Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                

   29.11.2019 г.

номер ..................                                                                 град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 29 октомври

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1625 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на М.М.Н., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № ***от 07.10.2016  г. на ***, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложил на М.М.Н. глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и съдът е разгледал делото при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

В подадената до съда жалба се отправя искане, съдът да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Атакуваното наказателно постановление № ***от 07.10.2016 г. е издадено от ***въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № ***г., от който е видно, че:

На 23.09.2019 г. около 17:25 часа в гр. Плевен, ул. „***в посока кръгова връзка „***“, управлява лек автомобил „***“, черен на цвят, с рама № *** /***/ без да е регистриран по надлежния ред и липсват табели, с регистрационни номера.

2. Не носи контролен талон към СУМПС.

3. Не е заплатил в законоустановения срок глоба по фиш сер. ***от ***г.

Пътува сам в автомобила.

         -нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 и чл. 171, т. 1 б. „д“ от ЗДВП.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели  Д.И.А. – актосъставител и В.С.В. – свидетел очевидец.

Съдът, кредитира показанията им като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

 Същите заявява, че си спомня конкретната ситуация и дава показания, свързани с детайли от установената фактическа обстановка. Посочват, че са извършени справки за регистрацията на лекия автомобил, който е управлявал жалбопопадетял, от от извършената справка е установено, че същият не е регистриран по надлежния ред.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото.

 

Относно приложението на процесуалните правила:

 

С оглед изложеното  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административно-наказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед № ***г. на МВР.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Още към момента на връчване на АУАН-а жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения, но не е отразил такива в графа „възражения“ в АУАН-а.

Към момента на установяване на нарушението с АУАН собственикът на лекия автомобил, т.е. жалбоподателят, е бил известен и актът е съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

 

При издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват оценени като съществени пороци и които водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния закон относно вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП !!!

 

Изискванията за съдържание в административно-наказателното производство са императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби !!!

 За НП-то това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, който в ал. 1, т. 6 изисква посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, включително и основанието за налагането на глобата !!!

Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която съдържа в себе си материалноправните норми, нарушението на които обуславя налагането на наказание, въвежда хипотезата за санкционирането на водач, при условие че управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Това именно е и основанието, което наказващият орган е приложил към нарушената норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за да наложи визираната в санкционната норма глоба.

От друга страна посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за регистрация на МПС и ремаркета, за да бъдат допуснати до движение по пътна мрежа, т.е. е за управление на МПС, което не е регистрирано.

 Има  такъв ред за регистриране и конкретното неизпълнение на това задължение с посочване на действието на управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред сочи съвсем друга норма – тази на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Посочената от фактическа страна обстановка както в АУАН-а и НП-то, така и възприетата от съда при оценка на доказателствата се свежда до управление на МПС, което въобще не е регистрирано. Следователно, няма как да бъде свързано с наказание за управление на МПС, на което регистрационните табели не са поставени на определените за това места (чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), тъй като такива табели не би трябвало изобщо да съществуват.

Описанието на нарушението съвпада на хипотезата на нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда санкция именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Следователно, като е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (без да се има предвид, че не съществува предложение първо в закона) наказващият орган неправилно е приложил материалният закон, като в НП-то е посочил разпоредба, която не третира релевантния случай, вместо да квалифицира поведението на водача за неизпълнение на задълженията му по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която е правилната според съда квалификация на случая, и да му наложи наказание именно въз основа на нея !!!

Намерила приложение в НП, нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП засяга правата на санкционираното лице, като въз основа на едни установени индивидуализиращи обстоятелства от фактическа страна, се налага наказание за други неустановени по делото, което създава неяснота за извършеното нарушение и законовото основание да се понесе отговорност за него.

Именно затова може да се приеме, че нарушителят не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му от фактическа и правна страна.

Нарушението не би могло да бъде отстранено по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

 

Недопустимо е по реда на същия член да се отстранява допуснато нарушение, свързано с ангажиране в НП на отговорност за нарушение различно от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна !!!

 

Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, засягаща нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

         След като е управлявал лек автомобил, без да носи контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, с определения от закона размер на глобата – 10 лева.

 

          Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ***от 07.10.2016 г. на ***, както следва:

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***от 07.10.2016  г. на ***, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложил на М.М.Н., с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***от 07.10.2016  г. на ***, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложил на М.М.Н., с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: