвижими вещи - в конкретния случай с деянието е евентуално би се засегнато правото на пострадалите да получат имота за които са заплатили или купувача е бил въведен в заблуждение относно продажбата на имота.

Измамата по чл.209, ал.1 от НК е престъпление против собствеността. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, както и гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение. С това престъпление се въздейства пряко и непосредствено както върху едно друго физическо лице, така и върху имуществото, върху което това лице има фактическа власт. Изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на този, който има фактическа власт върху предмета на посегателство. Измамата е резултатно престъпление, като увреждащия резултат се изразява в причиняването на имотна вреда, т.е. в неблагоприятно изменение в чуждото имущество. По делото не е извършено разследване за такова деяние и не са изведени изводи дали деянието не осъществява състав и на това престъпление.

Предвид изложеното, съдът намери, че произнасянето на прокурора  не е съобразено с нормата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК и се явява необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ  постановление на прокурор при ВРП от 06.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 498/2019г. по описа на ОДМВР - Варна.

Досъдебно производство № 498/2019г. да бъде върнато на ВРП ведно с препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване или протест  пред ВОС в седмодневен срок от съобщаването.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :