Решение по дело №1107/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив старши инспектор Р. П. чрез ст. юрк. З. М. – П. против Решение № 464/30.04.2025г. постановено по АНД № 114/2025г. по описа на РС – Пловдив в частта му с която е отменено Наказателно постановление № 24-1030-010053 от 02.12.2024г. на касационния жалбоподател с което на А. Х. К. е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 ЗДвП.

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното Решение. Поддържа се, че е доказана виновността на дееца при извършване на нарушението, тъй като сигналът за спиране, който е бил подаден от полицейския орган е бил ясен и видим, полицейският служител е бил със светлоотразителна жилетка, подал е сигналът със стоп-палка по образец на МВР, през светлата част на денонощието, правилно е приложен чл. 207 ППЗДвП. Посочено е че водачът на МПС е бил длъжен да възприеме така подадения сигнал като в непосредствена близост е бил спрян и полицейски автомобил, бял на цвят с надписи „Полиция“. Претендират се разноски.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него постановяването на друго решение с което да се потвърди НП.

С отговор вх. № 57447/22.05.2025г. ответника по касационната жалба А. Х. К. чрез адв. К. Б. оспорва жалбата като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Подробно мотивира, че е водачът на ППС е забелязал отдалече полицейският автомобил, който е извършвал контрол на пътното движение и спирал автомобили за проверка, слънцето силно блестяло, тъй като посоката на движение била срещу него, минал покрай патрулния автомобил, но не възприел, че е подаден сигнал със стоп-палка да спре плавно вдясно по посока на движението. Изложено е че правилно и законосъобразно въззивния съд е приел, че водачът не е имал за цел да се отклони от проверката или да осуети извършването й. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив взема становище за основателност на жалбата.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното пред въззивния съд НП е прието, че А. Х. К. при управление на автобус „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] на 04.11.2024г. в 13:20 часа на Републикански път [Наименование]км 20+100 не спира плавно и вдясно при своевременно и ясно подаден сигнал от униформен служител на МВР със стоп-палка по образец на МВР и продължава движението си в посока Асеновград с което извършва нарушение на чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Въззивният съд за да отмени НП в тази му част е приел, че не е доказано, че водачът е възприел подадения от контролния орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания за спиране, с което на практика да е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на контролен орган.

За да достигне до този извод съдът се е позовал на ноторното обстоятелство, че пътната обстановка по пътя, по който се е движило управляваното от жалбоподателя МПС е интензивна, натоварена, с много превозни средства, би могло да се достигне до ситуация, в която водачът не е възприел подадения сигнал за такъв отправен към него или с оглед приближаване на кръгово движение, при което водачът да насочи вниманието си към движещите се отляво в кръговото ППС, за да ги пропусне. Прието е че възприемането от водача на ППС на подадения сигнал, се явява съществен елемент от състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП,поради което същото следва да бъде установено по категоричен начин, а липсата на такова установяване препятства съда да формира убеждение по несъмнен начин, че се касае до неизпълнение на полицейски орган за спиране.

Горните изводи от фактическа и правна страна са неправилни.

Първо, от фактическа страна, съдът поставя под съмнение фактически констатации на административния орган въведени в спорния предмет чрез твърдения от страна на жалбоподателя затова че не е видял подаден сигнал със стоп-палка заради интензивно движение по пътното платно и заради силно слънце като служебно добавя при изначална липса на такива твърдения / нито във възражението срещу съставения АУАН, нито във въззивната жалба/ от страна на водача на ППС че с оглед приближаване на кръгово движение, последният би могло да насочи вниманието си към движещите се отляво в кръговото ППС, за да ги пропусне. Всички тези предположения безспорно ползват ответника по касационната жалба, но реално, за да разколебаят доказателствената сила на АУАН И НП е необходимо поне да има косвени индиции за тях, каквито не са установени в хода на въззивното производство. А реално не са установени защото видно от Протоколно определение от о.с.з от 15.04.2025г. жалбоподателят в това производство Караосман чрез процесуалния си представител заявява, че не държи на разпита на актосъставителя и като последица правилно съдът приема, че не се оспорва от фактическа страна описанието в акта и НП. След като съдът обявява на страните, че не се оспорва фактологията по АУАН поради това че жалбоподателят не иска проверка на събраните в хода на административно-наказателно производство факти, за да възникнат съмнения в тази фактология, които да са годни да формират нови изводи по фактите, и то на база ноторни обстоятелства, то тези съмнения следва да се извличат именно от безспорната фактология по АУАН и НП, а не да са резултат от аналитичната дейност на съда. В случая от фактологията по АУАН се извлича, че действително водачът Караосман е управлявал ППС по републикански път [Наименование]с интензивен трафик, но и по негови твърдения същият е видял полицейския автомобил и след като го е видял, очевидно е че е могъл да възприеме подадения сигнал за спиране, а ако е имало отклонение на вниманието на водача, така както предполага първостепенния съд, за да пропусне движещите се отляво ППС в кръговото движение, то най-малкото е следвало да има такова твърдение в жалбата, а ако го няма поне е следвало жалбоподателят в о.с.з да даде обяснение затова.

Липсата на такива обяснения, липсата на разпит на актосъставителя водят до необоснованост при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд, защото в мотивите към съдебното решение не се посочват конкретни доказателствени източници въз основа на които да се направят съответните изводи. В тази връзка и обжалваното решение от фактологична страна съдържа предположения, които са резултат от аналитична дейност, за която няма доказателства. В допълнение следва да се посочи и че изрично в докладна записка от 14.11.2024г. полицейският орган – актосъставител мл.автоконтрольор К. И. посочва, че водача Караосман го е видял при подаването на сигнала със стоп-палка и въпреки това не е спрял плавно вдясно. Въззивният съд за да приеме в мотивите си че водачът не е възприел подадения сигнал е било необходимо изрично да посочи въз основа на кой доказателствен източник прави този извод. Ноторното обстоятелство, че трафикът е интензивен и че има слънце, което блести, респ. че предстои кръгово движение не представляват доказателствена съвкупност годна да опровергае констатацията на полицейския орган, а фактът че впоследствие водача спира следва да се интерпретира в насока, че вече е имало звукова и светлинна сигнализация от полицейските служители.

Следователно и при липсата на доказателства, които да опровергават фактическите констатации в АУАН и НП, при липсата на доказателствени искания от жалбоподателя, приетото от въззивния съд, че виновността на водача при извършване на нарушението не е доказана е неправилно. Виновността на ответника по касационната жалба е доказана, защото самият жалбоподател не държи на разпита на актосъставителя, не посочва други доказателства, а в случаят спора по делото не е преобладаващо от правна страна, а напротив спорът е изцяло от фактическа страна затова реално могъл ли е водачът да възприеме сигналът за спиране. Като се има предвид доказателствената стойност на съставения АУАН и НП и като се има предвид липсата на преки и косвени доказателствени източници или такива които могат да се извлекат от самите съставени документи в хода на административно-наказателното производство, настоящата инстанция намира, че нарушението по чл. 103 ЗДвП е виновно извършено от водача, а изложените от него оплаквания имат отношение към евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН.

Предвид на гореизложеното решението в обжалваната му част следва да се отмени и вместо него да се постанови ново с което да се потвърди НП за нарушение на чл. 103 ЗДвП като случаят не е маловажен защото се касае до упражняване на търговска дейност по превоз на пътници с ППС, което представлява автобус, с което се завишава обществената опасност на деянието, респ. водачът е видял наличието на полицейски автомобил и е бил длъжен да има очакване, че ще бъде спрян за проверка, впоследствие спирането е резултат от подадени светлинни и звукови сигнали от полицейския орган, а не резултат от поведението на дееца поради което и няма основание за приложението на чл. 28 ЗАНН.

С оглед гореизложеното и предвид изхода на спора по делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции за сумата от общо 160 лева / по 80 лева за всяка съдебна инстанция/.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 464/30.04.2025г. постановено по АНД № 114/2025г. по описа на РС – Пловдив в частта му с която е отменено Наказателно постановление № 24-1030-010053 от 02.12.2024г. с което на А. Х. К. е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 ЗДвП, както и в частта му за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-010053 от 02.12.2024г. на Н. Г. в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, в частта, с която на А. Х. К. с [ЕГН] на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП;

ОСЪЖДА А. Х. К. с [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА ОДМВР – Пловдив сума в размер на 160 лева, която представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по адм. дело № 114/2025г. по описа на РС – Пловдив и по адм. дело № 1107/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив;

Решението е окончателно.