РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Перник, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. В., подадена чрез пълномощника адв.
К.П., срещу решение № 260541/13.05.2021 г., по гр.д. № 6574/2020 г. на Районен съд-
Перник, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката отрицателен
установителен иск срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с който е поискано да
бъде признато за установено, че поради погасяване по давност не се дължи сумата от
4157.11 лева – главница за стойността на предоставени ВиК услуги за периода от
21.04.2006 г. до 20.10.2008 г., сумата от 630.77 лева – лихва за забава за периода
24.06.2006 г. – 24.11.2008 г., законната лихва върху главницата от 03.12.2008 г. до
окончателното изплащане и 95.76 лева държавна такса, за които вземания е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6328/2008 г. по описа на ПРС и изп.д. № 1031/2009 г.
на ЧСИ Б., поради липса на правен интерес.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че решението е изградено на
неправилни фактически и правни изводи, и поддържа, че има правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск за установяване недължимост на
сумите по издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по давност, настъпила
след неговото издаване. Моли съда да отмени обжалваното решение и върне делото на
ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като им се присъдят
направените разноски, съобразно решението на въззивната инстанция.
1
Ответната страна - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез пълномощника
ю.к. М. К., е подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
жалбата като неоснователна. В отговора излага доводи, че въз основа заповед за
изпълнение бил издаден изпълнителен лист, и образувано изпълнително дело при ЧСИ
– С. Б., което било прекратено с постановление от 04.01.2021 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, поради което и първоинстанционния съд правилно бил приел, че за
ищеца не е налице правен интерес от завеждане на отрицателния установителен иск.
По изложените в отговора доводи и аргументи моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК.
На 18.12.2020 г., Т.В. е предявил срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД
иск, с който е поискала да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
не дължи следните суми: сумата от 4157.11 лева – главница, представляваща стойност
на доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
21.04.2006 г. до 20.10.2008 г., сумата в размер на 630.77 лева – законна лихва за забава
за периода от 24.06.2006 г. до 24.11.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.12.2008 г. до окончателното и изплащане, както и сума в
размер на 95.76 лева – направени по делото разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6328/2008 г. на ПРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1031/2009 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумите
по давност.
„Водоснабдяване и Канализация" ООД, гр. П. е изразило становище за
неоснователен на предявения иск. В отговора е поддържало, че изпълнителното
производство било прекратено по силата на закона, считано от момента на изтичане на
две години от последното процесуално действие, и вземането можело да бъде събрано
само ако длъжникът плати доброволно. Направило е възражение за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение,
с твърдения, че в случая е предявен един, а не два отделни иска.
За да отхвърли иска за главница, лихви и съдебните разноски районният съд е
приел, че липсва правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, тъй като
изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с
постановление от 04.01.2021 г., поради което и не бил даден повод за завеждането му,
не били провеждани нови изпълнителни действия, не било образувано и ново
изпълнително дело и нямало индиции да е възобновено изпълнителното производство.
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите
въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.
Жалбоподателката твърди, че решението на ПРС е необосновано и постановено
в нарушение на материалния закон.
От фактическа страна се установява, че по ч. гр. дело № 6328/2008 г. е издадена
заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено ищцата – Т. Д. В. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. П. сумата от 4157.11 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена услуга, доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 21.04.2006 г. до 20.10.2008 г., както и да
заплати законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 630.77 лева за
периода от 24.06.2006 г. до 24.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 4157.11 лева, считано от 03.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и да заплати направените разноски по делото в размер на 95.76 лева.
Заповедта за изпълнение не е била обжалвана от длъжника, поради което и
съобразно чл.416 от ГПК, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от *** г.
От приложеното пред районния съд копие на изп. дело № 1031/2009 г. по описа
на ЧСИ С. Б. се установява, че на 29.10.2009 г., въз основа подадена молба от
„Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. П. и приложен към нея изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство срещу длъжника Т.В., като в молбата са
посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително
изпълнение. Поискано е налагане на запор върху получавано от длъжника трудово
възнаграждение или пенсия.
На 26.11.2009 г. е направено искане до Агенция за държавни вземания за
предоставяне на информация за публични задължения на длъжника, като на същата
дата е направено и искане до НАП за предоставяне на информация за банкови сметки
на длъжника, декларирани МПС-та и недвижими имоти, дали длъжника фигурира в
регистъра на държавните служители, както и информация за регистрирани трудови
договори. На 26.11.2009 г. е направено и искане до отдел „МДТ“ при Община Перник
за декларираните от В. имоти, движими и недвижими вещи, лична и съпружеска
общност.
На 26.11.2009 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника, за
която няма данни да е връчена.
На *** г. е наложен запор и върху получаваната от В. пенсия.
Наложеният върху пенсията на длъжницата запор не е изпълнен поради нейната
несеквестируемост. Последното е видно от писмо от 02.06.2010 г. на НОИ.
С постановление от 04.01.2021 г., ЧСИ е прекратил изпълнително дело №
1031/2009 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
3
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е
престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.
В случая ищцата в исковата молба е навела доводи за изтекла погасителна
давност след издаване на заповедта за изпълнение, поради което и като предмет на
делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди нейното издаване, съответно
на изпълнителния лист, преди образуване на изпълнителното производство. Предвид
това ищцата се е позовала на новонастъпили обстоятелства, след издаване на заповедта
за изпълнение, респ. след нейното влизане в сила, поради което предявеният иск е
допустим.
Настоящия съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за
липса на правен интерес от предявяването на иска, тъй като изпълнителното
производство, по образуваното при ЧСИ изпълнително дело, било прекратено, поради
което и не бил даден повод за предявяване на иска. В тази връзка следва да се има
предвид, че искът е предявен от В. на 18.12.2020 г., а ЧСИ е прекратил на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело едва на 04.01.2021 г., което е след
предявяване на иска. Поради това по отношение на ищцата към датата на предявяване
на иска е било налице висящо изпълнително производство, респ. за нея е съществувал
правен интерес от предявяване на иска.
От друга страна при наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият
винаги има правен интерес от водене на иск по чл.439 от ГПК, тъй като
изпълнителният лист обективира изпълняемо право. С оглед на правната
характеристика на самия иск по чл.439 от ГПК, същия е правното средство за
установяване несъществуването, съответно погасяване на изпълняемото право,
обективирано в изпълнителния лист, и винаги при наличието на изпълнителен лист
длъжникът по него има правен интерес от установяването недължимостта на вземането
по него.
Дори и да се приеме, че изпълнителното производство е било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към датата на предявяване на иска (която перемпция
в случая е настъпила преди предявяване на иска), то допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна
давност е допустим, независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това е така, защото
правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Длъжникът има интерес от
предявяване на иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
4
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието, в който смисъл е определение № 549 от
29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.
В процесната заповед е обективирана дължимост на ползвана, но незаплатена
услуга за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, както и
лихви, които вземания са периодични и се погасяват с предвидената в чл.111, б. „в“ от
ЗЗД три годишна давност.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на *** г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изпълнителното
дело, която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния
лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент
настоящата инстанция намира, че е започва да тече срока на новата погасителна
давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 02.02.2009 г. до
образуване на изпълнителното дело - 29.10.2009 г. не е изминал тригодишен период,
поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980
г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 29.10.2009 г.
давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „ в" от ЗЗД.
Предприетото от ЧСИ действие по налагане на запор върху получаваната от
жалбоподателката пенсия в НОИ на *** г., също е прекъснало давността по
образуваното изпълнително дело, независимо, че реално запорът не е изпълнен поради
несеквестируемост на пенсията. От приложеното изпълнително дело се установява, че
в продължение на 2 години, считано от *** г. от взискателя не е поискано
извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото с
ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на
изпълнителното производство по изп. д. № 1031/2009 г. на ЧСИ - Б. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК на 27.05.2012 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено
спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност.
Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013
год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия
смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 27.05.2012 г., следва да се има предвид, че прекратяването
на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на
съдебния-изпълнител, който следва само да констатира, че производството е
прекратено по силата на закона, респ. да преустанови изпълнението и да вдигне
наложените обезпечения, поради което е неотносимо обстоятелството, че ЧСИ е
прекратил производството по образуваното при него изпълнително дело с
постановление 04.01.2021 г. От 27.05.2012 г., когато изпълнителното дело е прекратено
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, към датата на предявяване на иска – 18.12.2020 г. е изминал
три годишният период по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, поради което и предявеният иск е
5
основателен и доказан.
Тъй като районния съд е приел противното в обжалваното решение, то същото
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго такова, с което се признае за
установено, че В. не дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. П. сумата от
4157.11 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена услуга, доставка на
питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.04.2006 г. до
20.10.2008 г., законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 630.77 лева
за периода от 24.06.2006 г. до 24.11.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4157.11 лева, считано от 03.12.2008 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски по ч. гр. дело № 6328/2008 г. на ПРС в размер на
95.76 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 6328/2008
г. на ПРС, поради погасяване на сумите по давност.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба на
основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както
направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на
първоинстанционното производство, които са в общ размер на 1523.01 лева, и са както
следва: за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 97.67 лева, за държавна
такса в първоинстанционното производство - 195.34 лева, адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство от 650.00 лева и адвокатско възнаграждение във
въззивното производство от 580.00 лева. Противопоставеното в първата инстанция
възражение на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено
от ищеца, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с цената на
иска, респ. защитавания материален интерес, и не е прекомерно завишено.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260541 от 13.05.2021 г., постановено по гр.д. № 6574 по
описа на Районен съд – Перник за 2021 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, че Т. Д. В., с ЕГН **********, и адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД изпълнение за сумата от 4157.11
лева – главница, представляваща стойност за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 21.04.2006 г. до 20.10.2008 г., сумата в
размер на 630.77 лева – законна лихва за забава за периода от 24.06.2006 г. до
24.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2008 г. до
окончателното и изплащане, както и сума в размер на 95.76 лева – направени разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6328/2008 г. на ПРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 1031/2009 г. по описа на ЧСИ С.
6
Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. В., с ЕГН **********, и
адрес: *** сумата в размер на 1523.01 (хиляда петстотин двадесет и три лева и една
стотинка) лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в хода на
въззивното и първоинстанционното производства.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7