Определение по дело №985/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от И. А. Р., [ЕГН], с адрес Затвора [област], 6 група, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 10.09.2021г. – 14.09.2021г., изразяващи се в страх, безсъние, безпокойство и тревожност в следствие бездействие на ответника да му осигури подходящи хигиенни и битови условия в килия № 224, в която е бил настанен през посочения период; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на исковата претенция.

С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавни такси и разноски в производството. В тази връзка е представена и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която лицето е декларирало, че е семеен, като със съпругата си не получават доходи, нямат в собственост недвижими имоти, леки автомобили, акции, облигации и парични влогове; Не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд; Не получава месечен доход.

По повод отправеното съдът е разпоредил да се извърши служебна справка в НБД за ищеца И. Р., както и да се изиска информация от Затвора [област] за доходите и разполагаемите средства на същия. В тази връзка е постъпила информация от НБД, че лицето е семейно, със съпруга В. Р., като освен това е отразено, че има сестра и живи родители.

От Началника на Затвора [област] е постъпила справка, съгласно която за периода 01.05.2024г-30.04.2025г. Р. няма получени пощенски записи и банкови преводи, като текущия баланс на сметката му е 21.57 лв. През същия период за положен от него платен труд е получавал брутно трудово възнаграждение, посочено по месеци, общо в размер на 595 лв.

При горната фактическа установеност, съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса и разноски, по следните съображения:

Държавната такса по тези производства е дължима на основание чл.9а от ЗОДОВ, вр. чл. 2а ал.1 т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 10 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства.

От горното следва, че освобождаването от държавна такса не става само на основание изискването по т.2 - декларация за имотно състояние, а следва да се преценяват в съвкупност горните примерно-изброени обстоятелства, за които обаче следва да има съответните доказателства. Т.е. законът позволява ищецът да се ползва от данните в декларацията само досежно своето имуществено състояние, доколкото изрично в разпоредбата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК това е конкретно регламентирано. За всички останали предпоставки, а именно: доходите на лицето и неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, и др., страната следва да представи съответните доказателства, издадени от компетентните органи. Законът не предвижда възможност тези обстоятелства да се установяват чрез представянето на декларация. Ищецът не е представил доказателства за установяване на тези факти, поради което не може да се приеме, че при съпруга и живи роднини същият няма достатъчно средства да заплати държавната такса за образуване на производството в минималния предвиден от закона размер от 10 лв.

Освен това, съдът констатира, че някои от декларираните от лице обстоятелства не съответстват на обективната действителност, въпреки, че в подадената декларация ищецът се е подписал под изявление, че му е известна наказателната отговорност за неверни данни. Р. е декларирал, че не извършва услуги с личен труд и не получава месечен доход, а видно от предоставената от Затвора [област] информация същият полага личен труд, за което получава съответното възнаграждение. Последното не е в постоянна величина, но пък за последните 3 месеца е в размер на 315 лв.

Предвид горното, съдът намира, че молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, като неподкрепена със съответните надлежни доказателства и наличие на такива за разполагаеми средства, се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Доколкото непредставянето на държавна такса съставлява нередовност на исковата молба, производството по делото следва да се остави без движение, като на ищеца бъде дадена възможност да представи доказателства за заплащането й.

Воден от горното, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. А. Р. да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по адм.д. № 985/2025г. по описа на Адм.съд - [област], като указва на ищеца И. А. Р. в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд [област] държавна такса в размер от 10 лв., съгласно чл.9а от ЗОДОВ, вр. т.2б б.”а” от Тарифа № 1 към ЗДТ.

При неизпълнение указанията на съда в дадения срок исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Определението в частта, в която е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се връчи на ищеца.