Решение по дело №2213/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2887
Дата: 5 май 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20201100502213
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.05.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

                       РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 2213/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

            Образувано е по жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу разпределение, извършено по изп. д. № 354/2019 г. и предявено на 14.01.2019 г. Жалбоподателят твърди, че не са били разпределени суми за погасяване на публичните задължения на длъжника „Стопански търговски комплекс“ ЕООД в нарушение на чл. 136, ал. 1 ЗЗД, въпреки че данни за съществуването им били предоставени своевременно на съдебния изпълнител.

           

Присъединеният взискател „Н.-НБ“ ООД счита жалбата за неоснователна, тъй като изпълнителното дело за вземанията на НАП в размер от 146 471,50 лв. било образувано през 2008 г., поради което към настоящия момент вземанията били погасени с абсолютния десетгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК и следвало да бъдат отписани служебно на основание чл. 173, ал. 2 ДОПК.

 

Съдебният изпълнител счита за жалбата за неоснователна по съображения, че вземанията на НАП не били надлежно индивидуализирани по основание и размер към момента на изготвяне на разпределението въпреки дадените указания и това било пречка за включването им в него.

 

Съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „М.**“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 25.03.2019 г. за вземане по договор за счетоводно обслужване. С разпореждане от 20.06.2019 г. като присъединен взискател за събиране на сумите съгласно издадено удостоверение по изп. д. № 1010/2016 г. е конституирано „Н.-НБ“ ООД (с вземане за съдебни разноски).

В изпълнение на задължението по чл. 458, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изпратил до НАП искане за издаване на удостоверение относно публичните задължения на длъжника, в отговор на което НАП е представила удостоверение изх. № 0310-00-437/17.05.2019 г. относно размера на непогасените задължения, предмет на изпълнително дело № 22080002813/2008 (137 014,33 лв.), както и на задълженията, за които не е пристъпено към принудително изпълнение (231,55 лв. – главница за ДДС за месец април 2019 г . и лихва). По възражение на първоначалния и на присъединения взискател от 07.10.2019 г., че вземанията на държавата са погасени по давност и подлежат на служебно отписване, съдебният изпълнител е изпратил ново искане до НАП изх. № 20239/17.10.2019 г. за представяне на актуално удостоверение след приложение на разпоредбата на чл. 173 вр. чл. 171, ал. 2 ДОПК. В изпълнение на искането на 29.10.2019 г. НАП е изпратила до съдебния изпълнител по електронна поща справка, в която са посочени погасените и непогасените по давност задължения (л. 59-л. 74 от изпълнителното дело). Съгласно справката общият размер на непогасените задължения (включително и тези, които не са предмет на принудително изпълнение) възлиза на 144 650,79 лв. На 13.11.2019 г. при съдебния изпълнител е постъпила и обобщена в удостоверение информация, съгласно която общият размер на задълженията към 07.11.2019 г. е 144 998,75 лв. С разпореждане от 28.11.2019 г. съдебният изпълнител е отложил изготвянето и предявяването на разпределение на постъпилите по делото суми и е разпоредил отново да се представи удостоверение за непогасените по давност публични задължения на длъжника и основанието за възникването им. Приложено е ново удостоверение за актуализиран размер на задълженията на длъжника към 17.12.2019 г. (л. 116).      

На 14.01.2020 г. е съставен Протокол за предявяване на разпределение, съгласно което сумата от 9 792,58 лева, постъпила в изпълнение на наложен запор, е разпределена в погашение на задължения за такси и разноски по принудителното изпълнение в полза на съдебния изпълнител по т. 5 и т. 13 ТТЗЧСИ в общ размер от 156 лв. и задължения към взискателите М.** ООД и Н.-НБ ООД по съразмерност, съответно от 1764,12 лв. (с дължима такса по т. 26 ТТЗЧСИ в размер на 193,36 лв.) и от 7872,45 лв. (с дължима такса по т. 26 ТТЗЧСИ в размер на 779,76 лв.)

 

При тези факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 458, изр. 1 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Видно е, че законодателят не поставя никакви формални изисквания към уведомлението, с което НАП съобщава по реда за присъединяване размера на задълженията към държавата, нито към начина, по който това уведомление ще бъде връчено на съдебния изпълнител. Единственото изискване, което следва от необходимостта да бъде преценена привилегията на заявените вземания, е те да бъдат описани с основанието за възникването си, момент на възникване, както и с вида си (главни, акцесорни). В настоящия случай тази информация се съдържа в справката, изпратена от НАП на 29.10.2019 г. по електронна поща съгласно чл. 6, ал. 3 вр. чл. 4, ал. 1 от постигнатото между КЧСИ и НАП споразумение за обмен на информация. Видно от справката, в нея са посочени както основанията на вземанията (данък, обществено осигуряване, имуществена санкция), така и поотделно размерът на главниците и на лихвите за всяко от вземанията. Отделно са посочени и тези вземания, които на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК се отписват служебно поради изтичане на десетгодишен давностен срок (в общ размер от 1 876,37 лв.). Тъй като справката отговаря на изискването за посочване на основанието и размера на публичните вземания съгласно чл. 458 ГПК, съдебният изпълнител е следвало да извърши разпределение, като зачете вземанията на държавата, а не да изисква допълнително посочване на данни в писмено удостоверение (съгласно чл. 11 от Споразумението, предоставянето на документи на хартиен носител може да се изисква „при необходимост“, каквато в случая не се установява предвид пълното съдържание на изпратената по електронен път справка).

Ето защо, като е разпределил събраната по принудителен път сума в полза на хирографарните взискатели М.** ООД и Н. НБ ООД, съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразно разпределение. То следва да бъде отменено, а на основание чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278, ал. 2 ГПК настоящият състав следва да направи ново разпределение.

От изложената по-горе фактическа обстановка е видно, че са налице трима валидно конституирани взискатели – първоначалният М.** ООД с вземане за главница и лихва, произтичащи от договор, присъединеният Н. НБ ООД с вземане за присъдени съдебни разноски и държавата, присъединена на основание чл. 458 ГПК с вземания за главница и лихва, произтичащи от данъци, задължения по общественото осигуряване и имуществени санкции. Предмет на разпределение е сума, получена в резултат от изпълнителен запор върху вземания на длъжника. Следователно при разпределението й първоначалният взискател и Н. НБ ООД се явяват хирографарни кредитори съгласно чл. 136 ЗЗД (за тях не са посочени разноски във връзка с процесния изпълнителен способ, които биха могли да бъдат привилегировани на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. т. 6 ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД пък държавата се явява с право на предпочтително удовлетворение по отношение на публичните си вземания освен тези за имуществена санкция. Тъй като тези вземания са формирани от главници с различен момент на възникване и от акцесорните им лихви и тъй като събраната сума не е достатъчна да погаси  всички привилегировани вземания на държавата, следва да се отговори на въпроса в какъв ред трябва да се погасят те. Съгласно чл. 169, ал. 8 ДОПК след образуване на изпълнителното дело публичните вземания се погасяват в последователност разноски, главница, лихви. По аналогия с ал. 5 следва да се пристъпи към погасяване на най-стария по време и привилегирован дълг (без задължението за имуществена санкция), а на основание ал. 6 на същия член след разноските следва да се погасят първо всички задължения за главници, а ако остане неразпределена сума - с нея да се пристъпи към погасяване на лихвите.

Тъй като за изпълнението на паричното задължение в полза на съдебния изпълнител се дължи пропорционална такса по т. 26 ТТЗЧСИ, то сумата, с която следва да се погасят публичните вземания, ще се определи след приспадане на пропорционалната такса. Съгласно заб. 1 към т. 26 при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Общият размер на всички вземания, подлежащи на събиране (на тримата взискатели) е 169 694,17 лв., следователно таксата по т. 26 от ТТЗЧСИ, изчислена при условията на заб. 1, възлиза на 458 лв. с ДДС. Няма основание да се разпределят други суми в полза на съдебния изпълнител преди удовлетворяване на вземанията на привилегирования взискател. В частност, съдебният изпълнител не е привилегирован за вземанията в размер на 156 лв., представляващи такси за уведомления до страните и такса за извършване на разпределение. Тези такси е следвало да бъдат внесени авансово от взискателя, а не да бъдат събирани направо от длъжника и то предпочтително спрямо другите взискатели. Дори да се приеме, че съдебният изпълнител може да встъпи в привилегията на този взискател, който не е внесъл авансово таксите, в настоящия случай такава привилегия не е налице, тъй като сумата от 156 лв. не е формирана от разноски за прилагане на изпълнителния способ, от който са събрани сумите, а от такси за уведомления до страните (пет броя) и такса за изготвяне на разпределението.

При така очертаната правна рамка в полза на държавата следва да се отнесе сумата от 9334,58 лв., с която да се погасят най-старите по време главници, а именно по декларация от 21.09.2014 г., от 26.03.2015 г., от 28.03.2015 г., по декларации, подадени в периода 02.04.2015 г. - 25.06.2015 г., а по декларация № 220021505837988/25.06.2015 г. главницата следва да се погаси до сумата от 273,11 лв. Разноски не са заявени за събиране, а вземанията за лихва не могат да бъдат погасени преди погасяване на главните задължения по изложените по-горе съображения.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на присъединения взискател НАП разпределение, извършено по изп. д. № 354/2019 г. и предявено на 14.01.2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 9792,58 лв., постъпила в резултат от запор на вземания на длъжника, както следва:

1.      458 лв. – такса по т. 26 ТТЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител

2.      9334,58 лв. – в полза на държавата за погасяване на вземания за главница (дължими данъци и осигурителни вноски) съгласно декларация от 21.09.2014 г., от 26.03.2015 г., от 28.03.2015 г., по декларации, подадени в периода 02.04.2015 г. - 25.06.2015 г., и по декларация № 220021505837988/25.06.2015 г. - до сумата от 273,11 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

 

Председател:                                               Членове: 1.

 

 

 

                                                                                     2.